Марго Грег
Мнимият съпруг (10)

10.

Властното присъствие на нейния мъчител, облечен, подобно на останалите мъже в безупречен костюм, засенчи дори първата публична поява на Хелън след удара, който бе преживяла. Твърде красноречив бе фактът, че една от любимите на Хелън малки рози красеше ревера на чудесно ушития смокинг на претендента. Всички глави се обърнаха към тях, а после се завъртяха към Кийли. Присъстващите с интерес наблюдаваха драмата, която се разиграваше пред очите им, а тишината в залата бе почти осезаема, преди гостите да започнат да си шушукат развълнувано. Главата на Кийли бучеше неудържимо. Струваше й се, че не й достига въздух. Погледът й се мяташе като обезумял от Хелън към придружителя й, а после към Върн. Забеляза, че лицето на годеника й е пребледняло като нейното.

Но лицето на Хелън сияеше от щастие, докато непознатият натрапник внимателно направляваше стола й към почетното място, запазено за нея, точно до Върн. Изящното й лице бе озарено от огромна усмивка, а очите й блестяха от сълзи на радост.

Мислите на Кийли се лутаха в хиляди посоки и тя изобщо не можеше да се съсредоточи. Чувстваше се напълно предадена. Стоеше като закована на мястото си и не знаеше дали да не си остане там, да преглътне горчивата жлъч, надигнала се в гърлото й и да се усмихне сладко, преструвайки се, че и тя е част от изненадата, или да направи сцена и да настоява за арестуването му, загдето бе нарушил съдебното решение. Двуличието на госпожа Магуайър не я изненадваше. Очевидно противникът на Кийли е бил горе през цялото време заедно с майката, която си бе присвоил. Тя се почувства напълно безпомощна и предадена от всички.

Но какво можеше да направи сега, когато злото вече бе сторено? Ако го изобличи, щеше да предизвика объркване и смут, които не само щяха да застрашат кампанията на Върн, но можеха да предизвикат и нов удар на Хелън.

Колко подъл и изобретателен бе той! Усмивката, с която натрапникът наблюдаваше постоянно променящите се изражения на лицето й, доказваше, че той бе планирал всичко много внимателно. Как бе допуснала да го подцени като съперник? Как изобщо е могла да разчита на почтеността му? А как щеше да обясни на Хелън, че е знаела за съществуването му вече седмици наред и не й е казала нито дума?

Тя затвори очи, за да прогони тази мисъл и да възпре обхващащата я паника.

Кубче лед изтрака в нечия чаша. Прозвучаха няколко несигурни покашляния оттук-оттам. Бързо свалиха един микрофон на височината на Хелън и го нагласиха пред нея. Като в сън, Кийли видя врагът й да се приближава до нея, а присъстващите затаиха дъх. Той се пресегна и хвана ръката й и подобно на безумно зомби, Кийли се остави да я отведе до подиума, където всички застанаха рамо до рамо като едно голямо щастливо семейство, което позира в Деня на съдбоносната си среща.

Той погледна към нея, но тя не можа да срещне присмехулния му поглед, заслушана в яростните удари на сърцето си.

— Скъпи приятели — гласът на Хелън трепереше от вълнение. — Тази вечер вие ставате свидетели на най-щастливия ден в живота ми. Моят син, моят изгубен син, който бе изчезнал през последните седем години, се намери. Споделете радостта и благодарността, изпълнили майчиното ми сърце, и поздравете с добре дошъл моя скъп син Брайън Ийстън.

Тя се обърна и подаде ръка на Кийли, която имаше чувството, че ръката й се е превърнала в къс безчувствено дърво. Хелън я подръпна няколко пъти докато най-накрая Кийли се наведе сковано и целуна съсухрената буза. Свекърва й прошепна:

— О, скъпа, моля те, бъди щастлива, защото нашият любим отново си е у дома! Обещай ми, че ще направиш всичко възможно, за да изгладите отношенията помежду си. Само тогава ще умра в мир.

После сложи ръката й в неговата, а мъжът, който се представяше за Брайън, погледна надолу към Кийли и й се усмихна с разбиране. Как ли й се присмиваше в този момент! Веднага щом се бе почувствал готов за решителна стъпка, той бе пренебрегнал всички нейни протести и гръмки заплахи, бодигардове и съдебни решения, отнесъл се бе към тях като към досадни, неприятни мухи. Беше отишъл направо при жената, която бе източник на сила за него, и която бе единствената слабост на Кийли. Хелън.

О, Върн, помогни ми, безмълвно проплака Кийли.

В началото аплодисментите бяха слаби и неуверени, но постепенно се усилиха и й заприличаха на океански вълни, които с грохот се разбиват в ушите й. Вестникарите, с изключение на няколко избраници, не бяха допуснати до вечерята, но въпреки това проблеснаха няколко светкавици преди още Кийли да успее да измъкне ръката си от неговата. Снимката на малкото им сплотено семейство щеше да се появи в сутрешните издания.

Сенатор и госпожа Икинс се приближиха първи.

— Добре дошъл у дома, Брайън — превземаше се госпожа Икинс. — Ние сме толкова щастливи заради бедната ти майка. И заради Кийли, разбира се!

— Можеш да измамиш някои хора за известно време, но не можеш да заблудиш собствената си майка, нали, синко? — рече сенаторът, докато стискаше ръката на най-подлия шарлатанин, който някога се бе раждал под слънцето.

Подобно на овце, които сляпо следват водача си, другите гости се втурнаха напред и Кийли осъзна, че е прекалено късно да се оттегли в знак на протест. Вече бе замесена в измамата. Замесена чрез принудителното си мълчание и чрез сияещото изражение на Хелън. Около нея хората разговаряха, смееха се, задаваха въпроси, но тя се чувстваше замаяна и необичайно дезориентирана.

Той се наведе към нея и прошепна в ухото й.

— Усмихни се. Приличаш на възкръснал мъртвец.

Тя го погледна разгневена, с блеснали от омраза очи, но не каза нищо.

Той се засмя и одобрително я прегърна през кръста.

— Виждам, че сдобряването ни ще бъде много забавно.

Дори и след като часовникът удари полунощ, Хелън, зачервена и възбудена, отказа да се качи горе. Не искаше да пусне ръката на Брайън, сякаш се боеше, че той ще се превърне в тиква и ще изчезне. Ако това можеше да е истина! Ако тази вечер бе просто един кошмар, който щеше да изчезне с настъпването на новия ден!

Най-накрая Хелън се съгласи да се качи горе само при условие, че нейният скъп Брайън я придружи и след като се сбогуваха с гостите, двамата излязоха от залата. Кийли бе готова да ги последва, за да му даде да се разбере… Щеше да се обади на полицията, за да го арестуват, щеше да предприеме нещо, но Върн я възпря.

— Остави ги да вървят — настоя той. — Имаме нужда от малко време, за да поговорим. — Той я поведе към съседния кабинет. — Боях се, че ще хвърлиш чиния с хайвер в лицето му.

— Е, въздържах се не толкова заради твоята кампания, а защото се боях за Хелън. О, Върн, какво ще правим?

— Намираме се в дяволски деликатна ситуация. Първият ми импулс бе да се обадя в полицията и да поискам арестуването му, заради влизането му в чужда собственост и нарушаване на съдебното решение. Само че тези обвинения не струват и пукната пара, ако той е тук по покана на Хелън.

— Върн, тя вече му е позволила да се нанесе.

— Тук? В къщата? — Върн я изгледа невярващо, после изруга и започна да кръстосва из стаята. Мускулите на лицето му бяха замръзнали в безкомпромисна гримаса, устните му бяха гневно свити. — Знаех си, знаех си! В момента, в който видях мазното копеле, разбрах какво иска в действителност! Кийли, забранявам на бъдещата си съпруга да живее под един покрив с този… с този…

— Върн, имам ли някакъв избор? — безпомощно го изгледа тя.

— Изнеси се от тук. Омъжи се за мен, по дяволите!

Тя цялата настръхна от ужас. Този обикновено хладнокръвен адвокат говореше толкова налудничави неща, напълно пренебрегнал съдебните решения и последствията от нарушаването на закона.

— Върн, ако аз се омъжа за теб, сега, след като Хелън го е признала за свой син, ние ще бъдем обвинени в двуженство! Помисли за кампанията си! Цялата ти кариера ще бъде окаляна в един подобен процес. И наистина ли очакваш от мен да изоставя Хелън в ръцете му? Само след седмица, подобно на пираня, ще я оглозга до кокал!

— Трябва да запазим спокойствие и да обмислим всичко внимателно — съгласи се той, докато нервно разтриваше слепоочията си. — Може би е по-добре да се върнеш в залата, докато аз направя някои запитвания.

Тя кимна с облекчение. Той се бе овладял достатъчно, за да се погрижи за всичко.

В балната зала тя се опита да отклонява и добронамерените, и по-злобните въпроси, стараеше се да насочи въпросите към кампанията на Върн, доколкото това бе възможно, да припомни истинското предназначение на откраднатата вечер. Времето, обаче, се влачеше едва-едва и главата й пулсираше от болка.

Една силна мъжка ръка обгърна талията й и тя погледна нагоре към предизвикателните, блестящи сини очи на мъжа, когото трябваше да започне да нарича Брайън.

— Мисля, че един танц ще бъде напълно подходящ за двама съпрузи, събрали се отново след толкова години — ласкаво изрече той. — Надявам се, че вече танцуваш танго по-добре от последния път.

Беше прекалено изненадана, за да скрие реакцията си. Нейното танго бе станало повод за много шеги между нея и Брайън още през първата вечер на запознанството им, но как този мъж би могъл да знае това? Необяснимата му догадка предизвика déjà vu^[1] в съзнанието й и по гърба й пробягаха студени тръпки.

— Махни си ръцете от мен.

— Недей да се държиш зле с мен, защото ще кажа на мама. — Забележката му трябваше да прозвучи шеговито, но характеризираше ситуацията с безпощадна яснота. Той пусна китката й и само с едно плавно движение премести ръка на кръста й. — Слуховете веднага ще достигнат до нея, ако не танцуваме поне веднъж тази вечер. Мисля, че можем да пожертваме едно танго заради нея.

