Дж. Р. Уорд
Единствена любов (64)

60.

Джон се опита да се изправи до седнало положение на операционната маса. Хекс му помогна и той се изненада колко силна беше. В мига, когато ръката й се опря в гърба му, той почувства как поема цялата му тежест от кръста нагоре. Но пък тя често казваше, че не е обикновена жена.

Доктор Джейн се приближи и започна да му обяснява как бе минала операцията и какво трябва да прави по отношение на раната… Но той не можеше да се съсредоточи.

Искаше да прави секс. С Хекс. В точно този момент.

Това общо взето беше всичко, което му беше ясно и за което го беше грижа… И плътските му потребности бяха нещо много повече от втвърден член, който търсеше къде да се подслони. Разминаването на косъм със смъртта те кара да искаш да живееш на пълни обороти и най-добрият израз на това е секс с жената, която желаеш.

Очите на Хекс проблеснаха, когато долови безпогрешно излъчвания от него аромат.

— Трябва да полежиш още десет минути — заяви доктор Джейн и започна да подрежда инструментите в стерилизатора. — А после можеш да си почиваш на някое от леглата в клиниката.

— Да вървим — изписа той към Хекс.

Спусна краката си от масата и почувства пронизваща болка, но тя в никакъв случай не го накара да промени плана си. Затова пък привлече вниманието на всички присъстващи в помещението. Хекс го подкрепи изругавайки, а по лицето на добрата лекарка се изписа „Лягай долу, голямо момче“… Само че Джон не беше склонен да се съгласи с това.

— Би ли ми дала халат, който да облека, за да се върна в къщата? — изписа той с ясното съзнание, че се беше сдобил с огромна ерекция, а не бе покрит с кой знае какво.

Разбира се, въпросът му предизвика доста възражения, но в крайна сметка доктор Джейн вдигна ръце и му обясни, че ако желае да се държи като идиот, тя не би могла да го спре. Кимна към Елена и тя изчезна за кратко, а после се върна с нещо пухкаво, което беше достатъчно голямо, че да го покрие… От раменете до средата на бедрата. И беше розово.

Нощница, еквивалент на островърхата шапка, използвана за наказание и осмиване в училище. Отмъщение, задето отказваше да остане в клиниката. И всеки би си помислил, че този тоалет в стил Барби би повлиял на ерекцията му… Но нямаше такива изгледи. Пенисът му беше съвсем твърд дори под тази пълна подигравка с мъжествеността му. Чак се възгордя заради упоритостта на мръсника.

— Благодаря — изписа и метна халата върху раменете си. Със значителни усилия успя да напъха ръцете си и да прикрие зоната, сочеща на юг.

Доктор Джейн се опря на една маса и скръсти ръце пред гърдите си.

— Наистина ли няма начин да те убедя да останеш още малко? Или да използваш патерици?

— Добре съм… Все пак, благодаря.

Доктор Джейн поклати глава.

— Вие, братята, сте такова главоболие.

През него сякаш премина електричество, но то нямаше нищо общо с крака му.

— Аз не съм брат. Но няма да споря с теб по отношение на втората част.

— Мъдро решение. А би трябвало да бъдеш. Имам предвид брат.

Джон отлепи задните си части от масата и постепенно прехвърли тежестта върху краката си, като внимаваше предната част на шикозния му тоалет да не се разтвори. За щастие дрешката си остана на мястото, дори и когато Хекс пъхна глава под мишницата му.

Тя беше най-добрата възможна патерица, която би могъл да си представи, поемайки огромна част от тежестта му, докато се придвижваха към вратата. Заедно стигнаха до офиса, минаха през килера и тръгнаха през тунела. Изминаха около десет метра, преди той да спре и да я завърти пред себе си, а после…

Угаси осветлението… Цялото.

Подвластни на мислената му команда, флуоресцентните лампи на тавана взеха да гаснат една след друга, като се започна от намиращите се директно над тях, а после и останалите. Когато всичко потъна в непрогледен мрак, той започна да действа бързо, както и тя. Знаеха, че доктор Джейн и Елена щяха да бъдат ангажирани с почистването на операционната поне още половин час. А в имението тъкмо сервираха Последното хранене, така че никой не тренираше, нито се канеше да тренира, нито пък взимаше душ в съблекалнята.

Имаха малко време на разположение. Но затова пък беше тъмно.

Въпреки разликата в ръста им, която, макар Хекс да беше висока почти метър и осемдесет, пак се равняваше на близо двайсет сантиметра, той откри устните й, сякаш бяха осветени с прожектор. Целуна я страстно и плъзна езика си навътре, а тя простена тихо и го прегърна през раменете.

