Марго Грег
Мнимият съпруг (8)

8.

С развята от вечерния ветрец тъмна, посребрена на места коса, познатият й вече странник поспря за момент, загледан в тълпата, която го очакваше долу. Махна с ръка и се усмихна пред камерите, опитвайки се едва ли не да спечели благоразположението на присъстващите. Дори и телевизионните камери не можеха да тушират спокойната увереност и мъжкото му излъчване, които толкова много я бяха очаровали и уплашили в Мексико сити. Той изглеждаше така, сякаш наистина вярваше в надутите си претенции.

Докато Кийли го наблюдаваше като хипнотизирана, инвалидната му количка бе закрепена върху издигнатата за целта платформа и той започна краткото си спускане към земята. Само след миг вече бе в линейката, оставил зад себе си разбунената тълпа от репортери и любопитни зяпачи да разсъждават върху значимостта на случилото се.

Омаята, в която Кийли бе изпаднала, изведнъж се разпръсна и тя осъзна, че е наблюдавала цялата сцена, без да чуе нито дума, заради намаления говор на телевизора. Скочи, за да усили звука и в бързината си разпиля няколко писма върху килима.

Силният вой на вятъра, ревът на самолетните двигатели и какофонията от гласове и звуци бяха заглушени от сбития, изречен на висок глас коментар на репортера.

— Ето го, дами и господа, наследникът на известното в издателския бизнес американско семейство, свален над Централна Америка преди седем години и считан до този момент за мъртъв… Но той е жив и тази вечер в Ню Йорк изглежда съвсем добре, като се имат предвид премеждията, които е преживял. Това е всичко до тук, Дан.

Говорителят в студиото се извърна от монитора и с подобаващ тържествено сериозен тон се обърна към невидимата аудитория.

— Благодаря, Бил. Това е, дами и господа. Брайън Ийстън е жив и е тук, за да ни разкаже за мъчителните години, прекарани в плен, мъчения и изпитания в затвора. Очаквайте специален репортаж в единайсет часа.

Телефонът започна да звъни.

Някъде долу в къщата се чу радостен писък и Кийли бързо излезе в коридора, за да пресрещне госпожа Магуайър, която тичаше към стаята на Хелън.

Кийли се втурна напред и я сграбчи, полагайки свръхчовешки усилия да я задържи.

— О, мадам, мадам, чухте ли новината? — Икономката плачеше останала без дъх.

— Чух. Успокойте се — изрече Кийли, без да пуска ръката й.

— Трябва да кажа на госпожа Хелън…

— Няма да правите нищо подобно — твърдо я прекъсна Кийли. — Не и преди да поговорим с доктор Хоутън. Разбирате ли, госпожо Магуайър? Да не би да искате тя да получи друг удар? Ще се обадя на лекаря веднага. Никой — и това е заповед — никой да не казва на госпожа Ийстън нищо, докато аз не позволя. Ще държа вас отговорна за всичко. Разбирате ли?

Икономката занарежда със сълзлив глас.

— О, мадам, като си помисля, че сладкото ни момченце е живо и ще си дойде у дома! Видяхте ли бедното му лице? Съвсем различно, като на непознат! О, какво са му причинили онези зверове… — Лицето й се сгърчи от мъка, тя вдигна престилка към очите си и се разрева.

Кийли обгърна раменете й с ръка и я изпрати до стаята й. — Успокойте се, госпожо Магуайър. Не бива да се надявате прекалено, преди претенциите на този човек да бъдат внимателно проучени…

— Претенции? Какво искате да кажете, мадам? — Госпожа Магуайър отвратена се закова на мястото си.

— Казвам, че трябва да си припомните случилото се преди две години. Тогава Хелън получи по пощата един отрязан човешки пръст и писмо, в което искаха пари в замяна на тялото на Брайън. Това се оказа измама. Готова ли сте да я накарате да преживее този кошмар отново?

— Но сега е съвсем различно — започна да спори госпожа Магуайър. — Госпожа Хелън ще го познае на секундата, ако наистина е Брайън…

— А също и аз, като негова съпруга, нали? — разумно додаде Кийли. — Е, аз се срещнах лично с този мъж в Мексико сити и зная, че не е Брайън. Той е един умен и изобретателен мошеник, който смята, че ще може да се докопа до примамливото богатство на семейството.

