Джорджия Боковън
Брак по сметка (31)

Глава тридесет и първа

Когато се събуди в събота. Крис се почувства неспокойна, не знаеше какво иска да прави, беше наясно само, че й е нужно да се махне от къщи. От Бала на свети Валентин бяха изминали девет дни, всеки от които беше по-напрегнат от другия. Когато половин час по-късно Кевин отиде при нея в кухнята, тя го погледна и се сети колко лесно си бяха живели преди.

Наведе се да го целуне по бузката.

— Нека да направим нещо различно днес. Да се позабавляваме — предложи тя.

— Какво? — попита той не така ентусиазиран, както на нея й се искаше, но и без да отхвърли изцяло идеята.

— О, не зная… Може би да отидем на пикник. Ти избираш мястото, а аз избирам яденето.

Той помисли малко и в очите му проблесна интерес.

— Да отидем до океана — предложи той възбуден. — Можем да вземем хвърчилото ми. И малко хляб за чайките — При всяка нова идея той се оживяваше все повече. — И кофичката, и лопатката ми. И торбичка за раковините, които намерим.

Крис се наведе през мивката да погледне през прозореца, за да види дали има облаци.

— Мисля, че предложението е страхотно. Денят е прекрасен. Ако тръгнем веднага, ще имаме целия следобед на разположение.

— Ще извикам татко. — Той скочи от столчето и тръгна към спалнята на Мейсън.

— Не, Кевин, спри — извика го тя.

Той се обърна изненадан.

— Какво става?

— Мислех, че можем да прекараме днешния ден само двамата — отвърна тя, а престорената й веселост дори и на нея й прозвуча фалшиво. Грабна една кърпа и започна да бърше вече изчистения плот. — Както едно време. Така Мейсън ще има малко свободно време за себе си. Сигурна съм, че има много неща, които иска да свърши, без ние да му се мотаем из краката.

— Той няма никаква работа днес — увери я Кевин. — Снощи го питах.

Крис започна безумно да търси друга причина, за да тръгнат без Мейсън, но нищо не й дойде наум.

— Е, тогава можем да го поканим да дойде с нас — отвърна тя и усети как предишната й радост премина в мрачно примирение.

Когато Кевин излезе от стаята, тя извади кошницата за пикници от килера и започна да я пълни. Тъкмо увиваше пилето, когато Кевин се върна.

— Татко не иска да дойде — обяви той и вдигна единия си крак върху стола.

— Срамота — изказа съжаление тя, докато се опитваше да скрие радостта си. — Ще изпусне много.

— Аз също не искам да ходя никъде.

— Напротив — започна да го убеждава тя. — По пътя ще спрем в „Нът Три“ и ще купим нова играчка, за да се занимаваш с нея в колата. — Тя почти се задави, когато осъзна постъпката си. Подкупваше ли го? Толкова ниско ли беше паднала, че се опитваше да подкупи собствения си син да отиде с нея на пикник?

— Не искам нова играчка.

— Добре — призна се за победена тя и удържа желанието си да се разкрещи. — Можем да отидем следващата седмица. — Сложи пилето обратно в купата и я прибра в хладилника. — Какво ще кажеш да закусим?

— Не съм гладен. Ще си легна отново и ще почета книжка.

Тя се протегна и разроши косата му.

— Искаш ли следобед да отидем в парка да нахраним патиците? Малко хора се сещат през това време на годината да ги посетят, така че вероятно са гладни.

— Окей — съгласи се той, а обутите му в пантофи крака се тътреха по пода, докато вървеше към вратата.

Крис преброи до десет, изчака Кевин да се отдалечи, отвори кошницата и започна да хвърля приборите обратно в чекмеджето. Повтаряше си наум всички псувни, които смяташе за прекалено мръсни да изрече на глас, когато Мейсън влезе в стаята.

— Какво правиш? — попита той и се спря.

— Точно това, което, виждаш — отряза го тя.

— Но аз мислех, че ти и Кевин ще излизате днес.

Тя го погледна вбесена.

— Кевин промени решението си.

— Заради мене ли?

— Не, защото откри, че смятам да го храня отново с пиле. — Тя прибра чиниите обратно в шкафа. — Естествено, че заради тебе. Заради кой друг?

— Съжалявам. Опитвах се само да помогна. Помислих, че ако му кажа, че не искам да отида, двамата с него ще имате възможност да останете сами.

Тя го погледна подозрително:

— Защо трябва да правиш това?

Той отвори хладилника, извади портокаловия сок и си наля една чаша, без да сваля поглед от нея.

