Джорджия Боковън
Брак по сметка (40)

Глава четиридесета

— Тати се прибра — извика Кевин, който се втурна през дневната и се хвърли в прегръдките на Мейсън.

Крис дойде след него, бършейки ръцете си в кърпата.

— Опитах се да се свържа с тебе в кабинета ти, за да ти кажа, че Кевин го изписаха по-рано, но ти вече си беше тръгнал.

Мейсън целуна леко Кевин.

— Не знаех какво да мисля, когато отворих вратата на болничната ти стая и видях, че те няма там — каза той.

— По-добре съм.

— Очевидно. Но не трябва ли да внимаваш още известно време? — Той погледна Крис. — За всеки случай.

— Той е добре, Мейсън. Лекарят каза, че няма причина да му забраняваме каквото и да е.

— Сигурна ли си, че знаят какво говорят?

Тя кимна търпеливо.

— Кръвта циркулира нормално и той се е възстановил от грипа. — На устните й се появи усмивка. — Единственото нещо, което е останало, с лек случай на родителска параноя, но мисля, че ще се справим с нея и без помощта на Кевин.

Отвън се чу клаксонът на кола.

— Това е Трейси — извика Кевин, измъкна се от прегръдката на Мейсън и хукна към вратата.

Мейсън го гледаше как излиза.

— Знаех си, че ще дойде ден, в който между двама ни ще застане жена, но никога не съм си мислил, че ще с толкова скоро.

Крис се разсмя и зае мястото на Кевин в прегръдките на Мейсън.

— Като говорим за жени — започна заплашително тя — как е Кели?

— Ммм, това ми харесва — отговори той и я целуна продължително. Джанет очевидно беше казала на Крис, че е отишъл на обяд с Кели. — Зеленото много ти отива.

— Е?

Тъй като имаше нужда от физически израз на изпълващото чувство за щастие, той вдигна Крис и я завъртя буйно, наслаждавайки се на допира й и радостен от искрената й реакция.

— Ако ти кажа, ще разваля изненадата.

— О, аз обичам изненадите — заяви с блеснали очи тя. — Но мразя да чакам. Кажи ми.

Той бавно я спусна надолу, така че тялото й се плъзна по неговото.

— Довечера — прошепна дрезгаво той. — След като Кевин си легне.

— А няма ли да ми подскажеш малко, за да ми помогнеш?

Той се разсмя силно. Боже, колко добре се чувстваше!

— Подсказванията винаги са последвани от предположения.

— И още подсказвания — отвърна лукаво тя.

Той помисли малко, после бръкна в джоба си и извади един плик.

— Можеш да видиш какво има вътре.

Крис погледна плика, а после и Мейсън, очевидно доста объркана.

— Самолетни билети? Какво общо има Кели Уайтфийлд с тях?

— Притежава туристическа агенция.

Тя сви рамене.

— А аз си мислех…

Той зарови лице в косата и прошепна в ухото й:

— Не, не си. Дори и за миг.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото знаеш, че те обичам.

— Но защо са тези билети?

— Имаш ли нещо против сватбено пътешествие?

Крис притисна плика към гърдите си.

— Не, нищо — отвърна бързо тя. — Но си мислех, че имаш много работа.

— Обадих се в твоята агенция, за да разбера кога и за колко дълго могат да те освободят от ангажиментите ти, а после казах на Джанет да направи същото за този период — три седмици през следващия месец. Макар и да ми се иска да си мисля, че съм незаменим, няма нищо, което Ребека или Травис… — Той спря и дъхът му секна от силното чувство на загуба, което последва споменаването името на Травис. — Както и да е, в кантората могат да се справят и без мене.

Тя се отдръпна да го погледне.

— Какво има?

На върха на езика му беше да отрече, че има проблеми, когато осъзна колко много всъщност искаше да сподели с нея случилото се. Крис имаше силна интуиция, беше мила, не таеше омраза към никого, слава богу, и с изключение на случаите, когато не се налагаше да защити Кевин от някой, който според нея го заплашваше, търсеше доброто у хората.

— Открих, че Травис предава информация на баща ми и брат ми за едни парцели, които аз исках да закупя.

— Сигурен ли си? — попита изненадана тя.

— Самият той ми каза.

— Защо ще постъпва така? — Тя помисли малко, после вдигна ръка. — Не, чакай, нека аз да се сетя. Направил го е, защото си е втълпил, че по този начин ти помага.

— Откъде знаеш?

— Не е нужно да прекараш и пет минути с Травис, за да разбереш, че според него ти хвърчиш из облаците. Зная, че е клише, но постъпката му сигурно е наранила повече него, отколкото тебе.

Мейсън прекара ръка през косата си, а после разтри врата си.

