Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (25)

24

Конферентната зала на адвокатска къща „Крофърд, Крейтън, Фипс, Крофърд и Джолиът“ си беше една и съща, откакто я помнеше. През съзнателния си живот Пола бе идвала тук десетки пъти, винаги когато имаше нужда от съветите на Джон Крофърд, старши партньор в къщата и семеен адвокат. Този понеделник познатата обстановка й даде чувство за сигурност със своята тъмна ламперия, огромна конферентна маса от махагон, заобиколена от двайсет и четири стола, и красивите бронзови полилеи.

Една от секретарките я въведе в залата. Пола веднага отиде до прозореца и погледна навън. Очакваше Теса да пристигне всеки момент.

Тя се отдръпна от прозореца, приближи се към големия портрет на Джон на срещуположната стена и за кой ли път призна каква забележителна личност е нейният приятел. Вече се бе оттеглил от активна практика, но винаги беше на разположение, ако имаха нужда от професионалната му мъдрост, особено когато се отнасяше до семейство Харт. Крофърд беше запознат с всички бизнес дела на „Хартс“, както и със семенните им проблеми още от времето на Ема.

В много отношения Джон беше като член на фамилията и все още се срещаше с майка й веднъж месечно, тъй като беше опекун на фондация „Ема Харт“, управлявана от Дейзи. Организацията влагаше големи суми в благотворителни акции, внимателно подбрани от Дейзи и Джон.

— Добър ден, Пола — забърза към нея Кристофър Джолиът, племенникът на Джон. — Извинявай, че те накарах да чакаш. Току-що разговарях по телефона с чичо Джон. Имаш специални поздрави.

Пола се усмихна, кимна и потупа ръката на Кристофър, после поднесе бузата си за целувка.

— Здравей, Кристофър — отвърна и посочи към портрета на стената. — Тъкмо се възхищавах на портрета му. И не си се забавил. Аз дойдох по-рано.

Кристофър огледа красивия черен костюм и бялата копринена блуза и както винаги отбеляза наум елегантния й вид, но днес лицето й беше някак сурово, дори мрачно. Той познаваше по-добре от всеки друг това изражение. То означаваше едно — бизнес. Беше дошла да унищожи един мъж и той не можеше да я вини за това.

— Радвам се да те видя, но съжалявам за неприятния повод — каза и я поведе към масата. — Изглеждаш превъзходно, Пола. Явно нюйоркският въздух ти се отразява добре.

— Така е — усмихна се тя. — Въпреки че имах много работа, винаги съм обичала този град и промяната наистина беше приятна.

— Кога се връща Шейн?

— Във вторник… утре. Сутринта има среща в Световния търговски център. Ще хване нощния полет до Лондон и ще си е вкъщи в сряда сутринта. Имаше още малко работа, после се наложи да остане и за тази среща. Става дума за откриване на нов хотел „О’Нийл“ в Манхатън. Както знаеш, обикновено сестра му се занимава с бизнеса в Америка, но Мери замина със семейството си на почивка някъде из канадските планини.

— Шейн разшири неимоверно хотелската верига и гордостта на дядо Брайън е напълно обяснима.

Пола се засмя:

— Брайън обожава сина си. Впрочем, вече е на такава възраст, че обожава всички.

— Ще бъде хубаво да се съберем на вечеря, когато Шейн се върне — предложи Кристофър, помогна на Пола да седне и зае стола до нейния. Остави на масата големия куп с папки, които носеше, облегна се назад и я попита:

— Има ли нещо, което трябва да обсъдим, преди да пристигнат другите?

Тя поклати глава:

— Не мисля. Уточнихме всички точки още през уикенда. Мисля, че всичко е добре. Четох проектодоговора толкова пъти, че знам съдържанието му наизуст.

— Не се и съмнявам — усмихна се той и стана от мястото си, когато секретарката отвори вратата и пропусна Теса пред себе си.

— Здравей, Кристофър — поздрави го тя и забърза към него.

— Добър ден, Теса — посрещна я той и я целуна по бузата.

