Шарлот Хюз
Хулиганът (3)

Трета глава

Когато Клей отвори очи сутринта, усети, че не е сама в леглото. Отметна завивката и видя, че Тара спи до нея. Сигурно се е уплашила през нощта, помисли си тя. Къщата беше тиха. Навярно и Брий не беше станала още. След като бяха прекарали целия ден в пътуване от единия до другия край на страната, в тичане по летища и опити да направят връзка, нищо чудно, че бяха толкова изтощени.

Накрая Каси седна в леглото, желанието за чашка кафе бе по-силно от съня. Всъщност тя не беше се чувствала по-отпочинала от месеци насам. Старият й живот бе приключил, а новият едва започваше. Проблемите не й се струваха толкова големи на светлината на утринното слънце. Мислеше и за целувката на Блу, като се опитваше да я види в перспектива. На него му беше приятно да флиртува с една хубава жена, но явно повече го забавляваше самото преследване, фактът, че тя бе непостижима, още повече го разпалваше. Той опипваше почвата. Едно подхлъзване й беше разрешено и може би е в реда на нещата с човек като Блу Мичъм. Но отсега нататък тя трябваше да се държи на разстояние. Трябваше да се преместят оттук колкото може по-скоро.

Протягайки се, тя напипа пеньоара си, който беше в комплект с нощницата, която носеше в момента. Комплектът й бе подарен от моделиера. Материята с цвят на слонова кост беше от коприна и галеше приятно кожата. Каси стана и се взря в огледалото, поставено над едно старо бюро. Очите й изглеждаха отпочинали, но косата й беше в ужасен безпорядък.

Точно тези теменуженосини очи и непокорна коса я бяха направили известна.

— Защо искаш да създаваш модели, когато би могла да ги представяш? — беше я попитал Жан-Франсоа, когато тя му призна причината за идването си в Ню Йорк. Благодарение на неговата настойчивост се бе съгласила на пробни снимки с един фотограф немец на име Макс. Когато асистентът му беше направил опит да поприбере косата й, Жан-Франсоа категорично се бе противопоставил.

— Не, не, не! Искам косата на мадмоазел да остане точно както е. — После се беше обърнал към Макс: — Погледни очите й. Виждал ли си такъв цвят? И това невинно изражение. Изглежда съвсем непорочна. Но косата пък я прави неопитомена и предизвикателна.

Каси бе почувствала, че се изчервява. Хапеше нервно долната си устна. В стаята беше студено. Не носеше сутиен и бе усетила как зърната й се свиват под тънката вечерна рокля. Те изглеждаха като малки стегнати пъпки на снимките, които Жан-Франсоа беше донесъл няколко дни по-късно.

— Страшно си фотогенична! Ще те направя най-високоплатената манекенка в Ню Йорк. Разбира се, трябва веднага да свалиш пет килограма, фотоапаратът има навик да прибавя килограми и към най-съвършената фигура.

Жан-Франсоа бе наел неколцина гримьори и фризьори и само след няколко седмици създаде от Каси търсения образ.

Тя не можеше да се познае. Изглеждаше необуздана, неопитомена и дръзка.

Но успехът надхвърли и най-смелите й мечти. Шест месеца по-късно Жан-Франсоа я бе целунал настойчиво по устните.

— Каси, омъжи се за мен и животът ми ще стане съвършен.

Тя беше зашеметена от предложението — изобщо не бе го очаквала. Но как да му откаже? Та той беше, най-добрият й приятел, единственият й приятел в Ню Йорк.

Ожениха се три дни по-късно, без излишен шум и помпозност. Каси се обади по телефона на родителите си, които не успяха да скрият разочарованието си, че не са виждали съпруга и че венчавката не е била в тяхната църква. Тя не беше казала на родителите си, че той е почти двадесет и пет години по-стар от нея.