— Права си, но това не променя нещата.

— Нищо не може да ги промени — каза тя тъжно. — Ако можеше да стане, не мислиш ли, че Травис ще е първият, който ще го иска?

— Искаш да кажеш, че трябва да забравя и да продължа все едно нищо не се е случило?

— Можеш ли?

— Не.

— Тогава започни да градиш върху него. Обсъждай го с Травис, докато престане да бъде толкова важно. — Тя се протегна и нежно го погали по бузата, успокоявайки го по същия начин, по който би го направила и с Кевин. — Не можеш да захвърлиш четиринайсет години приятелство само заради една грешка.

С разума си осъзнаваше, че е права, но не можеше да се отърве от чувството, че Травис е измамил доверието му. Ако не можеш да се довериш, какво друго ти остава?

— Трябва да помисля.

— Не усложнявай прекалено много нещата, Мейсън. И не зарязвай това, което имаш сега, заради нещо, което можеш да почувстваш след пет месеца. Първо изчакай пет месеца.

Той я притегли към себе си и я прегърна, без да продума нищо.

— Просто ми е нужно малко повече време да помисля.

Тя обви ръце през кръста му.

— Съжалявам. Зная как те е наранило.

Автоматичният му рефлекс беше да отрече, че Травис го е наранил, макар че това би било полезно. Крис никога не би му повярвала. Вече го познаваше твърде добре, за да се измъкне по този начин.

— Все още ли искаш да знаеш къде ще ходим?

Погледът й му каза, че не я е заблудил.

— Знаеш, че искам — отвърна тя със същия тон.

— Топло място е, но не тропическо.

— Не пустинята — изстена тя. — Не понасям горещина. Цялата се изривам, потя се ужасно и ставам раздразнителна. Ще искаш да се разведем още преди да сме завършили сватбеното пътешествие.

Ако можеше да задържи този миг до края на живота си, щеше да умре като щастлив човек.

— По дяволите, сега ти трябва да кажеш.

— Не ме заблуди за… — Телефонът иззвъня и я прекъсна. Тя го докосна по гърдите. — Не мърдай оттук. Още не съм свършила с тебе.

Той я прегърна и я целуна бързо. Когато тя отвърна на целувката му и езикът й докосна неговия, той едва успя да си наложи да я пусне.

— Веднага се връщам — обеща тя, измъкна се и тръгна към кухнята. — Задръж тази мисъл.

Обаждането беше за Мейсън. Веждите му се повдигнаха въпросително, докато поемаше слушалката от Крис. Тя прошепна името на Ребека.

— Чу ли нещо? — попита той, без да успее да скрие нетърпението си.

— Хванаха се — отвърна радостна тя. — Брат ти лети насам, за да сключат сделката довечера.

Мейсън въздъхна облекчено.

— Много се радвам за тях — заяви той с усмивка на устни.

Ребека се изхили:

— Сигурна съм, че е така.

Но онова, което усети, го зашемети: естествено, почти натрапчиво бе желанието да сподели новината с Травис. Радостта, чувството на задоволство нямаха да бъдат пълни без него. Едва сега той разбра какво точно означава да загубиш приятел.

— Виждала ли си Травис? — попита Мейсън.

Отсреща настъпи многозначително мълчание.

— Не, но мога да го намеря, ако искаш.

— Направи го — каза той, решил се най-после. — Помоли го да се видим… — Къде? Не в кабинета му. Той беше територия на Мейсън. И после изведнъж си спомни. — Травис каза, че ще бъде в хотела следобед. Кажи му, че ще отида там след час.

— Нещо друго?

— Кажи в счетоводството да се увеличи заплатата на Уолт Бианки.

— Окей… — отвърна тя, като очевидно го чакаше да продължи.

— Дължа на Уолт извинение, но не бих искал да уточнявам защо. Не желая той да разбере, че някога съм се съмнявал в него. Просто му кажи, че според мене се справя страхотно добре с работата.

— Нещо друго? — попита тя за втори път.

— Не. Да не съм забравил нещо?

— Не зная, освен ако не мислиш, че по някаква причина дължиш и на мене извинение.

Мейсън се изхили:

— Ще ти донеса подарък от сватбеното си пътешествие.

— Мога ли да изявя някои претенции?

— Обади се на Травис, Ребека.

Този път беше неин ред да се разсмее:

— Смятай го за сторено.

Мейсън затвори телефона и се обърна към Крис. Прокара ръка през косата си, после запристъпва от крак на крак. Не знаеше как да й съобщи за идеята, която се оформяше в ума му след сутрешния му разговор с Травис. Най-накрая престана да търси най-точните думи и направо пристъпи към въпроса.

