Дж. Р. Уорд
Единствена любов (56)

52.

Докато Джон проникваше в Хекс, през съзнанието му набързо премина спомена за онзи миг в банята, когато беше чакал тя да се съгласи с предложението му.

Със сигурност беше звучал много твърдо, но истината беше, че нямаше как да повлияе на решението й. Тя или щеше да се съгласи, или нямаше да го стори и ако не го беше направила, той не би могъл да предприеме нищо. Не разполагаше с никакви средства за принуда.

До този извод беше стигнал, докато беше седял на дивана с Тор и се беше преструвал, че гледа телевизия. През целия ден в главата му беше звучал гласът на Ривендж, отново и отново. „Финалът на нейната игра не включва никого другиго освен самата нея.“ Джон не беше глупак и не беше склонен да се остави чувствата му да продължат да го парализират. Имаха работа за вършене и щяха да се справят по-добре, ако си сътрудничеха. Все пак не преследваха какъв да е лесър.

А и историята на тях двамата беше написана на езика на стълкновението. Постоянно се сблъскваха един с друг и после рикошираха на разстояние… за да бъдат отново привлечени един от друг. Тя беше неговият пирокант и той не можеше да промени този факт. Но със сигурност можеше да пререже въжето за бънджи, което го измъчваше така. Искаше му се тази татуировка да не беше постоянна. Но поне беше на гърба му и не му се налагаше да я гледа. Както и да е. Щяха да се разправят с Леш и после всеки да поеме по пътя си.

А междувременно? Е…

Джон остави мислите му да отлетят и се отдаде на вихрения секс, а също и на прекрасния вкус в устата си, докато се хранеше. Долови лек аромат на обвързване, излъчващ се от кожата му, но реши да се откъсне от действителността. Нямаше намерение да допусне съзнанието му да се обърка напълно заради този мирис на наситени силни подправки. Нито миг повече.

Обвързаният вампир бе като осакатен без своята шелан, това беше самата истина… И една огромна част от него винаги щеше да остане нейно притежание. Но той щеше да продължи да живее. Той беше от оцеляващите.

Докато се движеше в здравата хватка на Хекс, членът му беше втвърден до крайност. Скоро у него се надигна нова вълна и той се изля в нея. Отдели се от вената й, облиза дупчиците с език, а после впи устни в едната й гърда. С крак раздели бедрата й още повече и после се превъртя по гръб, така че Хекс се озова отгоре му. Тя пое нататък, като опря длани в раменете му и започна да движи ханша си, а стегнатият й корем се напрягаше и отпускаше при всеки тласък. Той изруга безмълвно и сграбчи здраво бедрата й, а мускулите й потръпнаха в хватката му. Но той не спря дотам. Ръцете му се придвижиха нагоре до мястото, където краката й срещаха тялото.

Палецът му се плъзна към сърцевината й и започна да я милва с кръгови движения. На приглушената светлина, идваща от банята, той я наблюдаваше как изви тяло и впи зъби в долната си устна в опит да сподави вика си. Искаше да й каже да извика с пълно гърло, но нямаше време да оспорва дискретността й… Отдаде се на собствения си оргазъм и затвори плътно очи, докато потръпваше под нея.

Дишаше учестено и почувства, когато тя спря, за да си поеме въздух… А после смени позата си.

Когато отвори очи, той едва не достигна до нов оргазъм. Тя се бе отпуснала назад и бе легнала върху краката му, балансирайки тежестта си върху прасците му. Бе поставила стъпалата си от двете страни на тялото му и пред него се бе разкрила зашеметяваща гледка… И това беше преди тя да започне да се движи. Гледката на масивния му и влажен член, почти излязъл от гънките й, го запрати в поредния оргазъм.

Тя не спря.

Той и не искаше.

Джон искаше да наблюдава как се сливат в едно, да вижда върховете на гърдите й и да се възхищава на овладяната сила на тялото й, докато тя го поемаше дълбоко в себе си. Искаше да остане пленен от нея… Завинаги.

Но именно в това се състоеше проблемът му с нея и на него щеше да бъде сложен край тук и сега. Достигнаха до оргазъм заедно, той беше стиснал здраво тънките й глезени, докато тя произнасяше с наслада името му.

Дълго време след това се чуваше единствено учестеното им дишане, а студеният въздух галеше сгорещените им тела.

С леко движение тя се отдели от него и после прехвърли крак над главата му, за да стъпи на пода до леглото, без да издаде и звук. Когато погледна към него през рамо, гърбът й елегантно се изви.

— Може ли да използвам душа ти?

Той кимна и тя се запъти самоуверено с големи крачки към банята му… и въпреки че току-що бяха свършили, той изпита неустоима потребност да я обладае в гръб.