— Здравей, мамо — обърна се тя към Пола и отиде да я прегърне, после седна от другата й страна. — Надявам се, че не съм закъсняла.

— Не, скъпа, дойде точно навреме. Както виждаш, чакаме другата страна — отвърна Пола и огледа дъщеря си.

— Изглеждам ужасно, нали? — Завъртя се тя пред майка си и се изкикоти. — Каза ми, че трябва да изглеждам като жертва, и аз се постарах.

Смехът на Кристофър изпълни стаята.

— Боя се, че въпреки старанията не си успяла да скриеш красивото си личице. Теса, скъпа, не се разстройвай. Мисля си, че дори професионален гримьор не може да го скрие.

— Никога не съм те харесвала в кафяво. Откъде намери тази ужасна рокля? — вдигна тъмните си вежди Пола.

— Забрави ли, че имам цял магазин на разположение? Знам, че кафявото не е моят цвят, но мисля, че е подходящ за желания ефект, нали? Прави ме да изглеждам бледа.

— Признавам, че има нещо такова, но ми обещай да я захвърлиш веднага след срещата и никога повече да не връзваш косата си на конска опашка. Това не е твоят стил, скъпа.

— Знам, мамо, но нали ти ме искаше така? Да изглеждам измъчена съпруга на насилник? — Тя замълча, премести поглед от майка си на Кристофър и обратно, после вдигна рамене. — Просто следвах съветите ти.

— Знам, скъпа, и наистина си се справила добре. — Пола се обърна към адвоката и обясни: — Теса беше в Париж с брат си и се върна толкова освежена и отпочинала, че си помислих — по-добре красотата й да не се набива в очите на адвокатите му. Познавам добре Марк Лонгдън. Знам, че е способен да се изправи и да я посочи с пръст: „Вижте как цъфти моята съпруга. Прилича ли ви на измъчена жена?“. Ще отрече всичко, ако му се предостави някаква възможност.

— Това го знам, но лично аз съм виждал синините по Теса. Има и снимки. Освен това, каквото и да облече, не е възможно да скрие щастливия пламък в очите си.

Пола го загледа с интерес. Помисли си, че е прекалено поетичен за адвокат. Всъщност дъщеря й винаги произвеждаше подобен ефект върху мъжете. Имаше някакъв огън в нея, който подпалваше сърцата им, и днес не беше по-различно от друг път. Но иначе Кристофър беше напълно прав.

В този момент вратата се отвори и в стаята влезе Джофри Крейтън, един от по-младите съдружници на Кристофър. Той също носеше папки и документи. Поздрави всички, седна от другата страна на Теса и ги информира.

— Адвокатите на Лонгдън пристигат. В момента изкачват стълбите. Но от него няма и следа.

— Типично за него — сви устни Теса. — Не си спомням някога да е идвал навреме.

— Искам да уточня няколко неща с теб, Теса — обади се Кристофър и разгърна една от папките. — Погледни тук, преди противникът да влезе.

 

 

Последен пристигна Марк Лонгдън. Щом го видя да се показва на прага, Теса веднага застана нащрек. Приготви се да чуе и види какво ли не, защото от него можеше да се очаква всичко външно не се бе променил много. На пръв поглед изглеждаше все така млад и безгрижен като колежанин. Но тя забеляза бръчките около устата и необичайно тъмните му зеници. И все пак не можа да не се запита защо почти не се забелязват поражения от порочния му начин на живот. Но когато приближи към масата, тя видя ясно нервното напрежение. Прикриваше го успешно, но нея не можеше да излъже.

Нямаше как да не го сравни с Жан-Клод, въпреки че съзнаваше колко отвратително е подобно сравнение. Жан-Клод беше спокоен, целенасочен, самоуверен. Марк беше разглезен, недисциплиниран, интересуваше се само от себе си. Беше слаб и безполезен във всичко, с което се захванеше. И безпричинно раздразнителен.

Марк й се усмихна и тя веднага се напрегна. Лицето й остана каменно и неподатливо на чара му.