Кийли изсумтя от ярост, но позволи да бъде отведена на дансинга. Останалите двойки танцуваха плътно притиснати под звуците на сладострастната музика, но Кийли всячески се опитваше да избягва допира със стройното, мускулесто тяло на партньора си. Той танцуваше по класическия начин и не й бе трудно да го следва, а ръката му на кръста уверено направляваше движенията й. Вместо да я пусне, когато танцът свърши, той продължи да следва бавно ритъма на започналия нов, по-консервативен танц.

— Не е лошо — усмихна й се с насмешка. — Но си спомням времето, когато танцуваше обвила и двете си ръце около врата ми. Тази вечер си толкова далеч от мен, че усещам течението помежду ни.

— Надявам се да хванеш пневмония и да умреш — грубо се сопна тя.

Той се разсмя и я придърпа по-близо. Да се опита да го отблъсне означаваше да предизвика публичен скандал на дансинга и Кийли неохотно се подчини на волята му. След като бе принудена да танцува с него, тя реши да се възползва от случая и да го сравни с Брайън, но близостта с мъж с такова магнетично излъчване силно затрудняваше задачата й. Тя усещаше здравата челюст и силната му брадичка някъде на нивото на челото си и макар, според всички, този мъж да бе висок колкото Брайън, той я държеше в ръцете си по съвсем различен начин.

А когато оркестърът засвири следващия латиноамерикански танц, Кийли просто не можа да устои на непознатото досега удоволствие, което й доставяше танцът с него. Този мъж се движеше със същата лекота, с която бе запомнила и Брайън навремето, но притежаваше сила и грациозност, които превръщаха танца в сластно преживяване. Краката и бедрата им се докосваха по неповторим начин и създаваха впечатление на интимност, което заблуждаваше всички върху претъпкания дансинг. Кийли не можеше да избегне аромата на изискания му парфюм, не можеше да избяга от допира на мускулестото му тяло, но можеше поне да говори и да потвърди антагонизма, който лежеше в основата на взаимоотношенията им.

— Наистина трябва да те поздравя за блестящата ти тактика. Намъкна се без покана и съсипа бала, който бе предназначен за Върн — изрече тя и предизвикателно вдигна брадичка.

Той се разсмя и тя усети дъха му в косата си.

— Намъкнал съм се без покана! Глупости! Та аз живеех тук още преди ти да си била родена.

— Опитът ти да се възползваш от една болна стара жена заслужава само презрение — върна му го тя със задъхан от обхваналия я гняв глас. — Надявам се, разбираш, че възнамерявам да кажа на Хелън истината за теб.

— Щом ще си разменяме ултиматуми, няма да е зле да чуеш и моя — заяви той. Носовете им бяха само на няколко инча един от друг, и двамата бяха оголили зъби в открита борба. — Върнах се у дома и смятам да остана тук. И ако направиш или кажеш нещо, което да разстрои майка ми, ще отговаряш пред мен.

Тя се разсмя, неспособна да повярва на чутото.

— Тази реплика си беше моя и ти я открадна наред с другите неща. Аз бях много по-добра като дъщеря на Хелън, отколкото Брайън някога е бил като неин син!

Той я отдръпна от себе си и я погледна с напрегнатия поглед, който толкова я объркваше и смущаваше.

— След като нашата обща цел е нейното здраве и щастие, защо просто не престанеш да се бориш с мен? И без това не е имала много спокойни мигове в живота си.

— И кой е виновен за това? — изфуча Кийли, а златистите й очи застрашително заблестяха.

Вместо отговор той силно я притисна към себе си, завъртя я няколко пъти по дансинга, а тя бе твърде изненадана и задъхана, за да предприеме поредната контраатака. С крайчеца на окото си Кийли забеляза Върн, който, с блеснали от ярост очи, си пробиваше път към тях сред танцуващите двойки. Партньорът й също го видя и нарочно я поведе далеч от него, докато най-сетне се озоваха на терасата.

— Да не би да смяташ да обсебиш домакинята за цялата вечер? — войнствено попита Върн, когато най-после ги настигна.

— Аз не танцувам с домакинята, Престън — хладно отвърна той. — Танцувам с жена си.

Лицето на Върн потъмня.

— Тя случайно е сгодена за мен.

— Върн, нека да влезем вътре и да потанцуваме — прекъсна го Кийли. Изобщо не се съмняваше, че този як непознат, със силни ръце и рамене и здрави мускули, които изпъкваха под добре ушития смокинг, е способен да прекърши на две хилавия кандидат за сенатор. Една кавга помежду им би причинила непоправими щети на кампанията му, и макар че знаеше това, Върн се държеше безразсъдно и импулсивно както никога преди. Някой трябваше да поохлади страстите. Тя се опита да се освободи от нежелания си партньор, но той я държеше здраво.

— Един момент — тихичко изкомандва той. — При други обстоятелства бих ти дал да се разбереш за идиотските ти претенции, Престън. Човек би си помислил, че един нахакан адвокат като теб би трябвало да знае, че докато не се разведем, аз и Кийли сме все още съпруг и съпруга.

Кийли, парализирана от изненада, видя Върн да пристъпва към своя противник.

— Тя беше женена за Брайън Ийстън, приятелче, не за теб. А той е мъртъв. Тя притежава една хартийка, издадена от съда, в която пише точно това. А това, откъдето и да го погледнеш, означава, че тя е вдовица и е свободна да се омъжи отново.

Двамата мъже бяха настръхнали, подобно на две кучета, които се готвят за бой.

— Майка ми би могла да поспори по този въпрос, приятелю. — Гласът му режеше като стомана.

— Преди съдът да се произнесе, дръж ръцете си далеч от Кийли — не му остана длъжен Върн. Ръцете му бяха свити в юмруци край тялото му.

Когато претендентът заговори отново, гласът му беше необичайно приятелски.

— Е, мисля, че можем да уредим този спор по два начина. Или ще се сбием до кръв, или ще бъдем джентълмени и ще приемем, че единственото време, което един мъж може да прекара заедно с жена си, е по време на танц. Избирай, Престън.

— О, моля те, Върн — замоли го Кийли. — Не виждаш ли какво се опитва да направи? Не му позволявай да те въвлече в побой!

— Ето къде си бил, Брайън, непослушник такъв — ентусиазирано извика госпожа Икинс, размахала кърпичка, и заситни към тях, за да го хване за ръката. — Запазих този танц специално за теб.

Натрапникът изведнъж се отпусна, хвърли един поглед към Кийли, а на устата му заигра присмехулна усмивка.

— Е, Престън, уточнихме ли основните правила или ще трябва да се преборим заради детайлите? Ти решаваш.

С появата на сенаторската съпруга Върн си възвърна чувството за политическа целесъобразност и изгода и отклони поглед от очите на противника си.

Госпожа Икинс се отдалечи с наградата си, без изобщо да забележи бурята, която бе предотвратила в последния момент. Двамата се завъртяха сред останалите двойки и Кийли го чу да казва:

— Илза, красива както винаги.

Върн кипеше от гняв и трябваше да изминат още няколко минути, преди Кийли да успее да го придума да се върне в залата. Гадеше й се само като си помислеше, че двамата мъже едва не се сбиха пред всички присъстващи на бала за събиране на средства за кампанията на Върн.

— Не ми харесва начинът, по който той нахълта тук тази вечер. — Движенията му по дансинга бяха напълно автоматични, нервни и сковани. — Не ми харесва начинът, по който те гледа или пък танцува с теб. Ще ми се да му прасна един и да го задавя със собствените му зъби. Защо се съгласи да танцуваш с него?

— Върн, опитвах се да избягна сцената, която неминуемо щеше да възникне, ако му бях отказала. Някой трябва да мисли и за имиджа на твоята кампания!

— Не искам този мъж да живее под един и същи покрив с теб — изръмжа той, сякаш не бе чул ни една нейна дума.

— Сам видя Хелън тази вечер — безпомощно рече Кийли. — Това е нейната къща.

— Това не ме интересува. Той не е твоят съпруг! А що се отнася до сладката, милата, лоялната Хелън, трябва да знаеш, че само едно щракване на пръсти на оня дявол и тя ще те изхвърли от живота и завещанието си без много да му мисли. Това е всичко, което ще получиш, загдето се грижеше за нея през всичките тези години.

— Върн, престани! Не ме е грижа за парите. Нямам нужда от тях. Но ако ти се успокоиш, можем да се погрижим този шарлатанин да не получи нито пени от тях.

— О, боже, Кийли — простена Върн, притисна я силно към себе си и почти спря в средата на дансинга. — Като си помисля, че тази нощ ще останеш сама с него, аз…

Лицето й пламна при този намек.

— Не ставай смешен — сряза го тя, но мисълта, че непознатият може да пожелае да упражни съпружеските си права, я накара да изпита същия необясним трепет, който бе почувствала в прегръдката му в Мексико сити.

— Омъжи се за мен — настоятелно прошепна Върн. — Вече усещам, че започваш да ми се изплъзваш. Само ако сме свързани заедно, имаме шанс срещу него.

Кийли се притесни от тази пълна липса на самообладание. Беше се надявала, че той ще е по-силния от двамата.

— Върн, така само още повече ще влошим ситуацията. Ето, насам се приближава конгресменът, за когото ти бях споменала преди. Ще говорим за стратегията ни утре.

Най-накрая балът свърши и гостите започнаха да се сбогуват с Кийли. Като домакиня, тя застана във фоайето. Мнимият Брайън се появи изневиделица и нарочно застана до нея, опитвайки се да създаде впечатление за щастливо семейство, което се сбогува с гостите си. Кийли прикри гнева си, доколкото можа, и продължи да разговаря с хората, които си тръгваха, за кампанията на Върн. Но тази вечер той бе забравен от повечето от тях, а натрапникът изведнъж се оказа в центъра на вниманието им.

— Е, Брайън — възкликна един от гостите и добронамерено го потупа по рамото. — Какви са плановете ти сега, когато вече си у дома?

