Дж. Р. Уорд
Единствена любов (26)

22.

Хекс почувства леко докосване по раменете и бедрата, докато Джон я завиваше с чаршафа.

Зад ръката си тя вдиша дълбоко и това, което подуши, беше добър, чист и здрав мъж… И ароматът му възбуди чувството на глад в стомаха й. Апетитът и нуждата от кръв се пробудиха от своята дрямка с грохот. И това беше преди Джон да е поднесъл китката си така близо до устните й, че тя можеше да я целуне.

Симпатските й инстинкти се промъкнаха навън и разчетоха чувствата му. Спокоен и целеустремен. С напълно ясно съзнание и чисто сърце. Джон щеше да я спаси, дори това да беше последното нещо, извършено от него.

— Джон… — прошепна тя.

Проблемът в тази ситуация… Е, поне един от тях… беше, че не само той осъзнаваше колко близо до смъртта се намира тя.

Гневът й към Леш я поддържаше жива, докато я беше държал в плен и измъчвал и тя мислеше, че ще продължи да я поддържа жива и когато се спаси. Но в мига, в който се беше обадила на Рив, цялата й енергия я беше напуснала и единственото, което й бе останало, бе туптенето на сърцето й. При това не кой знае колко силно.

Джон доближи китката си още повече, така че тя се докосна до устните й. Кучешките й зъби се удължиха прекалено бавно, а в същото време сърцето й пропусна удар, като че не работеше както трябва.

В този мълчалив, но изпълнен с напрежение момент тя имаше избор: да поеме вената му и да живее, или да го отблъсне и да умре пред очите му в рамките на следващия час. Защото той нямаше намерение да ходи никъде.

Отмествайки ръка от лицето си, тя го погледна. Беше красив както винаги, лицето му беше такова, за каквото мечтае всяка жена. Тя протегна ръка към него.

В очите му проблесна изненада, но после той се наведе, така че ръката й се долепи до топлата му буза. Усилието да я задържи там беше прекалено голямо, но той притисна треперещите й пръсти със собствената си длан. Дълбоките му сини очи бяха божествено прекрасни, цветът им бе като на лятно притъмняващо небе.

Хекс трябваше да вземе решение. Да поеме вената му или…

Не намери сили да довърши мисълта си и се почувства, като че е изгубила себе си. Ако се съдеше по факта, че се намира в съзнание, би трябвало да предположи, че е жива… И все пак не беше в собствената си кожа. Вродената й борбеност вече я нямаше. Качеството, определящо същността й, се беше изпарило.

И това не беше изненадващо. Вече не изпитваше интерес към живота и не можеше да се преструва нито заради него, нито заради себе си. Двете пътешествия из дебрите на пленничеството я бяха смазали прекалено много. Така че… какво да прави, какво да прави?

Облиза сухите си устни. Не беше родена при условия, избрани от нея и времето, в което беше дишала, беше се хранила, водила бе битки и бе правила секс, не беше подобрило изходното й положение. Но можеше да избере при какви обстоятелства да напусне живота… И да го направи, след като сложи нещата си в ред.

Да, това беше отговорът. Благодарение на последните три седмици и половина беше съставила гигантски списък на нещата, които искаше да направи преди да гушне букета. Да, той съдържаше само едно-единствено име, но то бе достатъчно, за да я мотивира.

В прилив на решителност тя възвърна твърдостта си, странното чувство, замъглило разсъдъка й изчезна и тя възвърна трезвия си разум. Изведнъж измъкна ръката си изпод дланта на Джон и рязкото й отдръпване изпълни емоционалната му решетка с чист и неподправен страх. Но в този момент тя приближи китката му към устните си и оголи зъби.

Триумфът му я заля като гореща вълна.

Или поне докато не стана ясно, че тя нямаше сили да пробие кожата му… Резците й само успяха да нанесат леки драскотини по повърхността й. Но Джон й помогна. С едно бързо движение той перфорира вената си и я поднесе към устните й.

Първата глътка бе… преобразяваща. Кръвта му беше така чиста, че предизвика пожар в устата и гърлото й… И този пламък изпълни цялото й тяло, затопли я и я върна към живота. Спаси я. Тя лакомо взимаше от него, за да живее и с всяка глътка животът я изпълваше все повече и повече, всяко засмукване беше компасът, нужен й, за да намери пътя към дома.