Той се обърна и изгледа самодоволно останалите присъстващи. Седна до адвокатите си и започна да обсъжда нещо с тях.

След няколко минути Кристофър прочисти гърлото си и погледна красноречиво към Марк и защитниците му Джинас Ледлоу и Хърбърт Дженингс.

— Джентълмени, както знаете, днес сме се събрали, за да уточним финансовата страна от договора между Марк и Теса Лонгдън, който ще бъде представен на съда по заведеното от Теса дело за развод. Но това…

— Направил съм ясни бележки за исканията си — прекъсна го грубо Марк. — Те са основани на обещанията, дадени ми от Теса преди няколко седмици, и аз искам…

— Нека довърша, господин Лонгдън — каза любезно Кристофър и хвърли предупредителен поглед към адвокатите му.

Марк демонстрира раздразнението си с гримаса, но Джонас сложи ръка на рамото му и го принуди да си седне на мястото. После се наклони към него и зашепна настойчиво в ухото му.

Кристофър продължи:

— Тъкмо казвах, че госпожа О’Нийл в правото си на попечител на активите на „Харт къмпани“ също реши да вземе отношение по въпроса. Тя държи да запознае дъщеря си и господин Лонгдън с подготвеното от нея споразумение. Но тук има няколко условия…

— Никакви условия! — извика пискливо Марк.

— Моля те, Марк — намеси се Хърбърт. — Трябва да оставим господин Джолиът да ни каже, каквото има да казва, без да го прекъсваме.

Марк му хвърли убийствен поглед, но се облегна назад и обиден млъкна.

Джонас се обърна към Пола и Кристофър.

— Готови сме да чуем условията, господин Джолиът, и после да ги обсъдим.

— Първо условие: След предложеното споразумение от госпожа О’Нийл и приемането му от господин Лонгдън договорът се подписва още днес.

— Прекалено бързо — намръщи се Джонас. — С колегата ми бихме искали да ни предоставите време да се запознаем по-основно с документа.

— Не мисля, че е необходимо, но може ли да продължа — отвърна вежливо Кристофър. — Ако господин Лонгдън приеме споразумението и го подпише, има още едно условие и то трябва да влезе в сила веднага.

— Госпожа О’Нийл… ще ви го обясни лично — измърмори и доби неочаквано загадъчен вид.

— Мисля, че е време да се намеся, Кристофър — обади се Пола.

— Разбира се — кимна той. — Моля те, продължи.

— Марк, ако споразумението се подпише днес, съм готова да ти направя щедро финансово предложение. Но всичко ще бъде подписано и оформено днес. Моите и твоите адвокати ще бъдат свидетели. Разбираш ли какво ти казвам, Марк. Господа?

Тримата кимнаха, но Джонас попита:

— Това означава ли, че предложението ви за допълнителната сума ще отпадне, ако споразумението не се подпише днес?

— Точно това означава, господин Ледлоу.

— И какво ми предлагате? — запита Марк за съжаление на адвокатите си.

— Десет милиона лири стерлинги — каза Пола с равен тон. — По мое мнение — твърде щедра сума, като се имат предвид обстоятелствата.

Марк се ухили:

— Дайте ми нещо за писане. Приемам. Готов съм да подпиша веднага.

Адвокатите му се спогледаха и Джонас побърза да каже.

— Нека първо да чуем всички условия и да прочетем договора.

— Разбира се, че ще се запознаете с всички документи, господин Ледлоу — усмихна се леко Пола. — Не мисля, че ще ви трябва много време, тъй като съм използвала възможно най-достъпния език, а и самият договор е много кратък. Искам само да добавя. Ако Марк не приеме условията и не подпише договора, ще трябва да поеме риска да излезе пред съда. И като се имат предвид обстоятелствата, искрено се съмнявам, че съдът ще удовлетвори желанията му.

Теса се наведе рязко напред и почти извика:

— Не прави това, мамо! Това са много пари. Остави го на благоволението на съда, там си знаят работата.

Лицето на Джонас доби загрижен вид:

— Какви са другите условия, госпожо О’Нийл?