— Ти наистина не можеш да ме понасяш, нали?

Тъй като се почувства неудобно под изпитателния му поглед, тя мина покрай него, за да прибере кошницата в килера.

— Дали мога да те понасям или не, няма нищо общо с чувствата ми в момента.

— Тогава какво има?

— Разстроена съм — избухна тя. — И не мога да направя нищо. Искам нещата да се върнат в старото си русло, но не може. Ти си тук и дори утре да изчезнеш, няма начин Кевин и аз да се върнем назад. По един или друг начин, сега вече си част от нас.

Без малко щеше да добави, че на няколко пъти се е чудила дали би променила положението, ако имаше възможност. Въпреки отрицателните емоции, които Кевин беше имал през последните седем месеца, тя не можеше да отрече, че повече е спечелил, отколкото е загубил. Обожаваше да има баща. Не, трябваше да бъде честна поне пред себе си, Кевин обожаваше Мейсън.

— Звучиш така, все едно че си попаднала в клопка.

— Има нещо такова.

Въздухът около тях се наелектризира.

— Ще се оправят ли нещата, ако си отида? — попита той.

Беше смаяна. Не беше в стила на Мейсън да се предава толкова лесно, но думите бяха изречени така, че тя не се съмняваше, че наистина го мисли. Трябваше само да го помоли и той щеше да си отиде.

— Не — отговори тя.

— Не, няма да се оправят, или не, не си тръгвай? — тихо я попита той.

— Кевин никога няма да ми прости.

— Забрави Кевин за малко. Ти какво мислиш?

Какво искаше от нея: признание, че той я интересуваше ли? Можеше да си представи как щеше да го използва, как щеше да я държи под напрежение.

— Обещах ти един месец — избегна тя директния отговор. — Не престъпвам обещанията си.

Той кимна, сякаш признаваше, че е получил всичко, което можеше да вземе от нея. Отиде до килера, извади кошницата и я сложи на плота.

— Ходи ми се на пикник. Искаш ли да се присъединиш?

За какво, по дяволите, беше всичко това? Дали не се опитваше да изкупи грешката си, че е провалил плановете й за пикник? Или се опитваше да се сприятели с нея? Макар че килимчето под краката й не беше изцяло измъкнато, Крис усети, че Мейсън го е дръпнал доста рязко. Тя преглътна внезапното чувство на задоволство, което я обзе.

— Имаш ли нещо предвид? — попита тя в същия тон.

— О, мислех си за океана. През този сезон вероятно целият плаж ще бъде на наше разположение.

— Странно, че казваш точно това. Преди малко и аз си мислех за същото. Как мислиш, дали ще можем да убедим Кевин да дойде с нас?

— Мога ли да му кажа, че ще оставим снощното пиле тук и ще спрем някъде да купим сандвичи?

Против волята си Крис се усмихна.

— На мене самата пилето ми омръзна — призна си тя.

— Тогава всичко е решено. — Той й кимна в знак на съгласие и тръгна към стаята на Кевин. Стигна до вратата, спря, обърна се и се върна.

— Крис?

Тя прекъсна работата си и се обърна към него:

— Да?

От изражението му разбра, че не му е лесно да изрече следващите думи. Той сви рамене:

— Просто исках да изразя, макар и със закъснение, благодарността си.

— За какво?

— Че улесняваш нещата, въпреки че не си задължена.

Объркана, Крис го спря:

— Аз бях онази, която първоначално искаше да отиде на пикник, помниш ли?

— Не говоря за пикника. — Той разтри врата си. — Ти не направи никакъв опит да се намесиш или да повлияеш на отношението на Кевин към мене още от първия ден, когато ми разреши да го взема. Отне ми известно време да разбера защо изчакваше да останем насаме: за да ми кажеш за какво говедо ме смяташ.

Не знаеше какво да му отговори, защото нямаше представа, че изобщо е забелязал, камо ли оценил, усилията й да му помогне да се сближи с Кевин.

— А ти какво очакваше, Мейсън?

— В началото се страхувах, че ще се опиташ да настроиш Кевин срещу мене. Трябваше обаче само да се вслушам в приказките на Кевин за тебе, за да разбера, че никога не си казвала лоша дума за мене, докато сте били сами, дори и когато си била сигурна, че съм най-лошият вариант за баща, който би могъл да има.

— Защо ще искам Кевин да мисли лошо за баща си? — попита тя, искрено смутена от благодарността му за нещо, което, според нея, беше основна част от ролята на родителя. — Какво щях да спечеля?