Кийли безизразно се загледа пред себе си, пренебрегнала напълно косия му поглед.

— Първото нещо, което ще направя, е да се запозная отново със семейството си — обяви той. — Мисля, че е крайно време жена ми да си вземе няколко свободни дни.

Другият мъж се разсмя неприлично, схванал подтекста на казаното, без да долови гневната въздишка на Кийли.

— Нещо като втори меден месец, а, госпожо Ийстън?

Лицето на Кийли се зачерви, когато зърна арогантната, развеселена усмивка върху дяволското му, изкривено от ирония лице.

— Не мисля — тя ярко се усмихна. — Аз съм омъжена за работата си.

— Предполагам, че ще трябва да й припомня кои са най-важните й приоритети — обяви той, а нейната кръв кипна, когато забеляза собственическия блясък в очите му. Те двамата можеха да сключат примирие, наложено от обстоятелствата, но никога нямаше да станат любовници! Неизяснената ситуация, в която се бе оказала, създаваше странно усещане за насилие и принуда и тя имаше чувството, че е застанала на ръба и просто не може да се върне назад.

Оркестърът най-сетне обяви край на бала. Музикантите престанаха да свирят и започнаха да прибират инструментите си. Последните гости си тръгнаха. Докато повтаряше любезностите на сбогуване, Кийли непрекъснато поглеждаше към вратата и търсеше с поглед Върн.

Но той си бе тръгнал.

Работниците по почистването влязоха в залата.

Прекалено напрегната, за да се качи горе и да рискува отново да се срещне с врага си, тя остана долу, за да наблюдава прибирането на кристалните чаши и среброто. Поизпъна възглавниците на канапетата, изчисти пепелниците. Имаше нужда от време, за да помисли.

Когато къщата най-после утихна, тя излезе на терасата. Нощта беше спокойна, листенце дори не помръдваше във вечнозелените храсталаци наблизо. Въздухът беше кристалночист, звездите ярко блестяха и вещаеха слана на сутринта. Листата на дърветата вече бяха окапали почти напълно.

Кийли поспря в най-отдалечения край. Усещаше топлината от електрическите реотани, които бяха инсталирани под плочите, с които бе застлана терасата, и въпреки това трепереше. Единственият звук, който нарушаваше тишината, бе далечният лай на куче.

Най-накрая тя с неохота се обърна към къщата. Една тъмна фигура се отдели от полумрака и Кийли замръзна, когато лунната светлина очерта познатото вече лице на натрапника. Празното пространство между тях се изпълни с напрежение.

— Донесох ти едно питие преди лягане.

— Не, благодаря.

Нямаше как да мине край него, без да го докосне. Но тя по-скоро би докоснала змия, затова побърза да му обърне гръб.

Гласът му беше приглушен, отстъпчив дори.

— Не можем ли поне да поговорим, Кийли? Трябва да стигнем до някакво споразумение.

— Споразумение? Струва ми се, че ти разясни намеренията си пределно ясно. — Събитията я бяха въвлекли в мощен водовъртеж и тя бе напълно безсилна да го контролира. От много години не се бе чувствала толкова безсилна, а това бе много лошо, много неприятно чувство.

— Нямам пръст в тазвечерното публично сдобряване. Мама измисли всичко. Тя ми се обади в болницата. Започна да ме умолява да я посетя. Нима трябваше да й откажа? Извинявай мамо, но не и преди Кийли да е позволила. Аз съм неин син, по дяволите!

Тя яростно се нахвърли върху него.

— Лъжец! Защо трябваше да идваш тук и да отваряш старите, заздравяващи вече рани?

— Не лъжа. А и защо да не си дойда? Тук съм роден. Тук пораснах. Когато бях на шест години, паднах от онова дърво ей там и си счупих носа. Играех на каубои и индианци в лабиринта на живия плет. — Той замълча, а когато заговори, не си направи труда да прикрие умолителните нотки в гласа си. — Кийли, майка ми се нуждае от мен. Позволи ми да изкупя вината си към вас.

Кийли потърси убежище в леденостуденото безразличие, с което се бе обгърнала.

— Избрал си възможно най-подходящия момент. Хелън е сериозно болна и може да не ти се наложи да я залъгваш още дълго, преди да наследиш парите й.

— Очевидно парите й са от изключително значение за теб. О, мога да разбера какво те безпокои. Ако изиграя картите си добре, аз лесно бих могъл да убедя майка си да прехвърли всичко на мое име. Абсолютно всичко. Бих могъл да я накарам дори да те изрита от тая къща — просто ей така. — Той щракна с пръсти.

Тя отново се разтрепери.

— И кое те възпира да го направиш?

— Ти. — Той вдигна ръка и плъзна показалец по нежната й скула и чувствителната й долна устна.

Докосването му предизвика толкова силна физическа реакция някъде дълбоко в душата й, че тя изпита истински шок. Извърна лице, като отчаяно се опитваше да не се поддаде на нежността на ласката му.

— Не разбирам…

Той леко наклони глава на една страна така, че очите му да могат да се насладят на примамливата сянка между гърдите й, която се разкриваше от дълбокото деколте на роклята й.

— Защото искам да си върна всичко, Кийли. А това включва и съпругата ми. Искам теб.

Тя рязко поклати глава.

— Може да си измамил Хелън, но не и мен. Никога.

За пръв път откакто го познаваше, тя го видя истински ядосан.

— По дяволите, Кийли! Колко още смяташ да ме наказваш? Колко още прегледи и разпити от доктори и психиатри трябва да понеса, за да останеш доволна? И след като те доказаха, че съм Брайън Ийстън, след като сравниха генетичния ни код и ДНК, ти отказваш да приемеш истината, защото дълбоко в сърцето си желаеш наистина да съм мъртъв.

— Това е лъжа.

— Наистина ли, Кийли? Ако аз съм мъртъв, ти ще си свободна да се омъжиш за Върн Престън. Ако мен ме няма, ти ще си единствената наследница на богатството на семейство Ийстън…

Тя трябваше да сложи край на всичко това. Вдигна ръка да го удари, но той сграбчи китката й и я изви назад, докато най-сетне тялото й се притисна към неговото. Рязко наведе глава и впи устни в нейните с такава яростна страст, че ведно с дъха й сякаш изтръгна и съпротивата й и я подчини на волята си. Целувката продължи безкрайно, и двамата отчаяно се притискаха един към друг, а когато най-после той се отдръпна от нея, тя се задъхваше, изумена от първичната му сила и от унищожителната страст, която бе разбудил в душата й.

Очите му погалиха лицето й, а после се приковаха към разтворените й устни; разтреперани от яростната му атака.

— Не прибягвай към физическа съпротива, Кийли. Не си ми в категорията.

Лицето на Кийли изглеждаше мъртвешки бледо на лунната светлина. Приковаха погледи един в друг и тя отново усети странното пулсиране, зародило се дълбоко в нея. Той не се помръдна в продължение на един безкраен миг. Продължаваше да я държи, а Кийли се разтрепери неудържимо, когато той докосна шията й с ръка и леко повдигна брадичката й с палец. Погледът й отскочи към твърдите му, но чувствени устни, припомни си горещия им, сладостен вкус и за пръв път в замъгленото й, объркано съзнание, се прокраднаха известни съмнения.

Този път той я целуна бавно. Нежно плъзна длани надолу по ръцете й, после ги върна нагоре и едва тогава спря да я целува.

— Кой съм аз, Кийли? — дрезгаво попита той.

Тя го погледна замаяна и зачервена.

Той леко я разтърси.

— Кажи ми.

Тя отново затвори очи неспособна да се противопостави на сладостното очакване.

Той рязко пусна ръцете й. Тя отвори очи и го погледна въпросително.

— Май е по-добре да си лягаш вече.

Разумът й се върна ведно с връхлетялото я унижение. Тя извика, завъртя се и изтича вътре в притихналата къща. Втурна се нагоре по стълбите към стаята си, влезе и затръшна вратата след себе си. После се облегна на нея, запъхтяна от ярост и унижение, но най-вече от страх.

 

 

Репортерите, отразяващи местните новини, пристигнаха рано, за да заемат местата си в салона на „Ийстън билдинг“. Металните табелки с имената на първия ред говореха за престиж и власт — АР, UPI^[2], трите големи телевизионни мрежи и всички влиятелни вестници. Бяха се събрали извънредно много хора, защото настоящата новина бе твърде пикантна. Историята, придобила национален мащаб, водеше началото си от чужда страна, включваше изчезнали личности, измама и вероломство и засягаше една красива вдовица, която бе решена да спечели или да изгуби всичко. Предположения и хипотези се сипеха непрекъснато след вечерята за набиране на средства, състояла се преди три дни. На нея Хелън Ийстън бе направила първата си публична поява след прекарания удар, за да признае за свой син един мъж, когото снаха й открито отказваше да приеме, и когото тайничко презираше.

Позицията на Кийли се разклати още повече на следващия ден, когато разследването, извършено от ЦРУ, потвърди първоначалния доклад на „Амнести Интернешънъл“, според които самоличността на този мъж вероятно съвпадаше с тази на Брайън Ийстън. После пристигна докладът на психиатрите от болницата в Белвю, който също бе в негова полза, макар специалистите да се въздържаха от категорично становище по въпроса. Експертите, изследвали почерка му, бяха разделени на две, защото наранените сухожилия бяха променили начина му на писане. Интервютата, проведени с много лични познати на Брайън, включително и бивши учители, бяха твърде противоречиви, но всички те включваха много положителни мнения, които просто не можеха да бъдат пренебрегнати.

И въпреки това, Кийли продължаваше да отхвърля всички доказателства, уверена, че личното разследване на Върн и връзките му ще доведе до някакъв резултат. Но позицията на Кийли бе най-силно накърнена от факта, че всеки един член от домакинството на Ийстънови, като се започне от слугите и се стигне до господарката, бяха непоколебимо уверени, че Брайън се е завърнал. Кийли установи, че се е оказала в неловко положение на единствен опозиционер не само в собствения си дом, но и в офиса, и в света, като цяло.