— Съжалявам, че не извикахме семейството ти за сватбата, скъпа — бе казал Жан-Франсоа. — Но ни чака много натоварена програма. — И беше й подал изящна кадифена кутийка, в която имаше диамантена огърлица… Щеше да прави така винаги щом трябваше да се извинява, че не е добър съпруг. Каси го бе прегърнала. Мъжът й сигурно много я обичаше, за да й прави такъв подарък, мислеше тя.

Сега, взирайки се в огледалото, Каси осъзна, че това е било началото на края. Жан-Франсоа не се нуждаеше от жена от плът и кръв. Той искаше порцеланова статуя, която да прави необходимите движения, за да „прелъстява апарата“, както обичаше да се изразява. Беше се влюбил в жената — фотомодел, която той беше създал. Като съпруга Каси го отегчаваше. Стори й се ирония на съдбата, че едно от редките му посещения в спалнята й бе довело до нещо, за което си струваше да се живее: Брий и Тара. Макар да бе щедра, когато при развода се определяше времето за свижданията му с момичетата, тя не бе изненадана, че Жан-Франсоа никога не се възползва от правата си. Дълбоко в себе си бе знаела, че той ще е твърде „зает“, за да навестява дъщерите си. Беше го направила повече за тях, отколкото за него. Въпреки всичко искаше те да мислят, че баща им ги обича.

Каси излезе на пръсти от стаята и отиде в спалнята, където спеше Брий. Леглото беше празно. Може би гледа телевизия, помисли Каси и забърза надолу по стълбите. Но и кухнята, и холът бяха празни. Усети как паниката сви стомаха й и изтича през задната врата, както си беше по нощница и пеньоар. Тревата мокреше краката й, докато обикаляше около къщата и викаше дъщеря си.

Изведнъж една мисъл я осени. Малките котенца! Брий сигурно е отишла да си играе с тях. Каси забърза към обора и спря на прага. И тук нямаше никой. Тя извика името на Брий, но не последва отговор. Усети как тревогата изпълва тялото й, затича по цялото протежение на сградата и излезе от другата страна. Веднага забеляза дъщеря си и се спря с въздишка на облекчение.

— Добро утро, поспалано — извика Блу.

— Мамо, гледай — каза Брий възбудено. — Блу ме учи да яздя Пипин.

Сърцето на Каси продължаваше да бие учестено, докато мъжът развеждаше шотландското пони в широк кръг, а дъщеря й се друсаше по нощница на гърба на животното. Ако не беше си изкарала ума, тази гледка щеше да я умили.

— Не трябваше ли да се обадиш, преди да излезеш навън? — попита тя и в тона й звучеше неодобрение. — Знаеш ли как ме изплаши? — Очите на Брий се разшириха от строгия глас на майка й. Блу спря да развежда понито и тримата впериха погледи един в друг.

Първа заговори Брий:

— Блу каза да не те будя, защото си била много уморена.

Той прочете раздразнението в очите на Каси. Реши, че то е резултат от недоверието към него по отношение на децата й. Не беше срещал по-притеснителна майка. И това не бе всичко. Поради някаква причина тя сякаш бе изтъкана от нерви. Не беше я видял да се отпусне, откакто пристигнаха.

— Мисля, че вече можеш да се прибереш с майка си вътре — каза мъжът. Вдигна Брий от коня и я свали на земята.

За първи път в живота си Брий не настоя на нейното.

— Може ли да гледам филмчета, докато стане закуската? — попита тя. Щом Каси кимна, момичето припна през обора към къщата, сякаш усещаше, че е по-добре да е далеч от погледа на майка си.

Блу остана мълчалив. Започна да навива въжето, с което бе вързано понито. Лицето му не изразяваше нищо.

— Какво те тревожи, Каси?

Изведнъж тя почувства, че е смешна. Беше прекалила в реакцията си и го знаеше, но каза отбранително:

— Събуждам се и виждам, че дъщеря ми я няма, а ти питаш какво ме тревожи.

— Какво мислеше, че може да й се случи? — попита той, а очите му я гледаха, без да мигнат.

— Откъде да знам?

