Джорджия Боковън
Брак по сметка (33)

Глава тридесет и трета

Следващите две седмици бяха доста потискащи. Мейсън се прибираше всяка вечер по такова време, че да може да прекара поне един час с Кевин, преди той да си легне. Два пъти ходиха на бейзболен мач на „Сакраменто Кингс“, третият път поканиха Трейси и Джон да се присъединят към тях. Мери и Крис отидоха на кино и гледаха филм със субтитри.

Мейсън се държеше сдържано и студено с Крис, учтив до надменност, досадно внимателен с въпроси, които се отнасяха до съвсем незначителни неща от домакинството. Вместо да стане основа, върху която да градят, съвместният им живот беше празен, пуст и безсмислен. Скоро Крис започна да се съмнява дали балът и пикникът са се случили в действителност.

Когато тримата бяха заедно, тя беше чуждото лице. Макар да знаеше, че изключването не беше нарочно и че беше още една проява на желанието за усамотеност на Мейсън, болката й не намаляваше. Крис не разбираше защо той продължаваше да я държи настрани дори и от най-обикновените случки в живота си, но не го разпитваше, от страх, че може да разбере погрешно загрижеността й. Спазваше обещанието си. Какво значение имаше, че се държи резервирано и студено с нея? Откъде беше получила впечатлението, че има правото да очаква нещо друго?

Въпреки че привидното спокойствие между нея и Мейсън беше угнетяващо, то даваше възможност на Крис да навакса със задачите, които беше занемарила по време на преместването и периода след това. Да плаща разходите по домакинството, а Мейсън — вноските на ипотеката, навремето й беше изглеждало разумно и справедливо. Сега обаче семейството й се беше увеличило с още един човек, а домът й беше двойно по-голям. След като намереше наемател за старата си къща, вече нямаше да има проблеми. Дотогава трябваше да се бори за повече пари, за да може да свързва двата края.

Беше хубава слънчева мартенска утрин и вместо да отиде на разходка с Мери и да се порадва на лехите с лалета в квартала. Крис се принуди да остане вкъщи и да довърши невероятно досадното съобщение за пресата, предназначено за производител на гуми. Тъкмо вадеше последната страница от принтера, когато на вратата се позвъни.

Тя остави листа на бюрото и се затича към входа. Едно от нещата, които харесваше у Мери, беше, че тя никога не приемаше „не“ за отговор.

Но на вратата не стоеше Мери, а жена, която Крис никога не беше виждала. Беше облечена в скъп костюм, усмихваше се колебливо и изглеждаше така, сякаш притежаваше всички видеокасетки на Джейн Фонда и изпълняваше до едно упражненията й по аеробика. Крис реши, че е в началото на шейсетте години. На улицата зад нея беше спряло такси. Шофьорът беше излязъл на тротоара и се беше облегнал на оградата.

— С какво мога да ви помогна? — запита Крис.

— Търся къщата на Мейсън Уинтър.

Крис веднага стана предпазлива. Тази жена изобщо не приличаше на репортерите, които я преследваха след Бала на свети Валентин, но външността понякога лъжеше.

— Той очаква ли ви?

— Значи това е къщата му? — жената отговори с въпрос на въпроса.

— Да… — отвърна колебливо Крис.

Жената отпрати шофьора и после отново се обърна:

— Аз съм майката на Мейсън. Предполагам, че вие сте съпругата му?

Крис беше прекалено зашеметена, за да може да отговори. Защо беше добила впечатлението, че Мейсън няма семейство?

— Съжалявам, че идвам без предупреждение — продължи жената, — но, честно казано, страхувах се, че ако се бях обадила. Мейсън нямаше да иска да ме види.

— Той… той не е тук сега.

— Зная. Обадих се в кабинета му, преди да дойда тук. Исках да бъдем насаме, за да можем да се опознаем.

— Мейсън не ми е казвал… — Крис спря, защото изведнъж се усети какво щеше да каже. Опита се да си представи колко ужасно би се чувствала, ако Кевин никога не беше споменавал за нея на жена си.

— Не е нужно да ми обяснявате. Не съм и очаквала Мейсън да ви е казал за мене, нито пък за баща си и брат си.

Като чу това. Крис си помисли, че не би била толкова изненадана, ако майката на Мейсън беше почукала на вратата, облечена като великденски заек. Изведнъж се усети, че все още стоят навън, и я покани:

— Искате ли да влезем вътре, госпожо Уинтър?