Погледна изпитателно неотстъпчивото изражение на икономката, но там видя само недоверие и презрение, и сърцето й се сви от мрачни предчувствия.

От този момент нататък Кийли заживя в положение на обсада, пробивайки си път между тълпата крещящи репортери всеки път, когато излезеше на улицата. От всеки прозорец на къщата, която се намираше срещу спалнята й, от другата страна на улицата, проблясваха телеобективи, а телефонът й блокира. На следващата сутрин Върн и доктор Хоутън трябваше да преминат през телевизионните екипи, блокирали алеята за коли и моравата, за да бъдат въведени от Сайкс през един страничен вход. Кийли послуша съвета на Върн и разказа на доктора цялата история. Той се намръщи и веднага се съгласи, че на Хелън не бива да се казва нищо, преди самоличността на онзи мъж да бъде напълно потвърдена.

Най-накрая Кийли реши, че ще е по-добре да направи някакво изявление пред пресата, за да поуспокои напрежението. Облечена в сив вълнен костюм и червена блуза с разтворена яка, Кийли изглеждаше много по-спокойна и делова, отколкото се чувстваше, и както никога преди, бе безкрайно благодарна на Върн за присъствието му. Той подбираше въпросите и я закриляше от врявата и боричкането пред входната й врата. Репортерите и операторите се блъскаха, за да се доближат до нея, когато тя застана пред импровизираната трибуна, отрупана с дузина микрофони. Отвсякъде проблясваха светкавици на фотоапарати и тя несигурно премигна. Пред погледа й попаднаха заглавията на два вестника, вдигнати високо над мелето — ИЗЧЕЗНАЛ ИЗДАТЕЛ НАМЕРЕН ЖИВ? и НАСЛЕДНИКЪТ НА ИЙСТЪН СЕ ЗАВЪРНА!

Върн махна с ръце, за да ги накара да замълчат.

— Ето! Ето! Госпожа Ийстън ще направи кратко изявление и ще отговори на някои от въпросите ви. Но само ако спазвате определен ред. А сега се дръпнете назад и й дайте възможност да си поеме дъх!

Кийли огледа събралата се тълпа, чакайки ги да замълчат. Когато заговори, гласът й беше нисък и плътен и веднага привлече вниманието им. Думите й бяха внимателно подбрани.

— Дами и господа журналисти, преди седем години хеликоптерът на Брайън Ийстън бе свален над джунглата на Централна Америка и той бе обявен за мъртъв. Сега няма да се впускам в подробности за последвалите жестоки опити за изнудване, няма да ви припомням за нелепата шумотевица, която се вдигна около смъртта му, нито ще ви говоря за травмата, която понесе Хелън Ийстън в резултат на това. — Тя замълча за миг и погледна право в телевизионната камера, сякаш се опитваше да предизвика натрапника. — Преди два дни, след като ми се обадиха от „Амнести Интернешънъл“, аз заминах за Мексико сити, за да се срещна с някакъв мъж, който твърдеше, че е съпругът ми. След разговора с него стигнах до заключението, че това не е истина. Не желая да наричам този човек лъжец. Той може би наистина е такъв, но също така е напълно възможно тези негови илюзии да са резултат от тежките наранявания по главата, които е понесъл по време на премеждията си. Независимо от това, фактите остават непроменени — той не е Брайън Ийстън. — Непоколебимото й изявление бе последвано от шум сред журналистите и Кийли изчака малко, за да ги накара да утихнат, преди да продължи. — Разбрах, че и през следващата седмица той ще остане в болницата за прегледи и опити да се установи самоличността му. А когато тези разследвания приключат и се докаже съзнателният му опит да ни измами, аз ще го съдя и ще искам към него да се приложи цялата тежест на закона.

Последва невъобразим хаос и шум, а Кийли зърна разтревоженото изражение на Върн, който, като адвокат, се бе притеснил от бунтарската й реч. Но тя говореше напълно сериозно. Не можеше да си представи, че съществува достатъчно строго наказание за постъпката му. После красивите й очи омекнаха и тя умолително погледна журналистите, готова да ги моли заради Хелън.

