Дж. Р. Уорд
Единствена любов (48)

44.

Докато Хекс чакаше пред фитнес залата, тя с неохота анализираше чувствата си. Сякаш се взираше в лицето на непознат и отбелязваше чертите, цвета и несъвършенствата му напълно безчувствено.

Желанието й за отмъщение беше притъпено от искрената загриженост за Джон.

Изненада, изненада!

Но пък тя никога не беше очаквала да стане отблизо свидетел на такава ярост, а още по-малко у Джон. Като че в него се беше вселил звяр, който ревеше затворен в клетката си.

С обвързания вампир не можеш да си правиш шеги. И тя не се заблуждаваше, именно това беше причината за неговата реакция… а също и за наситения аромат на подправки, който долавяше около него, след като се беше измъкнала от затвора на Леш. В някакъв момент, по време на нейната брутална ваканция, чувствата и уважението на Джон към нея бяха прераснали в нещо необратимо.

По дяволите. Каква бъркотия!

Когато звукът от тренажора изведнъж замлъкна, тя беше склонна да се обзаложи, че Блейлок просто е измъкнал щепсела от контакта. Много умен ход! Тя се беше опитала да спре Джон, но когато убежденията й не дадоха резултат, застана на пост тук, пред вратата. Не можеше да стои и да го гледа как тича на пътеката до пълното си изтощение. Да слуша отвън как се наказва сам, беше достатъчно лошо.

Стъклената врата в другия край на коридора се отвори и от офиса се появи Тормент. Ако се съдеше по светлината, струяща иззад гърба му, Ласитър също беше там.

— Как е Джон? — Когато братът се приближи, по посърналото му лице и уморените му очи личеше загриженост, а емоционалната му решетка блестеше от разкаяние.

И това беше толкова логично.

Хекс хвърли поглед към вратата на залата.

— Очевидно е размислил и няма да прави кариера като маратонец. Или това, или току-що счупи още една пътека.

Извисяващото се над нея тяло на Тор я накара да вдигне глава, за да може да го погледне в лицето и тогава с изненада откри какво се таеше в сините му очи. В погледа му се четеше разбиране и дълбоко познание, което събуди нейната подозрителност. Според личния й опит непознати, които гледат така някого, са опасни.

— Как си? — попита той тихо.

Странно. Тя не беше имала много контакти с брата, но когато и да се бяха кръстосвали пътищата им, той винаги беше проявявал особена… любезност. И по тази причина тя винаги го избягваше. Справяше се много по-добре със суровото отношение, отколкото с каквато и да било любезност.

Честно казано, той я караше да се чувства нервна.

Тя не отговори, а неговото лице се напрегна, като че ли беше разочарован, но въпреки това не я укори.

— Добре — каза. — Няма да любопитствам.

Боже, каква кучка беше.

— Не, няма проблем. Но едва ли би искал да чуеш отговора точно в този момент.

— Разбирам. — Той присви очи към затворената врата и тя долови неговата твърда убеденост, че мястото му е тук, отвън, заедно с нея, защото страдащият от другата страна мъж го беше отхвърлил. — Обадила си се в кухнята да ме повикат тук.

Тя извади ключа за къщата му, който Джон беше използвал.

— Просто исках да ти върна това и да ти кажа, че имаше малък проблем.

Емоционалната решетка на брата стана черна и пуста, всички светлини угаснаха.

— Какъв проблем?

— Стъклото на една от плъзгащите се врати е счупено. Ще са нужни няколко дъски, за да се покрие временно дупката. Успяхме да включим алармата, така че детекторът за движение вътре работи, но става ужасно течение. Мога да я поправя още днес.

Разбира се, само в случай че Джон видеше сметката на всички тренажори, протриеше маратонките си или се изчерпеха силите му.

— Коя… — Тор се покашля. — Коя врата?

— Онази в стаята на Джон Матю.

Братът се намръщи.

— Беше ли счупена, когато влязохте?

— Не… просто се пръсна внезапно.

— Това не се случва със стъклата без причина.

А не беше ли имал Джон добра причина?

— Абсолютно вярно.

Тор се втренчи в нея и тя отвърна на погледа му, а тишината стана непоносима. Истината беше, че колкото и мило да се държеше братът, колкото и добър боец да беше, тя нямаше да сподели нищо с него.

— С кого да говоря за ремонта на вратата? — попита тя.

