Шарлот Хюз
Хулиганът (10)

Десета глава

На следващата сутрин Каси се събуди от възторжените викове на децата. Стана от леглото и облече пеньоара си.

— Каква е тази врява? — попита майка си, която бе станала и приготвяше закуската в кухнята. Тя стоеше усмихната до прозореца.

— Къде са момичетата?

— Изхвръкнаха от къщи по нощници — каза майка й. — Току-що пристигна Блу Мичъм с едно ремарке, закачено за джипа. Май вътре има пони.

При споменаването на Блу, Каси се стрелна към прозореца. Реакцията й бе очевидна дори за самата нея и тя се опита да я прикрие с раздразнение.

— Няма да му позволя да разглезва момичетата!

— Къде отиваш, за бога? — попита мисис Кенард. — Не можеш да излезеш навън и да говориш с кмета, облечена така!

Блу вече бе свалил понито от ремаркето, когато Каси приближи.

— Какво си мислиш, че правиш? — заплашително попита тя, с ръце на кръста.

Щом я огледа, по устните на младия мъж бавно плъзна оценяваща усмивка.

— Казвал ли съм ти колко много ми харесваш в тази нощница и този пеньоар? Май си спомням… — Изразът в очите му ясно й показа за какво си мисли.

Каси пребледня. Беше със същата нощница и този пеньоар през първата нощ, когато се любиха. Тази нощница, която Блу я бе помолил да носи, щом реши да дойде при него. Навремето предложението му бе изглеждало толкова нелепо…

— Зададох ти въпрос — каза тя.

— Просто реших да направя подарък на момичетата. — Той премести поглед от Тара към Брий. — От сума време се опитвам да го продам и ако не се отърва от него, ще трябва да го пратя в екарисажа за туткал.

Момичетата се ококориха.

— Нима? — Каси повдигна вежди. — Колко драматично!

— Истина е. — Той пристъпи по-близо до Каси й прошепна в ухото й: — Намерих му три потенциални булки, но не щя да ги погледне. Знаеш ли какво си мисля?

— Не.

— Мисля, че е педи.

Момичетата отново се ококориха. Каси ги погледна изумена.

— Знаете ли какво значи?

И двете кимнаха.

— В днешно време децата растат бързо — вметна мъжът.

— Очевидно.

— Но ние нямаме нищо против, мамо — заяви Тара тържествено.

— Това е най-абсурдното нещо, което съм чувала — рече Каси на Блу, ядът й към него беше преминал и сега се опитваше да сдържи усмивката си. — Колко искаш за него?

Той изглеждаше засегнат.

— Никакво плащане. Това е подарък.

— Тогава няма да приема — каза твърдо младата жена.

— Мамо! — извикаха Тара и Брий хорово.

Блу се приближи още повече до Каси, докато момичетата държаха понито за юздата и разговаряха с него като със стар приятел.

— Може би ще се споразумеем.

— Не правя сделки с хора като теб, Блу Мичъм — каза тя и стисна зъби. — Колкото до понито…

— Това е подарък за момичетата, Каси. Просто и ясно. Пък и не мога да го чифтосам… Освен това и то тъгува по тях. Отказва да се храни.

— Изглежда ми здраво. — Каси премести поглед от бездънните сини очи на Блу към Пипин. Присъствието на този мъж затрудняваше дишането й. — Тогава приемаме — каза тя накрая и децата заподскачаха от радост. — Не мислите ли, че трябва да благодарите на мистър Мичъм за любезността? — попита майка им. И двете момичета му се усмихнаха. Брий изтича до него и го прегърна.

Блу отиде после до ремаркето и затвори капака. Дънките му бяха износени и прилепнали, забеляза Каси. Под памучната му фланелка се очертаваха широките му рамене. Косата му бе прилежно сресана, а той ухаеше на сапун.

— Ще влезеш ли да… изпиеш чаша кафе? — попита тя.

— Не се чувствай задължена — каза мъжът, тръгвайки към вратата на джипа. — Направих го за момичетата. — Той се качи и запали мотора. — До скоро!