В този прекрасен момент, който сякаш излизаше извън времето и пространството, в който сякаш бяха забравили за разделния път, по който смятаха да поемат, Джон позволи на инстинкта си на обвързан вампир да излезе на свобода и да изживее онова, което си бе пожелал във фермерската къща… В онзи момент, когато кинжалът в ръката й бе разцепил въздуха… и бе спасил живота му.

Дланта му се насочи към гърдите й и потърка с палец твърдото зърно, като копнееше устата му да последва пръстите му. Добре че беше оставила якето и оръжията си във фоайето на къщата, така че единствената преграда между него и тялото й беше само тениската й.

Искаше му се да я разкъса както при последния път, но тъй като това беше просто едно кратко изживяване, докато успееха да се доберат до уединението на неговата спалня, се въздържа. Вместо да хване тъканта и да я съдере, той пъхна двете си ръце отдолу и я вдигна, така че двете й гърди изскочиха навън. По дяволите… Тя не носеше сутиен дори по време на битка и по някаква причина това го възбуди до крайност. Не че му трябваше допълнителен стимул, когато ставаше дума за нея.

Когато звукът от целувките им проехтя наоколо, той започна да подръпва леко зърната й, които бяха готови за устните му и притисна члена си към нея. С радост забеляза, че тя разтълкува сигнала му, който той дори не осъзнаваше, че изпраща, и плъзна ръка надолу по корема му…

Джон отметна глава назад, когато от интимното й докосване по гръбнака му сякаш премина силна вълна от електричество.

Хекс го притисна към стената на тунела по-бързо, отколкото би могъл да произнесе „чукай ме здраво“ и той почувства хладния въздух, когато тя разтвори халата му. Устните й се спуснаха надолу по гърдите му, а кучешките й зъби оставяха двойка следи, които караха всеки нерв в тялото му да трепти, особено онези на върха на възбудата му.

Джон нададе безмълвен вик, когато топлата й влажна уста достигна до това нагорещено и твърдо място, плъзна се по него и го пое изцяло, като го обгърна с топлина и го засмука. Когато се отдръпна от него, тя го направи бавно и плавно… А после го загали с език. По време на съблазнителната й игра, очите му бяха отворени, но заобикалящата ги тъмнина го караше да се чувства, сякаш бе стиснал здраво клепачи… И о, боже, слепотата не му пречеше в тази ситуация. Можеше ясно да си представи как изглеждаше тя, коленичила пред разтворените му крака с тениска, вдигната над гърдите й, а главата й се движеше напред и назад. И гърдите й вероятно се полюляваха съблазнително при всяко движение.

Докато шумно вдишаше и издишаше въздуха през разтворените си устни, Джон имаше чувството, че тежестта му е разпределена равномерно между ранения и здравия крак, но не усещаше нищо друго освен онова, което тя правеше с него. Със същия успех можеше да избухне в пламъци и нямаше да разбере или да се впечатли.

Той всъщност вече гореше… и пламъците ставаха все по-горещи, заради ритъма, който тя налагаше. Потъркване и засмукване, потъркване и засмукване. Тялото на Джон се изви, той притисна длани здраво в стената и стигна до оргазъм. После я придърпа, за да я изправи на крака и я целуна продължително и страстно… в желанието си да й покаже, че смята да й върне услугата. Хекс засмука долната му устна и нарочно я гризна. Облиза малката драскотина, която бе направила и изкомандва:

— В леглото. Веднага!

Разбрано.

Джон нареди със силата на мисълта си лампите по тавана отново да светнат и двамата с Хекс само дето не се затичаха към къщата. Интересно, че раненият крак не му създаваше никакви проблеми.

 

 

Блей остана извън стаята, предоставена на Сакстън по време на храненето му и след него, но не му беше разрешено да напуска имението. Според Древния закон братовчедът на Куин беше приет като негов гост в дома на Първото семейство и по тази причина според протокола той беше длъжен да остане в къщата.

Ако можеше да се сражава заедно с останалите, поне щеше да се чувства пълноценен и щеше да убие времето по-бързо.

След пристигането на Фюри и Селена и кратката церемония по представянето им, той беше отишъл в собствената си стая и бе опитал да се успокои, като я подреди. За нещастие слугинските задължения му бяха отнели само две минути — премести книгата, която в момента четеше, върху нощното шкафче и извади чифт черни чорапи от чекмеджето с цветните и ги сложи при побратимите им в долното чекмедже. Едно от проклятията да си така подреден бе, че никога няма много за подреждане.