— Не се тревожи за това. Благодаря, че ме уведоми.

Братът се обърна и се запъти към офиса, а тя се почувства ужасно… Още нещо общо между нея и Джон Матю. Само че вместо да се опитва да поставя спортни рекорди, на нея й се искаше да вземе нож и да среже ръцете си, за да освободи напрежението. Боже, понякога беше такова мрънкало. Наистина беше такава. Но онези обръчи не само потискаха симпатската й страна, но й помагаха да потиска и нежеланите си чувства. А това означаваше около деветдесет и девет процента от емоциите й, ако трябваше да е точна.

Десет минути по-късно Блейлок подаде глава през вратата, с поглед, забит в пода, и объркани чувства, което не беше странно. Никой не обичаше да става свидетел на саморазрушението на приятел и да се налага да разговаря с жената, докарала го до това положение.

— Джон отиде в съблекалнята да си вземе душ. Убедих го да сложи край на тази история с маратона, но ми се струва, че все още му е нужно малко време.

— Добре. Ще продължа да го чакам тук в коридора.

Кимването на Блей беше последвано от неловка пауза.

— Аз ще потренирам.

Вратата се затвори, а тя вдигна якето и оръжията си и тръгна по коридора към съблекалнята. Офисът беше празен, което означаваше, че Тор си беше тръгнал и вероятно се беше заел да организира ремонта с някого от догените.

Натрапчивата тишина й подсказа, че в залата, учебните стаи и клиниката нямаше никой. Тя се облегна на стената, плъзна се надолу и седна на пода, с ръце, опрени на коленете. Отпусна глава назад и затвори очи. Боже, беше изтощена…

— Джон още ли е вътре?

Хекс се събуди и насочи пистолета си към гърдите на Блейлок. Вампирът отскочи назад, а тя мигом спусна предпазителя и наведе дулото.

— Извинявай, старите навици умират трудно.

— О, да. — Той размаха бялата си кърпа по посока на съблекалнята. — Джон още ли е вътре? Вече мина повече от час.

Хекс вдигна ръка и погледна към часовника, с който се беше сдобила.

— Боже.

Тя се изправи и открехна вратата. Звукът от душа не я успокои.

— Има ли друг изход освен този?

— Само през фитнеса, който също води единствено към този коридор.

— Ще отида да поговоря с него — заяви тя и се помоли да постъпва правилно.

— Добре. Аз ще завърша тренировката си. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

Тя бутна вратата и влезе. Обзавеждането беше стандартно и се състоеше от редици с кафяви шкафчета, разделени от дървени пейки. Следвайки звука на течаща вода, идваща отдясно, тя отмина писоарите, кабините с тоалетните и мивките, които изглеждаха някак самотни в отсъствието на група голи потни мъже, които да ги използват. Откри Джон в зоната с душовете, където всеки квадратен сантиметър беше покрит с плочки. Все още беше облечен с тениската и шортите си и седеше на земята, облегнат на стената, с глава, наведена надолу, и ръце, опрени на коленете, а по масивните му рамене се стичаше вода.

Първата мисъл, изникнала в главата й, беше, че досега и тя бе седяла в същата поза отвън.

Втората беше колко е изненадана от факта, че може да стои така неподвижно. Емоционалната му решетка не просто пламтеше. Дори сянката зад нея гореше от страданието му. Като че двете му половини скърбяха заради всички мъки, през които беше преминал или наблюдавал и заради претърпените жестоки загуби в живота му… И сега може би беше на път да претърпи още една. Емоционалното му състояние в резултат на всичко това я ужасяваше. Изпълващата го наситена черна празнота беше толкова мощна, че поглъщаше цялата му психика… Водеше го към състоянието, в което се беше намирала тя в операционната.

Запращаше го към лудостта.

Когато пристъпи през облицования с плочки праг, кожата й настръхна от студа, породен от чувствата му… И осъзнаването, че го беше направила отново. Това беше Мърдър, само че в още по-тежко състояние.

Господи, тя беше същинска черна вдовица, когато опираше до важните мъже в живота й.

— Джон?

Той не вдигна глава и тя не беше сигурна дали изобщо регистрира присъствието й. Беше се върнал в миналото, бе обсебен от него и впримчен в хватката на спомените…

Хекс се намръщи, когато усети, че следи с очи вадата, която се стичаше изпод тялото му към… канала.