Обсадена от всички страни, Кийли остана непоколебима в собствената си убеденост, макар че в случая желанията на Хелън не можеха да бъдат пренебрегнати толкова лесно. В края на краищата тя бе отворила дома си за този странник, отнасяше се с него като към отдавна загубения си син, а Кийли не можеше да направи нищо по въпроса, без да предизвика явен разрив в отношенията си с нея. Тя обаче просто не можеше да изостави тази беззащитна жена в лапите на този толкова умен и алчен мошеник.

Пет минути преди началото на пресконференцията, която бе насрочена за десет и тридесет, Върн Престън накратко осведоми Кийли за резултатите от личното им проучване. В края на изложението си той попита sotto voce^[3].

— Той опитвал ли се е вече да ти досажда!

Тя ядно стисна устни, раздразнена от този въпрос, който не заслужаваше отговор, и се изправи, за да обяви началото на пресконференцията. Разговорите замлъкнаха, когато Кийли Ийстън, като прескачаше внимателно кабелите, които се виеха като змии на пода, се приближи до подиума, отрупан с микрофони. Нейният жълто-кафяв габардинен костюм, мекият и вълнен шал с индийски мотиви и обувките й от алигаторска кожа бяха запечатани от много фотоапарати, създали истинска буря със светкавиците си. Тя изчака докато те снимаха непрекъснато в продължение на две цели минути. Усмивката й бе напрегната, но самоуверена.

— Благодаря ви, че дойдохте, дами и господа. — Огледа мъжете и жените, представители на пресата. Познаваше повечето от тях по малко име. — Свиках тази пресконференция днес, с надеждата, че след като ви представя нещата такива, каквито са, ще мога да предотвратя разпространението на поредната вълна от клюки, някои от които вече са прекалено безвкусни и необуздани. — Тя замълча, за да стихне шумът в залата. — Както знаете, появи се един мъж, който претендира, че е изчезналият и признат за мъртъв наследник на Хелън Ийстън. Безутешната майка, подмамена от поредната напразна надежда, очевидно лесно може да бъде превърната в опасно уязвима плячка. Очевидно е също така, че да се приеме едно такова твърдение за чиста монета би било върхът на глупостта, особено пък от семейство с такъв авторитет и влияние, семейство, в което залозите са прекалено високи. Всички специалисти изказаха мнението си върху основателността на претенциите на този мъж. Дойде времето съпругата на Брайън Ийстън и майката на Брайън Ийстън да вземат окончателното решение. Това доскоро бе невъзможно, защото заболяването, на госпожа Ийстън я принуждаваше да не напуска дома си. Ето защо, госпожа Ийстън покани претендента да й гостува в „Ийстън Менър“. Макар тя да се отнася към начинанието с оптимизъм, а аз — със скептицизъм, ние очакваме, че крайните ни заключения ще съвпаднат.

Тя отново замълча, докато аудиторията утихне. Пръстите й бяха побелели от напрежението, с което стискаше трибуната. После решително продължи:

— Искам да заявя съвсем недвусмислено, че присъствието му в „Ийстън Менър“ по никакъв начин не бива да се тълкува като приемане на претенциите му от мен или пък от Хелън Ийстън. Официалните разследвания от медицински и юридически експерти ще продължат и по време на престоя му. Искам да повторя онова, което съм казвала толкова много пъти досега, за да не допусна погрешно тълкуване на позицията ми, и се надявам, че ще цитирате думите ми verbatim^[4]. Ако в края на разследването се докаже, че този човек съвсем съзнателно се е опитал да измами Хелън Ийстън или мен, той ще си плати скъпо в съда.

Веднага щом осъзнаха, че пресконференцията току-що приключи, репортерите вкупом започнаха да задават въпроси, надвиквайки се, но Кийли не пожела да отговори на нито един и напусна залата през предната врата.

 

 

В „Ийстън Менър“ се възцари съвсем нова атмосфера. Старото имение прие безрезервно новия си, екзотичен член и скоро на всички започна да им се струва, че той винаги си е бил там. За съвсем кратко време присъствието му се почувства във всяка област на живота им.

В началото Кийли се бе опитала да изолира натрапника в най-отдалеченото крило на къщата и да му наложи да се храни отделно, без да контактува с останалите от домакинството, но много скоро установи, че тя се оказва в положение на изолирана от околните и бързо се отказа от тактиката си. Лида Магуайър бе негов непоколебим съюзник и той се хранеше в трапезарията, когато Хелън се чувстваше достатъчно добре, за да слезе долу, или в апартамента й, когато тя бе неразположена. Мястото на Кийли начело на масата някак си губеше значението, когато той седеше в другия й край, а госпожа Магуайър не спираше да се суети около него и да го глези, сервирайки му любимите блюда на Брайън.

Независимо дали обсъждаше някоя нова рецепта с Лида /Кийли не можеше да си представи, че би могла да се обърне към нея на малко име/, или регулирането на карбуратора на бентлито със Сайкс, той се чувстваше в свои води и бе приеман от всички без съмнения и уговорки, а това изпълваше Кийли с изумление. Боб, градинарят, който обикновено бе толкова мълчалив и така ревностно отстояваше прерогативите си, че отказваше да приеме и най-незначителното предложение от страна на Кийли, сега с радост обсъждаше състава на тора и графика на пръскане на растенията му на три етапа с Брайън. Не виждаха ли, че всичко, което той казваше, бе твърде повърхностно и произнесено с единственото намерение да ги впечатли? Той си спомняше изумително много подробности за човек, който удобно използваше белите петна в паметта си винаги, когато не можеше да си припомни лицата и имената на стари семейни приятели. В подобни случаи всички енергично се заемаха да попълнят празнините. А и той знаеше цялата история на къщата, семейството и слугите и използваше знанията си тъкмо на място. Който и да бе, той бе подготвил домашното си много добре и си играеше с лековерната публика подобно илюзионист, който вади зайци от шапката си.

С всеки изминал ден на Върн му ставаше все по-ясно, че присъствието на Брайън отдалечава Кийли от него, а това го караше да беснее от гняв. Той удвои усилията си да разобличи натрапника и започна да звъни на Кийли в офиса й и да й досажда с речи по въпроса.

— Напоследък се получи така, че ако искам да те видя, май ще трябва предварително да си запазя час — оплака се тъжно. — Не виждаш ли какво ни причинява той?

Истина бе, но Кийли бе безпомощна да спре онова, което се случваше с всички тях. С раздразнение установи, че дори тя самата не е напълно безразлична към чара на този мъж. На няколко пъти се улови да отговаря на някои особено интелигентни въпроси за списанието, или да обсъжда практичните му предложения, свързани със спокойствието и удобството на Хелън. Той беше много непринуден и услужлив, а на Кийли й бе все по-трудно да се държи студено с него и да го отбягва. Той се съобразяваше с нея напълно. Отказваше да й се подчини единствено, когато ставаше дума за достъпа му до Хелън, но във всяко друго отношение се държеше като дискретен, добре възпитан гост. След онази първа вечер в градината, той нито веднъж не се бе опитал да й се натрапи отново и кой знае защо това тайничко я разочароваше. Ако само се опита още веднъж, яростно се заканваше тя… горчиво ще съжалява!

 

 

Кийли тъкмо довършваше супата си на вечеря, седмица след като се бе нанесъл в къщата, когато противникът й се прибра от поредното си посещение при лекаря. Госпожа Магуайър се засуети около него. Взе палто му и шапката, като не спираше да хвърля към Кийли изпълнени с упрек погледи, които тя съзнателно пренебрегваше.

— Извинявай, закъснях ли? — Той добронамерено погледна часовника си, докато заемаше мястото си в срещуположния край на масата. — Откога вечеряме преди осем? — Госпожа Магуайър сложи супата му пред него и изсумтя неодобрително.

Кийли се опита да придаде на лицето си по-учтиво изражение.

— Откакто преди две години промених часа за вечеря — сковано отвърна тя. — Осем е прекалено късен час за мен.

— Разбирам — отвърна той и продължително се вгледа в очите й. — Значи вечерите в осем часа, на които се радвам след завръщането си у дома, са нещо auld lang syne^[5]? Надявам се, че храносмилането ти не е пострадало заради мен?

— Нищо подобно. Тази вечер Хелън е на гости у приятели и аз си помислих, че може да предпочетеш да вечеряш в града.

— И да пропусна спагетите на Лида? Няма начин. — Той бързо разстла салфетката в скута си. — Къде отиде мама?

— Мама? А, имаш предвид Хелън.

На лицето му се появи сардонично изражение.

— Нека да перифразирам въпроса. Познавам ли тези приятели?

— Как би могъл? Семейство Харлей МакТавиш… нещо от сорта.

Очите му присмехулно заблестяха.

— Мисли, че говориш за Фарлей Кавендиш. Грейс е приятелка на мама от училищните години в Единбург.

Тя сви рамене. Нямаше да му позволи да я смути.

Напълно възможно бе Хелън да го е осветила относно цялото родословно дърво на семейство Кавендиш.

На ъгълчетата на устата му се появи чувствена усмивка, докато с одобрение оглеждаше кафтана й, сякаш можеше да го разтвори само с едно подръпване на миглите си.

— Това е една страхотна дрешка — присмиваше й се и съвсем съзнателно не скриваше откровения интерес, който проявяваше към нея. — Специално за мен ли си го облякла?

Кийли го огледа преценяващо с хладния си поглед.

— Специално за теб не обличам нищо.

Смехът му преливаше от присмехулна закачливост.

— Е, и това ако не е фройдистко залитане!

Кийли побесня.

За щастие госпожа Магуайър избра точно този момент, за да сервира своите Linguini^[6]. Беше се зачервила като младо момиче, докато се суетеше около нейния Брайън, а това ядоса Кийли още повече. А и той не я улесняваше особено… Ръсеше ласкателства и похвали по адрес на икономката, които едва успяваше да вмъкне между радостните й възклицания.

— Това е най-добрият сос от миди от тази страна на Ирландия — широко се захили той. — Изобилно подправен с нашата тайна съставка, а, Лида?