Той се взираше настойчиво и продължително в нея, като че ли искаше да разбере дали е искрена.

— Без мене той щеше отново да ти принадлежи изцяло.

Ето какво било. Как е могла да бъде толкова глупава, че да не го забележи по-рано? Причините, поради които Мейсън беше искал да прекарва продължително време с Кевин, бяха повече от очевидни. Искал е да му докаже, че не е човекът от портрета, който според него Крис рисувала.

— Не бих могла да му причиня това, Мейсън. Той трябва сам да си състави мнение. — На устните й се появи смутена усмивка. — Нямаше никаква причина да възпирам Кевин да те опознае, след като осъзнах, че не си такъв гадняр, за какъвто те мислех в началото.

— Кога стана това?

Усмивката й премина в самоосъдителен смях:

— Лека-полека го осъзнавах, но изцяло се предадох пред фактите преди няколко седмици.

— Няма ли да ми подскажеш какво промени мнението ти? Зная, че не е била сватбата.

— Къщата.

Сега той изглеждаше объркан.

— Къщата? Не разбирам.

— Имаше стотици други места, където можеше да избереш…

— Какъв смисъл щеше да има? — прекъсна я той. — Не исках да ви откъсвам двамата с Кевин от познатата ви среда?

— Именно. Без дори да го осъзнаваш, си ни поставил на първо място.

— Не би било логично да е иначе — отвърна той, като очевидно се опитваше да разбере аргументите й. После се намръщи. — Божичко, звуча като мистър Спок^[1].

— Ако не се размърдаме — каза тя, изненадана, че й се иска да продължи да си говори с него, — ще се стъмни, докато стигнем до плажа.

Бавна усмивка озари лицето му.

— Кой плаж имаш предвид?

— Стинсън? Ти съгласен ли си?

— Любимият ми!

Тя се разсмя:

— Лъжец. Обзалагам се, че никога не си стъпвал там. Нещо повече. Обзалагам се, че не си вземал почивен ден, откакто си се преместил в Сакраменто.

— Добре, не съм бил там, но поне съм чувал за него. И грешиш за почивните дни. — Той направи гримаса. — Не ми се искаше до го споменавам сега, но ако си спомняш, обичам да карам ски.

— Прав си. Бях забравила. — Какво ставаше с тях? Те всъщност водеха нормален разговор. Сякаш си допадаха. — Което доказва, че не съм злопаметна.

Спонтанно го хвана за ръката и го изведе от стаята, без да осъзнава интимността на действието, докато не го докосна. Очакваше да се отдръпне, както правеше в миналото, ако не физически, то поне емоционално. Тя си пое облекчено дъх, когато това не се случи.

— Беше тръгнал да викаш Кевин, забрави ли?

— Не се притеснявай за нас. Ще бъдем готови да излезем през вратата след петнайсет минути — предизвика я той.

С леко сърце, както не се беше чувствала от месеци, Крис извика след отдалечаващия се Мейсън:

— Аз ще бъда готова след десет.

— Обзалагам се на десерта, че няма да си.

— Готово — съгласи се тя, грабна кутия с бисквити от шкафа и я бутна в кошницата.

Десет минути и няколко секунди по-късно тя товареше провизиите в багажника.

— Изгуби десерта — заяви доволна тя.

— Никога ли няма да се науча да не те подценявам?

Това беше най-хубавият комплимент, който би могъл да й направи. Може би магията щеше да се задържи малко повече.

 

 

Тази нощ Мейсън не можа да заспи. Непрекъснато си припомняше деня, но бе неспособен да се зарадва на добре прекараното време с Крис и Кевин. Не можеше да престане да се тревожи, че двамата с Крис бяха тръгнали по улица без изход и рано или късно щеше да се наложи да плащат повече, отколкото някой от тях можеше да си позволи.

Не искаше да я заблуждава и да я остави да си мисли, че случилото се през този ден може да се развие в нещо повече. Ситуацията беше напълно ясна. Погледнати отстрани, те представляваха идеалното семейство — майка, баща и дете. Но две от страните никога нямаше — не — никога не можеха да се срещнат, триъгълникът никога нямаше да бъде завършен. В скоро време щеше да се наложи да го обсъдят. Трябваше да бъде сигурен, че тя разбира как стоят нещата с него и че той не иска да я наранява в никакъв случай.