Децата му махаха и викаха след него, докато се отдалечаваше, а ремаркето танцуваше отзад, вдигайки облаци прах.

Каси усети как я обзема разочарование. Отказът му бе като горчив хап. За какво толкова се мисли, по дяволите? Можеше да приеме поканата й за кафе. Тя тръгна към обора, за да се погрижи за понито.

Блу вкара джипа в алеята пред дома си и изключи мотора. Остана така известно време, проклинайки се, че не прие поканата на Каси. Какво му ставаше, за бога? През последните няколко дни бе копнял да я зърне, а пренебрегна възможността да пие с нея кафе. Сега можеше само мислено да се взира в необикновените й очи и да гледа тази подканяща да бъде погалена коса.

Желаеше я невероятно силно, осъзна той. Желаеше я още от петнайсетата й година, откакто бе започнала да се превръща в жена. Веднъж тя беше му говорила за юношеските си фантазии. Тогава му се прииска да се изсмее. Нейните фантазии не биха могли да се доближат до неговите.

Защо просто не взема да си я прибера вкъщи и да приключа с това? — запита се мъжът. Тя беше уязвима и го харесваше също толкова, колкото и той нея. Усещаше как помежду им прехвърчат искри всеки път, щом се погледнеха.

Блу мисли над това в продължение на няколко минути, преди да слезе от джипа и да захлопне вратата. Не, не можеше просто да я метне на рамо и да я вземе със себе си, както се изкушаваше да направи. Бившият й съпруг се бе държал достатъчно безочливо с нея. Макар да изглеждаше самоуверена, Блу знаеше, че вътрешно тя е една несигурна в себе си жена, която се мъчи с всички сили да си възвърне самоуважението. За нея бе изключително важно да успее. Без значение беше какво му се иска на него. Както обикновено, той беше закъснял.

Всъщност Блу винаги беше закъснявал, що се отнася до Каси.

 

 

Чаршафите се бяха усукали около дългите крака на Каси и макар че прозорците бяха отворени, беше й задушно. Тя припряно изрита завивките, седна в леглото и затърси в тъмното пакета с цигари. Запали една и се закашля — още не беше се научила да вдишва дима. Изведнъж се сети, че понякога хората се подпалват от цигара в леглото. Рискуваше живота на близките си. Не че се боеше, че може да заспи. Би опожарила целия си гардероб за една нощ здрав сън, но всеки път, щом притвореше очи, пред нея се изпречваше лицето на Блу и в съзнанието й нахлуваха спомените.

Каси облече пеньоара и обу чехлите си. Взе пакета с цигари и излезе от стаята. Мина тихо през хола, отключи входната врата и се озова навън.

Усети допира на хладния нощен въздух до кожата си. Небето беше ясно, над нея блещукаха милиони звезди. Колко ли пъти се бе измъквала през нощта от къщи като дете, помисли си тя. Много от проблемите си беше решила, седейки на стълбите, с поглед, зареян в звездите. Мечтите й да стане моделиерка се бяха родили под такова небе. Тя смукна от цигарата си и слезе по стълбите на предната веранда.

Тревата беше окосена същия ден и издаваше специфична упойваща миризма. Ароматът на цветето орлови нокти изпълваше въздуха. Нощните звуци — любовната песен на щурците, крякането на жабите — успокояваха изострените й нерви. Никога не бе се бояла да стои в тъмното. „Така на Господ му е по-лесно да те наблюдава“ — беше й казала майка й преди цяла вечност. Каси вдишваше нощния въздух и се разхождаше по черния път пред къщата, където лунната светлина бе й очертала пътека.

Изведнъж осъзна, че не е сама. Подсказа й го нейното шесто чувство. Съзря малка червена светлинка и разбра, че някой я наблюдава, някой, който пушеше цигара или пура. Сърцето й заби учестено. Кожата й настръхна. Тя тръгна назад към къщата.

— Каси, не бягай.

Гласът й беше познат колкото нейният собствен.

— Блу!

Каси се обърна и се заоглежда в тъмното. Едва успя да различи фигурата, която я приближаваше. Когато дойде до нея, тя го загледа въпросително.