А той даваше без очаквания, без каквито и да било надежди, без объркващи емоции. А това й причини болка въпреки безумното състояние, в което се намираше. Беше разбила сърцето му напълно и безвъзвратно. Не му беше останало нищо, което да му даде надежда. Но него не беше успяла да пречупи… И това я караше да го уважава повече от всичко друго.

Докато се хранеше, времето отлиташе във вечността, а кръвта му се стичаше в гърлото й. Когато най-накрая се почувства заситена, освободи китката му и облиза двете дупчици, за да ги затвори.

Скоро след това започна треперенето. Първо се разтресоха ръцете и краката й, а тялото й бързо ги последва. Неконтролируемият тремор накара зъбите й да тракат, разбърка мозъка и замъгли зрението й, докато накрая се почувства като самотен чорап, захвърлен в сушилня за дрехи.

Насред цялото това треперене забеляза, че Джон извади мобилния телефон от якето си.

Опита се да го дръпне за тениската.

— Ннне, ннедддей.

Той пренебрегна протестите й и започна да пише съобщение.

— Мммайната ти — изпъшка тя.

Когато Джон затвори телефона, тя каза:

— Ако се опиташ да ммме заввведеш при Хххавърс, ннняма да стане. — Ужасът й от клиники и медицински процедури я караше да губи самообладание, а благодарение на него сега тя имаше сили да предприеме нещо, щом изпаднеше в паника. А това щеше да бъде страхотна гледка.

Джон извади бележник и написа нещо. Обърна го към нея, а миг по-късно излезе и тя можеше единствено да затвори очи при звука от хлопването на вратата.

Разтвори устни и задиша през устата, като се зачуди дали ще успее да събере достатъчно сили да стане, да се облече и да излезе, преди Джон да се е върнал, за да осъществи гениалната си идея. След бърза проверка й стана ясно, че отговорът е „не“. Щом не можеше да вдигне глава и да я задържи над възглавницата за повече от секунда и половина, нямаше как да застане във вертикално положение.

На Джон не му отне много време да се върне с доктор Джейн, личен лекар на Братството на черния кинжал. Призрачната жена носеше със себе си черна чанта и излъчваше компетентност, която Хекс оценяваше, но изключително много държеше тя да не бъде прилагана по отношение на нея. Доктор Джейн се приближи и остави нещата си на пода. Бялата й престилка, както и панталонът бяха триизмерни, но лицето и ръцете й бяха полупрозрачни.

Това се промени, когато тя седна на ръба на леглото. Всичко у нея стана материално и ръката, която положи върху тази на Хекс, беше топла и плътна. Но дори и състрадателната лекарка накара кожата на Хекс да настръхне. Наистина не желаеше да я докосват.

Когато добрата доктор Джейн отмести ръката си, Хекс имаше чувството, че тя беше наясно с това.

— Преди да ме отпратиш, трябва да си наясно с няколко неща. Първо, няма да разкрия местонахождението ти пред никого и няма да споделям с никого казаното ми от теб или онова, което ще науча сама. Ще се наложи да докладвам на Рот, че съм те прегледала, но всички медицински факти засягат само теб и единствено теб.

Звучеше добре. На теория. Но тя не искаше докторката близо до себе си с каквото и да се намираше в онази черна чанта.

Доктор Джейн продължи.

— Второ, не знам абсолютно нищо за симпатите. Така че, ако са налице анатомична разлика или нещо характерно за вида ти… възможно е да не знам как да те лекувам. Въпреки това ще ми позволиш ли да те прегледам?

Хекс прочисти гърло.

— Не искам ддда бъда преглеждана.

— Да, Джон го спомена. Но си преживяла тежка травма…

— Не бббеше толкова зле. — Джон стоеше в ъгъла и тя усети емоционалната му реакция, която предизвикаха думите й, но нямаше сили да разнищва чувствата му. — И сссъм добре…

— Тогава мисли за прегледа като за обикновен контролен преглед.

— Имам ли ввид на някой, кккойто е в настроение зза това?

Доктор Джейн присви зелените си очи.

