Дж. Р. Уорд
Единствена любов (37)

33.

Хекс се събуди от аромата на Джон Матю.

И от този на кафето.

Клепачите й се надигнаха и очите й го съзряха в сумрачната стая. Отново седеше на стола, леко приведен, тъй като си сипваше кафе от зелен термос в порцеланова чаша. Беше облякъл кожените си панталони и тениската, но краката му бяха боси.

Когато се обърна към нея, замръзна на място, а веждите му подскочиха. И макар тъмната течност да беше на път към устните му, незабавно я предложи на нея.

Не го ли описваше този жест дори и без думи?

— Не, моля те — каза тя. — За теб е.

Той се поколеба, като че се чудеше дали да спори или не. Но после допря ръба на чашата до устните си и отпи. Чувствайки се малко по-добре, Хекс отметна завивките и измъкна краката си изпод тях. Изправи се, а кърпата, с която бе увита, падна и тя чу как Джон Матю шумно пое въздух.

— О, съжалявам — промърмори тя и се наведе, за да я вдигне.

Не го винеше, че не желаеше да гледа все още зарастващия белег върху долната част на корема й. Не беше точно гледка за преди закуска.

Уви се и се запъти към тоалетната, а после изми лицето си. Тялото й се възстановяваше добре, синините избледняваха, а краката й бяха по-стабилни. И благодарение на почивката и на това, че се беше хранила от него, болката не беше непоносима, по-скоро изпитваше слаб дискомфорт.

Когато излезе от банята, тя каза:

— Мислиш ли, че бих могла да заема дрехи от някого?

Джон кимна, но посочи към леглото. Очевидно искаше тя първо да се нахрани и този план й допадаше.

— Благодаря — рече Хекс и уви кърпата още по-стегнато около гърдите си. — Какво си донесъл?

Тя седна, а той й предложи разнообразни неща, от които тя си избра сандвича с пуешко, защото потребността й от протеини трябваше да бъде удовлетворена. Джон я наблюдаваше от стола си как се храни и отпиваше от кафето. В мига, когато тя приключи, той извади кифличките, които се оказаха истинско изкушение.

Комбинацията от вишни и захарна глазура я накара да закопнее за кафе и за нейна изненада точно в този миг Джон й подаде пълна чаша, сякаш бе прочел мислите й.

Тя си взе втора кифличка и после едно геврече. А също и чаша портокалов сок. И още две чаши кафе.

Интересно, мълчанието му имаше странен ефект върху нея. Обикновено тя беше сдържаната и предпочиташе да не споделя мислите си. Но край нямото присъствие на Джон се чувстваше странно словоохотлива.

— Натъпках се — заяви и се облегна назад върху възглавниците.

Той повдигна едната си вежда и й посочи последната кифличка, но Хекс поклати глава.

— Не. Не мога да погълна нито хапка повече.

И едва тогава той започна да се храни.

— Чакал си ме? — попита тя и се намръщи. Той сведе поглед и леко вдигна рамене, а тя изруга. — Не беше нужно да го правиш. — Последва още едно повдигане на раменете.

Докато го наблюдаваше, тя каза:

— Имаш отлични маниери на хранене.

Изчервяването му се конкурираше по цвят със сърчицата, подарявани за „Свети Валентин“, и на нея й се наложи да нареди на своето сърце да се успокои, тъй като заблъска лудо. Но може би беше получила сърцебиене заради двете хиляди калории, които беше натъпкала в празния си стомах. Или пък не. Когато Джон Матю започна да облизва глазурата от върховете на пръстите си, тя зърна езика му за секунда и почувства как трепет се надига в тялото й… Спомените за Леш унищожиха крехкото подобие на възбуда между краката й, отделните образи я отведоха обратно в онази спалня, той отново беше върху нея и с яките си ръце насилваше краката й да се разтворят…

— О, по дяволите… — Тя скочи от леглото и се запрепъва към тоалетната, като едва стигна навреме.

Всичко излезе. Двете кифлички. Кафето. Сандвичът с пуешко. Пълна евакуация на всичко изядено.

Тя не усещаше гаденето. Чувстваше единствено отвратителните лапи на Леш върху кожата си… Проникването му в тялото й…

А ето го и портокаловия сок.

О, боже… Как беше понасяла онова, което кучия син й беше причинявал отново и отново? Побоищата, страданията и хапането… Последвани от брутален секс.

Отново, и отново, и отново… А после последствията. Старанието й да се почисти от него, да го отстрани от себе си.

По дяволите… Пореден пристъп на гадене прекъсна мислите й и макар да мразеше да повръща, това блокира съзнанието й и донесе облекчение. Сякаш тялото й се опитваше физически да се освободи от травмата, да я избълва, така че тя да може да започне на чисто.

Един вид рестартиране, така да се каже.

Когато най-тежкият пристъп на повръщане приключи, тя се отпусна назад върху стъпалата си и подпря лепкавото си чело с ръка. Докато въздухът преминаваше навътре и навън през гърлото й, позивите за повръщане отново се надигнаха.