Госпожа Магуайър се зачерви от удоволствие и Кийли изпита остър пристъп на някакво чувство, което поразително приличаше на ревност.

— О, можете да се обзаложите за това, сър. Сайкс излиза специално заради нея.

— Шшт. Глътка ирландско уиски — издаде тайната Брайън, който се обърна към Кийли с театрален шепот. — Мама така и не разбра, а и ние никога не й казахме, нали, Лида?

На Кийли й се прииска да му напомни, че алкохолът не бива да се включва в диетата на Хелън заради високото й кръвно налягане, но се въздържа. В края на краищата Хелън не бе тук тази вечер и нямаше да вкуси от забранения алкохол. Кийли опита соса и трябваше да признае, че е вкусен. Не можеше да си спомни кога за последен път бяха сервирали спагети в този дом.

След вечеря двамата се преместиха в салона, за да изпият кафето си и да дадат възможност на госпожа Магуайър да почисти масата и да се прибере у дома, в малката къщичка на входа на имението, в която живееше заедно със съпруга си — градинаря Боб.

— Малко Amaretto с кафето? — попита самопровъзгласилият се господар на къщата и отвори шкафа с напитките, както впрочем правеше всеки ден. Докато го наблюдаваше как отпушва кристалната гарафа, тя му завидя за чудесно ушитото сако от английски туид, за широките рамене и дългия, прав гръб. Дори и когато стоеше напълно неподвижен, той не можеше да прикрие енергията и силата, стаени в мускулестото му тяло. Но за разлика от избухливия Брайън Ийстън, този мъж напълно контролираше темперамента си, никога не се поддаваше на импулси и внимателно обмисляше всяко свое действие. Кой знае защо, Кийли намираше тази негова черта за още по-обезпокоителна.

— Не, благодаря. — Тя отпи от кафето си.

— Все още напълно непорочна — присмя й се той. — Единственият проблем на съвършените хора е, че те никога не могат да се позабавляват.

— Може би това зависи от твоето разбиране за съвършенство и моята представа за забавленията.

Той се захили одобрително, съблече сакото си и небрежно го метна на облегалката на един стол. Не си бе губил времето и веднага бе потърсил добър шивач, помисли си Кийли, изпълнена с презрение. Дрехите му бяха безупречни. Изглеждаше така, сякаш вече притежаваше компанията. Кийли сърдито сви устни само при мисълта, че дори в този момент Хелън може би оказва допълнителна подкрепа на това жиголо.

— Всъщност аз също внимавам с алкохола — довери й той, като затвори гарафата, без дори да опита коняка. — Не бих искал да притъпявам главоболията с алкохол и в резултат на това да се изправя пред проблеми с пиенето. — Той седна близо до нея и тя сърдито го погледна. Той се излегна на канапето, протегна дългите си крака върху килима, изпъна ръце над главата си и се протегна с удоволствие. Кийли го наблюдаваше и й се щеше да го зашлеви през арогантното лице.

— Аах, колко е приятно да се отпуснеш и да си починеш в истински дом, а не в болнична стая — въздъхна той, затворил очи.

— Без значение чий е домът, разбира се — безсрамно заяви тя.

— А и колко успокояващо ми действат разговорите с теб — насмешливо отбеляза той. — Ами че след всеки разговор с теб се чувствам така, сякаш съм се бил десет рунда с професионален боксьор.

— В такъв случай, не говори. И без това предпочитам да си легна.

— Това е най-доброто предложение, което съм получил през деня — провлачи той, очевидно развеселен от неволния й гаф, а тя с раздразнение установи, че се изчервява. Той продължи да я дразни. — Тази мисъл от трепетно очакване ли бе породена или бе просто израз на учтивост?

— Защо не опиташ с отвращение?

— Съкрушен съм. — Той свали вратовръзката си и я закачи на облегалката на канапето. — Кажи ми, какво правеше веселата вдовица по въпроса със секса през всичките тези години?

Изражението му вече не бе весело, а странно напрегнато и изпълнено с любопитство.

— Това изобщо не ти влиза в работата, по дяволите!

Той започна да разкопчава ризата си, като следеше реакцията и с периферното си зрение.

— Просто съм любопитен да разбера дали си го правила, както му е редът или си се самообслужвала… прощавай за израза?

Той се изви и разтърка гърба си.

— Сигурен съм, че не ти липсват предложения. Ти си привлекателна жена, но наистина трябва да се поотпуснеш малко. И като стана дума за това, имаш ли нещо против да ми разтриеш врата? Тези болки са много мъчителни.

Тя се разсмя на абсурдната му молба, макар че гърлото й внезапно пресъхна, като си помисли, че може да го докосне.

— Да, имам.

— Продължаваш да се преструваш на целомъдрена девица, а, Кийли? — Лека усмивка поотпусна лицето му, сгърчило се от болка. — И двамата знаем, че под тази ледена черупка се крие една много страстна жена, нали?

Кийли не се смяташе за много скромна и лъжеморална, но ако думите му означаваха, че вече не е онова наивно дете, за което Брайън се бе оженил, то тя бе съгласна. Тя наистина се бе променила и то драстично. След изчезването му в живота й се бе появил вакуум. Тя бе пораснала твърде бързо и бе прикрила съществуващата празнина, заприличала бе на цяло, непокътнато дърво, което, обаче, бе кухо отвътре. Външната обвивка бе продължила да функционира, но сърцевината вече я нямаше.

Гласът му изведнъж затрепери необяснимо.

— Връщането ми у дома наистина ли е чак толкова ужасно престъпление, Кийли? — Внимателният поглед на ясните му очи бе изпълнен с копнеж и недоумение. — Ако имаме късмет, можем да се поучим от грешките си. А ако сме още по-големи късметлии, може дори да получим втори шанс. Аз не съм вече онова неопитно момче, което си спомняш.

— Как се осмеляваш — тихо заговори тя, с разтреперан от ярост глас. — Как се осмеляваш да ми досаждаш с новите трикове, които си научил! Може да си най-изкусния любовник на света, но аз пет пари не давам за това.

Той се облегна назад, стреснат от реакцията й.

— Сигурно сбърках някъде, щом създадох подобно впечатление. Не исках да кажа това. Кийли, Кийли, какво ще правя с теб…

Той се изправи и пулсът й се учести, когато се приближи до нея и проследи с топлите си пръсти извивката на бузата й. Тя цялата потрепери от милувката му и рязко отметна глава.

— Недей… — замълча, внезапно ужасена от онова, което се канеше да каже.

— Брайън. О, боже, не можеш ли поне да произнесеш името ми? — Той рязко отдръпна ръката си. Изглеждаше наранен: — Докога ще трябва да отговарям на хей, ти?

— Докато продължаваш да се представяш на съпруга ми — студено отвърна тя. — За протокола само искам да кажа, че по нищо не приличаш на него. Нито по външен вид, нито по характер. Не съществува дори и най-дребната прилика между вас двамата. И тук не става дума за външния ви вид. А аз винаги ще те мразя, загдето се промъкна в този дом и против волята ми нахълта в живота ми и в този на Хелън. А това, че се опита да се промъкнеш и в леглото ми, бе последната обида от твоя страна. Лека нощ.

Тя се изправи сковано и излезе от стаята. На вратата се поспря и погледна назад. Той се бе излегнал в цял ръст на канапето, отметнал назад тъмнокосата си глава, а очите му бяха приковани в тавана. После те бавно се затвориха.

Кийли се прибра в стаята си, съблече се и бързо се изкъпа. Легна си, изгаси нощната лампа и се сви под атлазения юрган, премръзнала от студ. Беше изплашена. Боеше се от чувствата, които я връхлитаха, когато този мъж бе близо до нея. У него имаше нещо тревожно и обезпокоително, нещо, което тя не можеше да определи, но знаеше, че то я плаши до смърт. Кийли беше зряла, разумна жена, но тазвечерните събития я бяха смутили до такава степен, че тя отново се почувства същото наивно, уязвимо момиче, за което Брайън се бе оженил импулсивно, а после я бе изоставил, без да се замисли дори. Мислите я върнаха към онези години и тя дълго не можа да заспи.

 

 

Животът им постепенно пое ежедневния си ход, макар че къщата приличаше на въоръжен лагер. Той бе врагът, промъкнал се в дома им, и Кийли нито за миг не му позволяваше да забрави това. Така че той прекарваше повечето от свободното си време с Хелън, опитвайки се да укрепи позициите си.

През един ясен уикенд, огрян от топлите лъчи на късното есенно слънце, той предложи да закара Хелън в семейната вила в Кейп Код.

— Тя има нужда да излиза от време на време — настоя и Хелън, разбира се, реши, че идеята е чудесна. Всичко, което Брайън пожелаеше, бе чудесно.

На Кийли не й се ходеше, но просто не можеше да повери крехката Хелън на грижите му. Достатъчно неприятно й бе, че трябва да стои настрана, докато той я обработва и омайва всеки ден. Не. Кийли щеше да стои до него непрекъснато. Нямаше да го изпуска от поглед. Той все щеше да сгреши някъде, а тя трябваше да е наблизо, за да го разобличи.

Вилата, наречена „Търтл Кей“, всъщност бе просторна къща, сгушена под истинска джунгла от глицинии, грамофончета и пълзящи лози на края на един междуселски път, извън градчето Сандуич, само на няколко крачки от плажа.

Внимателно свалиха Хелън по лакираното махагоново стълбище и я настаниха в спалнята й на долния етаж, а Кийли разтвори всички прозорци, за да проветри стаите. Тъкмо подреждаше продуктите в шкафовете, когато той влезе в кухнята.

— Обичам това място. — Огледа стаята с такова чувствено удоволствие, сякаш се любеше с нея. Кийли мигновено се стегна в очакване на поредния порой от исторически факти за Кейп Код, за къщата и за какво ли не още — все неща, които несъмнено бе изровил в някоя библиотека. Но той я изненада с познания за много по-лични, по-интимни подробности. — Знаеш ли, че аз сам излъсках тези подове? Беше през лятото, когато купихме вилата. Бях четиринадесетгодишен, а в училище се занимавах в дърводелската работилница. Претрепвах се от работа всеки уикенд, за да изстържа боята от подовете. Имаше някаква магия в това да наблюдавам как излъсканият дъб се появява изпод пластовете на осемдесетгодишната история.