Наскоро си беше подстригал косата. Ноктите му бяха изрязани. Благодарение на факта, че вампирите имаха косми единствено по главата, нямаше много за вършене и в тази област.

Обикновено когато имаше време за убиване, се обаждаше вкъщи, за да провери как са родителите му, но предвид всичко, което се въртеше в главата му, определено не беше добра идея да набира номера на защитената семейна къща. Не умееше да лъже, а нямаше нужда да хвърля в ужас майка си и баща си. „Здравейте, още не знаете, но аз съм гей… И се каня да започна да се срещам с братовчеда на Куин“.

„О, и между другото, в момента той е тук.“

„Храни се.“

Мисълта как Сакстън се храни от нечия вена беше толкова привлекателна… Пък била тя и тази на Селена. И въпреки факта, че Фюри беше вътре с тях. Повече от благоприличие, отколкото за защита, разбира се.

Така че нямаше начин дори да се доближи до стаята. Последното, което искаше, беше да получи ерекция пред публика. Блей хвърли поглед към часовника си. Започна да крачи напред-назад. После се опита да гледа телевизия. След това отвори за кратко книгата, чието място беше сменил по-рано.

От време на време получаваше съобщения на телефона си с нова информация от бойното поле, но никое от тях не му помогна да се успокои. Братята винаги изпращаха сведения, така че всеки беше в крак с последната информация и нещата никак не бяха добри. Джон беше ранен, така че двамата с Хекс се намираха в клиниката на доктор Джейн. Проникването във фермерската къща беше минало успешно, но само до известна степен… Смятаният за главен лесър все още беше на свобода и бяха унищожили много, но не всички от новоприетите членове. Адресът, отговарящ на регистрационния номер на онзи уличен състезател, не беше довел до нищо. Напрежението растеше.

Той погледна ръчния си часовник. После този на стената. Боже, беше минало толкова много време, откакто Сакстън и Селена бяха започнали. Защо никой не беше дошъл да го повика, когато бяха приключили?

Ами ако нещо не беше наред? Доктор Джейн беше казала, че травмите не застрашават живота му и че след храненето възстановяването му ще започне по план… Все пак ако беше възможно някой от братята да намери общ език със Сакстън, това беше Примейлът. Фюри обичаше операта, изкуството и добрата литература. Може би са решили да си поговорят след това.

Когато най-накрая собствената му компания му стана напълно ненавистна, той се запъти надолу по стълбите към кухнята, където догените приготвяха ястията за Последното хранене. Опита се да помогне, като предложи да подреди чиниите и приборите, или пък да нареже зеленчуците, или да полее пуйката, която се печеше във фурната, но това така тревожеше прислугата, че се оттегли.

Ако имаше нещо, способно напълно да обърка догените, то това беше опитът да им бъдеш в услуга. По природа те не можеха да понесат някой, на когото служат, да върши нещо друго, освен да се остави да бъде обслужван… Но също така не бяха и в състояние да му откажат каквото и да поиска. Затова преди намесата му да е довела до прегаряне на вечерята и масово самоубийство, той напусна помещението и мина през трапезарията…

Вратата на вестибюла се отвори и после се хлопна, а по мозаечния под на фоайето закрачи Куин. По лицето, ръцете и кожените му панталони имаше червена кръв. Прясна и лъщяща кръв.

Човешка.

Първият импулс на Блей беше да се разкрещи на приятеля си, но се въздържа, защото не искаше да привлича излишно внимание върху факта, че Куин е бил другаде, а не с Джон.

В клиниката на доктор Джейн не се срещаха много представители на Хомо сапиенс. И се предполагаше, че той се е бил с новоприетите лесъри, а тяхната кръв беше черна. Блей се втурна по стълбите и успя да настигне Куин точно пред кабинета на Рот… чиито врати бяха милостиво затворени.

— Какво ти се е случило, по дяволите?

Куин не спря, а само забърза към стаята си. Вмъкна се вътре и явно се канеше да хлопне вратата в лицето на Блей.

Няма да я бъде тази, помисли си Блей и се напъха вътре след него.

— Откъде е тази кръв?

— Не съм в настроение — промърмори Куин и започна да се съблича. Остави якето си на бюрото, после се разоръжи и изрита ботушите си по посока на банята. Измъкна тениската през главата си и тя се озова на лампата.

— Защо по ръцете ти има кръв? — повтори Блей.

— Не е твоя работа.

— Какво си направил? — настоя, макар да имаше чувството, че вече знае. — Какво си направил, по дяволите?