— Имаш вид на бита. На лишавана от храна и сън. Освен ако не се опитваш да ме убедиш, че лилавото на рамото ти е грим. А може би торбичките под очите ти само ми се привиждат?

Хекс познаваше и други, които не приемаха „не“ за отговор. Беше работила с Рив в продължение на години. И ако се съдеше по решителния тон на лекарката, беше повече от ясно, че не възнамерява да си тръгне, докато не постигне своето.

— Ппо дяволите!

— И за твоя информация, колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще свършим.

Хекс хвърли поглед към Джон и си помисли, че ако трябва да бъде преглеждана, със сигурност нямаше да позволи да се добави към това удоволствие и неговото присъствие. Наистина не беше нужно той да знае повече за състоянието й, отколкото вече предполагаше.

Лекарката хвърли поглед през рамо.

— Джон, ще ни изчакаш ли в коридора?

Джон наведе глава и се запъти навън, а огромният му гръб изчезна през вратата. Когато ключалката изщрака, доктор Джейн отвори проклетата си черна чанта и първото, което се появи оттам, бяха слушалките и апаратът за кръвно налягане.

— Първо ще преслушам дейността на сърцето ти — каза лекарката и намести стетоскопа на ушите си.

Видът на медицинските инструменти подейства като бензин за треперенето на Хекс и въпреки че беше така немощна, тя се дръпна рязко.

Доктор Джейн спря.

— Няма да те нараня. И няма да правя нищо, което не искаш.

Хекс затвори очи и се отпусна по гръб. Изведнъж почувства болка във всеки мускул.

— Да приключваме с това.

Чаршафът беше повдигнат и хладният въздух погъделичка кожата й, а студеният диск на стетоскопа беше долепен до гръдната й кост. Проблясъци от миналото заплашваха да я накарат да се разкрещи и тя се взря в тавана, за да не скочи от леглото.

— Действай бързо, доктор Джейн. — Можеше да удържа паниката си само за кратко.

— Би ли поела дълбоко въздух?

Хекс даде най-доброто от себе си и потръпна от болката. Очевидно поне едно ребро беше счупено, което вероятно се беше случило при сблъсъка й със стената срещу спалнята.

— Можеш ли да седнеш? — попита доктор Джейн.

Хекс изруга, докато се опитваше да надигне тялото си, но не успя да се изправи до седнало положение. Наложи се лекарката да й помогне и когато подхвана гърба й, тя изсъска от болка.

— Не боли чак толкова — изстреля Хекс.

— Някак си се съмнявам в това. — Металният диск отново беше долепен към кожата й. — Дишай дълбоко, колкото можеш, без това да ти причинява болка.

Хекс го направи и почувства облекчение, когато нежната ръка на лекарката я побутна да се отпусне обратно на възглавницата, а чаршафите отново бяха наместени върху нея.

— Може ли да прегледам ръцете и краката ти за наранявания?

Когато Хекс сви леко рамене, доктор Джейн остави слушалките си настрани и се премести към долния край на леглото. Чаршафът беше повдигнат отново и тя почувства хладния въздух върху кожата си още веднъж… Но после лекарката се поколеба.

— Има дълбоки следи от връзване около глезените — промърмори почти на себе си доктор Джейн.

Е, причината беше, че Леш я беше връзвал от време на време.

— Много натъртвания…

Хекс спря прегледа, когато чаршафът беше вдигнат до основата на бедрата й.

— Да кажем, че нагоре е същото, става ли?

Доктор Джейн върна чаршафа на мястото му.

— Може ли да опипам корема ти?

— Действай.

Хекс се напрегна при мисълта, че чаршафът ще бъде вдигнат отново, но доктор Джейн просто го изпъна и започна да притиска корема й в различни точки. За беда нямаше как да прикрие потръпването си, особено когато ръцете на лекарката стигнаха до долната част на корема й. Доктор Джейн се дръпна назад и погледна Хекс право в очите.

— Някакъв шанс да допуснеш гинекологичен преглед?

— Гинекологичен… — Когато осъзна смисъла на казаното, Хекс поклати глава. — Не. Няма да стане.

— Беше ли насилвана сексуално?

— Не.

Доктор Джейн кимна веднъж.

— Има ли нещо, което трябва да знам и което не ми казваш?

