Лорън Сейнт Джон
Песента на делфините (18)

18.

Клавдий лежеше на плажа в безсъзнание. На светлината на фенера изглеждаше толкова безжизнен, че ако не бяха червените обриви по корема му, щеше да се слее с пясъка. Лицето, устните и шията му бяха отекли. Дишаше плитко и накъсано. Наблизо се виждаше португалската галера^[1], виновна за състоянието му. Горната й част представляваше прозрачен мехур, а синьо-лилавите й пипала се бяха проснали по цялата ширина на плажа. Изглеждаше твърде красива, за да е опасна.

Джейк ходеше напред-назад, от време на време клякаше до изпадналия в безсъзнание приятел и казваше: „Клавдий, братле, да стоиш с нас, чуваш ли?“.

Шерилин беше по-зле и от Луси. Седеше на пясъка със смачкана розова пижама и кършеше ръце.

— Ще умрем тук — каза тя жално. — Никога няма да видя мама и татко. Този остров ще ни убие и ще намерят само костите ни.

Единствено Нейтън правеше нещо смислено. Като автомат отиваше до водата, пълнеше една кратунка и пръскаше обривите по корема на Клавдий, за да облекчи възпалението. Мартина си спомни съвета на баща й, че най-добрите лекове за ужилвания от медуза са оцет и урина, но португалската галера има славата на едно от най-отровните същества в морето.

— Мислехме си, че понеже баща ти е бил лекар, може би знаеш нещо, което ще помогне — каза Луси с немощен глас. — Ние опитахме всичко. — Засрамена, тя подаде комплекта за оцеляване на Мартина. — Опитахме да намажем обривите с течностите от шишенцата, но няма полза.

На Мартина й се доплака. Приготвените с толкова любов отвари на Грейс са отишли напразно. Рибарската кука и кордата ги нямаше. Останалите неща бяха покрити с пясък. Тя закопча комплекта, за да не го гледа, и коленичи до Клавдий. Докато тичаха насам, изпитваше противоречиви чувства и май повечето не бяха положителни. Беше убедена, че ще прекосят целия остров, за да открият, че Клавдий разиграва драма, само и само да е в центъра на вниманието. Щом го видя обаче, съмненията й се изпариха. Очевидно момчето е в критично състояние. Мартина едва долавяше слабия му пулс.

Наклони главата му назад, за да осигури проходимост на дихателните пътища и после се изправи.

— Нищо не мога да направя — рече тя. — Никой от нас нищо не може да направи. Получил е тежка алергична реакция от отровата. Мисля, че е изпаднал в шок. Ако не стигне бързо до болница, вероятно ще умре.

Луси пребледня почти като Клавдий, Нейтън хвърли кратунката на пясъка, а Джейк тихо изруга. Шерилин отново избухна в плач.

— Ти можеш да му помогнеш — каза Бен.

Петимата зяпнаха от изненада — Мартина, защото Бен проговори пред всички, а останалите, защото за три години и половина не го бяха чували да промълви и една сричка.

— Какво каза? — попита невярващо Луси.

— Знаех си! — извика Джейк. — Знаех си, че можеш да говориш! Знаех си, че се преструваш!

— Млъквай, Джейк! — скастри го Луси. — Клавдий умира, а ти мислиш само за себе си. Бен, какво искаш да кажеш? Как може да му помогне Мартина? Ако наистина знаеш как да го спасиш, направи го, Мартина! Знам, че той те изтормози. Всъщност всички сме виновни. Съжалявам за държанието ни при фара и за комплекта за оцеляване. Но не може ли да го забравиш? Ако помогнеш на Клавдий, обещавам да се реваншираме.

— Не става дума за това — отговори Мартина, — сега тези неща нямат значение. Клавдий се нуждае от лечение в болница. Има нужда от антиалергични лекарства или противоотрова, а ако сърцето му спре, ще трябват специални апарати.

— Ами твоите черни магии? — не се предаваше Джейк. — Нали помогна на гъската в ботаническата градина в Кирстенбош?

Мартина го погледна. При едно училищно посещение в ботаническата градина в Кейптаун излекува египетска гъска със счупено крило, но споменът не беше от щастливите. Тоест, частта със спасяването беше щастлива, но последвалото мъчение — не. Всички деца, които видяха какво се случи, включително Джейк, я подгониха с пръчки и викове: „Вещица! Вещица! Вещица!“.

Мартина се върна в настоящето.

— Не правя черни магии — каза тя на Джейк. — Понякога помагам малко на животните, това е всичко. Не мога да помагам на хора.

— Напротив, можеш! — повтори Бен. — Можеш да му помогнеш!

Каза го толкова убедено, че Мартина, която знаеше какво направи за нея следобеда, коленичи до Клавдий и сложи ръце върху него. Дланите й се затоплиха почти веднага, точно както с гъската и делфина, и усети силната енергия, протичаща през нея. Но имаше проблем. Енергията стигна до кожата на Клавдий и спря като пред невидима бариера. Мартина се концентрира още повече, но състоянието на Клавдий не се подобри. Напротив, лицето му стана по-бледо, а дишането — по-неравномерно. Така със сигурност разбра, че лечителската й дарба се отнася до животните, но не и до хората.

Насочи мислите си към Грейс и мъдростта на бабите й през вековете. Опитваше се да си представи какво биха сторили те, ако са на нейно място. Спомни си онази нощ, когато Грейс дойде в стаята на спомените в пещерата в Савубона и й преподаде кратък урок по традиционна медицина. Беше ли научила нещо, което сега да й е от полза? Грейс й обясни за много отрови, но те бяха различни. Лечителите учеха с години кои са подходящите противоотрови. В най-добрия случай Мартина имаше само няколко часа, за да открие противоотровата за Клавдий. Междувременно отеклите му длани, ходила и лице добиха слонски размери.

При автобуса Грейс й каза, че когато му дойде времето, Мартина ще знае какво да прави. Само че не знаеше. Нямаше ни най-малка представа. Концентрира се още по-усилено. Почувства се особено. Главата й леко се замая, а сцената на плажа някак се отдалечи и Мартина видя дим и африканци с животински маски. Сякаш от нищото изникна образът на растението, което й даде Грейс, поставено в синята бутилка от минерална вода в каютата на „Буревестникът“.

После плажът, смъртно неподвижният пациент и кръгът от изплашени лица светкавично се завърнаха.

— Португалската галера има ли си и друго име? — попита Мартина.

Всички я гледаха неразбиращо.

— О, моля ви, помислете. Има ли и друго име? Наричат ли я по друг начин?

— Хм… синя бутилка — отговори Джейк, — някои й казват „синя бутилка“.

— Листата — обърна се Мартина към Бен, — трябват ни листата от Грейс.

Той изчезна, още преди тя да довърши изречението.