Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (10)

9

— Къде е моята по-красива половинка?

Настанила се в едно от големите кресла в библиотеката, Теса проверяваше документите от счетоводния баланс за тримесечието, но когато чу любимия глас, захвърли всичко на пода, скочи и се затича към брат си.

Лорн Феърли се беше облегнал на касата на вратата в очакване на прегръдката на сестра си. Всичко в него издаваше актьора, какъвто всъщност беше.

— Здравей, красавице — каза и протегна ръце към нея.

— Ох, Лорн, най-после си вкъщи. Благодаря ти, господи!

Теса се притисна към брат си. Той я целуна по косата и въздъхна с облекчение. Въпреки скорошното изпитание тя беше спокойна и със завидно самообладание. Двамата останаха прегърнати дълго, както винаги дълбоко свързани емоционално и физически. Те имаха изящни черти и светла, почти бяла коса. Отдалече си личеше, че са близнаци и че носят гените на Джим Феърли, първия съпруг на майка им. Теса бе родена няколко минути преди брат си, затова се смяташе за по-голямата и не пропускаше случай да му го напомни. Добър по природа и с лек характер, Лорн отвръщаше с нехайна усмивка на претенциите й. Още като дете започна да я нарича „Старата“, което бе повод за постоянни кавги между тях в детството.

— Съжалявам, че трябваше да прекъснеш екскурзията си в Турция заради мен, но…

— Не се безпокой, Тес, и без това започна да ми доскучава — отвърна й той. Отдръпна я от себе си, вгледа се внимателно в нея и я целуна по бузата. — Видях всичко, което ме интересуваше в тази страна. Освен това не можех да остана далеч от теб в такъв момент. Винаги сме разчитали един на друг, нали?

Лорн я прегърна, поведе я към дивана и я настани до себе си.

— Мама е все още в Ню Йорк, нали?

— Да. Настоях да си свърши работата там и да остане с Шейн.

— Знам. Говорих с татко и той ми каза, че тук вече всичко е под контрол. Те ще се върнат, както бяха планували. Впрочем, как е моята сладурана Адел?

— Много добре. За щастие изобщо не споменава за случката. — Теса се замисли за дъщеря си и на устните й се появи нежна усмивка. — Тя е едно щастливо дете, Лорн.

— Къде е тя? Нямам търпение да я видя.

— Ще трябва да почакаш малко. В момента спи.

Лорн кимна и отново погледна сестра си.

— А какво става с онзи негодник, съпруга ти?

— Скоро ще стане бивш съпруг.

— Толкова бързо? — погледна я скептично той. — Не ми казвай, че всичко е минало мирно и тихо.

— Не, разбира се. Марк се държи арогантно, заяжда се за най-малкото нещо, но каквото и да прави, разводът вече е в ход. Адвокатите ни поддържат непрекъсната връзка и между другото, неговите се ядосаха страшно, когато той открадна Адел. Това постави в неизгодна позиция и него, и тях. В момента са с вързани ръце.

— Голяма глупост, но какво да очаква човек от Марк. Знаеш много добре, че никога не съм го харесвал. Винаги съм казвал, че моята сестричка няма да мели брашно с този нехранимайко.

Теса се засмя.

— Напомняш ми за Джак с неговите вечни поговорки от едно време и със старомодния му стил на изказване.

— Откъде мислиш, че съм се научил? Направо от извора, скъпа. Видях го, докато идвах насам. Както винаги ме поздрави сърдечно и любезно, но иначе знам, че е твърд като скала. Добре, че е бил с теб, когато това се е случило. Каза ми, че има намерение да превърне Пенистоун Роял в крепост и напълно му вярвам, като гледам каква дейност кипи в имението.

Теса кимна.

— Джак ще остане до понеделник, после ще прескочи до Робин Худ Бей за няколко дни. Каза, че ще се върне в средата на другата седмица. Знаеш ли, предлагам тази вечер аз да приготвя вечерята. Иска ми се Маргарет да си почине малко. Двамата с Джо преживяха такива тревоги! Всичките тези притеснения… като че ли… им се отразиха зле.

— Не съм изненадан. Като говорим за Маргарет, преди да те намеря, се отбих в кухнята и й поръчах да ми направи сандвичи. Слязох на „Хийтроу“ и веднага поех насам, без да се отбия някъде да хапна. Сега умирам от глад. Защо не дойдеш с мен да видим какво ми е приготвила? А що се отнася до вечерята, нямам търпение да опитам един от твоите специалитети.