— Бих искала да ви припомня, че аз също съм в журналистическия бизнес. Искрено се надявам, че вие ще устоите на изкушението да публикувате клюки и скандални новини и ще се придържате към истината. Трябва да знаете, че периодичното обсъждане на трагичната смърт на съпруга ми в пресата е силно травматизиращо както за мен, така и за майка му. А сега, когато госпожа Ийстън се възстановява от преживяния удар, едно подобно вълнение може да се окаже смъртоносно. Така че, моля ви — не, умолявам ви — да бъдете по-въздържани. Благодаря ви.

Настъпи моментно мълчание докато присъстващите, проумеят чутото. После отново заваляха въпроси, всички крещяха и се бутаха, а думите им се сливаха и се превръщаха в безсмислена какофония от човешки гласове.

— Един по един! — извика Върн. — Вдигнете ръце или край на изявлението.

Журналистите размахаха ръце като обезумели и Кийли избра един от тях.

— Хелън Ийстън знае ли за случилото се? И кога възнамерявате да й кажете?

— Тъй като съм убедена, че проблемът ще бъде разрешен в близките няколко дни, струва ми се, че е безсмислено да информирам госпожа Ийстън за поредното безрезултатно разследване — отвърна Кийли.

— Вие ли вземате всички решения вместо госпожа Ийстън?

Очите на Кийли заблестяха застрашително.

— Докато тя е болна, решенията вземам аз. Такива са разпорежданията на лекаря.

Кийли никога не си бе правила илюзиите, че вестникарите ще я пощадят. Но тези репортери я въртяха на шиш с недопустими въпроси и тя би уволнила всеки един от собствения си персонал, който се осмелява да задава подобни въпроси.

— Вярно ли е, че финансирате екип от психиатри в Белвю, които да проверят психическото състояние на претендента?

— Не, не е вярно.

— ЦРУ намесено ли е?

— Ще трябва да попитате тях.

— Като се има предвид напълно промененият външен вид на съпруга ви в резултат на пластичните операции, бихте ли отговорила въз основа на какви критерии отхвърляте претенциите на този човек?

— Без коментар. Бих искала да ви напомня, че пред думата съпруг е редно да поставите думата мним — остро ги предупреди Кийли.

— Вярно ли е, че сте платила болничната му сметка в Мексико сити и ако е така, на каква сума възлизаше?

— Не съм плащала болничната му сметка. Човекът изглеждаше в беда и аз импулсивно му дарих малка сума, която да му помогне да преживее, след като излезе от болницата.

— Ако претендентът успее категорично да докаже своята самоличност, ще се разведете ли, или ще се сдобрите?

— Без коментар!

— Случилото се ще промени ли плановете ви да се омъжите за Върн Престън?

Върн милостиво сложи край на това мъчение и съпроводена от светкавиците на фотоапаратите, тя се скри обратно в къщата. Кийли цялата трепереше от преживяното изпитание, но не толкова от страх, колкото от ярост и гняв. Как се осмеляват да й задават подобни въпроси, след като знаят, че Хелън лежи болна на горния етаж! Докато Върн се занимаваше с импровизираната пресконференция и с някои от собствените си неотложни задължения, Кийли проведе няколко телефонни разговора, а после, размахала свитите си юмруци, рязко започна да раздава заповеди на собствения си персонал.

— Искам двадесет и четири часова охрана около къщата, която да държи далеч тези разбойници — нареди тя, кипнала от ярост. — Единият от тях си позволи да закачи планинарската си екипировка за перваза на един от прозорците на горния етаж! Освен това искам да се издаде съдебно решение за този… това подобие на човешко същество. Ако само се осмели да се приближи до Хелън, искам да бъде арестуван незабавно!

Мнимият Брайън Ийстън предизвика истинска сензация. Всички вестници и списания отпечатваха новината на първа страница, а кампанията на Върн за Сената, вместо да бъде затъмнена, изведнъж също се оказа измежду най-важните новини на деня. Телефонните централи на „Ийстън Ентърпрайзис“ и на предизборния щаб на Върн бяха затрупани с телефонни обаждания. Кийли временно изключи телефоните в дома си, след което телефонният й номер бе сменен и запазен в тайна от пресата.

Настъпи звездният миг за клюкарските хроники на вестниците. Всички разсъждаваха върху това кой всъщност е истинският негодник — натрапникът, решил да заграби парите на една известна личност, или злобната съпруга, която се бе настанила в дома му и бе заграбила всичко, което му се полагаше по право.