Към канала.

Имаше нещо, свързано с този канал. Нещо свързано с… Леш? Погълната от самотата и заслушана в тихия звук на водната струя, тя освободи лошата си страна, този път за добро. Инстинктите й на симпат мигом се пробудиха и проникнаха в Джон, за да навлязат дълбоко в съзнанието и спомените му.

Той вдигна глава и я погледна стъписан, а всичко около нея придоби червен цвят и стана двуизмерно. Плочките вече бяха розови, тъмната мокра коса на Джон имаше цвят на кръв, а водата блещукаше подобно на розово шампанско.

Образите, които видя, бяха излезли изпод перото на ужаса и срама. Тъмно стълбище в жилищна сграда, не много различна от онази, в която я беше завел. Той беше дребен претранс, насилван от вонящ човек… О, боже!

Не!

Коленете на Хекс поддадоха и тя се олюля… а после остави тялото си да се строполи на земята. Падна така тежко върху хлъзгавите плочки, че костите й изпукаха, а челюстта й изтрака.

Не… Не Джон, помисли си тя. Не и когато е бил безпомощен, невинен и така самотен. Не и когато е бил изгубен в света на хората, борейки се за оцеляване.

Не и той. Не и по този начин.

Със симпатската си страна, изложена на показ, и очи, несъмнено искрящи в червено, тя седеше срещу него и двамата се взираха един в друг. Той знаеше, че тя е прочела мислите му и ненавиждаше онова, което бе узнала, с такава ярост, че тя мъдро запази скрити всякакво съжаление и съчувствие. Джон изглежда негодуваше не срещу факта, че бе нахлула в спомените му. По-скоро му се искаше да няма такива проклети спомени, които да споделя.

— Какво общо има това с Леш? — попита тя рязко. — Беше завладял съзнанието ти напълно.

Очите му се насочиха към канала в центъра и тя имаше чувството, че той вижда как към него се стичат струи кръв.

Тази на Леш.

Хекс присви очи, а случилото се до голяма степен й се изясни. Леш беше научил за тайната на Джон. Някак си. И тя нямаше нужда от симпатската си страна, за да разбере какво би сторил той с подобен вид информация.

Коментатор на бейзболен мач нямаше да свика повече публика.

Когато Джон отново погледна към нея, тя се почувства дълбоко свързана с него. Без бариери, без усещане за уязвимост. Макар да бяха напълно облечени, всеки беше гол пред другия.

Беше повече от сигурна, че никога нямаше да изпита подобно усещане с друг мъж. Или с когото и да било изобщо. Той не се нуждаеше от обяснения, за да разбере през какво бе преминала тя и какви са всички последствия от подобно изживяване. Същото важеше и за нея.

И може би сянката върху емоционалната му решетка представляваше някакъв вид раздвоение на психиката, причинено от преживяната травма. Може би душата и съзнанието му бяха решили да прекъснат връзката с миналото и да го запратят в някой забравен ъгъл. Може би по тази причина тези две части от него бяха така отчетливо разграничени.

Имаше логика, както и в желанието за мъст, което той изпитваше. Все пак Леш беше лично замесен в две отделни злини. В случилото се с него и с нея. Когато информация като тази попаднеше в погрешни ръце, ужасът беше подобен на този, изпитван по време на самата случка. Защото всеки път, когато някой узнаеше за нея, го преживяваш отново и отново. Именно по тази причина тя никога не говореше за времето, прекарано с баща й в колонията или за онази гадост в клиниката на хората… Или… Да…

Джон вдигна показалец и посочи окото си.

— Очите ми са червени ли? — попита тя.

Той кимна и Хекс потърка лицето си.

— Съжалявам. Вероятно ще са ми нужни други колани с шипове. — Той спря водата, а тя отпусна ръце надолу. — Кой друг знае за това?

Джон се намръщи. После произнесе с устни:

— Блей и Куин. Зейдист. Хавърс. Един терапевт.

Когато той поклати глава, тя прие, че това е целият списък.

— Няма да кажа на никого.