Икономката ги пресрещна в Каменната зала.

— Ето къде си бил! — усмихна се широко тя. — Оставих сандвичите в трапезарията. Има и чай за двамата.

Усмихна му се още веднъж и забърза към кухнята. Лорн беше нейният любимец. Маргарет се радваше от сърце, че се е прибрал, макар и за малко, и ще се погрижи за сестра си. Искаше й се да може да остане повечко, но знаеше, че работата му е важна и в киното не могат без него. Той беше най-милият, най-добрият от всички мъже в къщата и актьорската слава не го бе променила. Беше си същото момче, което бе държала в ръцете си преди много години.

До миналата зима трапезарията беше кабинет, запазен във вида, в който Ема Харт го бе използвала, когато се бе задържала по-дълго време в имението. Но миналия декември Пола най-накрая се съгласи, че това е загуба на пространство, и я превърна в трапезария за закуска и сутрешен чай.

С влизането им в помещението Лорн за пореден път отбеляза, че това е най-прохладната и спокойна стая, идеална за такъв горещ ден. С веселите си тонове тя сякаш го поздравяваше с добре дошъл. Стените й бяха боядисани в свеж ябълковозелен цвят. Всички шкафове и лавици бяха в бяло, а сенникът над красивия арковиден прозорец беше на бели и зелени ивици. Покривката на голямата маса в средата пък беше на бели и зелени квадратчета.

— Мама превърна тази стая в истински рай — призна той, докато се настаняваха около кръглата маса, където Маргарет бе оставила сандвичите и чая. — Ще трябва да я помоля да се заеме с обзавеждането на моя апартамент.

Той погледна чинията със сандвичите и смаяно поклати глава:

— Тази жена е истинско чудо. Виж, направила е по един от най-любимите ми.

— Тя открай време те глези — отвърна Теса.

Лорн не възрази, само се ухили доволно, взе сандвич с твърдо сварено яйце и салата, и задъвка лакомо, вперил поглед в сестра си. Тя наля чай в чашите, като добави и по резенче лимон. Лицето й бе озарено от доволна усмивка. Не можеше да се нарадва на завръщането на брат си. Беше му звъннала в Турция, където беше с приятели на кратка почивка, преди да започне снимки за новия си филм. Основно филмът щеше да се снима в студио „Шепъртън“, но преди това щяха да направят външните снимки в Париж. Лорн щеше да изпълнява главната мъжка роля, а за женската бе избрана една от любимите му актриси. И на всичкото отгоре сценарият беше чудесен.

Тя знаеше, че дори и да е започнал работа, той щеше да зареже всичко и да дотича, щом сестра му се нуждаеше от него. Но се случи така, че беше отегчен от екскурзията и обаждането й се оказа удобен повод да се извини и да хукне обратно към Лондон. Тъй като през уикенда не успя да хване директен полет до дома, замина за Париж, преспа в хотел „О’Нийл“ на авеню „Монтен“ и тази сутрин хвана първия самолет за Лондон.

Лорн обожаваше сестра си и нямаше нещо, което не би направил за нея, независимо че познаваше трудния й характер и не одобряваше войната, която водеше с Линет за надмощие и власт в „Хартс“. Злобата й към доведената им сестра според него беше лишена от логика. Освен това се дразнеше силно от снобските й маниери. Теса се хвалеше наляво и надясно, че е Феърли, а за него това перчене беше глупаво. Нали освен Феърли, те бяха и Харт, Макгил и Еймъри? Нали дължаха всичко на прабаба си Ема Харт и на дядо си Пол Макгил?

Искаше му се Теса да види нещата от този ъгъл, но тя не можеше или по-скоро, не искаше. Не отстъпваше от възгледите си за света, държеше на своето дори когато и за слепия бе ясно, че греши. Но той отдавна вече не спореше с нея. Не виждаше смисъл, сестра му никога нямаше да се промени. Но това не му пречеше да я обича най-много от всички на света, затова я приемаше, каквато е и не я съдеше. Както впрочем и никого другиго. Неговото мото беше: „Живей и остави и другите да живеят“.

Затова зяпна, когато я чу да казва:

— Линет беше незаменима през онзи ден. Пое всичко върху себе си. Просто не знам какво щях да правя без нея.

— Брей, внезапно запя нова песен, а?

— Не се заяждай!

— Не се заяждам, просто отбелязвам, сладурано. Винаги си се оплаквала от Линет. Винаги си се съревновавала с нея. Знам, че искаш да застанеш начело на рода, а Линет ти пречи. Затова се учудвам.