— Какво правиш тук?

— Кога започна да пушиш? — попита мъжът, пренебрегвайки въпроса й. — За теб е вредно, нали знаеш? — Той дръпна от пурата си.

Каси хвърли цигарата на черния път и Блу я угаси с обувка.

— Току-що — каза тя. — Разбира се, момичетата не знаят.

— От напрежение?

— Да. Много ми е напрегнато. Къщата, момичетата, кариерата…

— Знам как да освобождавам от напрежението — каза Блу направо.

— Не ме изненадваш. Би трябвало да откриеш частна практика.

Той се засмя тихо и от звука тя настръхна.

— Трябва да се прибирам. — Изведнъж жената осъзна колко е абсурдно да разговаря с Блу Мичъм посред нощ, на коларски път.

— Не си тръгвай, Каси — помоли я той. — Стоя тук всяка нощ с надеждата, че ще излезеш. Ти имаше такъв навик като момиче, помниш ли?

Каси се вгледа в красивото му, открояващо се на лунната светлина лице.

— Откъде знаеш?

— Наблюдавах те. Когато не ти се спеше, ти или сядаше на стълбите, или се разхождаше наоколо. Аз обикновено се прибирах от поредната забава. Паркирах колата си надолу по пътя, точно където е сега джипът ми…

— Ти си ме шпионирал?

— Може и така да се каже. — Той хвърли пурата на земята и я угаси с крак.

За момент Каси остана безмълвна, после възкликна:

— Защо, за бога?

Усмивката на Блу беше нежна.

— Защото бях влюбен в теб. — Смаяното й изражение го накара да се засмее. — Разбира се, навремето мислех, че е само физическо привличане. — Той пристъпи по-близо. — Но ти беше толкова млада… Не мога да ти опиша колко много момичета съм качвал в моето комби, представяйки си през цялото време, че си ти.

— Блу, недей! — Тя отстъпи назад. Не можеше да понесе близостта му.

— Да, Каси. Обичах те тогава, обичам те и сега. — С плавно движение посегна към нея.

Тя беше безсилна. Ръцете му се увиха около талията й, а устните му се впиха в нейните.

Каси се дръпна рязко:

— Не съм готова за това.

— Никога не си била по-готова — каза той. — Иначе нямаше да пропушиш.

— И кой го казва?

Блу не сваляше поглед от нея:

— Нима ще позволиш на един провалил се брак да унищожи шанса ти за щастие?

— Да не би да намекваш, че между нас има нещо? Трябва да съм голяма глупачка, за да го допусна — изсмя се тя.

— Наистина има нещо, Каси.

— Не съм влюбена в теб, Блу Мичъм.

— Докажи го.

— Няма нужда да ти доказвам каквото и да било.

— Нека те любя отново — каза той дрезгаво.

Каси усети как стомахът й се сви.

— Ти си полудял. Последният път…

Мъжът сграбчи двете й ръце.

— Последният път беше грешка. Наистина съжалявам. Нека се сдобрим.

Очите му бяха убедителни дори на лунна светлина. Щом от вида й разбра, че няма да приеме, той я пусна.

— Поне ела вкъщи да си поговорим. — Блу пъхна ръце в джобовете и въздъхна тежко, вдигайки лице към звездите. — Не мога да издържам повече. Липсваш ми. Желая те. Нуждая се от теб.

Каси се изненада колко бе спокоен гласът й, когато заговори:

— Винаги си получавал точно каквото искаш, нали, Блу? Трябваше само да щракнеш с — пръсти и момичетата дотърчаваха. Дори аз се поддадох на твоя чар и дойдох в леглото ти.

— Беше ни хубаво.

— Е, ти си мъж с опит. Сигурно е така с всяка жена.

— Не. Никога не съм се любил с жена, която обичам, Каси. — Той копнееше да я вземе в прегръдките си. — Затова се държах така втората нощ. Осъзнах, че се влюбвам в теб. Знаеш ли какво е това, ако през целия си живот не си обичал друго човешко същество? — Той не я изчака да му отговори. — Дяволски страшно е. Започваш да осъзнаваш, че този човек означава повече, отколкото собственият ти живот. Осъзнаваш, че би умрял за този човек. Никога не съм изпитвал желание да умра за някого, Каси. Но с радост бих се простил с живота си заради теб и твоите момичета.