Прониза я странно предчувствие, докато слушаше думите му. Кийли също обичаше старата, построена как да е вила, но никога досега не си бе представяла Брайън в нея като момче, нито пък й бе минавало през ума, че той обича къщата не по-малко от нея самата. Тя беше подновила бялата боя, купила бе плетени мебели и ги бе тапицирала с памучна материя на синьо райе, така че цветовете в къщата да повтарят цветовете на пясъка, морето и небето. Вилата бе стилна, непретрупана с мебели и Кийли вярваше, че обстановката носи отпечатъка на собствения й вкус.

— Ей, ще прибереш това по-късно — импулсивно се обади той. — Хайде да отидем на плажа, преди да е станало прекалено късно. Ще ти покажа някои от старите ми скривалища. — Хвана я за ръка с такъв момчешки възторг и въодушевление, че тя просто не можа да му се обиди. А освен това и на нея й се искаше да походи по пясъка. — Мама… Хелън спи — додаде той, забелязал загрижения поглед на Кийли. — Няма да изпускаме къщата от поглед.

Плажът беше почти пуст. Зимен плаж — имаше само рибари и влюбени двойки, които се разхождаха по пясъка. Нечие куче се затича пред тях. Промъкваше се край туфите висока трева, търсеше зайци или птици, появяваше се за малко, а после отново се скриваше от погледа им сред хълмистите дюни.

Двамата с Кийли се разсмяха, докато наблюдаваха лудориите му, а после неговото изражение изведнъж стана далечно и замислено.

— Чудя се какво ли се е случило със старото ми куче, Ейс.

— Хелън каза, че след заминаването на Брайън, Ейс се разболял от мъка и умрял.

Съжали за жестоките думи още в момента, в който ги произнасяше. Той не каза нищо, но бързо се извърна настрана и се загледа в океана, сякаш се опитваше да скрие болката си. Кийли обаче не се поддаде и отказа да се разчувства от лъжливата му скръб по едно животно, което със сигурност никога не бе познавал.

Морето бе спокойно и необичайно синьо и въпреки присъствието на натрапника, Кийли усети, че се изпълва с радост и възторг пред внушителната красота на Нова Англия. Не беше идвала тук от две години и бе тъгувала по прекрасната гледка.

— Винаги съм обичал този час на деня. Курортистите вече са си отишли, а късното слънце блести по повърхността на водата. — Той се наведе, взе парче дърво, изхвърлено от вълните, и го хвърли към кучето, което подскачаше пред тях и сякаш ги молеше да си поиграят с него.

Съблече ризата си и Кийли за пръв път видя добре сложеното му тяло. Който и да бе, той очевидно бе мъж в разцвета на силите си, макар кожата му да бе бледа и да носеше белезите от пребиваването му във вражеския затвор. Гърдите на Брайън бяха сравнително голи, а този мъж бе покрит с гъсти, прошарени кичури, които закриваха гръдния му кош, изтъняваха надолу и се скриваха под колана на тесните му дънки. Кийли го наблюдаваше да подскача и да се гони с кучето по плажа и се терзаеше от догадки и съмнения. Дали мъжете ставаха по-космати с възрастта?

След няколко минути собственикът на кучето му подсвирна и сложи край на играта. Задъхан, той се просна в краката й, изпружил се в цял ръст, преструвайки се на изтощен. Разсмя се и погледна нагоре към нея. Косата му бе разрошена, целият бе покрит с пясък и изглеждаше страхотно. Притеснена, Кийли погледна встрани и събу обувките си, за да могат краката й да се насладят на бързо изстиващия пясък. Твърдо бе решила да не му позволи да отгатне мислите и чувствата й в този момент. Не й беше необходимо да гледа към него, за да разбере, че той я наблюдава внимателно, нито пък, за да се увери, че очите му отразяват яркосиния цвят на океана. Стаената енергия и дълбочината на чувствата му я плашеха.

— Защо ме зяпаш по този начин?

— Зяпам ли те? — Нямаше време да отреагира на сладостната нега в гласа му. — Може би защото си дяволски красива, а аз не мога да чакам нито миг повече.

Той се протегна към нея, хвана я за раменете, събори я върху себе си и вплете устни в нейните за жадна, ненаситна целувка. Преди да успее да възрази или да се опита да се отблъсне от мускулестото му тяло, той я пусна и се захили.

— Не можах да се въздържа. Ако искаш, можеш да ме съдиш.

— Хайде да изясним нещо — заяви тя, когато най-сетне си възвърна способността да говори. — Недей да си мислиш, че нещо се е променило между нас само защото съм тук заедно с теб. Дойдох единствено, за да те държа под око и да защитавам интересите на Хелън.

Той се подпря на лакът и игриво посипа крака й с пясък.

— Загрижеността ти е достойна за похвала, но къде е казано, че не можеш да се позабавляваш малко? А целуването е страшно забавно.

Тя махна пясъка и заговори с възможно най-ледения си тон.

— Може ли да ти припомня, че съм сгодена за Върн Престън?

Усмивката му изчезна и на нейно място се появи предизвикателна гримаса.

— Наистина ли смяташ, че ще позволя да се разведем, за да се омъжиш за него?

Тя настръхна от яд.

— Да се разведем? Да ми позволиш! Май забравяш, че съм вдовица? Единствената причина, поради която все още не съм се омъжила за Върн, е крехкото здраве на Хелън и предизборната му кампания.

Той свъси вежди и седна.

— Наистина ли? А може би причината е, че толкова бързо ще ви обвиня в двуженство, че чак свят ще ви се завие? — Веднага след това отново заговори миролюбиво. — Кийли, да оставим пречките настрана. Но не виждаш ли, че той не е подходящият мъж за жена като теб?

Кийли се нахвърли върху него, изпаднала в отчаяна ярост.

— И, предполагам, смяташ, че ти си извънредно подходящ!

Той застана на колене и постави ръце на раменете й, за да й попречи да се изправи.

— Защо не ни дадеш възможност да открием това? Изобщо не мога да те разбера, Кийли.

— Брайън също никога не ме разбра — горчиво изрече тя. — Когато имах нужда от помощ, Върн беше край мен, а съпругът ми си играеше с ЦРУ на война в Никарагуа.

— Хората се променят.

— Наистина ли допускаш, че ще зарежа лоялен приятел като Върн заради един опортюнист като теб?

— Как можеш да се омъжиш за някого, само за да го възнаградиш за лоялността му?

— А ти как можеш да ухажваш една вдовица, само за да залъжеш и подкупиш Хелън?

— Никога не съм мислил за теб по този начин, но ако настояваш да заровиш глава в пясъка…

— Престани. — Тя засенчи очи, за да прикрие сълзите, които внезапно замъглиха очите й.

Дълго време никой не каза нищо. Двамата заедно вдъхваха уханието на върбинка и лимон, един и същ ветрец рошеше косите им, но те сякаш бяха на две различни планети. Най-накрая се изправиха и се затътриха към вилата, всеки потънал в собствените си неспокойни мисли.

Същия ден, след вечеря, след като тримата се настаниха удобно пред напълно излишния, но приятен огън и се заеха с топлия си шоколад, Хелън хвърли бомбата. Изчака Кийли да се изправи и да напълни купата си отново с пуканки и насочи разговора към бизнеса.

— Брайън си е у дома вече почти две седмици — започна тя. — Кога ще го заведеш в компанията, за да го запознаеш с промените, които си направила?

Очите на Кийли изглеждаха златисти на светлината на огъня.

— Сигурна съм, че Франк Кейбъл може да организира една обиколка — уклончиво отвърна тя. — Точно в този момент не мога да му отделя никакво време.

— Точно това имах предвид! — Хелън веднага се възползва от ситуацията. — Имаш нужда от Брайън в офиса. Компанията просто е прекалено голяма.

— Хелън, нали вече обсъдихме повишението на Франк Кейбъл?

— Да, но това беше преди Брайън да се върне у дома. Франк е прекрасен, но той не е част от семейството — изтъкна Хелън.

Семейният бизнес трябва да остане в ръцете на семейството. Кийли бе чувала това правило безброй пъти. Та нали поради същото това схващане самата тя бе допусната в „Ийстън Меншън“, а по-късно бе оглавила „Ийстън Пъблишинг“. Тя беше от семейството, та дори и само чрез краткия си брак. Беше безполезно да се опитва да промени начина на мислене на Хелън — все едно да се опитва да промени каменистата основа на Манхатън айлънд!

Човекът, към когото бе насочена великодушната щедрост на Хелън, мълчаливо наливаше топлия шоколад. Проницателният му поглед веднага долови яростното изражение на Кийли, но се постара да не се намесва в разговора.

— Може би не се изразих достатъчно ясно — продължи да настоява Хелън й Кийли за пръв път чу в гласа й едва доловимите, но непреклонни стоманени нотки. — Кийли, очаквам Брайън да се включи по-активно в бизнеса.

Сърцето на Кийли силно заблъска в гърдите й.

— Разбирам. Това означава ли, че ме молиш да се оттегля?

— Не, разбира се! — Хелън бе искрено изненадана и дълбоко наранена от факта, че Кийли дори и за миг бе допуснала подобно нещо. — Моля те, не ме разбирай погрешно, скъпа. След преживяния удар започнах да свиквам с мисълта, че съм смъртна, но нито за миг не съм се съмнявала, че мога спокойно да оставя всичко в ръцете ти. Но сега, когато Брайън се върна и когато двамата сте се хванали за гърлата… — Тя неспокойно местеше поглед от единия към другия. — Кийли, не бих могла да те обичам повече, дори и ако беше моя дъщеря, но аз обичам и сина си. Искам споровете между вас да се уредят, докато все още съм жива, а не след смъртта ми да тръгнете по дела и съдилища.

— Мамо — той бързо се, намеси, забелязал лицето на Кийли, което бе останало без капчица кръв. — Високо ценя намеренията ти. Но не можеш да очакваш от Кийли просто да се отдръпне след всичко, което е направила.