Вътре вече няма нищо, каза си тя. Освен ако стомахът й не се канеше да изстреля навън и белите й дробове.

По дяволите, мразеше тази част. След като си преминал през ада, съзнанието ти и заобикалящата те среда винаги крият подводни мини и никога не знаеш какво ще предизвика експлозията. Естествено, с течение на времето спомените за преживяното избледняваха, но завръщането към „нормалния живот“ беше труден процес. Тя вдигна глава и пусна водата в тоалетната.

Когато към ръката й беше притисната хладна кърпа, тя подскочи, но беше Джон. Нищо, от което да се бои. А и той държеше единственото, което тя наистина желаеше в момента — тази чиста, влажна и хладна кърпа беше като божи дар.

Тя зарови лицето си в нея и потръпна от облекчение.

— Съжалявам за храната. Беше наистина приятно, докато я поглъщах.

Беше време за доктор Джейн.

Докато седеше гола и отпусната на пода пред тоалетната, Джон я държеше под око, като същевременно пишеше съобщение на телефона си. В мига, когато го изпрати, той хвърли апарата на плота до умивалника и взе една чиста хавлия. Искаше да осигури на Хекс малко интимност, а и му беше болно да гледа как прешлените на гръбнака й заплашват да пробият кожата на гърба й. Когато я покри с хавлиената кърпа, постави ръце на раменете й. Искаше да я придърпа към гърдите си, но не знаеше как би понесла такава близост…

Хекс се отпусна назад, облягайки се на него и намести кърпата, като захвана двата й края отпред на гърдите.

— Нека позная. Прати съобщение на добрата докторка.

Джон опря длани в пода за опора и опъна крака от двете й страни. Добра работа, помисли си той. Тоалетната не беше съвсем пред лицето й, но ако имаше нужда от нея, трябваше само да се надигне до седнало положение.

— Не съм болна — заговори тя с дрезгав глас. — Не е свързано с операцията или нещо такова. Просто ядох прекалено бързо.

Може би, помисли си той. Но нямаше да навреди доктор Джейн да я прегледа. А и имаха нужда от разрешение, за да напуснат клиниката тази нощ, ако това изобщо беше възможно при сегашното й състояние.

— Хекс? Джон?

Джон подсвирна в отговор и миг по-късно жената на Вишъс подаде глава в банята.

— Парти ли сте си устроили? И аз да не съм поканена? — каза тя, докато влизаше.

— Технически погледнато, мисля, че беше поканена — промърмори Хекс. — Добре съм.

Джейн коленичи и макар усмивката й да беше сърдечна, погледът й беше остър, докато оглеждаше лицето на Хекс.

— Какво става тук?

— Повърнах, след като ядох.

— Имаш ли нещо против да премеря температурата ти?

— Бих предпочела в момента нищо да не се завира в устата ми, ако не възразяваш.

Джейн извади бял инструмент от чантата си.

— Мога да я премеря и в ухото.

Джон се стресна, когато ръката на Хекс намери неговата и я стисна здраво, сякаш се нуждаеше от опора. Той също стисна ръката й в отговор, за да й покаже, че има неговата подкрепа.

— Действай, докторке.

Хекс наклони глава на една страна и тя се озова на рамото на Джон. Така че той не можа да се въздържи, положи буза върху меките й къдрици и вдиша дълбоко.

Не можеше да се отрече, че доктор Джейн действаше доста бързо. Пъхна термометъра в ухото, чу се писукане и тя го извади… Хекс веднага вдигна глава.

— Нямаш температура. Имаш ли нещо против да погледна шевовете?

Хекс разтвори кърпата и разкри корема си и разреза, намиращ се в долната му част.

— Изглежда добре. Какво яде?

— Беше прекалено много.

— Добре. Някакви болки, за които трябва да знам?

Хекс поклати глава.

— Чувствам се по-добре. Наистина е така. Онова, от което имам нужда, са някакви дрехи… И може би още едно Първо хранене.

— Мога да ти дам медицинска униформа, която да облечеш и когато идем в къщата, ще те нахраним отново.

— Добре. Благодаря. — Хекс се изправи на крака с помощта на Джон, който задържа и хавлията, когато започна да се смъква. — Защото ще излизаме.

— Не за да се биете, нали?

Джон поклати отрицателно глава и изписа с пръсти към лекарката.

— Само ще се поразтъпчем. Кълна се.

Доктор Джейн присви очи.

— Мога да дам единствено медицинското си мнение. И то е, че ти… — Тя хвърли поглед към Хекс. — … трябва да хапнеш нещо и да останеш тук за остатъка от нощта. Но ти не си дете, така че можеш сама да решаваш. Все пак е добре да го знаеш. И ако тръгнете без Куин, двамата ще имате сериозни неприятности с Рот.

— Няма проблем за това — изписа Джон.

Не беше във възторг, че трябва да вземат с тях и бавачка, но нямаше да рискува по отношение на Хекс. Не хранеше илюзии. Всеки момент би могло да й хрумне да избяга и ако се стигнеше дотам, подкрепление нямаше да му бъде излишно.