Когато разбра, че няма да заспи, реши да стане. Намъкна халата си и тръгна към кухнята, мислейки си, че една бира ще го отпусне. Когато зави зад ъгъла, откри, че Крис го беше изпреварила. Беше застанала до печката, с кутия мляко в ръка, а на плота до нея имаше какао. Памучната нощница стигаше до над колената й. Тя не откриваше нищо повече, от която и да е друга дреха, с която я беше виждал, дори по-малко от роклята й на бала, но видът на Крис в нощница предизвика силна и неочаквана възбуда в слабините му.

 

Крис не беше красива в класическия смисъл, не по начина, по който бяха Сюзан и Даян. Тя не изглеждаше крехка или ефирна. Блясъкът в очите й беше по-скоро дяволит, отколкото прелъстителен, държеше главата си винаги предизвикателно. Тялото й беше стегнато и стройно като неговото и той не се съмняваше, че тя може да се катери толкова нависоко, колкото и той, да кара ски толкова дълго, колкото и той, и да се люби със същата енергия. Приличаше по-скоро на Жана Д’Арк, отколкото на мадоната на Рафаел, на жена, която настоява да носи кошницата за пикник, а не само одеялото.

Тъй като по-лесно си я представяше как сразява дракон, отколкото как се оставя да бъде омаяна от Принца Чаровник, не беше изненадан, че никога не се бе омъжила. Би допуснала мъж в живота си единствено, защото го обича до полуда, или защото е баща на детето й, а не защото се нуждае от него. Наблюдавайки Ребека и мъжете, с които тя беше имала връзки през годините, Мейсън беше разбрал, че много малко мъже могат да приемат този вид независимост у жените. Никога не беше успял да проумее причините, но беше го виждал прекалено често, за да не вярва, че е истина.

— Колко дълго смяташ да стоиш там и да ме гледаш, без да продумваш? — попита Крис, без да се обръща.

— Откъде знаеш, че съм тук? — отговори й той с въпрос.

Тя се обърна:

— Чух вратата на спалнята ти да се отваря и да слизаш насам.

— Не можах да заспя.

Тя вдигна кутията с мляко.

— Както виждаш — и аз. — После я остави на плота, взе една лъжица и отвори пакета с какао. — Искаш ли?

— Не, благодаря — отвърна автоматично той, но после добави: — По дяволите, може би е по-добре, отколкото бира. Отдавна не съм… — на върха на езика му беше да каже „откакто аз и Даян бяхме заедно“, но реши да спре дотам.

Крис намали пламъка на котлона, но той изгасна. Като мърмореше, тя го запали отново и се наведе да види дали всичко е наред. Нощницата й се повдигна и откри част от коприненото й, светлолилаво бельо. Мейсън си каза, че не трябва да я гледа, но съобщението се загуби някъде между казването и правенето. Неспособен да се мръдне, той изненадан осъзна силното си желание да отиде до нея и да прокара ръка по бедрото й, да усети гладката й кожа, мекото бельо, да я накара да изстене при допира му и да се обърне към него… Не. Трябваше да се стегне.

Опита се да каже нещо, което да развали магията:

— Даян имаше навика да прави горещ шоколад, когато не можеше да заспи.

— Зная — отвърна Крис. — Този номер го научи от мене. — Тя наля още една чаша мляко и я добави в чайника заедно с две пълни лъжици какао.

— Вие изобщо не си приличате — каза той, все още завладян от разтърсващата мисъл как би се чувствал, ако Крис му отвърне.

— Казвал си го вече.

— Не исках да ви сравнявам — добави той бързо, защото осъзна, че може да го разбере погрешно.

Тя извади още една чаша от шкафа.

— Не се притеснявай. Не си първият човек, който прави тази забележка. Свикнала съм. — Тя обгърна чашата с ръце и тихо добави: — Поне някога бях свикнала.

Тонът й го развълнува.

— Все още ти липсва, нали?

— С Кевин, който непрекъснато ми напомня за нея, ми е много трудно да я забравя. Е, вече не боли толкова. Когато се сещам за нея, понякога дори се смея на някои от спомените за съвместните ни преживявания.

С Даян като буфер между двамата, той можеше да прекоси стаята и да застане до Крис. Чудеше се какво ще стане, ако си спомнеше как беше държал Крис в прегръдките си. Беше само за един танц, при това против желанието й, но споменът за усещането се беше запазил.

— Когато получих онова писмо, все едно, че загубих Даян за втори път.

— Само че този път трябваше да се справиш и с вината — отбеляза проницателно тя. — Не ти е било лесно да откриеш, че не заслужава всичките онези ужасни неща, които си си мислил за нея през тези години.

— Откъде знаеш?

Тя въздъхна.

— Предполагам, че и аз бих реагирала така.

— Според тебе толкова ли много си приличаме? — попита той, живо заинтересуван от отговора й.

