Дж. Р. Уорд
Единствена любов (38)

34.

Леш се събуди в същата поза, в която беше заспал: седнал на пода в банята, с ръце, опрени в коленете, и клюмнала глава. Когато отвори очи, погледна към еректиралия си пенис. Беше сънувал Хекс, а образът й беше така ясен и усещането — така живо, че беше цяло чудо как не беше стигнал докрай в панталоните си. Отново бяха заедно в онази стая, биеха се, хапеха се и после той я беше обладал върху леглото, насилвайки я да го приеме, макар и да го мразеше. Той наистина беше влюбен в нея.

Звукът от бълбукане го накара да вдигне глава. Силиконовата кукла се връщаше в съзнание и пръстите й потрепваха, а клепачите й пърхаха като повредени щори.

Когато погледът му се спря върху сплъстената й коса и изцапаното бюстие, почувства пареща болка в слепоочията си. Нещо подобно на махмурлук, който обаче със сигурност не беше резултат от приятно прекарване. Кучката го отвращаваше. Беше се пльоснала в собствената си мръсотия. Очевидно бе повръщала и слава богу, че той беше проспал зрелището.

Отметна коса от лицето си и почувства как кучешките му зъби се удължават. Знаеше, че е време да я използва, но дявол да го вземе… Тя изглеждаше точно толкова апетитна, колкото и развалено месо.

Още вода. Този кошмар имаше нужда именно от това. Още вода и… Когато се наведе да пусне душа, тя погледна към него. От устните й се откъсна писък, който проехтя наоколо, докато ушите му не зазвънтяха като църковни камбани.

Проклетите му кучешки зъби я плашеха до смърт. Косата му отново падна върху очите, а той я отметна назад и се замисли дали да не забие зъби в гърлото й, само за да спре шума. Но нямаше начин да се докосне до нея преди да се е изкъпала… Ала тя не гледаше към устата му. Широко отворените й очи с налудничав блясък бяха заковани в челото му.

Когато косата му отново го подразни, той я отмести назад… и нещо изцапа ръката му.

Бавно погледна надолу.

Не, не идваше от русата му коса. А от кожата му!

Леш се обърна към огледалото и се чу да крещи. Отражението му беше неузнаваемо. Висящата кожа разкриваше черна слузеста плът, покриваща белите кости на черепа. С нокът провери онази част, която все още бе прикрепена на мястото си и установи, че беше хлабава. Всеки квадратен сантиметър плът по лицето му представляваше хлабаво закрепен парцал върху костите.

— Не! — изкрещя той и се опита да закрепи кожата си обратно на мястото й… Ръцете му… О, боже, не и те. От тях също се свличаха парчета плът и той дръпна ръкавите на ризата си, като му се прииска да го беше направил по-внимателно, защото епидермисът се отдели заедно с копринената тъкан.

Какво, по дяволите, ставаше с него?

Видя в огледалото, че уличницата зад гърба му се опитваше да избяга подобно на Сиси Спейсик в ролята на Кери^[1], само дето не беше облечена в рокля за абитуриентски бал. Усетил приток на сила, той се спусна след нея, но тялото му не се движеше с енергията и грацията, на които беше свикнал. Докато тичаше след жертвата си, той усещаше триенето на дрехите върху тялото му и можеше да си представи как всеки сантиметър от кожата му се разкъсва.

Хвана проститутката точно когато тя се добра до задната врата и започна да се бори с ключалките. Удари я в гръб и я сграбчи за косата, като дръпна главата й силно назад и я захапа здраво, засмуквайки черната й кръв. Изсмука всичко, пи от нея, докато в устата му вече нищо не проникваше и когато приключи, просто я захвърли и тя се строполи на купчина върху килима.

Олюлявайки се като пияница той се върна в банята и включи лампите от двете страни на огледалото. Събличането на всяка една от дрехите му разкриваше още от кошмара, който вече беше видял върху лицето си. Под светлината на крушките костите и мускулите му лъщяха с черен мазен блясък. Ходещ и дишащ труп, чиито очи се въртяха в орбитите си без клепачи и мигли, а устата му не представляваше нищо повече от две редици зъби.