Миг по-късно се чу шумът от душа… И после прокънтя гласът й.

— Полицията е открила мястото.

Това накара Джон да скочи от леглото, жаден за още информация. Влезе в банята, а тя се завъртя под душа и изви гръб, за да изплакне шампоана от косата си.

— Къщата беше пълна с ченгета, но новите членове бяха скрити като мен… Всичко, което полицаите намериха, беше кръв в количества, достатъчни, за да се боядиса къщата в червено. Нямаше и следа от Леш, но по пътя мина кола с нещо зад волана, миришещо на бебешка пудра. Обадих се на Рив, продиктувах му регистрационния номер, за да го предаде на Вишъс. След малко ще отида при Рот и ще му докладвам.

Когато тя погледна към него, той изписа:

— Ще се върнем в мига, в който падне нощта.

— Точно така.

 

 

Куин се събуди сам, тъй като беше отпратил Лейла обратно от Другата страна, след като си бяха поиграли още малко. Беше се канил да я помоли да си върви незабавно, но прегръдката за сбогуване беше довела след себе си други неща…

Въпреки всичко все още беше девствена.

Не че продължаваше да бъде недокосната, но определено беше девствена… Очевидно на този свят вече имаше две същества, с които не можеше да прави секс. Ако тази тенденция се запазеше, накрая щеше да свърши като въздържател.

Изправи се до седнало положение, а главата му пулсираше. Сигурно доказателство, че текилата не си струваше парите.

Потърка лице и се замисли за целувките му с Избраницата. Беше я наставлявал как се прави, как да засмуква и гали, как да направи път за нечий език, как да проникне в нечия уста. Тя бе усвоила бързо урока.

И все пак не му беше трудно да не допуска ситуацията да излезе извън контрол. Онова, което охлади желанието му да доведе нещата докрай, беше начинът, по който тя се взираше в него. Когато се беше захванал с цялата тази глупост с трупането на сексуален опит, той предположи, че тя просто търси възможност да приложи на практика наученото на теория. Но от нейна страна нещата бързо бяха прераснали в нещо повече. Очите й бяха започнали да искрят, сякаш той беше ключът към вратата, зад която беше затворена, и само той можеше да я освободи.

Сякаш той беше нейното бъдеще.

Пълна ирония, защото на теория тя беше идеалната жена за него. Щеше да реши брачния му проблем веднъж завинаги. Но за съжаление сърцето му не искаше да участваше във всичко това.

Така че той нямаше намерение да поеме отговорност за нейните надежди и мечти. И в никакъв случай нямаше да стигне докрай с нея. Тя вече беше съблазнена дори от фантазиите си за него… Ако действително правеха секс, това само щеше да влоши нещата. Когато не знаеш нищо за любовта, физическият порив можеше да бъде объркан с нещо по-дълбоко и значимо. На подобни заблуди можеха да станат жертва и далеч по-опитни от нея.

Като например жената от ателието за татуировки, която беше пъхнала бележка с номера си в джоба му. Не бе имал желание да й се обади нито преди, нито по време, нито след случилото се между тях. Дори не можеше да си спомни името й… и това не го притесняваше ни най-малко. Той не желаеше връзка с жена, която беше склонна да се чука с непознат мъж на обществено място с трима души наоколо.

Беше ли безчувствено от негова страна? Да. За двоен стандарт ли ставаше дума? В никакъв случай. Той не проявяваше уважение и към себе си, така че не можеше да се каже, че се отнася към собствените си цинични стандарти с по-малко отвращение.

Лейла нямаше представа за нещата, които беше правил с безброй човешки същества след преобразяването си… Всичкия този анонимен секс в баните, задните улици или тъмните ъгли на различни клубове. Благодарение на тази мръсна аритметика той знаеше отлично какво да прави с нейното тяло.

С всяко едно тяло. Било то на мъж или жена.

По дяволите! Това го накара да се замисли как ли беше прекарал деня си Блей. Куин извади телефона си и го отвори. Извика съобщението, което Блей беше изпратил от непознат номер и се зае да го препрочита отново и отново.

Сигурно беше изпратено от телефона на Сакстън. Вероятно го беше написал, лежейки в леглото му.

Куин хвърли блекберито на масичката и стана. Не светна лампата в банята, защото не проявяваше абсолютно никакъв интерес към това как изглеждаше в джинсите и тениската, с които беше спал. На нищо не приличаше. Не се съмняваше в това.

Докато миеше лицето си, наоколо се разнесе бръмчащия звук от вдигането на капаците на прозорците. Със стичаща се от брадичката му вода и пяна за бръснене в ръката той се взря в лунната нощ навън. Пъпките на белите брези до прозореца му се бяха разтворили още повече, което означаваше, че денят е бил топъл.