Той наистина бе достоен за презрение! Как може да се преструва, че застава на страната на Кийли? Дали си мислеше, че ще успее да я заблуди, или просто смяташе, че ще може да сломи съпротивата й и тя мълчаливо ще се примири? Знаеше, че Хелън ще продължи да настоява и ще се наложи, защото Кийли никога не би рискувала здравето й, независимо какво ще й коства това. Знаеше, че трябва единствено да чака узрялата ябълка да падне в скута му. Можеше да разчита на това с неразумен и ревностен поддръжник като Хелън.

— Аз не я моля да се отдръпне, а да те приеме като бизнеспартньор. Така, както би приела Франк Кейбъл, например. Това, което искам, е вие двамата да забравите миналото, което ви пречи да следвате общата ви цел, а тази цел е да запазите „Ийстън Пъблишинг“ непокътната за нашите наследници. — Цел, непоколебима колкото и гласа на възрастната жена. — Ако е писано никога да не взема децата ви в прегръдките си и да не чуя гласа им в тази къща, така да бъде! Но докато съм жива, семейният бизнес трябва да процъфтява. Ако не можете да го направите заради себе си, тогава направете го заради мен!

Кийли почувства, че й се гади. Погледна към врага си. Лицето му не изразяваше нищо, но мотивите му бяха повече от ясни. Той открито я предизвикваше да го разобличи. Желанието да го направи бе толкова силно, че думите сякаш прогаряха езика й, но Кийли просто не бе готова да приеме последствията от една такава стъпка. По-добре думите да си останат неизречени.

Сякаш измина цяла вечност в мълчание, а заедно с нея — и предоставената й възможност. Кийли мълчаливо сведе поглед, признала се за победена.

След като бе казала всичко, което имаше да им каже по въпроса, Хелън отиде да си легне и остави разстроената и объркана Кийли да мисли върху решението, което бе подкрепила с мълчанието си. Тя се отпусна на канапето, подпря глава с ръце и изведнъж се почувства уморена, уморена както никога преди. Беше изтощена, умствено и физически, а мозъкът й функционираше съвсем механично, подобно на часовника над камината.

Някой застана на вратата.

— Защо не оспори ултиматума й? Аз щях да те подкрепя.

Само звукът на гласа му бе достатъчен, за да я накара да обезумее от гняв. Изумителната му способност да играе една роля пред Хелън, и съвсем друга — пред нея, бе нещо, с което тя просто не можеше да се справи. Като слуша думите му, човек би си помислил, че той е на страната на Кийли и просто се опитва да бъде добър с Хелън! Не беше честно от негова страна да печели всяка битка между тях, използвайки Хелън като заложник. Без да му отговори, тя рязко му обърна гръб.

— Кийли!

Гласът му обаче бе заглушен от силния трясък на вратата.

Той я настигна веднага, стисна я за ръката и я принуди да го погледне.

— Не чуваш ли, или изобщо не ме слушаш, Кийли? — рязко запита той, а плътният му глас бе изпълнен с нетърпение. — Продължаваш да мислиш, че искам компанията. Е, не я искам. Никога не съм я искал.

— Защо тогава не кажеш на Хелън, че не я искаш? — не му остана длъжна тя, опитвайки се да се измъкне от ръцете му, които не й позволяваха да избяга.

Той сърдито сви устни. Устата му заприлича на тънка линия.

— Поради същата причина, поради която и ти не можеш да го направиш. Приеми фактите, Кийли. И двамата сме в един и същи кюп и ако престанеш да се обиждаш от всяка моя дума, може би ще успеем да намерим някакво разрешение на проблема.

— Единственото разрешение е ти да се махнеш, да се свиеш в дупката си под някой камък — жлъчно заяви тя.

— Ти все още не ме слушаш. Готов съм да подпиша напълно законен, юридически оформен документ, че се отказвам от правата си върху собствеността, върху бизнеса, върху всичко.

Тя го погледна с изумление. Войнствеността й се стопи мигновено.

— Ти… какво?

— Чу ме много добре. Един договор между теб и мен изглежда е единственият начин да те отърва от страховете ти, че мога да заграбя парите ти или пък издателската компания.

— Ами Хелън? — попита тя, изпълнена с подозрения.

Той сви рамене.

— Ще се появявам от време на време в офиса, а тя няма защо да знае, че съм просто фигурант.

— Един такъв неубедителен договор няма да има никаква стойност в съда — присмя му се тя.

— Ако аз съм истинския Брайън Ийстън, моят отказ от правата ми ще защитава интересите на Хелън, а и твоите собствени — изтъкна той. — Ако пък съм мошеникът, за който ме мислиш, аз, така или иначе, няма да имам никакви законни права върху собствеността.

— Къде е уловката тогава? Какво остава за теб?

Той въздъхна с раздразнение.

— Кийли, ти си дяволски уплашена, че някой може да ти отмъкне бонбончето. — Макар че изражението му остана спокойно, Кийли забеляза мимолетна следа от чувство, което тя не можеше да определи съвсем точно. Яд, може би? — Сигурен съм, че твоят приятел може да изготви някакво споразумение. На този етап съм готов да подпиша всичко, само и само да сложа край на тези непрекъснати, разрушителни караници помежду ни.

 

 

През един от следващите уикенди Върн Престън бе поканен в „Ийстън Меншън“, за да изготви юридическия документ. На повърхността, това изглеждаше една съвсем обикновена, делова сделка за прехвърляне на правата върху собствеността, но едва по-късно Кийли осъзна, че този му ход бе дяволски ефективен начин да демонстрира пред Върн забележителното влияние на новия член на семейство Ийстън.

Върн с изумление забеляза свежите цветя, които украсяваха всяка маса и шкаф, не му убягна и тънката промяна, настъпила в този дом, който до скоро се населяваше само от жени, и в който вече се усещаше неоспоримо мъжко присъствие. Най-големи бяха промените, които забеляза в самите жени — като се започне със сияещото изражение на госпожа Магуайър и се стигне до ефирната рокля на Кийли, с широко развети поли. Най-изумителна обаче бе промяната у Хелън Ийстън, която изглеждаше невероятно млада, когато слезе долу в инвалидния си стол, за да поздрави Върн. Красивото старо лице изглеждаше странно оживено, косата й отново бе боядисана в любимия й, станал популярен благодарение на нея, кайсиев цвят.

Притеснен от това, което видя, Върн дръпна Кийли настрана, докато съперникът му четеше юридическите документи, които му бе предоставил.

— Какво, по дяволите, става тук? Променили сте обзавеждането, а и тази рокля не е ли нова? Това не ми харесва, Кийли. — Гласът му премина в дрезгав шепот.

— Не ставай смешен! Хайде вече да подпишем тези документи — прошепна тя в отговор. — Твоят частен детектив откри ли нещо ново?

— Не, но се надявам това да стане скоро. — Той я изгледа многозначително. — Преди годеницата ми да е започнала да вярва в тази шарада, която играе заради Хелън.

Когато Върн си тръгна малко след това и отнесе подписаните документи, Кийли се оказа сама с неканения си гост за през цялата вечер. Той несъмнено очакваше от нея да изрази благодарността си, загдето бе пожертвал наследството, което всъщност никога не му е принадлежало. Кийли си помисли, че би могла да се оттегли в стаята си, но после се отказа. Защо трябва да му позволява да я гони от собствения й хол?

— Е?

Тя премигна от изненада, като чу гласа му. Той бавно се приближи до нея, пъхнал ръце в джобовете на панталона си. Яката на ризата и сакото му бяха разкопчани. Внушителният му ръст и силното, мускулесто тяло се извисиха над нея, и тя, седнала на канапето, веднага се почувства твърде уязвима и несигурна. Изглеждаше много привлекателен и вълнуващ, както всеки път, когато я погледнеше с тая заговорническа усмивка. Може би точно заради това не мога да го приема, с изумление проумя тя.

— Какво е? — кратко попита Кийли, смутена от неприличните си мисли. Ядоса се отново, когато видя златната верижка на джобния часовник на Алфред Ийстън да блести върху чудесно ушитата му жилетка.

— Тази вечер ти се предадох напълно, телом и духом, но се чудя дали ще ме уважаваш утре сутринта? — Усмихваше се, но я наблюдаваше много внимателно, за да разбере как реагира на думите му.

Тя се поизправи и нахлузи обувките си.

— Ако очакваш медал загдето не ограби Хелън, забрави за това.

— Искам само да ти припомня, че се отказах от материалните авоари, но не и от името си и от правото да го използвам.

— А аз пък искам да ти припомня, че приех материалните авоари, но не и теб.

— Мисля, че случаят изисква да вдигнем тост… или нещо подобно. — Сините му очи леко помръкнаха, той се приближи до гарафата и си сипа уиски, а тя разбра, че го боли глава. — Доколкото си спомням ти не пиеш уиски, но мога да ти сипя малко кампари и сода.

След преживяното тази вечер напрежение, тя би предпочела уискито, но прие предложеното й питие и смотолеви нещо в благодарност. Преди да седне той вдигна чашата си.

— За нашия първи цивилизован разговор. Дано бъде плодотворен, последван от много други.

Тя прие тоста, опитвайки се да се усмихне с безразличие, но втренченият му, изпълнен с разбиране поглед, я накара да настръхне. Когато страстният му поглед срещна нейния, тя се опита да му отвърне с ледено високомерие, но внезапно порозовелите й бузи издаваха истинските й чувства.

Той се захили.

— Все още студена като лед, а? Не можеш ли да се отпуснеш и да се насладиш на комплимента на един мъж?

— Може би вината е в мъжа, а не в комплимента — отвърна тя. Искаше й се да не бе приемала питието. Не желаеше да бъде подлагана на язвителните му, хапливи опити да сломи съпротивата й.

Усетил, че тя се кани да избяга, той смени тактиката си.

— Е, как се развива кампанията на Върн? Какво сочат проучванията?

— Ние не им обръщаме особено внимание. — Тя спокойно отпи от питието си, благодарна за неутралната тема. — Той обръща особено внимание на претоварването с пътници и условията за безопасност на летищата в столицата.