Блу отведе понито в обора. Щом освободи животното от оглавника и тръгна да излиза, видя, че Каси стои като закована на прага. Пое си рязко дъх при вида на тялото й, открояващо се на слънчевата светлина; нощницата и пеньоарът й с цвят на слонова кост изглеждаха ефирни като паяжина. Овалът на гърдите й улови и задържа вниманието му, после погледът му се спусна към тънката талия и леко раздалечените бедра. Косата й бе толкова неопитомена, колкото и желанието, което внезапно прониза слабините му. Когато заговори, трябваше да употреби цялата си воля, за да овладее гласа си.

— Хайде да видим какво те тревожи все пак — каза той, учуден, че думите могат да звучат толкова спокойно, когато тялото му бе така възбудено.

— Е, какво е според теб? — Каси бе твърдо решена да запази самообладание, въпреки погледите му.

— Смяташ, че не можеш да ми се довериш за момичетата.

Тя не знаеше какво да отговори. Обаче не отрече.

— Аз не те познавам — каза делово. — Оня Блу Мичъм, когото познавах навремето, беше заядлив, необуздан и непочтителен.

Блу бавно скъси разстоянието помежду им, очите му сякаш бяха впримчили нейните така здраво, че не можеше да мръдне. Спря на сантиметри от нея.

— Хайде да си изясним някои неща, мисис Д’Клер — каза той през зъби. — Няма да сторя нищо на момичетата ти, нито ще ги науча на ужасните си номера.

Каси се стресна от суровия му поглед.

— Никога не съм те обвинявала в подобно нещо.

— Не, но ти е минавало през ума, иначе нямаше да се втурнеш така тук. Винаги си ме отбягвала, Каси. Но много скоро ще тичаш при мен, и то не защото съм с дъщеря ти. — Той пристъпи още по-близо. Погледът му се спусна към гърдите й.

— Надявам се, не си мислиш, че аз бих могла някога…

— Казах ти, не се заричай — прекъсна я мъжът. — Думите ти може да се обърнат срещу теб. — Пресегна се и докосна яката на пеньоара й. Тя замръзна, а той се усмихна: — Хубава материя. — Съблазнителните нотки в гласа му действаха на нервната й система. — Когато решиш да дойдеш в леглото ми, искам да носиш това.

Колкото и да бе шокирана, Каси изпита желание да го зашлеви по самодоволната, физиономия.

— Самата мисъл, че ще поискам да дойда в леглото ти, е нелепа.

Блу се усмихна под мустак и приближи още повече:

— Жените, които ме желаят, се мразят за това и предпочитат да стоварят вината върху мен. Но са най-жадни за ласки в леглото.

Каси сви ръцете си в юмруци.

— Тръгвам си — процеди тя през зъби. — Няма да остана повече тук и да търпя тези… тези долнопробни приказки.

— Искаш ли да наемеш понито? — попита той и в очите му проблесна насмешка. — Само че ще ти е нужен цял ден, за да натовариш багажа си.

Тя се извъртя на пети и тръгна към къщата. Почувства ръката на Блу около талията си. Изведнъж откри, че не може да се движи. Той я завъртя към себе си и я притегли.

— Никъде няма да ходиш — каза мъжът. Гласът му прозвуча заповеднически. Погледна надолу към смаяното й лице, към полуотворената й уста. Устните му алчно се впиха в нейните. Каси опита да се отскубне, но ръцете му я обхванаха още по-здраво. Едното му бедро се притисна между краката й. Каси почувства как ядът й се охладява за сметка на други части от тялото. От страстна целувката накрая стана нежна. Когато Блу най-после я пусна, двамата се погледнаха, сякаш се виждат за първи път.

— Ще те имам в леглото си, каквото ще да става — каза той дрезгаво. — Но бих убил копелето, което се опита да направи нещо на дъщерите ти.

Каси въздъхна безпомощно. Беше толкова красив с отразената в синкавочерната му коса слънчева светлина и потъмнелите от желание очи. Нищо чудно, че с него жените губеха разсъдък.