Опита се да сравнява пробуждащата се пролет с пробуждането на Блей в сексуално отношение. При това със собствения му братовчед.

Отвратен от себе си, той реши да пропусне бръсненето и излезе от стаята си. Запъти се към кухнята толкова бързо, колкото можеше, а напрежението в черепа му го караше да се тревожи за състоянието на зрителен си нерв.

Долу, в царството на Фриц, той си направи кафе, докато догените се суетяха около приготвянето на ястията за Първото хранене. Добре, че бяха толкова ангажирани. Понякога, като се чувстваш като парцал, душевно и физически, ти се иска да си приготвиш кафето сам.

Гордостта имаше значение в моменти като този.

При първия опит беше забравил да сложи кафето, така че се сдоби с димяща кана гореща вода.

Направи втори опит.

Точно излизаше от трапезарията с термос, пълен с тъмния чудотворен еликсир и кутийка аспирин, когато Фриц отвори входната врата.

Куин щеше да има нужда от тонове аспирин, след като видя двойката, която мина покрай любезния доген. Блей и Сакстън влязоха в къщата под ръка.

За час от секундата той едва не изръмжа, а собственическото му чувство го караше да иска да паркира джипа си между тях… Но после осъзна, че прегръдката им имаше медицински причини. Сакстън видимо не можеше да стои на краката си, а лицето му очевидно беше използвано вместо боксова круша.

Сега Куин изръмжа по различна причина.

— Кой ти причини това, по дяволите?

Едва ли е било семейството му. Родителите на Сакстън нямаха проблем със сексуалните му предпочитания.

— Кажи ми — настоя той. Освен това искаше да знае от къде на къде Блей си въобразяваше, че може да води външно лице не просто в седалището на Братството, но и в дома на Първото семейство.

Но въпрос номер три — „Как беше?“ — щеше да си остане там, където се намираше в момента. Заседнал в гърлото му.

Сакстън се усмихна. Или поне лицето му се изкриви в някакво подобие на усмивка. Горната му устна никаква я нямаше.

— Някакъв човешки боклук. Да не влагаме емоции, става ли?

— По дяволите. И какво правиш тук с него? — Куин се взря в Блей, като се опитваше да не търси следи от одраскване по лицето му. — Той не бива да идва в тази къща. Не можеш да го водиш тук…

Тирадата му беше прекъсната от гласа на Рот, който се разнесе над главата му. Дълбокият баритон на краля изпълни цялото фоайе.

— Блей изобщо не се е шегувал за теб. Добре са те наредили, а, синко?

Сакстън издаде хрип и се поклони с усилие.

— Ваше Величество, простете ми, че не се представям в по-приемлив вид. Много сте любезен, че ме приемате тук.

— Когато трябваше, ти постъпи, както беше редно. Сега мога да се реванширам. Все пак трябва да те предупредя, че нарушиш ли по някакъв начин покоя на дома ми, ще ти отрежа топките и ще те нахраня с тях.

Обичам Рот, помисли си Куин.

Сакстън се поклони отново.

— Разбрано.

Рот не погледна надолу, тъмните му очила останаха вперени напред, като че ли се взираше във фреските на тавана. Но въпреки слепотата си, той не пропусна нищо.

— Подушвам, че Куин има кафе, което ще ти дойде добре, а Фриц ти е приготвил спалня. Искаш ли нещо за ядене, преди да започнеш храненето?

Храненето? Храненето!?

Куин не понасяше да не бъде в час. Дори когато опираше до дреболии като това какво се готви за вечеря. Сакстън, имението, Блей и нечия вена? Липсата на информация по всички тези въпроси изостри кучешките му зъби.

Сакстън се поклони отново.

— Наистина сте много любезен домакин.

— Фриц, дай му храна. Избраницата ще пристигне всеки момент.

Вена на Избраница? Боже, какво точно беше сторил Сакстън за краля? Чий задник беше спасил?

— Нашата лекарка ще те прегледа. — Рот вдигна длан. — Не. Мога да подуша болката, която изпитваш… Усещам я в синусите си като комбинация от керосин и пресни чушки. Сега действай. Погрижи се за себе си, а по-късно ще поговорим.

Рот и Джордж им обърнаха гръб, а останалите тръгнаха след иконома, който бавно ги поведе нагоре по главното стълбище. Когато стигна до площадката, възрастният доген спря, за да изчака накуцващия Сакстън и използва времето да полира с бялата си кърпа извитите месингови орнаменти на парапета.

Тъй като нямаше какво друго да прави, освен да чака, Куин отвори кутийката аспирин и взе няколко таблетки. През отворената врата на кабинета на краля видя, че Джон и Хекс разговарят с Рот и Вишъс. Четиримата стояха над опъната на бюрото карта.