Новото лице на фалшивия Брайън, редом с това на Кийли, гледаха от кориците на всяко списание. Изрязваха стари техни снимки и ги монтираха по най-различен начин — обърнати един срещу друг в яростна кавга или нежно притиснати един към друг да си гукат щастливо. Натрапникът се бе превърнал едва ли не в национален герой, а подвизите му на партизанин, изпитанията в затвора и последвалите пластични операции се повтаряха ad nauseam^[1] във вестниците. Дори Конгресът реши да отпусне по-големи помощи на онзи район. Започна сенатско разследване на американските наемници и контрабандисти на оръжие, спонсорирани и подпомагани от ЦРУ в Централна Америка. С най-големи подробности се проследяваше разследването за доказване на самоличността на претендента; появиха се дори няколко човека, които твърдяха, че знаят кой всъщност е той, но в края на краищата всички те бяха отхвърлени като търсачи на сензации.

Навсякъде цареше пълна бъркотия.

Докато се провеждаха подробните медицински прегледи и тестове, нейният враг живееше в апартамент в една частна болница, а Кийли получаваше сведения за резултатите. До този момент всички полиграфични и медицински изследвания бяха неокончателни или в негова полза. И двете страни си имаха своите поддръжници. Сериозните наранявания на претендента и последвалите пластични операции бяха удобно прикритие и обясняваха коренно различния му външен вид, а несъответствията и противоречията в разказа му се приписваха на загуби на паметта.

Дните обаче минаваха, а лекарите не разполагаха с нито едно сериозно доказателство, което да реши спора в полза на единия или на другия. Кийли живееше като на тръни. Колко дълго щеше да успее да държи Хелън настрана, при условие, че тази бъркотия се проточи до безкрайност?

Беше и озадачена от факта, че той не направи нито един опит да се свърже лично с Кийли или пък с Хелън. Не даваше никакви интервюта. Сякаш бе напълно доволен от ситуацията и оставяше на общественото мнение да придаде достоверност и убедителност на случая му. Всеки вестник, списание, или жълт таблоид ежедневно публикуваше сензационни статии на първата си страница. Сбрани заедно, огромните им заглавия образуваха истински сценарий.

ТОВА НЕ Е МОЯТ СЪПРУГ! — ТВЪРДИ СЪПРУГАТА

АМА^[2] И ЦРУ РАЗСЛЕДВАТ ПРЕТЕНДЕНТА ИЙСТЪН

ПРЕТЕНДЕНТЪТ ПРЕГЛЕДАН ОТ ЕКИП ЛЕКАРИ

ИЙСТЪН ПРЕМИНАВА ТЕСТ С ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА

ПРЕТЕНДЕНТЪТ ОТКАЗВА ДА СЕ ПОДЛОЖИ НА ТЕСТ С ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА

ПРИЯТЕЛИ НА СЕМЕЙСТВОТО РАЗПОЗНАВАТ ИЙСТЪН

БРАЙЪН Е БАЩА НА ДЕТЕТО МИ — ТВЪРДИ СТАРЛЕТКА *

МОЖЕ ДА Е МОШЕНИК — ПРИЗНАВА ПСИХИАТЪР

ПРЕТЕНДЕНТЪТ ИЙСТЪН СЕ Е ПРЕРОДИЛ — ТВЪРДИ МЕДИУМ

СЛУЧАЯТ ИЙСТЪН — ЗАГОВОР НА ЦРУ

КИЙЛИ — ЕДИНСТВЕНАТА ПРЕЧКА

КИЙЛИ ТАЙНО СЕ ЖЕНИ ЗА АДВОКАТ И ИЗПАДА В ДВУЖЕНСТВО ХЕЛЪН ИЙСТЪН — ОТШЕЛНИЦА ИЛИ ЗАТВОРНИЦА?

Оставаха още няколко седмици до избора на Върн и шумотевицата около лъжливия Брайън Ийстън достигаше кризисни размери. Но претендентът все още не беше излязъл от уединението си. Беше умен. Знаеше, че ако изчака, общественият натиск ще стане толкова силен, че Кийли ще бъде принудена да признае онова, което й диктува общественото мнение.