— Добре, добре, стига вече. Наистина съм й благодарна за всичко, което направи за мен. Тя повика Джак, а без него не знам как щяхме да се справим. Аз бях съвсем сама, когато Марк грабна Адел и… Наоколо бяха само Уигс и работниците в градината.

— Къде, по дяволите, са били другите? — ядоса се Лорн. — Тук винаги има толкова хора. Не е ли странно точно в този ден да се окаже, че всички си имат работа?

— Няма заговор, Лорн. Просто случайност. Маргарет беше на пазар, Джо замина за Ийст Уитън по работа, а Елвира има почивен ден в сряда — отвърна тя и изведнъж се замисли. Все още я тревожеше фактът, че бавачката й бе казала за срещата си с Марк толкова късно.

— Какво има? Нещо те тревожи, усещам го — изгледа я загрижено той.

— Не, добре съм. Но Елвира ми каза днес, че тогава Марк я е чакал на завоя за главния път. Не мога да си обясня защо ми го каза чак сега.

— Как, за бога, е разбрал, че тя ще излезе от имението точно в този момент?

— Беше сряда, тя винаги почива в сряда. Както и да е, спрял я и я попитал къде съм аз и къде е Адел. Казал й, че идва да я види.

— И тя му е докладвала всичко — кимна брат й и се замисли. — Дали не са съучастници? Имаш ли й доверие?

— Убедена съм, че не са съучастници, и й вярвам безрезервно. Тя е човек с установени навици. Никога не е променяла почивния си ден. Прави всичко по един и същ начин. Зазубрила го е веднъж завинаги и по никакъв повод не променя графика си.

— А Еван? Къде беше тя? Не й ли каза да остане с теб?

— Замина още рано сутринта към Лекланд, за да обядва с чичо Робин.

— А къде ли е бил онзи стар мошеник Джонатан? — усмихна се накриво той, но не дочака отговор, а издекламира с апломб: — „Търсят го тук, търсят го там/ надничат навсякъде те. Дали е във рая или в котела/ този мошеник, тоз стар Пимпернел.“

Теса се засмя с глас. Брат й винаги успяваше да я разсмее. Тя обичаше да гледа превъплъщенията му в различни роли.

— Един от най-добрите помощници на Джак е по стъпките му. Обади се и ни съобщи, че в момента Джонатан се намира в Хонконг. Но според Джак това, че се намира на другия край на света, не означава, че не е замесен, като се има предвид, че живеем във века на комуникациите. Господин Ейнзли може да командва парада дори и от Северния полюс.

Лорн кимна и присви очи.

— Марк и Джонатан — каква двойка само! Боже, какъв тъпак е този Марк! Само си помисли, Теса! Така наивно да се остави Джонатан да го води за носа!

— Преди малко го каза много точно, братче. Той наистина е тъпак.

Той отпи от чая и заяви:

— Не бих искал да съм на мястото на Еван. Дори не ми се мисли какво може да й причини Джонатан.

— Наистина. Знаеш ли, двамата с Гидиън са много, много близки. Струва ми се, че нещата между тях са сериозни — каза Теса и изгледа многозначително брат си.

— Не бяха ли заедно на шейсетгодишнината на татко?

Тя не отговори, наведе глава, внезапно почувствала остра тъга от спомена за рождения ден на Шейн. Онази вечер тя беше сама, защото с Марк вече два месеца бяха разделени. Усещаше остро празнината в сърцето си, беше й неудобно и се чувстваше не на място. Тогава се появи братовчед й Тоби Харт. Той я спаси от самотата и се погрижи за нея, както се грижеше, когато бяха деца. Двамата бяха близки приятели още преди да проходят. Тоби беше един от малкото, които наистина я разбираха.

Не беше ли странно как си играеше животът с тях? Тоби, който винаги й бе помагал за всичко, сега имаше нужда от помощ. Разводът му с Адриана наистина го изкарваше от релси.

Развод. Тя затъркаля думата в съзнанието си като малко стъклено мънисто. Ненавиждаше тази дума. Тя беше доказателство за провала й в брака, а Теса мразеше провалите. Но за нищо на света нямаше да се провали и като майка. В никакъв случай! Каквото и да й костваше, каквито и жертви да се наложеше да направи, щеше да осигури на Адел щастлив и спокоен живот. И нямаше да позволи на Марк Лонгдън да се намесва в отглеждането й.