Последното останало парче кожа беше скалпа му, на който се държеше прекрасната му руса коса, но дори то се смъкваше назад като перука, чието лепило вече не я държи.

Отстрани скалпа от главата си и погали с костеливата си ръка онова, с което така се беше гордял. Разбира се, мамка му, по този начин черната течност изпоцапа русите кичури и ги сплъсти… Така че неговата коса вече не беше в по-добро състояние от онова, което беше прикрепено към главата на курвата.

Остави скалпа си да падне на земята и се взря в себе си. Наблюдаваше как собственото му сърце бие между ребрата и се зачуди, изпаднал в паника, какво още щеше да му окапе… И какво щеше да остане от него, след като тази трансформация завършеше.

— О, боже… — произнесе със странно звучащ глас.

Думите му бяха изкривени от неестествено ехо, което му бе плашещо познато.

 

 

Блей стоеше пред отворената врата на гардероба си и оглеждаше дрехите си. По някаква абсурдна причина му се прииска да се обади на майка си за съвет. Преди винаги беше правил така, когато ставаше дума за облекло. Но това не беше разговор, който желаеше да проведе. Тя би приела, че става дума за жена и щеше да изпадне във възторг от факта, че той отива на среща, което щеше да го принуди да я излъже… Или най-накрая да се разкрие… Но той беше единственият им син и да няма жена би означавало не само липса на внуци, но и удар по авторитета на аристократичната фамилия. Никак не беше изненадващо, че глимерата приемаше хомосексуалността, стига да си обвързан с жена и никога да не споменаваш или предприемаш нещо, което да излага на показ сексуалната ти ориентация. Имидж. Всичко опираше до имиджа ти пред обществото. А ако се разкриеш? Биваш отхвърлен. Също както и цялото ти семейство.

Някак си още не можеше да повярва, че се кани да се срещне с мъж. При това в ресторант. И после щяха да отидат в коктейлбар.

И този, с когото бе срещата му, щеше да изглежда невероятно. Както винаги.

Така че Блей извади сив костюм марка „Дзеня“ на тънки розови райета. Последва го фина памучна риза „Блубъри“ в бледорозово с искрящо бели френски маншети и яка. Обувки… сега оставаха само подходящите обувки…

Някой заблъска по вратата.

— Хей, Блей.

По дяволите, костюмът лежеше разстлан на леглото, а той беше по хавлия, току-що изкъпан и с гел по косата.

Гелът щеше да го издаде на мига.

Отиде до вратата и я открехна само няколко сантиметра. Отвън в коридора стоеше Куин, облечен за битка. Носеше кожените си дрехи и ботушите „Ню рок“, а в ръка държеше ножниците с кинжалите си.

Интересно, че видът му не направи впечатление на Блей. Той беше прекалено зает да си спомня начина, по който приятелят му беше изглеждал предишната нощ, докато се изтягаше на леглото с прикован в устните на Лейла поглед. Решението храненето им да се проведе в стаята му, беше много неудачно, помисли си Блей. Сега не можеше да спре да се чуди колко далече бяха стигнали тези двамата върху собственото му легло.

Доколкото познаваше Куин, вероятно докрай.

— Джон ми изпрати съобщение — каза Куин. — С Хекс ще се разходят из Колдуел и по случайност мръсникът…

Куин замълча и огледа Блей с разноцветните си очи от глава до пети, после се наклони леко встрани, за да надникне над рамото му.

— Какво става?

— Нищо. — Блей придърпа реверите на хавлиения си халат по-плътно.

— Парфюмът ти е различен… И какво си направил с косата си?

— Нищо. Та какво казваше за Джон?

Последва пауза.

— Да… Добре. Ами, той ще излиза и ние отиваме с него. Трябва обаче, да бъдем дискретни. Ще искат да са сами. Но можем…

— Тази вечер не съм дежурен.

Куин смръщи веждите си с пиърсинг.