— Мислех си да помоля майка да гледа Кевин, докато ни няма — каза той и бързо добави. — Ако нещо се случи, Мери и Джон са наблизо, а и ние няма да ходим на сафари, та да не могат да се свържат с нас.

Крис си пое изненадано дъх.

— О, Мейсън, идеята ти е чудесна. Какво те накара да се сетиш за нея?

— Това е дълга, объркана история.

Тя нежно го целуна по устните:

— Имам много време. И бих искала да го прекарам с теб. Искам да узная всичко за тебе — от времето, когато си бил малко момче и си строял пясъчни кули по плажа до сегашния ти телефонен разговор с Ребека. Всичко, което ще ми разкажеш, ще ми бъде интересно. — Тя спря и се намръщи. — Е, с едно изключение. Можеш да спестиш подробностите от връзката си с Кели и да не ми ги казваш известно време.

Най-прекрасното нещо беше, че той й вярваше. Мислеше си за самотните обеди и вечери, за великолепните залези, които беше наблюдавал сам. Никога повече! Нямаше да продължи живота си в строг тъмничен затвор.

— Виж какво, защо не оставим тези пикантни подробности от моя живот за отегчителните моменти по време на морското пътешествие?

— Морско пътешествие? — възкликна тя възбудено. — Ще ходим на морско пътешествие?

Той изстена:

— Проклятие. Не исках да ти казвам, докато Кели не потвърди резервациите. Трябва да разбере дали яхтата е свободна.

— Ще сме с яхта? Мислех, че хората правят морски пътешествия на големи кораби.

— Не и този път — заяви той и отново я взе в прегръдките си, неспособен да се насити на топлината й. — Искам те изцяло за себе си. Кели урежда яхта и екипаж, които трябва да ни отведат до Гръцките острови.

— Уф, не ми се ще да подхващам този въпрос, но ти сигурен ли си, че няма да ни качи на някой товарен кораб за Антарктида? Има достатъчно основания за това. — Крис се ухили дяволито. — Аз бих постъпила по този начин.

— Колко пъти да ти повтарям, че Кели и аз сме приятели. — Той повдигна вежди. — А и доколкото зная, храната на товарните кораби е фантастична. — Целувката му беше пълна с обещания за предстоящи удоволствия. — И за да съм съвсем честен — прошепна той — сещам се за много по-лоши работи от прекарването на две седмици под завивките в опити да те стопля.

— Мислех, че си си взел три седмици отпуска.

— Две за тебе и мене и една за тримата. Надявах се, че ако те поканим да се присъединиш, ще се съгласиш, и двамата ще заведем Кевин в Дисниленд.

Тя облегна глава на гърдите му:

— Мисля, че започва да ми харесва да съм омъжена за тебе, Мейсън Уинтър.

— Мислиш? — попита той и облегна брадичката си върху главата й.

— Добре де, зная, че е така. Не бъди нахален.

Мейсън я притисна към себе си, обзет от толкова силна любов, че не можеше да произнесе и една дума.

Крис беше тази, която наруши мълчанието. Тя се сгуши още по-близо до него и каза:

— Защо не отпразнуваме завръщането на Кевин у дома с пица от заведението на Пит?

— Звучи страхотно. А защо не попиташ семейство Хендриксън дали не искат да се присъединят към нас?

Когато тя го погледна, в очите си имаше сълзи на щастие.

— Добре дошъл в семейството, господин Уинтър.

Той я целуна по върха на носа.

— Не мога да ви кажа колко съм щастлив, че ме поканихте, госпожо Уинтър Особено след като това е мястото, където най-много искам да бъда.

 

 

Половин час по-късно Крис стоеше до прозореца в дневната и наблюдаваше камиона на Мейсън, който завиваше зад ъгъла. Отиваше на срещата с Травис. Когато той се скри, погледът й се премести към небето и се спря върху самотен облак. Дълго време тя се взира в бялото кълбо, мислейки си за хубавите и лошите неща в живота през последните шест години и за това, колко пъти се беше прехвърляла от един влак на друг и отиваше в противоположни посоки.

Сети се и за Даян — сестрата, която беше изгубила и която навремето беше категорична, сигурна, непроменима константа в живота й и която впоследствие се беше оказала най-мимолетна.

Докато бяха по-малки, Крис се грижеше за Даян, каквито бяха задълженията и ролята на по-голямата сестра. Никога не беше хрумвало на Крис, че един ден, по своя непоколебим начин, Даян щеше да бъде тази, която щеше да се погрижи за нея — даде й син, а после и мъжа, когото тя, Даян, беше обичала повече от живота си.

За втори път този ден в очите на Крис имаше сълзи.

— Благодаря ти, Даян. Обещавам, че ще се грижа добре за тях — прошепна тя.