Очите й обходиха огромното му тяло от масивните рамене до мощните бицепси… и осъзна, че й се искаше той да е бил с тези размери на онова стълбище. Сега вече беше различен… Макар че това се отнасяше само до външността му. Вътре в него продължаваха да се съчетават всички етапи, през които беше преминал. Изоставеното бебе, нежеланото дете, самотният претранс… Сега зрял мъж. Който беше отличен боец, верен приятел и ако се съдеше по стореното от него на лесъра в онази къща и онова, което без съмнение искаше да причини на Леш, много опасен противник.

И всичко това ги поставяше пред един проблем: според Хекс синът на Омега трябваше да бъде убит от нея.

Не че трябваше да обсъждат това точно сега.

Влагата от плочките попиваше в панталоните й, а от Джон се стичаха струйки и тя се изненада от онова, което й се искаше да направи. Беше нелогично поради безброй причини и със сигурност идеята не беше добра. Но когато опираше до тях двамата, логиката не взимаше прекалено голямо участие.

Хекс се примъкна напред и опря длани в хлъзгавия под. Движеше се бавно на ръце и колене, докато не стигна до него. Разбра кога той долови аромата й. Защото членът му под подгизналите шорти се втвърди.

Когато се озова лице в лице с него, тя закова поглед в устните му.

— Мислите на двама ни вече са едно цяло. Искам същото да се случи и с телата ни.

След това се наведе напред. Точно преди да го целуне, се спря за миг, но не защото се тревожеше, че той ще се отдръпне… Наситеният аромат на подправки, който се излъчваше от него, й подсказваше, че няма такова намерение.

— Тълкуваш нещата погрешно, Джон. — Докато четеше емоциите му, тя поклати глава. — Не си наполовина мъж, заради онова, което са ти сторили. Ти си два пъти повече от всички други, защото си успял да оцелееш.

 

 

Животът често те поставя в най-неочаквани ситуации. При никакви обстоятелства, дори в най-ужасния си кошмар, Джон не си беше представял, че би понесъл Хекс да разбере за онази случка. Защото независимо колко голямо и силно вече бе тялото му, той не можеше да се отърси от мисълта, че някога е бил толкова слаб. А страхът, че онези, които уважава, могат да научат за станалото, го караше да се чувства слаб отново и отново.

И ето че скелетът не просто беше изваден от гардероба, а беше и осветен от прожектори.

Колкото до продължилия два часа душ… Той все още агонизираше вътрешно, заради това, че Хекс е била наранена по този начин… Беше прекалено болезнено да мисли за станалото, прекалено ужасяващо, за да може да се справи. А към всичко това се добавяше и потребността му на обвързан вампир да я закриля и да се грижи за безопасността й, както и фактът, че бе напълно наясно какво е да преживееш подобно нещо.

Само ако я беше открил по-рано… Ако беше положил повече усилия… Но тя се беше освободила сама. Не я беше измъкнал той… За бога, та той беше стоял в онази проклета стая, където е била изнасилвана, и дори не беше разбрал, че тя е до него. Твърде много му идваше, за да може да се примири. От всички тези объркани обстоятелства главата му бучеше така силно, сякаш мозъкът му се бе превърнал в хеликоптер, който всеки момент ще излети, за да не се върне никога.

Единственото, което го задържаше на земята, беше възможността да убие Леш.

Докато знаеше, че копелето диша някъде там из света, Джон щеше да има нещо, върху което да се фокусира, за да запази разсъдъка си. Мисълта за убийството на Леш беше връзката му със здравия разум, тя му даваше цел, подхранваше силата му.

Но само още една проява на слабост, като например да не успее да отмъсти за своята жена, и с него беше свършено.

— Джон — произнесе Хекс, като очевидно се опитваше да спре този трескав поток от мисли. Той се съсредоточи върху нея и се загледа в искрящите й червени очи, което му напомни, че тя беше симпат. А това означаваше, че може да се рови из съзнанието му, да отвори скрити капани, да освободи всичките му демони и да наблюдава танца им. Но не го беше направила, нали? Да, беше проникнала в съзнанието му, но само за да разбере какво става с него. И макар да се беше докоснала до най-мрачните му тайни, не го беше посочила с пръст, нито се беше отдръпнала отвратено. Вместо това се бе промъкна до него като котка и имаше вид, сякаш желае да го целуне.

Очите му се насочиха към устните й.

И с изненада откри, че може да понесе този контакт помежду им. Думите не бяха достатъчни, за да уталожат омразата, която изпитваше към самия себе си, но ръцете й върху кожата му, устните им, слети в едно, тялото й, притиснато към неговото… Именно от това имаше нужда, а не от разговори.