— Добре съм.

— Кървиш. Не съм сигурна дали си наясно с това, но кървиш. — Хекс се намръщи и погледна към треперещите си ръце.

— От вътрешната страна на бедрата ти има прясна кръв. Именно по тази причина помолих да направя гинекологичен преглед.

Хекс почувства, че я изпълва ужас.

— Ще те попитам още веднъж. Беше ли насилвана сексуално?

Зад медицинските въпроси нямаше емоции и лекарката беше уцелила тона. На Хекс не биха й се понравили сълзливи думи на съчувствие.

Когато не последва отговор, доктор Джейн изтълкува мълчанието й правилно и попита:

— Има ли вероятност да си бременна?

О… боже!

Циклите на симпатите бяха странни и непредвидими, а тя беше така замаяна от случващото се, че дори не беше помислила за последствията.

В този миг тя презря факта, че е жена. Наистина го презря.

— Не знам.

Доктор Джейн кимна веднъж.

— Как може да бъде установено?

Хекс поклати глава.

— Няма начин да съм. Тялото ми изтърпя прекалено много.

— Нека направя прегледа. Само за да сме сигурни, че няма наранявания, които не могат да бъдат установени чрез напипване. И после бих искала да те отведа в имението на Братството за преглед с ултразвук. Забелязах, че изпитваш болка, докато опипвах корема ти. Помолих Вишъс да дойде с кола. Ще бъде тук всеки миг.

Хекс едва чуваше думите й. Беше прекалено заета да си припомня изминалите седмици. Беше прекарала деня преди отвличането й с Джон. Този последен път. Може би… Ако беше бременна, напълно отказваше да приеме, че това може да има нещо общо с Леш. Би било прекалено жестоко. Наистина прекалено жестоко. А и може би имаше друга причина за кървенето. Като например спонтанен аборт, отбеляза услужливо съзнанието й.

— Направи го — каза Хекс. — Но нека е бързо. Не понасям лесно такива неща и ще откача, ако продължи повече от няколко минути.

— Ще бъда бърза.

Когато Хекс затвори очи, подготвяйки се за прегледа, в главата й се занизаха различни образи като отделни кадри от филм. Първи кадър: тялото й лежи върху маса от неръждаема стомана в покрито с плочки помещение. Втори кадър: китките и глезените й са завързани. Трети кадър: зловещ на вид човешки лекар се доближава към нея. Четвърти кадър: към лицето й е насочена видеокамера и се движи надолу. Пети кадър: над нея проблясва скалпел, отразяващ светлината, идваща отгоре…

Щрак. Щрак.

Тя отвори рязко очи при звука, защото не беше сигурна дали чутото е в главата й или идващ от стаята звук. Второто. Доктор Джейн си беше сложила латексови ръкавици.

— Ще бъда внимателна — обеща Джейн.

Което, разбира се, бе много относително казано.

Хекс сграбчи чаршафите в шепи и почувства спазъм в мускулите от вътрешната страна на бедрата си и цялото й тяло се напрегна. Хубавото беше, че това поне спря треперенето.

— Ще се радвам, ако действаш бързо.

— Хекс… Искам да гледаш към мен. Хайде.

Погледът на Хекс започна да блуждае наоколо.

— Какво?

— Гледай ме право в очите. Ето тук. — Лекарката посочи към лицето си. — Право в очите. Не отмествай поглед от лицето ми и знай, че и аз е трябвало да изтърпя подобни прегледи. Знам какво върша не само защото съм била обучавана да го правя.

Хекс си наложи да се концентрира и… това наистина помогна. Зелените очи срещу нея й помогнаха.

— Ще го почувстваш.

— Моля?

Хекс прочисти гърло.

— Ако съм… бременна, ще го почувстваш.

— Как?

— Когато… Ще бъде релефно. Отвътре. Няма… — Тя си пое леко въздух, припомняйки си какво казваха симпатите. — Стените няма да са гладки.

Доктор Джейн дори не мигна.

— Ясно. Готова ли си?

Не.

— Да.

Когато свършиха, Хекс беше облята в студена пот, а болката от счупеното ребро беше нетърпима, докато дишаше учестено.

— Кажи ми — произнесе дрезгаво.