— Не мога да остана тук — каза тя, сменяйки темата толкова бързо, че го изненада. — Трябва веднага да си тръгна.

— Нямаш избор, момиче — Каза той, галейки бузата й. — Освен това тук има достатъчно място и сте близо до вашата къща.

— Предлагаш ми да останем при теб? — попита тя, не вярвайки на ушите си. Отстъпи една крачка назад — докато не я докосваше, можеше да разсъждава трезво. — Забрави ли, че имам две малки момичета, които наесен ще станат първокласнички? Не искам да даваме повод за хорски приказки.

Блу обмисли думите й.

— Добре, ще наема прислужница. И без туй ще трябва някой да наглежда момичетата, щом започнеш ремонта на къщата. Прислужницата ще бъде едновременно и бавачка. Това ще накара злите езици да млъкнат.

Мисълта, че тя може да си тръгне, го тревожеше повече, отколкото му се искаше да признае. За по-малко от двадесет и четири часа, беше успяла да преобърне света му с главата надолу. Желаеше я и бе твърдо решен да я има.

Но Каси клатеше глава:

— Няма да стане, Блу.

— От нас зависи да стане. След две седмици вашите се връщат и ще можете да се преместите при тях, докато ремонтът на къщата свърши. Защо да се разкарваш напред-назад от близкия град, когато така е много по-удобно?

— Самата идея е абсурдна. А и след онова, което се случи снощи… пък и сега… — Тя рязко млъкна.

— Не можеш да разчиташ на себе си? — провлече той.

— Толкова си самоуверен.

— Не самоуверен, просто уверен. Освен това нали вече ти казах — ще чакам ти да дойдеш при мен. Ето това е; искам да дойдеш при мен като Каси Кенард, а не като някоя надута знаменитост, която си мисли, че е прекалено добра за мен. — Той пристъпи по-близо и когато заговори, гласът му прозвуча малко по-силно от шепот: — Кой знае? Може пък да ти хареса да спиш с дивак като мен. Някои жени се възбуждат от това.

— Отвратителен си.

— А ти нарочно ме предизвикваш.

Каси зяпна от изненада. Досега не я бяха обвинявали в подобен грях.

— Не е вярно — каза тя и гласът й потрепери от възмущение.

— А така ли? А защо тогава снощи замалко не се разтопи в ръцете ми? Защо си облякла тази секси нощница? И щом реагирам като всеки нормален мъж с кръв във вените, ти ме отблъскваш, сякаш съм чумав. Мисля, че не аз те притеснявам, мис Голяма работа. Боиш се от това, което би могла да направиш ти. По-скоро би умряла, отколкото някой в този град да си помисли, че спиш с мен.

Каси, която беше запазила мълчание, докато той говореше, не знаеше какво да каже. Но нямаше да позволи на някой като Блу Мичъм да й отправя подобни обвинения. Той я изпитваше, може би се опитваше да я сплаши. Щеше да му даде да разбере. След всичко, което й беше минало през главата с Жан-Франсоа, вече не се боеше от никой мъж.

— Добре, ще остана — каза младата жена, забелязвайки изненадата му. — Но прислужницата ще избера аз и аз ще й плащам заплатата. Ако е добра, ще я взема със себе си, щом си тръгнем. Освен това ще ти плащам наем. И веднага щом родителите ми се приберат, се изнасяме. — Думите й прозвучаха студено и делово, но тя искаше да е точно така.

Той я погледна хладно:

— Отказвам да ми плащаш наем.

— Тогава ще купувам продуктите. — Мъжът понечи да каже нещо, но изражението й остана непреклонно. Накрая той вдигна рамене, сякаш не си струваше да спори за това.

— Кога излиза седмичникът? — попита тя.

— Утре. Познавам няколко от момичетата, които работят в рекламния отдел. Ще видя дали не мога да пусна една обява в раздела „Търси се“ още сега. — Говореше тъй, сякаш проблемът бе наполовина решен.

Каси се намръщи. Блу Мичъм сигурно беше на „ти“ с почти всяко създание от женски пол в града.