Вдигна чашата към устните си и с изненада установи, че ръцете й треперят. Бързо я остави в чинийката и се загледа през прозореца. Неочаквано в главата й нахлуха спомени от ранните дни и месеци на брака й с Марк.

Тя бе възлагала толкова големи надежди на тази любов! Защо всичко се обърка? Имаше ли някаква вина за това? Можеше ли да предотврати края й? И защо Марк се бе поддал на влиянието на Джонатан, когато знаеше, че цялото семейство го презира? Дали не беше от алчност? Или за слава? Или просто напук, защото бракът му с нея не го удовлетворяваше? А може би просто беше слаб човек и се нуждаеше от алкохол, наркотици и други жени, за да се докаже пред себе си?

Красивите й сребристи очи неочаквано се изпълниха със сълзи. Опита се да ги потисне, но не успя. Една гореща буца застана на гърлото й и сълзите потекоха по красивото й лице. Закри очите си с ръце, но не беше в състояние да излъже брат си.

Лорн веднага скочи от мястото си и обгърна раменете й с ръце.

— Ох, Тес, недей, моля те, недей! Той не заслужава сълзите ти. Никой не ги заслужава. — Повдигна брадичката й, погледна я право в очите и попита много тихо: — Обичаш ли го още?

Тя избърса сълзите и отвърна смело на погледа му.

— Аз съм добре, Лорн. Седни си обратно, скъпи, и си изяж сандвичите. — После въздъхна дълбоко и добави: — Не, не го обичам вече.

— Обаче беше влюбена в него, нали? — настоя той, но се върна на мястото си и седна.

— Да, предполагам, че бях. Мислех си, че го обичам, но може би е било просто увлечение.

— Предполагам, че е било точно така. Изпитвал съм го.

— Имаш предвид последната си приятелка, нали? Беше ли влюбен в Мириам Дилейни?

Лорн се усмихна, но стана сериозен, щом заговори:

— Да — отвърна тихо.

— И какво стана?

— Разби ми сърцето.

— Съжалявам. Знаех, че си влюбен в нея, но не бях наясно какво изпитва тя към теб.

— Аз също, поне в началото. — Той сви рамене, после вдигна театрално ръце и произнесе: — C’est la vie, cherie.

Двамата притихнаха, но мълчанието им не беше неловко, чувстваха се добре заедно.

Неочаквано Теса заяви:

— Никога няма да се омъжа отново. Не си струва главоболието.

— И ще останеш сама до края на живота си? Надявам се да не стане така.

— Защо не? Има много по-лоши неща от самотата.

Лорн се наведе към нея и изрече твърдо:

— Слушай ме добре, Теса Феърли! Няма да ти позволя да прекараш живота си без любов и с празно сърце! Нямаш право да постъпваш така със себе си. Разбирам, че след нещастния ти опит с Марк не ти се мисли за втори брак, но какво ти пречи да си имаш любовник? Не съм съгласен да останеш сама. Трябва ти мъж, който да се отнася с теб така, както заслужаваш. Всъщност излишно е да се намесвам. Доколкото знам, пред вратата ти има опашка от кандидати да заемат мястото на Марк — подразни я той.

Теса се засмя и за миг забрави за тревогите си.

— Това важи и за теб. Зарежи тази госпожа Дилейни и си намери едно добро момиче. Защо да не я срещнеш в Париж, докато снимате новия филм? Какво ще кажеш за една красива и изискана французойка?

Лорн се зарадва, че сестра му се развесели, хвана ръцете й и ги поднесе до устните си.

— Сега изглеждаш далеч по-добре. Най-накрая заприлича на себе си.

 

 

— Студиото наистина е изключително, Индия — ахна Линет като огледа помещението. — Дъсти е проявил истински архитектурен талант. Не каза ли, че е по негов проект?

— Точно така — отвърна разсеяно братовчедка й. Вниманието й бе насочено към картината и свидетелствата от скорошното нападение. До статива имаше локва кръв. Тя отиде бързо до картината, внимателно огледа платното и си отдъхна. По него нямаше нито едно петънце. В същия момент видя ножа. Лежеше на земята, където го бе захвърлила онази жена.

— Линет, ела. Ето го ножа! — извика тя. Посочи го с пръст и добави: — Не бива да го пипаме, нали? Те трябва да намерят нейните отпечатъци върху него.

— Точно така — кимна Линет. — Тъкмо исках да ти обърна внимание — онези полицаи бяха много любезни с нас, но като че ли не ти повярваха. Забеляза ли?