— Моля ви, наричайте ме Айрис. Да, бих искала да вляза.

Айрис спря в средата на дневната и се огледа.

— Не можете да си представите колко пъти съм се чудила как изглежда домът на Мейсън. Мислех, че е целият в стъкло и месинг, с кожени мебели и бели килими. Разбира се, това не му подхожда, но сред подобно обзавеждане би му било по-лесно да скрие истинската си същност. Радвам се да видя, че съм грешила.

Крис се поколеба. След като Мейсън очевидно не се разбираше особено със семейството си, той имаше правото да прецени какво да й каже и какво не.

— Смесихме домакинствата си, когато се оженихме — измъкна се Крис.

Айрис погледна Крис и тя видя, че сините й очи са пълни с тъга.

— Не съм дошла, за да измъквам от вас информация. Исках просто да се запозная с вас… и с внука си. Вероятно не знаете, но той е първият от това поколение в семейството ни. Робърт и Клаудия, братът на Мейсън и жена му, решиха да нямат деца.

— Вие знаете за Кевин?

— Да — отвърна тя оживено. — От месеци насам се опитвам да измисля начин да го видя, без появата ми да създаде проблеми. Тъй като подходящият случай явно никога нямаше да се появи, престанах да го търся и се качих на първия самолет. Разбрах, че детето много прилича на баща си.

Крис вече наистина се обърка.

— Мейсън ви е разказвал за Кевин?

Тя поклати тъжно глава:

— Мейсън и аз не си говорим от години.

— А как…

— Дълга история. — Тя притисна с пръсти слепоочията си, сякаш се опитваше да задържи главоболието.

— Искате ли аспирин? — попита Крис.

— Не, но една чаша кафе би свършила работа. — Тя се усмихна. — Пристрастена съм към кофеина. Ако не получа сутрешната си дажба, започва да ме боли глава.

— Тъкмо смятах да сваря ново — каза Крис. — Настанете се удобно. Ей сега ще се върна.

— Ще имате ли нещо против да дойда с вас?

Вече не се чудеше откъде идва сдържаната учтивост на Мейсън. Повечето жени, които Крис познаваше, просто щяха да я последват.

— Не, ако вие нямате нищо против да гледате мивка, пълна със съдовете от закуска — отвърна Крис и я поведе към кухнята. Имаше чувството, че на Айрис това ще й е за първи път. Нямаше вид на жена, която всеки ден чисти с прахосмукачка под леглото.

— Обзалагам се, че си мислите, че съм колосвала бельото на Мейсън, когато е бил дете — заяви зад нея Айрис.

Крис спря така рязко, че почти се сблъскаха. Обърна се към Айрис и видя дяволито пламъче в погледа й. Налагаше се да стопи леда.

— Е, някоя от нас трябваше да го направи.

Крис се усмихна.

— Мисля, че започвам да ви харесвам, Айрис.

— Уверявам ви, Крис, че чувствата ни са взаимни.

Когато вече бяха седнали на кухненската маса с кафето пред тях, Айрис попита:

— Какво ви е разказвал Мейсън за себе си?

Беше въпрос от типа „Престанахте ли да биете жена си?“. Без значение как щеше да отговори Крис, все щеше да прозвучи погрешно. Ако признаеше, че не й е казвал нищо, щеше да разкрие пред Айрис историята на брака им. Ако кажеше, че й казал всичко, щеше да се обърка и да не може да отговаря адекватно.

— Мисля, че всъщност искате да знаете дали Мейсън ми е разказвал за вас.

— Да, и това също. Любопитна съм да разбера какви неща за семейството си би разказал Мейсън на новата си жена, но всъщност исках да разбера дали ви е казал за Сюзан.

— Сюзан? — възкликна Крис и веднага осъзна, че се е издала.

— Точно от това се страхувах — заяви Айрис и взе кафето си. — Зная защо сте се оженили с Мейсън, Крис. А също така зная, че ще си остане брак по сметка, ако не узнаете какво се е случило на Мейсън и го е направило такъв, какъвто е днес.

Крис стана предпазлива.

— Обърках се. Добих впечатлението, че вие и синът ви не поддържате връзка от дълго време, а сега искате да повярвам, че изведнъж силно сте се заинтересували от успеха на брака му?

Айрис остави кафето си на масата недокоснато.