— Точно така — каза тя с пламнал не само заради симпатската й същност поглед. — Двамата с теб имаме нужда от това.

Джон вдигна влажните си студени ръце и обхвана лицето й. После се озърна. Може би сега беше моментът, но не това беше мястото. Нямаше да прави любов с нея на твърдите плочки.

— Ела с мен — произнесе с устни, а после се изправи и я дръпна към себе си.

Докато напускаха съблекалнята, шортите му се бяха издули отпред. Но той държеше под контрол потребността си да се слее с нея, която караше кръвта му да кипи, защото искаше да й даде нежност, в замяна на насилието, на което е била подложена.

Вместо да се запътят към тунела и обратно в къщата, те поеха надясно. Нямаше начин да се качи в стаята си с нея под ръка и ерекция с размер на носеща греда. А и беше съвсем мокър. Прекалено много неща за обясняване пред огромната на брой публика в имението.

В съседство със съблекалнята имаше помещение с маси за масаж и джакузи в ъгъла. На пода имаше сини постелки, които не бяха използвани от поставянето им там… Братята рядко имаха време да провеждат спаринг, а още по-рядко да се правят на балерини с разните му там разтягания и разгрявки.

Джон блокира вратата с един пластмасов стол и се обърна с лице към Хекс. Тя се разхождаше наоколо, а прекрасното й тяло и плавната й походка предлагаха по негово мнение повече от пълна стриптийз програма.

Той посегна и угаси лампите.

Червено-белият надпис „Изход“ над вратата хвърляше мъждива светлина, която тялото му разделяше на две, а дългата му сянка се простираше от сините постелки чак до краката на Хекс.

— О, Джон, желая те — промълви тя.

Нямаше да й се наложи да повтаря. Той изрита маратонките си „Найк“, измъкна тениската през главата си и я запрати на пода. После пъхна палци в ластика на шортите си и ги смъкна надолу по бедрата си, а пуснатият на свобода член щръкна напред. Всичко у Джон, от мозъка и кръвта до биещото му сърце, беше фокусирано върху жената, намираща се на няколко крачки пред него.

Но той не желаеше да й се нахвърли и да започне да я чука. Не. Дори това да означаваше, че тестисите му ще посинеят от възбуда…

Способността му да мисли логично се стопи, когато тя хвана ръба на тениската си, с елегантно движение я плъзна нагоре по тялото си и я съблече. Отдолу нямаше нищо друго освен прекрасна гладка кожа и високите й стегнати гърди.

Когато ароматът й се понесе към него и той задиша тежко, пъргавите й пръсти се насочиха към връзките на медицинските панталони, разхлабиха ги и зелената памучна тъкан се свлече в краката й.

О… боже, тя стоеше гола пред него и впечатляващите извивки на тялото й бяха удивителни. Макар да бяха правили секс вече два пъти, всичко се беше случило така бързо, че той не беше имал шанса да я огледа както трябва… Джон примигна стреснато. За момент единственото, което виждаше, бяха синините по тялото й, които бе видял, когато я беше открил, като особено натрапчив беше споменът за онези от вътрешната страна на бедрата й. И сега, когато знаеше, че не са получени просто от юмручен бой…

— Не го прави, Джон — помоли тя дрезгаво. — Аз няма да го правя, недей и ти. Той вече отне и на двама ни прекалено много.

Гърлото му се стегна в желание за мъст, което успя да потисне, само защото знаеше, че тя е права. Със силата на волята си наложи да приеме, че вратата зад него, която бе залостил със стола, ще държи навън не само живите същества, но и духовете на злото.

По-късно, след като се насладяха на този интимен момент от живота си, щеше да има достатъчно време да изравни резултата.

— Красива си — произнесе той беззвучно.

Но тя, разбира се, не можеше да види устните му в тъмното. Очевидно щеше да се наложи да й покаже какво си мисли.

Джон направи крачка напред и после още една, и още една. И не само той се приближаваше. Срещнаха се по средата, на половината път, а тялото й беше обгърнато от сянката, която хвърляше неговото. Но въпреки това тя беше единственото, което той виждаше.

Когато застанаха един пред друг, сърцето му туптеше бясно.

— Обичам те — произнесе с устни в тъмнината.