Тя не вдигаше поглед от печката:

— Вероятно повече, отколкото би си признал някой от нас.

— Може би там ни е проблемът. Обикновено противоположностите се привличат.

Тя изключи котлона и наля димящото какао в чашите. Когато изплакна чайника и го остави да се накисва, тя се протегна и извади пакет меки бонбони.

Предвиждайки какво ще му открие нощницата й при това движение, Мейсън се зае да занесе чашите на масата. Нямаше нужда да си прави този труд. В съзнанието си я виждаше също толкова ясно.

Беше объркан както от своите чувства, така и от поведението на Крис. До днес не беше направил нищо, което да заслужи приветливото й отношение. Какво се беше случило, та беше готова отново да му се довери, сякаш на бала не се бе случило нищо особено?

И тогава, без всякакво предупреждение, тя взриви бомбата:

— Защо предпочиташ да не се разбираме?

Долната му челюст увисна:

— Ти си въобразяваш…

— Не — отвърна тя спокойно, докато пускаше бонбоните в чашите. — Иска ти се да си въобразявам. Предполагам, че така би било по-лесно, но имам извратената склонност винаги да избирам трудния път.

За да протака, той седна с чашите и бутна едната в другия край на масата, където щеше да бъде Крис, и после обви своята с ръце, сякаш да се стопли.

— Затова ли реши да отгледаш Кевин, вместо да го дадеш за осиновяване? — избягна отговора той с въпрос, защото знаеше, че тя ще се почувства принудена да отговори.

Тя върза с ластик пакета с бонбони, хвърли го на плота и седна:

— Всъщност уредих да го осиновят, но това не беше бягане от трудностите.

За първи път Мейсън чуваше, че в живота на Кевин е имало и някой друг. Беше страшно заинтригуван:

— Какво се е случило?

— Хората, които трябваше да го вземат, решиха, че не искат да имат нищо общо с болно бебе — отвърна тя. След няколко секунди добави: — Кевин се разболя точно по това време, сякаш знаеше, че единственият начин да го задържа при себе си, е никой друг да не го иска.

— Господи: — Той поклати глава. — Толкова много неща не зная за миналото му!

— Знаеш всичко необходимо. — Тя отпи от шоколада, а после облиза следите от него по устните си.

Погледът на Мейсън не можеше да се отмести от устата й. Обзе го страстно желание да я целуне. Искаше да вкуси от нея, да усети как устните й се поддават на неговите, да почувства топлината й. Опита се да отдаде този импулс на провалената вечер, която смяташе да прекара с Кели, но не можа. Особено след като си призна, че чувствата му излизаха извън рамките на страстта. Всъщност копнееше за нещо, което отдавна липсваше от живота му — да има правото просто да докосне някоя жена и да знае, че тя ще му отвърне с обич.

Осъзнаването на желанието го засили още повече и изтри всякаква друга мисъл от главата му, докато не стана толкова силно, че Мейсън имаше чувството, че ще се задуши, ако не успее да се освободи.

— Става късно — каза той, изненадан, че може да говори сред бъркотията в ума си. — Ако нямаш нищо против, ще занеса шоколада си в стаята и ще го допия там.

Разочарованието й пролича в объркания поглед, който му отправи.

— Разбира се, че нямам нищо против — отвърна прекалено бързо. — И аз си мислех същото. Успявам да се наспя единствено когато Кевин прекарва нощта у Джон и Мери. — Тя се изправи и дръпна надолу нощницата си.

Въпреки че той бе предизвикал тръгването й, Мейсън се разстрои, че губи компанията й. Докато я наблюдаваше как взема чашата си и тръгва към вратата, той реши, че е жизненоважно да я накара да разбере, че не е виновна за изненадващия обрат в поведението му.

— Днес прекарах чудесно — заяви той, без да успее да избегне сковаността на гласа си.

— И аз също — тя награди опита му с усмивка.

— Можем някой ден да го повторим — предложението прозвуча неубедително дори и за него.

— Сигурна съм, че Кевин ще бъде във възторг.

Той кимна и вдигна чашата си към нея.

— Ще се видим сутринта.

Ръката й беше върху ключа за лампата. Очевидно го чакаше да излезе първи. За секунда той се почуди какво би било, ако тя тръгнеше пред него, а не в противоположна посока…

На път за спалнята той си обеща, че следващия път, когато не може да заспи, ще брои овце. Повече нямаше да има нощни срещи между тях двамата. Не беше честно към Крис и той със сигурност не искаше да я накара да преживее всичко това отново.