— Отчуждението между двама ни се дължеше на Мейсън, не на мене. Той не разбра в какво положение ме поставя, карайки ме да избирам между него и баща му. — Тя погледна умоляващо Крис. — Как можех да застана до него и да изоставя мъжа, с когото бях прекарала всичките си зрели години, мъжа, който щеше да остарее с мене, докато синът щеше да бъде зает да проправя собствения си път?

— Коя е Сюзан? — След като беше показала, че не знае, вече можеше да продължи напред.

— Съпругата на Мейсън.

Крис се задави с кафето.

— Къде е тя сега?

— Умря.

— Как?

— Рак.

Късчетата информация, които досега се бяха носили безразборно в ума й, започнаха да се наместват и да образуват едно цяло. Сега схвана защо Мейсън би искал Даян да направи аборт и защо Даян го е напуснала, без да му каже защо си отива. Хванати в капана на миналото, и двамата не са могли да постъпят другояче.

— Сюзан беше изумително смела жена — продължи Айрис. — Тя се бори с рака в продължение на три години… опита всичко… ходи в различни клиники тук и в Европа. И продължи да ги посещава дълго, след като беше приела неизбежното, за да успокои Мейсън, че не са оставили непреобърнат камък. Мейсън беше неутешим, когато тя почина. Не мислех, че изобщо някога ще се влюби в друга.

— И тогава се е появила Даян — каза Крис със сърце, отново разкъсано от болка заради сестра й, но този път съжаляваше и Мейсън. На два пъти беше изгубвал жената, която беше обичал — едната беше умряла, а другата го беше напуснала, или поне той си е мислил, че го напуска. Кое беше по-жестоко?

И коя беше по-смела — Сюзан, която беше преминала през всички мъки с Мейсън до себе си, или Даян, която беше страдала сама?

Имаше ли някакво значение?

— Бях толкова сигурна, че с Даян и Мейсън всичко ще бъде наред — отбеляза Айрис. — Бяха толкова влюбени един в друг… поне така съм чувала.

— Кой ви е казвал? — Независимо от отчуждаването им, Айрис явно познаваше личния живот на Мейсън в големи подробности.

— Няма значение.

Крис не можеше да се отърве от чувството, че беше важно, но ако настояваше пред Айрис, която очевидно не желаеше да й отговори, щеше да я накара да се отдръпне.

— Казахте, че Мейсън ви е накарал да избирате между него и баща му — попита Крис. — Защо? Какво се е случило? — Потопена в собствения си свят и в собствените си грижи, досега Крис беше готова, дори нетърпелива, да съди Мейсън само по външните му прояви. Не можеше или не искаше да надникне зад фасадата, която Мейсън й представяше. Дали по свой начин тя не беше също толкова егоцентрична и погълната от себе си, колкото и той?

— Мисля, че той трябва да ти разкаже за това.

— Досега не го е направил и се съмнявам, че изобщо някога ще го стори. Мейсън и аз не си говорим за подобни неща.

— Аз не съм неутрален наблюдател. Естествено, моята версия ще наклони към Стюарт — бащата на Мейсън. Мисля, че в този случай онова, което ще чуете, ще ви настрои срещу Мейсън.

Аргументите й бяха логични, дори необорими, но отказът на Айрис да разкрие причините за раздора в семейство Уинтър я озадачи.

— Мисля, че има още нещо — не се отказа от темата Крис. А после нанесе удара. — Май не искате да ми разкажете заради ролята, която вие сте играли?

Улучи право в целта. Айрис изглеждаше така, сякаш температурата й беше скочила с двайсет градуса.

— Надявам се нещата между вас и Мейсън да потръгнат. Вие сте точно жената, от която той се нуждае.

— И каква по-точно трябва да бъде тя?

— Вие притежавате упоритост… и сте загрижена за него.

— Надявам се, че не сте получили погрешно впечатление защо се интересувам — почувства се принудена да поясни Крис. — Мейсън е баща на Кевин. Приела съм тяхната връзка и това, че тя ще продължи. Ако мога да помогна на Кевин, разбирайки по-добре Мейсън, съм готова да положа усилие.

— Вие май наистина мислите, че само за доброто на Кевин става дума? — запита Айрис, искрено изненадана.

— Убедена съм, че е така.

Айрис кимна сериозно.

Крис стана да остави чашата си в мивката. След няколко секунди се обърна и погледна Айрис.