— Имението е наистина впечатляващо — отбеляза Сакстън, който беше спрял, за да си поеме въздух.

Докато се облягаше на Блей за опора, той изглежда пасваше идеално в прегръдките му… Направо перфектно.

Жалко копеле.

— Господарят Дариъс го построи. — Фриц се озърна наоколо с остарелите си влажни очи, преди да се съсредоточи върху мозайката с ябълковото дърво на пода във фоайето. — Винаги е искал Братството да се събере тук… Проектира тази сграда именно с такава цел. Би бил толкова доволен.

— Да продължаваме — отвърна Сакстън. — Нямам търпение да видя и останалото. — Насочиха се към коридора със статуите. Отминаха стаята на Тор. После стаите на Джон Матю и Куин. После тази на Блей… И точно съседната врата…

„Защо не още по-нататък?“, помисли си Куин. Като например в мазето.

— Ще ви донеса поднос с храна. — Фриц влезе в стаята, за да се убеди, че всичко е наред. — Наберете звезда едно, ако имате нужда от нещо, преди да съм се върнал или по всяко друго време.

Икономът се поклони и излезе, като ги остави в напълно неловко положение. Нещата не се подобриха, когато Блей отведе Сакстън до леглото и му помогна да легне. Кучият син носеше прекрасен сив костюм. С жилетка. Което накара Куин с неговите дрехи, които му бяха послужили като спален чувал предишната нощ, да се чувства, сякаш бе изпълзял от кофа за смет.

Изпъна рамене, за да е очевидно, че бие Сакстън поне по отношение на ръста, и каза:

— Били са онези типове от бара за пури, нали? Мръсни задници.

Блей се напрегна, а Сакстън се засмя леко.

— Значи нашият общ приятел Блейлок ти е разказал за срещата ни? Чудех се какво прави с телефона ми в банята.

Както и да е. Беше стигнал сам до това заключение. Беше получил едно-единствено съобщение. Едно нищо и никакво кратко съобщение, което не предлагаше почти никаква информация, дори не съдържаше поздрав…

Майната му! Наистина ли го беше грижа за телефонния етикет? Дотам ли беше паднал? Още малко и щеше да започне да носи дамско бельо под джинсите си.

Наложи си да се стегне и попита рязко:

— Те ли бяха?

Блей не каза нищо и Сакстън въздъхна.

— Да, боя се, че изпитваха непреодолима потребност да се изразят по-ясно… Е, поне главното шимпанзе в групата. — Той сведе клепачи и хвърли поглед към Блей. — Аз съм любовник, не боец.

Блей побърза да запълни мълчанието след тази малка бомба.

— Селена ще бъде тук всеки миг. Ще я харесаш.

Слава богу, че не е Лейла, помисли си Куин без абсолютно никаква причина.

Последвалата тишина имаше консистенцията на катран и миришеше на гузна съвест.

— Може ли да поговоря с теб? — обърна се Куин към Блей най-неочаквано. — Навън в коридора. — Това не беше молба.

Фриц пристигна с подноса, а Куин излезе от стаята и зачака в коридора с лице към една от статуите. А това го накара да се замисли как изглеждаше Блей гол. Отвори капачката на термоса и отпи от кафето, което изгори гърлото му, но продължи да пие.

След като Фриц си тръгна, Блей излезе от стаята и затвори вратата.

— Какво има?

— Не мога да повярвам, че го доведе тук.

Блей се отдръпна назад намръщен.

— Видя лицето му. Как можех да го оставя? Пострадал е зле, раните му не зарастват добре и трябва да се храни. А Фюри никога не би допуснал някоя от неговите Избраници да отиде в непознат дом. Тук е единственото безопасно място.

— Защо просто не му намери някоя друга? Не е нужно да е Избраница.

— Моля? — Блей се намръщи още повече. — Той ти е братовчед, Куин.

— Наясно съм с роднинската ни връзка. — И с това колко дребнаво звучеше. — Просто не разбирам защо си правиш целия този труд заради него.

Глупости. Отлично знаеше защо.

Блей се обърна.

— Ще се връщам вътре…

— Той любовник ли ти е?

Това накара Блей да се закове на място… Той замръзна, като че беше някоя от гръцките статуи, а ръката му висеше във въздуха, протегната към бравата. После хвърли поглед през рамо със сурово изражение на лицето.

— Не е твоя работа.

Нямаше и следа от изчервяване и Куин въздъхна бавно от облекчение.

— Не е, нали? Не си бил с него.

— Остави ме на мира, Куин. Просто… ме остави на мира.

Вратата се затвори зад гърба му, а Куин изруга под нос и се запита дали някога щеше да бъде способен да го направи.

Не и в скоро време, прошепна глас в главата му. А може би никога.