Повдигна едната си вежда и се захили цинично.

— Този стар костелив орех в политиката! Двадесет години непрекъснат шум и претоварване на летищата, а единственото, което можаха да измислят, бе да ограничат броя на авиолиниите, които имат право да работят на всяко летище.

— Какво ли знаеш пък ти по този въпрос? — настръхна тя. — Приземяването на малки самолетчета на тесни, импровизирани писти сред джунглата едва ли те превръща в експерт по контрола на въздушния транспорт на Ню Йорк.

Той прикова поглед върху лицето й, а очите му изразяваха оная странна смесица от предизвикателство и очарование, която разпалваше огън в душата й.

— Може би е време госпожа Кийли Ийстън да спре да подкрепя политиката на други хора, а самата тя да се кандидатира за място в Сената.

— Имах такова предложение — не се сдържа тя.

Усмивката му стана по-широка.

— Ама, разбира се! Би било много удобно. Двамата с Върн се подкрепяте един друг по пътя към славата.

— Какво трябва да означава това?

Той сви рамене.

— Това е отколешна, почитана традиция в известните политически семейства. Семейство Кенеди го правят от години. — Забеляза сърдития й поглед и продължи да я дразни. — Сега, когато останах без работа в „Ийстън Пъблишинг“, може би трябва да се възползвам от този закон на приемствеността и да се кандидатирам за изборите.

— Ти!

— Разбира се! Защо не? Аз съм човекът, който носи името, оправдаващо приемствеността, забрави ли? И тъй като обществото обича да гласува за смели герои от войните, несъмнено ще попадна в отбрана компания.

— Ти си непоносим!

Порочната усмивка отново цъфна на лицето му.

— И това е само един от недостатъците ми. Имаш ли нещо против да обсъдим останалите по време на вечеря?

— Съжалявам. Току-що си спомних, че си донесох работа от офиса, която трябва да свърша тази вечер.

— Жалко. Е, дробът и без това съдържа по-малко холестерол от една хубава, сочна пържола.

— Дроб?

— Аха. Това е планирала Лида за тази вечер.

Кийли се намръщи.

— Зная, че доктор Хоутън препоръча Хелън да приема повече желязо в храната си, но веднъж седмично е твърде често.

Той остави чашата си.

— Тогава си вземи палтото.

— Не съм казала, че ще дойда — бързо се поправи тя. — А и освен това дробът е по-безопасен.

Той се изправи и този път зад развеселеното изражение прозираше едва сдържаното му нетърпение.

— Кийли, престани да бъдеш такава страхливка. Това е просто една покана за вечеря. Не се опитвам да те изнудвам.

Тя се поколеба за момент, но той извади кашмирената й наметка от гардероба. Заметна я около раменете и й прошепна в косата:

— Живей пълноценно! Какво толкова може да изгубиш?

Теб, господин Който и да си, мрачно си помисли Кийли. И колкото по-скоро, толкова по-добре. За мое собствено добро.

 

 

„Ривър Кафе“ представляваше закотвена яхта край брега на „Ийст Ривър“ в „Бруклин Хайтс“. Заведението бе известно не заради храната си, а заради умопомрачителната гледка към долен Манхатън и централната част на града, увенчани от „Бруклин бридж“. Тъмната вода блестеше като мокър асфалт и отразяваше светлините на града и на лодките, които се движеха по реката.

Кийли угаси свещта на масата, за да подсили илюзията, която създаваха трепкащите светлини на шлепове и крайбрежни товарни кораби, които минаваха толкова близо, че сякаш можеха да ги докоснат с ръка.

— Телешкият дроб изглежда вкусен. Или може би предпочиташ foie grass^[7] рече той, докато разглеждаше менюто и тя за пръв път му се усмихна без злоба и гняв.

— С каквото и име да го кръстят, той ще продължи да има вкуса на дроб — отвърна тя в същия лековат тон.

Толкова е лесно да се общува с него, терзаеше се Кийли. Цялата ситуация й се струваше неестествена — седеше си тук с мъжа, когото истински презираше и изпитваше такова перверзно влечение към, него! Дотолкова бе свикнала с присъствието му в живота си, че спомените за истинския Брайън започнаха да избледняват. Тази мисъл видимо я разстрои и тя обърна глава към прозореца, опитвайки се да я прогони от съзнанието си. Жестът обаче не убягна от вниманието на събеседника й.

— Давам едно пени, за да споделиш мислите си.

Тя сви рамене и поклати глава. Не знаеше какво да каже.

— В такъв случай, давам един милион долара и това е последното ми предложение.

Тя уклончиво повдигна едното си рамо и започна да си играе със столчето на чашата си.

— Просто се чудех… дали новото ти лице те притеснява. — Тя замълча, забелязала как той бързо вдигна глава и я погледна с изумление. Дали не забеляза проблясък на задоволство в погледа му? Ако това бе истина, то го очакваше голяма изненада.

Едната му вежда се повдигна въпросително.

— Даваш ли си сметка, че това е първият личен въпрос, който ми задаваш? — Намекът беше тънък, но нямаше как да не го забележи, особено пък при ироничния блясък, който се появи в очите му. — Но да отговоря на въпроса ти. Все още имам главоболия. Болят ме костите, нервите, мускулите, или кой знае какво! — Прикова поглед в очите й, сякаш се опитваше да си обясни внезапния й интерес. — Но не това имаше предвид, нали?

— Всъщност, не — кимна тя, но на него не му убягна подтекстът, скрит зад уклончивите думи. — Просто се питах дали не се чувстваш странно да се разхождаш наоколо с лице, различно от онова, с което си се родил.

Бе твърдо решен да не й достави удоволствието да се ядоса и се захили насреща й.

— Стрясках се няколко пъти, когато се поглеждах в огледалото. В началото, когато се бръснех, имах чувството, че от огледалото ме гледа непознат човек. Дори и сега, когато се зърна отнякъде, разбирам защо ти е толкова трудно да видиш какво се крие под фасадата. Може би се притесняваш, че не съм толкова… ами, толкова красив, колкото преди. — Очите му блестяха очарователно и той обърна новия си профил към нея, за да може да го разгледа обстойно.

— Тъй като не съм те познавала преди — лукаво отвърна тя, — няма как да зная.

— Оох! — Той я огледа внимателно, а очите му затанцуваха. — Не отстъпваш нито на инч, а? Имам чувството, че вървя през минно поле.

— В края на краищата, ще допуснеш грешка и ще хвръкнеш във въздуха — сладко му каза тя. — А засега все още си твърде далеч от онова, което искаш да постигнеш с мен.

— Предполагам, че имаш предвид леглото си. — Очите му я изгледаха изпитателно. — Толкова често зачекваш темата за секса, че започвам да се питам дали имаш някакви сексуални проблеми, или си силно привлечена от мен, но не искаш да си го признаеш.

Искаше й се да устои на предизвикателството, но просто не можа.

— Едва ли — отвърна тя, а бузите й пламнаха. — Не си моя тип.

— А, да. Мъжественият Върн. — Тонът му бе преднамерено обиден. Нещо ново заблестя в очите му. — Опитвам се да разбера с какво толкова те привлича. Дали защото изглежда много хилав и изтощен, или защото е изключително добър в леглото?

Лицето й стана аленочервено.

— Е, кой говори постоянно за секс? — Вбесена до крайност, тя се изправи толкова рязко, че чашата й с вино се залюля в опасна близост до ръба на масата и хората от съседните маси се загледаха в тях.

Той се надигна, хвана я за китката и я накара да седне отново.

— Успокой се, за бога! Настръхнала си като бодлива тел. Наистина се заяждах с теб. Извинявай.

— Защо ме измъчваш? — проплака тя с приглушен глас.

— Защото ти ме измъчваш — върна й го той. — Кийли, как иначе да преодолея съпротивата ти? Защо не ми вярваш?

Тя отчаяно поклати глава.

Той рязко се наведе напред. Изражението му бе толкова напрегнато и решително, че тя се отдръпна назад, завладяна от необясним пристъп на страх, от който почти й се виеше свят.

— Кийли, ако зная, че ще те убедя да повярваш, че това съм аз, че съм оня, който твърдя, че съм, готов съм да разкъсам това лице с голите си ръце. Аз съм под тази нова физиономия, по дяволите! — А после додаде: — Как можеш да пренебрегваш всички доказателства?

— Нали си много умен! Сам си отговори на този въпрос! Ако се бяхме срещнали при различни обстоятелства, може би щях да те харесам. Но не желая връзка, изградена върху подлост и безчестие.

Той се разсмя налудничаво.

— Изкушаваш ме да се откажа от претенциите си, само за да разбера дали говориш сериозно.

— И защо не! Та ти опита всичко останало!

През останалата част от вечерта той не каза почти нищо. Мълчеше, потънал в себе си, а и на Кийли не й бе никак лесно да се престори, че проявява интерес към храната. И въпреки това, когато станаха да си вървят, тя изведнъж осъзна, че колкото и да е странно, не желае тази вечер да свърши. Той й помогна с наметката и й се стори, че ръцете му се задържаха върху раменете й малко по-дълго от необходимото, преди той небрежно да ги отпусне край тялото си.

— И въпреки това, мисълта е много интригуваща.

— Коя?

— Ами, че ако не съм Брайън, ти би могла… да си по-благосклонна към мен.

Кийли, го погледна внимателно, надушила някакъв капан.

— Ако не се преструваше, че си Брайън — това бяха моите думи.

— Сериозно ли го каза? — продължи да настоява той.

Тя сви рамене.

Той я сграбчи за рамото и я завъртя към себе си.

— Ти започна този разговор. А сега отговори на въпроса ми, по дяволите!

Едва сега Кийли осъзна колко важен е отговорът й за него и това я заинтригува.

— Откъде да зная? — Измъкна се от ръката му. — Ти няма да се откажеш от претенциите си, аз няма да отстъпя, и никога няма да разберем отговора на този въпрос, нали?

Кийли не забеляза яростно стиснатите му челюсти, но за нейна изненада, той не попита нищо повече.