Когато Куин се наведе в душкабината, за да пусне водата, мускулите покрай гръбнака му се напрегнаха над колана на кожените панталони. Боже, имаше червена кръв и на други места по тялото му… което караше Блей да се чуди колко сериозен е бил боят.

— Как е твоето момче?

Блей се намръщи.

— Моето момче? О, Сакстън.

— Да. „О, Сакстън“. — От остъклената душкабина започна да се разнася пара, която бързо се настани помежду им. — Как е той?

— Предполагам, вече е приключил с храненето.

Разноцветните очи на Куин се съсредоточиха върху нещо, намиращо се зад главата на Блей.

— Надявам се, че се чувства по-добре.

Когато погледите им се срещнаха, гърдите на Блей го заболяха така силно, че му се наложи да ги разтрие.

— Уби ли го?

— Кого? — Куин сложи ръце на кръста си, а коремните му мускули и зърната с пиърсинги се открояваха на светлината, хвърляна от лампите над мивката. — Не знам за кого говориш.

— Спри да ме занасяш. Сакстън ще иска да знае.

— Опитваш се да изпълняваш ролята на негов покровител значи. — В казаното нямаше никаква враждебност. Просто безстрастна констатация. — Добре. Никого не съм убивал. Но дадох на онзи хомофоб нещо друго, върху което да размишлява, освен рака, който ще му докарат пурите. Не допускам неуважение към членове на семейството ми. — Куин се обърна. — И вярваш или не, не ми допада да те виждам разстроен. Ако Сакстън беше оставен в безпомощно състояние и слънцето беше изгряло или го бяха намерили хора, ти никога не би могъл да го преживееш. Не можех да не потърся реванш.

Боже, не беше ли това типично за Куин? Да направи нещо нередно заради правилните причини.

— Обичам те — прошепна Блей, но така тихо, че течащата вода погълна думите му.

— Виж, трябва да си взема душ — каза Куин. — Искам да се отърва от тази гадост върху мен. И после трябва да поспя.

— Да. Добре. Искаш ли да ти донеса нещо за хапване?

— Не, благодаря.

Блей се запъти към вратата и хвърли поглед през рамо. Куин събличаше кожените си панталони и впечатляващите му задни части бяха изложени на показ. С глава, извърната назад, Блей излезе безпроблемно от банята, но се блъсна в бюрото и му се наложи да улови лампата във въздуха. Постави я на мястото й и взе тениската, висяща на абажура. Като някакъв абсолютен женчо я допря до носа си и вдиша. Затвори очи и притисна памучната тъкан, която Куин бе носил до гърдите си, до своите собствени гърди. Заслуша се в шума от водата и в звуците, които той издаваше, докато се къпеше.

Не беше сигурен колко дълго е стоял така унил и замислен върху формулировката „толкова близо и същевременно така далече“. Накара го да се размърда страхът, че може да бъде заловена се държи като пълен глупак. Внимателно върна тениската, откъдето я беше взел и си наложи да тръгне към вратата.

Беше на половината път, когато го видя. На леглото. Бялото парче плат се беше преплело с чаршафите.

Погледът му се плъзна нагоре и той видя следите от две глави върху приближените една до друга възглавници. Очевидно Избраницата Лейла беше забравила колана на робата си, когато си е тръгнала. А това би могло да се случи единствено, ако е била гола по време на престоя си в стаята.

Блей отново притисна ръка към сърцето си, а усещането за задух го караше да се чувства, сякаш се намира под вода… И повърхността на океана беше далече, далече над него.

Душът в банята спря и се чу изплющяването на кърпа. Блей отмина влязлото в употреба легло и излезе навън. Не беше наясно, че току-що е взел решение, но краката му сякаш следваха някаква цел. Беше повече от очевидно. Отведоха го по коридора и спряха две врати по-нататък, а после ръката му се вдигна по своя собствена воля и той почука тихо. Когато се чу приглушен отговор, той отвори вратата. Стаята от другата страна беше затъмнена и миришеше невероятно… Докато стоеше на светлината, хвърляна от лампите в коридора, сянката му достигаше долния край на леглото.

— Точно навреме. Те тъкмо си тръгнаха. — Дрезгавият глас на Сакстън звучеше като обещание за всичко онова, за което копнееше Блей. — Идваш да видиш как съм ли?

— Да.

Настъпи дълга пауза.

— Тогава затвори вратата и ще ти покажа.

Блей стисна бравата така силно, че кокалчетата му изпукаха. После пристъпи вътре и затвори вратата след себе си. Докато изритваше обувките си, заключи.

За повече интимност.