Каси видя, че в очите му има сълзи. Признанието му я покърти. Блу не играеше театър. Усещаше как любовта струи от него. Тя го приближи и той я взе в обятията си…

— Ще дойда — прошепна в ухото му.

Пътуваха до къщата на Блу в мълчание. Каси бе нервна. Дланите й бяха влажни. Той паркира, слезе от джипа и заобиколи от другата страна, за да й помогне да слезе. Но вместо да я остави да стъпи на земята, я вдигна на ръце и я понесе към къщата.

Вътре Блу изобщо не посегна да запали осветлението. Тръгна направо към спалнята.

Каси съзнаваше, че е победена. Не можеше повече да се бори с чувствата си. Щом Блу я остави на леглото и обви ръце около нея, тя знаеше, че никога няма да намери по-красив и по-желан мъж.

Той бавно започна да я люби. Всяко докосване, всяка целувка преливаха от нежност. Тя потреперя от топлия му дъх върху ухото си. Скоро целувките му станаха пламенни и необуздани, понасяйки я във вихъра на страстта.

Въздишката на Каси бе като музика за ушите му. Искаше му се да й достави повече удоволствие, отколкото бе изпитвала някога. За първи път в живота си не се интересуваше от себе си, искаше да задоволи нея.

Каси не беше предполагала, че всичко може да е толкова нежно й в същото време така прекрасно. Устните и ръцете на Блу бяха като магия върху тялото й. Желанието му не знаеше границите се взираха един в друг под лунната светлина и не им достигаха думи да опишат невероятните си усещания.

После тя изви назад глава и започна да вика името му, а той я гледаше с мъжка гордост. Изпитваше огромна наслада само да я наблюдава. Двамата произнасяха имената си, докато удоволствието ги разтърсваше.

— Обичам те, Блу! — прошепна Каси, щом отново слязоха на земята.

Признанието й го зашемети и той остана втренчен в нея известно време, а после я целуна, както никога досега не бе целувана.

— Винаги съм те обичал, принцесо!

Блу галеше косата на Каси, докато чакаше сърцата им да възвърнат нормалния си ритъм. Изведнъж красивото му лице се намръщи.

— Какво има? — попита тя, повдигайки се на лакът. — Аз ли…

— Ти беше великолепна — каза той, сякаш прочел мислите й. — Боя се, че този път те подведох.

— Уверявам те, че не си — прихна тя.

— Не ме разбираш, Каси — каза сериозно той. — Този път не взех никакви предпазни мерки… Има ли вероятност да забременееш?

Каси се стресна и после промълви:

— Да.

— Не мога да повярвам, че съм такъв глупак! — закри очи с ръка Блу. — Никога досега не ми се е случвало. Просто не разсъждавах. Съжалявам, Каси. Наистина съжалявам. Ако нещо стане, поемам пълна отговорност.

Тя все още бе объркана.

— Знам, че ще я поемеш — каза му нежно. — Но вината е и моя. Аз съм зряла жена. И аз не помислих.

Изражението на Блу беше мрачно, той не смееше да я погледне.

— Нали не искаш да останеш белязана за цял живот?

— За какво говориш?

— Ами ако трябва да родиш едно…

Каси го накара да млъкне, поставяйки пръст на устните му.

— Не го казвай, Блу. Дори не си го помисляй. Ако наистина стане, няма да позволя на теб или на когото и да било друг да слага етикет на бебето ни. — Тя се усмихна в тъмното. — Освен това нямам нищо против отново да бъда бременна. — Не видя пълното неверие, изписано на лицето на Блу. — Приятно ми беше да износвам момичетата си. Бременността ми дава и възможност да си похапвам…

— Каси, ти съвсем ме обърка. А какво ще стане с работата ти?

— О, тя ще трябва да почака някой и друг месец.