Протегнаха се един към друг едновременно. Той посегна към лицето й, а тя опря длани в ребрата му. Устните им се сляха в изпълнения с електричество въздух, впиха се едни в други, сливайки мекотата и топлината си в едно.

Джон я придърпа към голите си гърди и обви ръце около раменете й, като я притискаше силно, а целувката им ставаше все по-страстна… Тя му отвърна, без да се поколебае, като плъзна ръце от двете страни на тялото му и те се озоваха на кръста му.

Членът му докосваше корема й и всяко нейно движение предизвикваше горещи вълни по гръбнака му. Но той не бързаше. Леко движеше таза си напред-назад и потъркваше ерекцията си в кожата й, докато ръцете му галеха тялото й.

Езикът му потъна още по-дълбоко в устата й, а едната му ръка докосна късата й коса в основата на тила. Другата му длан се плъзна към задната част на бедрото й. Кракът й се подчини на нежния му натиск и той почувства как мускулите й се напрягат… С пъргаво движение тя отскочи и обви крака около бедрата му. Членът му се докосна до нещо меко и влажно. Той изръмжа и положи двама им на пода, като я придържаше здраво, докато я настаняваше на постелката под себе си.

Джон прекъсна целувката им и се отдръпна леко, за да плъзне език от едната страна на шията й. Проследи вените й, докато вампирските му зъби, пулсиращи в такт с ерекцията му, достигнаха до ключицата й. Докато се движеше надолу, тя зарови пръсти в косата му и го насочи към гърдите си.

Джон се отдръпна, за да я погледне, очите му пробягаха по тялото й, осветено от надписа „Изход“ над вратата. Зърната й бяха набъбнали, а плоският й корем се напрегна, когато тя разтвори бедра. Видът на вагината й го накара да отвори уста за беззвучна въздишка… Без предупреждение тя се протегна и хвана възбудата му в ръката си. Допирът го накара да трепне така силно, че трябваше да се подпре на дланите си, за да намери опора.

— Красив си — простена тя.

Звукът на гласа й го извади от вцепенението му. Той се отдръпна и освободи ерекцията си от дланта й, за да коленичи между бедрата й. Наведе глава и долепи устни до едното й зърно, а после плъзна език около него.

Стонът, който се откъсна от устните й, почти го накара да свърши върху нея и се наложи той да спре, за да възвърне самоконтрола си. Когато приливната вълна, заплашваща да го помете, се уталожи достатъчно, той продължи с ласките на устата си върху гърдите й… И остави ръцете му да се спуснат бавно надолу по тялото й.

Типично за нея тя беше тази, която го насочи към центъра на женствеността си. Хекс покри едната му длан със своята собствена и я намести точно там, където и двамата искаха тя да бъде.

Гореща. Гладка. Влажна.

Оргазмът му настъпи в мига, когато пръстите му достигнаха мястото, в което умираше да проникне. Напълно невъзможно му беше да спре кулминацията си и тя се засмя гърлено, когато той изля маркиращата си течност върху бедрата й.

— Значи ти харесва чувството да ме докосваш — промълви тя.

Той я погледна в очите и вместо да кимне, вдигна към устните си ръката, която тя бе докосвала. Когато пое в устата си пръстите, покрити с нектара й, беше неин ред да потръпне и да разтвори още по-широко бедра.

Изпод притворените си клепачи той не отделяше поглед от нейния, подхвана с две ръце хълбоците й и се наведе над женствеността й. Може би щеше да е по-изискано да я обсипе с леки целувки, да я подразни с език и с връхчетата на пръстите си.

По дяволите с тези глупости.

С невъздържана жажда той я засмука отведнъж и силно. Оргазмът му бе оставил част от следата си там и той вкуси и нея заедно с нейния нектар… И обвързаният вампир у него се наслади на комбинацията.

Което го накара да се почувства щастлив. Когато приключеха любовната си игра, наситеният му аромат на подправки щеше да е проникнал из цялото й тяло — отвътре и отвън.

Докато й доставяше удоволствие с устните и езика си, който проникваше в нея, смътно усети как единият й крак се прехвърли през рамото му и тя се притисна още повече към него, подтиквайки го да ускори темпото.

Когато достигна оргазъм, изрече името му. Два пъти.

Каква радост само му донесе това, защото макар да нямаше глас, ушите му прекрасно чуваха гласа й.