— Е, и?

— Няма да дойда, защото съм свободен.

— Това никога преди не е имало значение.

— Сега има.

Куин отново се наклони и се втренчи зад гърба на Блей.

— Ще облечеш този костюм, за да впечатлиш обитателите на къщата ли?

— Не.

Настъпи дълго мълчание, последвано от две думи.

— Кой е?

Блей разтвори широко вратата и се върна в спалнята си. Ако щяха да влизат в подробности, нямаше нужда да го правят в коридора, където можеха да бъдат чути и видени.

— Има ли значение? — попита, едва сдържайки гнева си.

Вратата се затвори. С трясък.

— Да. Има.

Вместо да каже „Майната ти“, той развърза колана на халата и го остави да се свлече от голото му тяло. Обу панталоните си… На голо.

— Просто приятел.

— Мъж или жена.

— Както вече попитах, има ли значение?

Последва нова дълга пауза, по време на която Блей облече ризата си и я закопча.

— Братовчед ми — изръмжа Куин. — Ще излизаш със Сакстън.

— Може би.

Блей отиде до бюрото и отвори кутията за бижута. Вътре блестяха копчета за ръкавели от всякакъв вид. Избра комплект с рубини.

— Връщаш ми за случилото се снощи с Лейла ли?

Блей замръзна с ръка върху копчето.

— Мили боже.

— Така е, нали? Затова…

Блей се обърна.

— Някога да ти е хрумвало, че не всичко е свързано с теб? Някой ме кани на среща и аз решавам да приема. Не е ли това нещо нормално? Или си толкова себичен и самовлюбен, че забелязваш всичко и всеки само след като си го филтрирал през егото си.

Куин се дръпна леко.

— Сакстън е мъжка уличница.

— Е, предполагам на теб са ти ясни тези неща.

— Той е много стилна и елегантна мъжка курва.

— Може би всичко, което искам, е малко секс. — Блей повдигна вежда. — Мина известно време от последния път и всички онези жени, които оправях по баровете заедно с теб, никак не ги биваше. Мисля, че е време да получа хубав секс.

Негодникът насреща му имаше наглостта да пребледнее. Ама наистина пребледня. Че отгоре на всичко залитна и се подпря на вратата.

— Къде ще ходите? — попита с дрезгав глас.

— Ще ме води в „Ресторанта на Сал“. После ще ходим в коктейлбар. — Блей закопча копчето на другия ръкав и отиде до скрина, за да извади чифт копринени чорапи. — После… кой знае.

Из стаята се разнесе наситен аромат на подправки и това го накара да замълчи. От всички варианти, които си беше представял за този разговор… Със сигурност не беше включвал такъв, че ще се задейства инстинкта за обвързване на Куин.

Блей се обърна.

След дълъг момент, изпълнен с напрежение, той тръгна към най-добрия си приятел, воден от аромата му. И докато се приближаваше, острият поглед на Куин следеше всяка негова стъпка. Връзката помежду им, която беше погребана дълбоко от страна и на двама им, изведнъж изпълни стаята. Когато се озоваха лице в лице, гръдният кош на Блей се опря в този на Куин.

— Кажи думата — прошепна дрезгаво. — Кажи думата и няма да отида.

Силните ръце на Куин се вкопчиха в шията на Блей, който от напрежение наклони глава назад и отвори уста, за да може да диша. Силните палци на Куин се забиваха в челюстта му.

Поразителен момент.

С потенциал за възпламеняване.

Щяха да свършат на леглото, помисли си Блей и притисна с длани масивните юмруци на Куин.

— Кажи думата, Куин. Направи го и ще прекарам нощта с теб. Ще излезем с Джон и Хекс, а после ще се върнем тук. Кажи я.

Разноцветните очи, в които Блей се беше взирал през целия си живот, се приковаха към устните му, а гърдите на Куин се повдигаха, сякаш беше тичал.

— Или още по-добре — продължи провлечено Блей, — защо просто не ме целунеш?