Той се обърна по корем и се подпря на лакти.

— Трябва да помислиш и за друго.

— По-точно?

— Как ще живееш в малък град като нашия, където няма начин да не научат от кого е бебето? Това ще навреди не само на твоята репутация, но ще лепне петно и на детето.

Каси седна в леглото и скръсти ръце.

— Блу Мичъм, уморих се да те слушам как се унижаваш заради произхода си. — Тя видя изненадата върху лицето му. — Знам, че си имал трудно детство. Знам какъв скандалджия беше. Но явно хората в този град вече са го забравили, щом са те избрали за кмет. Защо ти не се опиташ да забравиш?

Блу беше очарован от думите й.

— Не е толкова лесно, Каси. Израснал съм с това. — Той я погледна съсредоточено. — Ако забременееш, ще се оженя за теб.

— Ще се ожениш за мен, ако това стане? — произнесе тя тихо.

— Разбира се, трябва да мисля за името ти. Смятах да се оженя за теб, щом станеш достатъчно голяма, но ти избяга и се омъжи за онова френско копеле. — Блу вдигна рамене. — Е, не бях сигурен, че ще се съгласиш, но бях готов да те ухажвам и ухажвам. Всъщност — той направи кратка пауза — щях да съм ужасно горд да се оженя за теб, ако не беше бременна.

Каси се изпълни от щастие. Протегна ръце към него.

— Целуни ме, Блу.

— Не и преди да си ми отговорила.

— Да. Ще се омъжа за теб. — Едва беше произнесла тези думи и той я пое в обятията си, целувайки я страстно.

— Ами къщата ти? — попита я след малко.

— Нищо не ни пречи да живеем там, ако искаш. Имотите ни са един до друг, тъй че ще се сдобиеш с още пасбища. Разбира се, можем да живеем тук, докато ремонтът приключи.

Изражението му омекна.

— Искам да осиновя момичетата, Каси. Не желая да растат с мисълта, че баща им не дава пет пари за тях. Особено Тара. Тя се нуждае от сигурност. Брий се нуждае… — Той замълча.

— От здрава ръка — каза Каси и се засмя.

Те разговаряха и се любеха цяла нощ. Щом небето започна да просветлява, Блу отметна назад косите й и се взря в очите й.

— Кажи ми, че ме обичаш!

— Обичам те — прошепна Каси.

— Кажи ми името. Истинското.

— Обичам те, Нийл.

 

 

Каси извика при поредната контракция. Блу я държеше за ръцете и шепнеше окуражително:

— Бебето почти излезе, скъпа.

— О, Блу, не издържам повече — извика тя.

— Добре, остава още малко — каза лекарят. — Почти свърши. Чудесно се справяш.

Мъките продължиха още около час — тогава Каси усети как бебето напуска тялото й и въздъхна с огромно облекчение. Изтощена, остана да лежи, затворила очи. Болката си беше отишла. За момент само това имаше значение. Тя смътно почувства, че Блу я целува.

— Чудесно момченце е! — обяви докторът. — И доста едро.

Каси с усилие отвори очи:

— Момче?

Блу изглеждаше неспокоен:

— Докторе, сигурен ли сте, че всичко му е наред? Искам да кажа, пръстите на ръцете и краката — всички ли са на място?

— Съвършено здраво е — увери го докторът. — Ей сега ще го измием и ще видите точно как изглежда.

— Аз и сега го виждам — прошепна Каси. — Има сините очи на баща си и синкавочерната му коса.

— Кога ще му измислиш име? — нежно попита Блу.

— Вече го измислих. Искам да го наречем Нийл. — Тя нежно докосна лицето на Блу. — Като баща му.

Блу усети как в очите му напират сълзи, докато се взираше в жена си и сина си. Трябваше да се обади на Брий и Тара и да им каже, че си имат братче. Но точно сега искаше да запази този миг колкото може по-дълго. Ето от това се създаваха спомените…

— Казвал ли съм ти скоро колко много те обичам, Каси? — прошепна той в ухото и.

Тя се усмихна, преди да се унесе.