Той много добре осъзнаваше, че си има работа с умел противник, опитен и костелив във воденето на преговорите. Беше наясно, че десетте милиона са добре подхвърлена стръв.

— Предпочитам първо да обсъдим начина на изплащане на споменатата сума — отвърна Пола. — Ето какво ти предлагам, Марк. Първия милион ще получиш трийсет дни след подписването на това споразумение. Още един милион, когато съдът обяви развода ви за факт, и по един милион всяка от следващите пет години, като започнем от 2002 година. Към 2007 година това ще прави седем милиона. Последната сума от три милиона ще бъде изплатена три години след това, а именно през 2010 година.

В първия момент никой не проговори.

Адвокатите изглеждаха объркани.

Но в очите на Марк се четеше задоволство.

Теса беше ядосана и това се виждаше ясно.

Джонас Ледлоу и Хърбърт Дженингс се извиниха за момент, станаха и отидоха до прозореца.

— Това е уловка, Хърб. Трябва да има някаква уловка.

— И аз мисля така. Тя е прекалено хитра, за да се раздели с десет милиона просто така. Наистина, сумата е разхвърлена в период от девет години, но въпреки това е огромна.

— Особено като се имат предвид обстоятелствата. Знаем си, че той не е ангел.

— На мен ли го казваш? Но нека да чуем какво още има да ни каже.

Те се върнаха на местата си и Джонас попита:

— Има ли и други условия, госпожо О’Нийл?

— Ако Марк подпише днес, трябва да се съгласи да замине незабавно за Австралия.

— Австралия е хубаво място. С радост ще подпиша. А какво ще кажеш за къщата в Хампстед? Остава ли за мен. Теса ми я обеща.

— Къщата не е твоя, Марк. Не е и на Теса. Дадох ви я да живеете там, но всъщност никога не съм я прехвърляла на името на Теса. Води се на мое име и аз не виждам никаква причина да ти я подарявам. Нито на теб, нито на нея, ако трябва да бъдем точни. Но сега говорим за десет милиона. Хампстед няма нищо общо с това.

Марк отвори уста, но Джонас побърза да го изпревари.

— Значи, ако Марк подпише днес, до края на развода ще получи общо два милиона. И ще трябва да замине за Австралия веднага след излизане на решението. Правилно ли съм ви разбрал, госпожо О’Нийл?

— Напълно, господин Ледлоу. Марк ще замине за Сидни след окончателното приключване на въпроса. Тогава ще получи и втория милион. Но през следващите пет години трябва да остане там, без да се връща в Англия или въобще да напуска страната.

— Какво? — кресна Марк. — Няма да мога да напускам страната цели пет години? Това е каторга!

— Наричай го, както искаш — отвърна хладно тя, — но трябва да приемеш условието и да откриеш там свое архитектурно бюро, което наистина да работи. След пет години можеш да се върнеш в Лондон за един месец.

— Един месец! — почти изпищя той. — Няма начин да се съглася с това, Пола!

— Добре, разбирам го. Но не забравяй, че от другата страна на везната стоят десет милиона лири. Не прибързвай с решението си, Марк, обмисли всичко още веднъж.

— Какво ще стане след този петгодишен период — попита, загледан в нея Джонас. Не можеше да не й се възхити, въпреки че лицето му остана непроницаемо. Тя беше умел противник и очевидно познаваше добре Марк.

Пола замълча за миг, после каза тихо:

— След този период Марк ще може да си идва веднъж на две години. А след крайното изплащане през 2010 година е свободен да си идва, когато поиска.

— Да, но дотогава Адел ще е вече на дванайсет години — извика той. — Ще съм изпуснал цялото й детство.

— Това е така, но трябваше да мислиш за нея от самото начало, Марк. Докато все още беше женен за Теса. Ти си авторът на живота си. Ти сам написа този сценарий и изигра главната роля в него. — Тя сви рамене и добави: — Много тъжно.

Двамата адвокати и клиентът им станаха и отидоха до прозореца. Обсъждаха разпалено предложението в продължение на десет минути. После се върнаха на масата и Джонас Ледлоу пое отговорността в свои ръце.