С всеки изминал ден Кийли установяваше, че й се налагаше да се защитава не само пред открито враждебните му застъпници, но и пред собствените си приятели и поддръжници. Някои смятаха, че тя го отхвърля подсъзнателно или заради миналите му прегрешения, или от страх, че той ще узурпира властта й в анклава Ийстън. Други пък я подтикваха да почне с него война по страниците на всекидневници и списания, като пусне в ход цялата си сила и мощ. Тя обаче упорито отказваше да стори това. Вече бе направила изявлението си и бе казала всичко, което имаше за казване. Нищо не се бе променило оттогава насам и сега всичко щеше да се реши в съда.

Семейство Ийстън бяха безжалостно осмивани в късните телевизионни предавания на живо. Срещу тях се пишеха всякакви сатирични памфлети и пасквили. По телевизията излъчиха няколко серии от политически комичен анимационен филм и една-две подходящи за целта мелодрами. В „Таймс“ бе публикувана карикатура, в която Кийли, изобразена като „Коравосърдечната Хана“, стиснала ведро с вода, стои надвесена над давещия се Брайън Ийстън. Общественото мнение неусетно започна да се променя. Съчувствието и състраданието, които хората първоначално хранеха към Кийли, сега бяха насочени към мъжа, когото смятаха за онеправдан.

Кийли срещаше съпротива дори и в работата си.

Още на първото работно съвещание, което проведе, след като бомбата вече бе хвърлена, Кийли бе твърдо решена веднъж завинаги да уточни бъдещата политика на Ийстън Пъбликейшънс по отношение на случилото се.

Кийли решително влезе в заседателната зала, като се надяваше, че изглежда по-спокойна и уверена, отколкото се чувстваше. Всички глави се извърнаха към нея. Беше едновременно красива и делова, облечена в костюм, тип сафари, с широк колан и елегантни обувки с леопардова шарка.

Всички от персонала нетърпеливо очакваха да чуят от самата Кийли как смята да се справи със скандалната история, която, по нейна заповед, те пренебрегваха в собствените си публикации. Кийли се зае с ежедневните проблеми и едва след като ги разреши с обичайната си деловитост, заговори за онова, което най-много интересуваше присъстващите.

Франк Кейбъл, главният редактор, шумно се оплака от решението й да не отразяват историята с Брайън Ийстън по страниците на списание „Ийстън Уест“. Когато обаче се опита да прокара някаква статия по въпроса, Кийли го прекъсна мигновено.

— Но това е новина. Не можеш да я пренебрегваш само защото те засяга лично — продължи да спори Франк. — Всички останали информационни агенции по света трупат милиони от тази история, докато нашият тираж спада, защото ти отказваш да се възползваш от нея. Читателите жадно поглъщат всичко написано за Брайън Ийстън. За бога, другите вестници дори издирват стари материали за изчезването на Майкъл Рокфелер в Нова Гвинея през шестдесетте години и сравняват двата случая! Кийли, приличаме на истински глупаци, загдето позволяваме на всички останали да трупат пари от една история, която по право принадлежи само на нас. Поведението ни кара хората да си мислят дали наистина нямаме нещо за криене.

— Никога не съм падала толкова ниско, че да изнасям в печата скандални истории и не смятам да започвам от сега нататък — рязко го прекъсна тя. — Веднъж вече публично опровергах лъжите на този човек и това е последната ми дума по въпроса. — Макар че говореше съвсем тихо, гласът й бе твърд и непреклонен. — Ще предадем фактите, така както сме правили винаги, само когато действително разполагаме с неопровержими такива. Но не възнамерявам — повтарям, не възнамерявам да се унижавам дотам, че да използвам тази публикация, за да поддържам една жалка клюка, една просташка хипотеза, само за да гъделичкам любопитството на интригантите и сплетниците. И няма да позволя Хелън Ийстън да бъде въвлечена във всичко това. Точка. Всяка думичка, написана в нашите списания по въпроса, трябва предварително да бъде одобрена от мен. Ясно ли е?

Бавно ги изгледа един по един, опитвайки се да наложи волята си, и когато всички сведоха глави, тя се обърна да си върви. Тъкмо затваряше вратата след себе си, когато някой от съдружниците й започна да си тананика „Коравосърдечната Хана“.

Кийли бързо се насочи към кабинета на секретарката си, за да даде разпорежданията си, преди да излезе за обяд, когато чу зад гърба си мъжки глас.

— Кийли.

Тя се обърна заинтригувана. Когато разпозна мъжа, който вървеше към нея, кръвта сякаш замръзна във вените й.