Шарлот Хюз
Хулиганът (8)

Осма глава

— Мамо, защо си толкова щастлива днес? — попита Тара, докато закусваха бекон с яйца.

Уловена по средата на поредната прозявка, тя не беше подготвена за въпроса. Погледът й автоматично се насочи към Блу, чийто вид сякаш казваше: „Добре те любих, нали?“ Каси беше забравила колко нахален и самонадеян може да бъде той.

— Ами защото баба и дядо се прибират утре — отговори на Тара. — Много ще се зарадват, като ни видят. — Тя отпи от кафето и погледна към Блу. — Сигурна съм, че мистър Мичъм ще е доволен най-после да остане сам.

— Мамо, ами Пипин? — попита Тара.

— Ще ни липсва — обади се и Брий. — А котенцата? Нали с Блу обещахте, че можем да си вземем по едно?

— Само след като ги заведете в лечебницата — каза мъжът.

Тара го погледна недоумяващо:

— Защо, какво им е?

Мейвис се изкикоти:

— Мистър Мичъм иска да каже, че трябва да им се направи малка операция, за да нямат и те котенца.

На Тара това не й беше достатъчно:

— Защо?

— Защото и без това има достатъчно бездомни котета, затова — каза Каси.

— Както е при бебетата, така ли? — попита Тара. — Нали затова оставят бебетата и децата в онези домове… — Тя търсеше думата.

— Приюти за сираци — помогна майка й.

Тара кимна.

— Само че те затварят животните в клетка, нали така?

— И ако никой не ги иска, ги приспиват — отговори Блу.

— Което всъщност означава, че ги убиват — каза Тара на Брий. — Имаме късмет, че не ни приспаха, когато татко не ни искаше.

Майка им, която тъкмо преглъщаше, се задави и поля пеньоара си с кафе. Закашля се продължително и по лицето й се застинаха сълзи. Блу я погледна загрижено, но тя не забеляза.

— Тара, защо говориш подобни неща? — попита Каси строго.

Момичето само вдигна рамене, сякаш отдавна беше приело факта:

— Защото е истина.

Настъпи неловка тишина. Дори Мейвис остана неподвижна до кухненската мивка. Когато Каси заговори, думите й бяха премерени до милиметър:

— Тара, вашият баща е зает човек. Трябва да се гордеете, че има такъв успех. Сигурна съм, че щеше да ви вижда по-често, ако можеше. И грешите, като мислите, че не ви иска. Той много ви обича.

Тя по-скоро би си отрязала езика, отколкото да защитава Жан-Франсоа, но нямаше как да остави дъщерите си да мислят, че са нежелани от собствения им баща. Срещайки погледа на Блу, съзря в него разбиране подобрение.

— Може ли да нахраним Пипин тази сутрин? — обърна се Брий към Блу, сякаш целият разговор беше минал покрай ушите й.

— Ще си спомните ли всичко, което ви показах?

И двете момичета кимнаха ентусиазирано. Дори Тара се държеше тъй, сякаш никакви мисли за баща й не я вълнуваха повече.

— Добре тогава. — Децата скочиха от масата. — И не се безпокойте. Ще говоря с майка ви да ви води да виждате Пипин и котенцата, щом баба и дядо се върнат. А когато вашата къща е готова, ще ви дам по едно котенце.

Момичетата изглеждаха доволни, докато излизаха през задната врата. Мейвис се извини и се качи на горния етаж да оправя леглата.

— Бива си те, знаеш ли? — каза Блу.

Каси го погледна въпросително:

— Защо го казваш?

— Аз не бих защитавал тоя Червей. Щях да им кажа какво представлява.

— И в крайна сметка само да ги нараня? А трябва ли да знаят, че баща им искаше да абортирам, да не ги раждам? Никога! Не ме интересува колко лъжи ще се наложи да изрека.

— Те и така ще разберат що за човек е — рече Блу, но вътрешно се съгласи с нея. Той най-добре знаеше какво е да растеш със съзнанието, че си нежелан. От ранното си детство си спомняше, че не можеше да заспи без осветление. Страхуваше се от тъмното. Ала вместо да стане хленчещо дете, каквото сигурно предпочитаха баба му и дядо му, той беше им се опънал. Дори ги презираше. Но навремето не осъзна, че те бяха успели да навредят на неговото самоуважение. Беше си го възвърнал, като се превърна в най-големия хулиган на града.

— Може би дотогава вече ще са достатъчно големи и ще го приемат по-леко — каза Каси, прекъсвайки мислите на Блу. — Не искам да ги виждам повече как страдат. Искам да ги отгледам, както бях отгледана аз, да им осигуря обикновен, но щастлив живот.

— Без баща?