Блей беше притиснат с такава сила към скрина, че той се блъсна с грохот в стената. Шишетата с парфюми се разтракаха, а четката за коса изхвърча на пода. Куин притисна устни към тези на Блей, а пръстите му се забиха още по-дълбоко в гърлото му.

Това обаче, нямаше значение за Блей. Единственото, което желаеше от приятеля си, беше страст и безразсъдство. И Куин показваше точно това, езикът му беше проникнал устата на Блей и я бе завладял…

Блей измъкна ризата от панталона си с трепетни пръсти и после посегна към ципа. Беше чакал този момент така дълго… Но всичко свърши, преди да е започнало. Куин се обърна настрани в мига, когато панталоните на Блей се озоваха на пода и решително се насочи към вратата. С ръка на топката блъсна главата си във вратата веднъж. Два пъти.

И после промълви глухо:

— Върви. Забавлявай се. Само бъди внимателен, моля те. И се опитай да не се влюбваш в него. Ще разбие сърцето ти.

В рамките на две премигвания Куин беше напуснал стаята, а вратата се бе затворила, без да издаде звук.

След излизането на приятеля му, Блей седеше, където беше оставен, а панталоните се валяха около глезените му. Спадащата вече ерекция беше същински позор, въпреки че беше сам. Светът около него се разлюля, а гърдите му се стегнаха като юмрук и той замига бързо в опит да спре сълзите си. Подобно на грохнал старец се наведе и вдигна панталона си, а пръстите му трепереха, докато закопчаваше ципа и копчето. Без да прибира ризата вътре, той отиде до леглото и седна.

Когато оставеният на нощното му шкафче мобилен телефон звънна, той се обърна и погледна екрана. Донякъде очакваше да е Куин, но с него най-малко искаше да разговаря. Който и да беше, Блей остави да се включи гласовата поща.

По някаква причина се замисли за времето, прекарано в суетене в банята докато се бръснеше, режеше ноктите си и оправяше косата си с проклетия гел. А после и за времето, прекарано пред гардероба. Сега всичко му се струваше безсмислено. Виждаше му се като напразно усилие. Почувства се омърсен. Напълно омърсен.

И тази нощ нямаше да излезе със Сакстън или с когото и да било друг. Не и в това настроение. Нямаше нужда да излага някоя невинна душа на тази отрова.

Боже…

По дяволите.

Когато се почувства способен да говори, протегна ръка към шкафчето и взе телефона. Отвори го и видя, че Сакстън е този, който му бе звънял.

Може би, за да отмени срещата? Не би ли било това истинско облекчение? Да го отрежат два пъти за една вечер едва ли можеше да се нарече добра новина, но би му спестило оправданията пред другия мъж. Долепи телефона до ухото си, за да прослуша съобщението, оставено на гласовата му поща, опря чело в дланта си и се загледа надолу в босите си крака.

— Добър вечер, Блейлок. Мога да си представя как точно в този миг стоиш пред гардероба си и се чудиш какво да облечеш. — Спокойният плътен глас на Сакстън беше същински балсам, така тих и утешителен. — Всъщност аз самият стоя пред моите дрехи… Мисля, че ще избера костюм с жилетка на черно и бяло каре. Предполагам, че тънко райе от твоя страна ще пасва отлично. — Последва смях. — Не че бих ти нареждал какво да облечеш, разбира се. Но само предлагам, в случай че изпитваш съмнения. По отношение на гардероба, разбира се. — Последва нова пауза и после тонът му беше по-сериозен. — Нямам търпение да те видя. До скоро.

Блей дръпна телефона от ухото си и палецът му се поколеба дали да изтрие съобщението. Импулсивно го запази. След продължително и равномерно вдишване и издишване той се насили да се изправи на крака. Макар че ръцете му трепереха, напъха фината си риза в панталона и отиде до скрина, където цареше пълен безпорядък.

Взе шишетата с парфюм и ги подреди, а после вдигна четката от пода. Отвори чекмеджето с чорапите… И взе, каквото му беше нужно.

За да завърши облеклото си.