— Съжалявам, че ви разочаровах. — Тя внимателно подбираше думите си. — Разбирам, че сте дошли днес с надеждата да откриете, че Мейсън най-после е намерил някой, който да го направи щастлив, че ще можете да се върнете вкъщи и да престанете да се тревожите какво сте му причинили. Но аз не съм този някой, Айрис. — Не че не искаше, можеше да добави, но не го направи. Когато Мери я беше накарала да признае истинските си чувства към Мейсън, тя не й беше помогнала. — Може би Кевин ще бъде този човек за Мейсън — продължи Крис. — Но това все още е много голям товар за такива крехки раменца.

Айрис погледна ръцете си.

— Не става дума за това, какво съм направила, а за това, какво не направих. Стоях настрана, докато бащата и братът на Мейсън постепенно го изолираха от компанията, една трета от която му принадлежеше по право. — Тя отново започна да разтрива слепоочията си. — Преди баща ми да почине, той каза на Стюарт, че макар по юридически причини да е завещал „Саутуест Констракшън“ само на него, иска компанията да бъде разделена на три равни части между Стюарт, Робърт и Мейсън.

Крис изсипа изстиналото кафе на Айрис в мивката и й наля ново.

— Благодаря — каза Айрис, взе чашата и отпи една глътка.

— Значи компанията е принадлежала на баща ви?

На дядо ми — отвърна Айрис. — Когато баща ми почина, Мейсън все още учеше. Бяха го приели в Станфорд и аз го убедих първо да завърши, а после да се присъедини към фирмата. Беше грешка от моя страна. Докато Мейсън отсъстваше, Стюарт и Робърт се сближиха много. Когато четири години по-късно Мейсън се върна, неизбежно беше да се окаже излишен. Стюарт и Робърт му разрешиха да се присъедини към тях за известно време, дори му позволиха да внедри някои от идеите си, когато не заставаше на пътя им. Бяха сигурни, че ще се провали и така ще имат нужното извинение да се отърват от него. Само че Мейсън не се провали. Намери циментов предприемач, който напускаше бизнеса, купи парцела и инвентара му и започна да строи. Успя дори повече, отколкото и самият той очакваше. — Тя прекара показалеца по ръба на чашата, изтривайки следите от червило. — Като пълна глупачка вярвах, че Стюарт и Робърт ще променят поведението си, след като видят колко способен е Мейсън. Вместо това те обединиха силите си срещу него. Тъй като го нямаше записано черно на бяло, че баща ми е дал една трета от компанията на Мейсън. Стюарт и Робърт решиха, че могат да го уволнят.

— Доколкото познавам Мейсън, бих казала, че са сбъркали — отбеляза Крис.

— Той заведе дело и спечели. „Саутуест“ едва оцеля след прехвърлянето на собствеността.

Крис подсвирна тихо. Нищо чудно, че Мейсън не говореше за семейството си.

Гласът на Айрис стихна до дрезгав шепот.

— Мейсън ме помоли да свидетелствам в негова полза, но аз не можех да го направя. Като се връщам сега назад, виждам колко несправедливо съм постъпила с Мейсън. Зарових глава в пясъка и се опитах да забравя случилото се, преструвайки се, че нищо не е станало.

Страданието, изписано на лицето на Айрис, изглеждаше така, сякаш лошото се беше случило вчера. Мъжете в живота й я бяха поставили в непоносимо положение. Ако изпълни молбата на Мейсън, съпругът и по-големият й син са щели да я прокълнат, ако не — Мейсън е щял да го стори. Не бе имала никакъв спасителен изход, никакъв начин да се измъкне. Която и посока да избереше, щеше да бъде губеща.

Крис не можеше да промени станалото, но беше сигурна, че не иска да става част от него. Отиде до вграденото бюро в другия край на кухнята, отвори горното чекмедже и извади един плик. Върна се на масата и бутна плика пред Айрис.

Айрис я погледна въпросително.

— Снимки на Кевин — отвърна усмихната Крис. — Той наистина прилича много на баща си.

С треперещи ръце Айрис го отвори и извади снимките. Тя ги разглеждаше бавно една по една и ги изучаваше продължително, сякаш искаше да ги запомни в подробности. Когато свърши, се обърна към Крис.

— Благодаря ви — простичко каза тя. — Това е най-хубавото нещо, което ми е давал някой от доста време насам.

Лицето й бе озарено от израз на благодарност — толкова жадувана от Крис в този момент.