— Ще го преживеят. Навсякъде има самотни родители, които чудесно се справят с отглеждането на децата си. Тук поне момичетата имат роднини, които ги обичат, а аз ще получавам помощ, ако се нуждая от такава.

— Май всичко си измислила.

— Много отдавна. Просто ми трябваше време.

Те се спогледаха за миг. Помежду им легна неловка тишина. Каси първа заговори:

— Блу, за снощи…

— Беше прекрасно.

— Да, но беше грешка. Не биваше да идвам в стаята ти.

Хоризонтални линии набраздиха челото му.

— Защо? И двамата сме достатъчно зрели.

Искаше да му каже истината — че чувството, което изпитваше към него, беше станало по-сериозно, отколкото би трябвало. Но как да признае подобно нещо на мъж като Блу Мичъм? Това, че тяхната нощ я беше разтърсила толкова силно, не означаваше, че и той е впечатлен. Що се отнася до него, навярно тя беше още една бройка в списъка. Не беше й говорил нищо за любов или някакъв ангажимент.

А дали беше подготвена за това? Успя да се измъкне от лапите на един мъж, който искаше да я превърне в кукла на конци. Щеше ли да рискува своя шанс за независимост след всичките тези години в невидими окови? И дали Блу искаше да се обвърже само с една жена? Тя се съмняваше. По-скоро би умряла, отколкото отново да заживее като марионетка. Нито пък искаше да лежи в леглото нощ след нощ, в очакване той да се прибере вкъщи. Тя и Блу може страхотно да се привличат, но ако връзката им се провали, децата й отново щяха да страдат.

Докато диханието изпълваше тялото й, нямаше да позволи това да се случи.

— Върнах се с точно определена цел — каза накрая младата жена, решавайки, че е най-добре да се изяснят. Не искаше да го подвежда. Мисълта едва не я накара да се изсмее с глас. Тя да подведе Блу? Не беше ли точно обратното? — Щом къщата е готова и момичетата тръгнат на училище, смятам да започна изготвянето на моя колекция от дамско облекло. Вече имам уговорки в Ню Йорк и там очакват моделите. Научих достатъчно, като манекенка и мога да се справя. Всъщност аз отидох в Ню Йорк, за да стана моделиерка, както ти бях споменала, но нещата тръгнаха в друга посока.

— Защо ми казваш всичко това? — попита той.

— Защото не искам никой мъж да усложнява живота ми.

— И аз ще го усложня? — повдигна вежди Блу.

— Да. Никога няма да знам какво точно съм за теб. Ти може да решиш, че връзката ни не е сериозна и…

— И да се пъхна в леглото на някоя друга, така ли?

Тя отказа да срещне пронизващия поглед на сините му очи:

— Нещо подобно.

— Ти си една колкото красива, толкова и страхлива жена! — каза Блу.

— Моля? — Тя рязко вдигна глава. Той, изглежда, й се подиграваше.

— Мислех, че имаш повече кураж. Не мога да повярвам, че най-търсената манекенка в Ню Йорк се страхува от конкуренция. Мислех, че самочувствието ти е далеч по-голямо.

— Не съм си позволявала да го развивам — тросна се тя. — Жан-Франсоа ме учеше още в началото, че просто съм едно хубаво личице и без него ще бъда нищо.

— И ти му вярваше?

Каси изтръпна. Беше казала повече, отколкото трябваше. Бе му позволила да разбере за нея нещо, което отдавна прикриваше.

— Ако ставаше въпрос само за мен, не бих се колебала и за миг — каза тя. Усмихна се, за да намали напрежението във въздуха, но потъмнелите очи на Блу не вещаеха нищо добро. Усмивката й се стопи. — Няма да ти позволя да си проправиш път към сърцето ми, да очароваш децата ми и да ме накараш да се влюбя в теб. — Тя издържа погледа му и добави: — И да си понеса последствията.

Блу хвърли оня самодоволен поглед, който неизменно ускоряваше пулса й.

— О, значи това било. Страх те е да не се влюбиш в мен. — Той видя как бузите й пламнаха. — Харесвам ти в леглото, но не искаш да афишираш връзката си. Защото съм под твоето ниво? Защото се боиш, че ще имам лошо влияние върху дъщерите ти?

— Не започвай пак.

— Мисля, че ти просто си търсиш извинения — каза мъжът раздразнено. — Деликатната ти нервна система не може да понесе мисълта, че ще възпитаваш децата си в присъствието на дивак като мен.

Каси се почувства тъй, сякаш току-що я бяха ударили през лицето.

— Знаеш, че не е вярно!

Блу блъсна стола назад и стана от масата.

— Вече не знам кое е вярно. Извиненията ти са дяволски неубедителни и не желая да слушам повече. Имам си работа. Така че ако Ваше височество ме извини…

Все пак той забеляза нещастния й израз, преди да излезе през задната врата.