Прокашля се и заговори, като гледаше право в Пола:

— Марк реши да не приема споразумението. Ще поеме рисковете на един съдебен процес. Надяваме се на справедлив процес и на съдебно жури, което ще разбере правото на достъп на бащата до собственото му дете, ако не и общи родителски права.

— Много добре, господин Ледлоу. Мога да разбера. Това е изборът на Марк. — Пола се обърна към Кристофър и каза: — Мога ли да получа папката, която ти бе изпратена преди две седмици? И онази от миналия месец, моля. От юли.

Той й ги подаде мълчаливо. Пола отвори първата, погледна в нея, после вдигна очи към Джонас и Хърбърт.

— Домашно насилие. Употреба на наркотици. Алкохолизъм. Отвличане. Всички подробности са вътре.

— Не съм отвличал Адел — почервеня Марк.

— Млъкни — изгледа го ядосано Пола. — Ти биеше дъщеря ми. Бутна я по стълбите. Можеше да я убиеш или да я оставиш саката за цял живот. Изнасилваше я. Често. Отвлече Адел. Открадна я за цял ден, без да кажеш на майка й. Използваше парите й безмилостно. Списъкът няма край, Марк. — Тя спря за момент, пое си дълбоко въздух и продължи: — Така че, давай! Пробвай се в съда. Но нека ти кажа нещо. С доказателствата, събрани в тези папки, ще бъдеш истински късметлия, ако отървеш затвора.

Джонас Ледлоу и Хърбърт Дженингс я изгледаха с отворена уста. Седнал между тях, Марк изведнъж се облегна назад и се свлече леко на седалката. Лицето му беше пепелявосиво.

— Може ли да хвърля един поглед върху документите, госпожо О’Нийл? — попита Джонас със страх. Беше като да отвориш кутията на Пандора и да пуснеш хиляди тайни на свобода. Тайни, които той лично не искаше и да знае.

Пола кимна:

— Но има още нещо, което искам да знаете, преди да ви предам всички документи.

— Да, госпожо, О’Нийл? — погледна я въпросително.

— Въпреки че на този етап не мога да го докажа, имам достатъчно основания да смятам, че вашият клиент заговорничи с моя братовчед Джонатан Ейнзли, за да навреди по някакъв начин на членовете на семейството ми. Тук не съм се занимавала с този въпрос и все още не съм предала информацията в Скотланд Ярд, но скоро ще се заема и с това. Знам например, че двамата са били заедно в Париж миналия уикенд. Знам също, и това е вън от всякакво съмнение, че Джонатан Ейнзли крои планове срещу Теса, брат й и другата ми дъщеря, Линет, за физическото им унищожаване.

Джонас Ледлоу изгледа отчаяно Пола. Същото направи и Хърбърт. И двамата се запитаха защо въобще се бяха заели с Марк Лонгдън.

Колкото до Марк, той също мълчеше. Но наум ругаеше яростно Джонатан Ейнзли.

След кратка размяна на реплики между него и колегата му, Хърбърт Дженкинс се обърна към Кристофър и Пола.

— Може ли все пак да видим проектодоговора. И бихме желали да използваме отделна стая, за да консултираме клиентите си.

— С най-голямо удоволствие, господа — отвърна адвокатът.

 

 

Тримата мъже излязоха от стаята след Джефри Крейтън. Теса хвана ръката на майка си и попита бързо:

— Истина ли е това, мамо? Наистина ли Марк е бил в Париж онзи уикенд? И Джонатан наистина ли иска да ни навреди?

— И на двата ти въпроса отговорът е да. Джак Фиг ни осведоми, че Джонатан е в Париж, а също и Марк. Пуснал е опашка след тях. Казал е на Линет и тя се е обадила на Лорн. Но вие двамата сте били защитени, повярвай ми.

— Кога се е обадила Линет? В петък сутринта.

— Мисля, че точно тогава. Спазила е стриктно инструкциите на Джак. Щом му е казала, че и вие сте в Париж, той е решил, че е по-добре да осведоми Лорн, за да е нащрек. Брат ти не ти го е казал, защото не е искал да те тревожи.