— Полицай Чарлтън наистина ме гледаше с подозрение, но не и Хобс. Знам, че обикновено най-близките хора на жертвата, особено тези от противоположния пол, са обичайните заподозрени. Затова предполагам, че ще ме държат под око.

Братовчедка й погледна големия стенен часовник и каза:

— Те ще пристигнат всеки момент. Сигурна ли си, че не искаш да извикам Джак? Просто така, за всеки случай?

— Не, наистина, всичко е наред. Ще вземат отпечатъци и ще видят, че не съм се докосвала до ножа. Дъсти ще потвърди думите ми, когато дойде в съзнание. Защото това е истината. Пади Уитъкър също ще се върне към четири. Може би той ще хвърли някаква светлина по въпроса за младата дама. Пади е иконом в Уилоу Хаус, мисля, че ти споменах по-рано.

— Това име „Дъсти“ не ти ли звучи някак плебейско? По-подходящо за иконом от Уитъкър? — вдигна вежди Линет и я изгледа закачливо.

Индия се усмихна леко.

— Има място за размисъл. Както и да е, Пади замина сутринта за Манчестър, но чух, когато каза на Дъсти, че ще се върне за чая.

— И защо му се е наложило да ходи до Манчестър? — поинтересува се братовчедка й, като продължаваше да оглежда всяко кътче от помещението.

— Вече ти обясних, че днес е свободният му ден — въздъхна нетърпеливо Индия. — Така го бяхме планирали — да останем сами през уикенда.

— Та казваш, този иконом можело да знае коя е била нападателката? Или по-добре, коя е?

— Така казвам — отвърна тихо Индия, внезапно загубила увереността си. — Ако е някоя от миналото… или настоящето на Дъсти. Но би могла и да е абсолютно непозната.

Линет я погледна изпитателно и поклати глава:

— Нещо не отговаря, скъпа моя. Защо някаква си непозната ще го напада? И още по-странно — защо ще иска да унищожи портрета?

— Може да е разочарована почитателка.

— Индия, чуй се само! Та той не е филмова или рок звезда. Почитателите на художниците не губят ума си по своите любимци. Не нахлуват в студиата им, за да ги намушкат, още по-малко да нарежат картините им — изгледа я настойчиво тя и поклати глава.

— Може да е тайна обожателка. Или бивша приятелка. Дори любовница. Но аз съм сигурна, че Дъсти щеше да ми каже, ако в живота му има друга жена или неприключена връзка. Убедена съм, разбираш ли? — извика тя почти истерично.

— Добре, добре. Не се разстройвай. Аз вярвам на твоята преценка, Индия, и щом казваш, че той е откровен с теб, значи е така. — Линет се приближи до големия прозорец, погледна навън и добави: — Налага се да се обадя на Джулиан, иначе ще се чуди къде съм и какво е станало.

Извади телефона и набра номера на годеника си.

Индия кимна, отиде до недовършения портрет и се загледа в образа си, но мислеше за Дъсти. Опита се да защити творбата си и сега беше в болницата. Беше готов да умре за нея, макар картината да беше още в начален етап. Не го разбираше. Та той работеше върху портрета едва от три дни и нямаше да е проблем да започне отначало. Вероятно бе действал инстинктивно.

За щастие Дъсти щеше да се оправи; преди да тръгнат с Линет към студиото, лекарите я бяха успокоили, че опасността е преминала.

Тя огледа още веднъж цялото студио. Полицаите го бяха нарекли „местопрестъпление“, но тук нямаше нищо интересно, освен захвърления на пода нож и кръвта на Дъсти. Преди да напусне болницата, й бяха разрешили да го види в реанимацията. Застана до леглото му и впи очи в бялото му като платно, сякаш лишено от живот лице. И наистина, той беше на косъм от смъртта. Бе изгубил много кръв и спешно се нуждаеше от преливане. Но за щастие артерията бе зашита и всичко като че ли беше под контрол. Дъсти все още беше под влиянието на упойката, но тя се наведе над него, погали челото му и прошепна: „Обичам те“. Сестрата бе надникнала и й бе дала знак, че е време да си тръгва.

Краткото посещение й бе донесло огромно облекчение, тревогата й намаля. Той щеше да живее. И тя тръгна с нови сили към Уилоу Хаус, за да отключи студиото за огледа на полицаите.

Коя беше тази жена, питаше се непрекъснато. Дали беше обожателка, която по някаква причина искаше да се разправи с Дъсти? Или бивша любовница? И дали нямаше да се върне, за да приключи започнатото?