 

 

През останалата част от деня Каси се чувстваше отвратително. Блу я избягваше, освен когато момичетата бяха наоколо. След една нощ, изпълнена с ласки и нежни думи, студенината му я нараняваше. Беше взела правилното решение, мислеше си тя. Беше прекъснала връзката им в зародиш, без да й позволи да се развие.

Мейвис приготви вечеря от шунка, пържени тиквички, картофи и кромид. И двете момичета навириха нослета при вида на храната, но Каси настоя да опитат яденето. Оказа се, че им харесва.

След това тя изкъпа децата, оставяйки Мейвис да почиства кухнята. Но съзнанието й не беше заето с онова, което върши, и както обикновено, Тара забеляза, че майка й е разсеяна.

— Мисля си колко много багаж има за опаковане — каза Каси. Искаше й се да не се налага да лъже дъщеря си. — Нали утре се изнасяме?

— Мислиш за мистър Мичъм — каза Тара мрачно, докато майка й я целуваше по челото.

Каси замръзна.

— Защо смяташ така?

— Непрекъснато се гледате! — рече обвинително момичето. В гласа й отчетливо прозвуча ревност.

Брий се надигна на лакът.

— Влюбена ли си в мистър Мичъм? — попита тя с надежда. — Защото ако си, тогава няма да си тръгнем й ще можем да яздим Пипин.

— Не съм влюбена в мистър Мичъм — каза Каси, гледайки първо едното момиче, после другото. — Не ставайте глупави. Блу и аз сме само приятели, това е всичко.

Тара не изглеждаше убедена:

— Ти каза, че ще бъдем само трите. Че сме един отбор.

— И точно така ще бъде — потвърди Каси. — Ще си живеем чудесно в новата къща. — Тя погледна към Тара. — Защо не се притесняваш за нещата, за които се притесняват малките, момиченца, а останалото да оставиш на мен?

— Защото не искам да те гледам пак да плачеш — каза Тара. Долната й устна потреперваше.

Сърцето на Каси преля от любов към дъщеря й. Тя силно я прегърна, чудейки се как може едно дете да е толкова проницателно.

— Тара, чуй ме — прошепна й Каси нежно. — Ти и Брий сте на първо място за мен. Винаги ще бъда до вас, дори и когато вече сте големи. — Тя се усмихна и разроши къдравата руса глава на дъщеря си. — Понякога си мисля, че вече си пораснала.

Накрая Тара се усмихна, като че ли удовлетворена от майчиния отговор.

— Лека нощ, мамо — каза тя, щом отново си легна. Каси видя, че Брий вече е заспала.

— Лека нощ, скъпа. Обичам те. — Угаси лампата и излезе на пръсти, но остави вратата открехната, за да може светлината от коридора да влиза в стаята.

Реши да остане горе, вместо отново да се изправя лице в лице с Блу. Остана дълго във ваната и изми косата си с ухаещия шампоан, който лично бе рекламирала. Подсуши косата си и облече нова нощница. Вече в леглото, се опита да чете, но нито една от книгите, които беше взела със себе си, не задържа вниманието й. Безпокоеше се за Тара, тихата малка Тара, която отваряше уста само когато имаше да каже нещо смайващо. Дали събитията от последните две години не бяха я наранили повече, отколкото Каси предполагаше? Изведнъж тя се почувства много самотна. Прииска й се да има някой, с когото да споделя страховете си, независимостта беше ценно нещо, но важно беше и да има някой в живота ти, който да те обича. Мислите й автоматично се върнаха към Блу.

Накрая Каси затвори книгата и въздъхна. Мозъкът й пулсираше от въпроси, търсещи отговор. Не можеше да заблуди себе си и за секунда. Блу й липсваше. Тази мисъл я изплаши. Всичко, което бе искала, беше да се прибере у дома и да осигури на дъщерите си спокоен живот. Не беше си представяла, че ще попадне на Блу Мичъм след всичките тези години. И най-малко пък бе допускала, че ще прекара една нощ в леглото му.

Но вече изобщо не трябваше да мисли за това… Мускулите й се напрегнаха, като си представи как той лежи гол между чаршафите. Тялото му щеше да е топло и подканящо. Горещите му устни щяха да й припомнят рая.

Сякаш в някаква омая, Каси стана от леглото и тихо тръгна по коридора към стълбите. Спря се за миг. Сърцето й биеше лудо. Господи, каква сила притежава Блу Мичъм, та я прави толкова податлива физически и емоционално?

Не бива да влизам, повтаряше си дори когато стигна до вратата на Блу и я отвори. Той лежеше в леглото, окъпан от лунната светлина. При шума от проскърцващата врата обърна глава.