— Разбирам. Предполагам, че заради това неговият приятел ни покани на вилата си.

Пола поклати глава.

— Не мисля така. Било е чисто съвпадение, но в случая се оказа много удобно.

— Мамо, Адел в опасност ли е? — попита тихо Теса с посивяло от тревога лице.

— Не вярвам, скъпа, но за да сме сигурни, Джак й нае бодигард. Той ще работи като твой шофьор, за да не буди подозрения.

— Ясно — поклати глава тя и се облегна назад. Но след миг отново се наведе към майка си и добави едва чуто: — Не мисля, че трябва да предлагаш толкова пари на Марк. Не заслужава дори и петак след това, което ми причини.

— Съгласна съм с теб — отвърна Пола. — Но искам да имам пълен контрол над положението. Ако Марк се съгласи с условията и подпише споразумението, повярвай ми, скъпа, това ще са добре похарчени пари. Защото той ще бъде в ръцете ми. Изцяло под мой контрол.

Теса кимна и прехапа устни.

— Разбирам това, но въпреки всичко сумата ми се струва прекалена.

— Трябва да разбереш още нещо. Аз притежавам Хампстед Хаус, платих около милион и половина за нея. Имах намерение да я оставя на Лорн, но той не я иска. Затова в момента е преотстъпена под наем. За десет години. Но тези дни говорих с Емили и тя смята, че може да я продаде чрез агенция „Харт Ентърпрайзис“. Надява се да й вземем около три и половина, а може би и четири милиона. Печалбата е огромна. И ако инвестирам тези пари правилно, може би ще достигна тези десет милиона, които планирам да му дам.

— Сега разбирам и ти благодаря от сърце, че се грижиш за мен и за Адел. Как мислиш, дали ще приеме предложението ти?

— Не се съмнявам, скъпа — засмя се Пола и погледна заговорнически към Кристофър. — Ти какво мислиш, Крис?

— Мисля, че ти не само го разби тотално, но го накара да се разтрепери от страх, като спомена за Ейнзли. Сигурен съм, че ще благославя бога, ако може да отмъкне десет милиона и да избяга в Австралия. Далече от инспекторите на Скотланд Ярд. Ти не би ли приела при подобна ситуация?

— Не бих се поколебала нито миг — измърмори тя.

— Нито пък аз — обади се Теса.

Джефри Крейтън влезе, последван от една от секретарката, която носеше поднос с всичко необходимо за следобедния чай.

— За съжаление нямаме сандвичи, а само бисквити. Но пък са с шоколадови пръчици от Кадбъри.

Теса се засмя. За първи път през този ден.

— Дъщеря ми ги обожава — обясни тя на младежа, който я изгледа изненадано.

Пола наля чай на всички и за всички и чакането започна. След двайсет минути Марк и адвокатите му се върнаха в залата. Седнах по местата си и Хърбърт подаде двете папки на Пола.

— Интересно четиво. Много интересно, наистина. Предполагам, че ще повикате господин Фиг и оперативните му работници за свидетели, ако делото влезе в съда.

Въпросът беше зададен едновременно към Пола и към Кристофър.

— Разбира се — отвърна Пола.

— Нямаме избор — додаде Кристофър.

— Марк се вслуша в съвета ви, госпожо О Нийл, и изяви желание да подпише споразумението — обясни той.

— Договорът е абсолютно ясен — обърна се Джонас към всички. — Точен и пунктуален. И наистина кратък.

— Така обичам да работя — усмихна му се Пола. — Кратко и ползотворно. А този договор е изгоден и за двете страни, нали?

Двамата адвокати кимнаха мълчаливо.

Марк подписа всички копия от споразумението, след него Теса и накрая Пола. Свидетелите от двете страни също сложиха подписа си.

Пола прибра химикалката в чантата си и се облегна доволно назад. „Пипнах те, кучи сине — си каза тя. — Сега си в ръцете ми. Вече не си марионетка на Джонатан. Сега си мой.“