— Знаеше, че ще дойда, нали? — каза Каси глухо, ненавиждайки се за своята слабост.

Блу не помръдна, само я гледаше.

— Не, скъпа. Никога не знам какво да очаквам от теб. — Той седна на леглото и протегна ръце към нея. — Ела тук.

Дрезгавият тембър на гласа му я обезсили. Тръгна към него с копнеж.

Ето че двамата се целуваха с интимно притиснати тела. Каси усети как главата й се завъртя, когато Блу вдигна нощницата й. Ръцете й галеха стегнатите мускули на гърба му. Ухаеше на сапун и мъжка плът.

Каси притвори очи и се отдаде на прекрасните усещания. Подпирайки се на лакти, той хвана лицето й в големите си ръце:

— Отвори очи, скъпа. Искам да ме гледаш. Да знаеш с кого точно се любиш.

— Блу, моля те… — Къде беше останала нежността му от предната вечер, изненада се тя, защото не само думите, но и действията му сега бяха груби.

— Това съм аз, принцесо — каза той. — Метисът. Извънбрачният.

— Не говори така — умоляваше го тя и сълзите напираха в очите й. Тялото й пламтеше.

— Защо не? Казвам истината. Искам да си наясно чие легло споделяш.

Силата на усещането я остави бездиханна. Блу продължаваше, чужд на всякаква нежност. Когато най-после свърши, той се изтърколи настрани, с лице към прозореца. Не можеше да види сълзите, стичащи се по лицето на Каси, докато тя си обличаше нощницата и излизаше от стаята.

Загледан в нощното небе, Блу яростно се проклинаше. Беше наранил жената, която, за кратко време му бе станала близка. Жената, която обожаваше и може би… Обичаше? Мисълта го разтърси. Досега не беше обичал никого, не искаше да обича и Каси. Нито пък смяташе да се обремени с две малки деца. За него сексът никога не беше представлявал проблем. Дори и в малък град като Пекюлиър винаги се намираха достатъчно жени. Гордееше се с това, че малко или много, може сам да избира любовниците си. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да се ангажира с жена с две деца. Колкото по-скоро Каси и момичетата й излязат от живота му, толкова по-добре.

Защо тогава му се искаше да пробие с юмрук стената?

Каси не можеше да заспи. Ако не се боеше, че ще разбуди Мейвис и момичетата, щеше да напълни ваната с гореща вода и да изтрие от себе си всички следи от близостта с Блу. Освен, че я желаеше в леглото си, той беше искал да я нарани. Тя сви ръце в юмруци, толкова силно, че щеше да счупи маникюра си.

Била е права за Блу от самото начало. Той ухажваше и запленяваше жертвата си, а щом тя се предадеше, я зарязваше. Каси бе цялата болка и гняв.

Беше се държала като глупачка. И беше подвела Тара. Очите й отново се наляха със сълзи. Сърцето я болеше. Тя стана от леглото и влезе безшумно в стаята на дъщерите си. Загледа се в спящите им ангелски личица и се изпълни с гордост, после със срам и разкаяние. Много внимателно премести Тара навътре в двойното легло и легна до нея. Дъщеря й издаде някакъв звук в съня си и Каси се усмихна. Тя се сгуши по-близо до Тара, наслаждавайки се на чистото скъпоценно ухание.

Каси спа до късно, благодарна, че Мейвис е тук и се грижи за момичетата. Когато се събуди, се почувства обновена. Това щеше да е последният й ден под покрива на Блу Мичъм. Родителите й се връщаха днес и повече нямаше да се налага да го среща. Само тази мисъл й стигаше, за да бъде спокойна.

Тя стана от леглото, облече пеньоара си и слезе по стълбите с мисълта за чаша кафе. Мейвис вече беше го приготвила.

— Извинявай, успах се — каза Каси, потискайки една прозявка. — Къде са момичетата?

— При котенцата, че къде другаде? — отвърна Мейвис. — Казах им да не ви будят.

— Благодаря. — Тя се поколеба. — Къде е Мистър Мичъм?

Жената кимна към затворената врата на кабинета му.

— Заключил се е вътре от часове. Отказва да закуси. Пи само кафе.

Звънецът на входната врата проехтя.

— Аз ще отида — каза Мейвис, вече от коридора.

При звука от звънеца Блу стана иззад бюрото си и отвори вратата на офиса. Видя Каси да седи по пеньоар до кухненската маса. Погледите им за кратко се срещнаха. Тя първа отмести очи. Той се почувства като парцал.

Мейвис се появи, изглеждаше някак неуверена.

— Извинете, мисис Д’Клер. Един човек иска да ви види.

Каси погледна изненадано.

— Кой е той?

Прислужничката замълча за миг.

— Казва, че е мъжът ви.