— Благодаря. Колкото по-бързо, толкова по-добре. — Тя замълча. — Защо се смееш така?

— Защото си лицемерка.

— Ама ти наистина изброи всичките ми прекрасни качества тази сутрин — каза тя саркастично. — Имам ли още недостатъци, които би искал да извадиш на бял свят?

Той се усмихна лукаво.

— Първо трябва да видя как си в леглото.

Каси реши да премълчи. Иначе спорът само щеше да продължи. Тя рязко се извърна и тръгна към къщата. Така и не й стана ясно защо се беше съгласила да остане. Опита се пътьом да изброи причините: защото нямаше къде другаде да иде, защото беше близо до къщата й, защото нямаше кола… фактът, че Блу я привлича, нямаше нищо общо с това, мислеше тя. Щеше да се държи на разстояние. Присъствието на прислужницата също ще охлади мераците му. Дори и мъж без скрупули като Блу ще е по-въздържан в присъствието на напълно непознат човек в къщата. А тя пък ще стои по-близо до момичетата. Той трудно би я съблазнил пред очите на две шестгодишни хлапета. При мисълта за това младата жена се усмихна.

Блу се облегна на вратата и се загледа след Каси, която вървеше към къщата, обвита в облак от коприна. По дяволите, биваше си я. Всъщност винаги си е била едно голямо изкушение. Беше я пожелал от момента, когато бе започнала да разцъфтява, превръщайки се от слабичко девойче в красива жена. Но преди да му се удаде подходящ случай, тя бе напуснала града. Той се намръщи. Не искаше хората да приказват зад гърба й. Още сега ще пусне обявата. Което не означава, че ще престане да я преследва.

 

 

На другия ден Каси вървеше из къщата, която беше купила, с двама мъже на средна възраст и с нетърпение очакваше мнението им. Барт и Дърк Съдърс бяха в дърводелския бизнес. Тя се бе свързала с тях предния ден, въпреки неодобрението, изписано върху лицето на Блу.

— Е, какво мислите? — попита ги, след като двамата разгледаха къщата основно. — Ще я оправите ли?

— Как да ви кажа? — започна Дърк. — Зависи от това колко пари смятате да похарчите и с колко време разполагате. Сегашната ни работа е на приключване. Мисля, че ще можем да започнем тук след няколко дни и ще свършим след три месеца.

— Три месеца! — Гласът й се извиси във фалцет. — Че вие може да построите цяла къща за четири!

— Което е къде-къде по-лесно, отколкото да разбутваме и да почваме отначало — каза Барт.

Каси въздъхна. Това означаваше, че ще трябва да остане при родителите си през цялото време. Означаваше още, че ще закъснее за новите си ангажименти. Не можеше да чака: плановете и графиците й като дизайнер вече бяха задействани. Трябваше скоро да се залавя за работа.

— Не разполагам с три месеца — каза тя. — Давам ви месец, за да направите долния етаж обитаем. — Въпреки недоумението, изписано върху лицата им, продължи: — Ще ви платя допълнително, ако спазите срока. Просто ще ви се наложи да работите през почивните дни.

— Смятате да живеете тук, докато ние горе работим? — попита Дърк, сякаш не вярваше на ушите си. — Искам да кажа, че ще е малко шумничко, докато режем с трионите, чукаме и…

— Имам две близначки. Свикнала съм на шум. Освен това така хем ще следя работата по къщата, хем ще си гледам моя бизнес — добави тя, надявайки се, че им е направила деликатен намек, че ще ги контролира. — Кога ще можете да ми кажете колко струва? Искам да се запозная с още една-две оферти, преди да реша.

Барт се почеса по главата:

— Трябва да огледам още веднъж къщата с калкулатор в ръка. Имате нужда от нови мивки, вани и водопровод. С покрива ще се заеме друг. Според мен ще се наложи да сменяте целия покрив. Трябва да видя как е изолацията…

— Колко време ви е необходимо? — повтори въпроса си Каси.

— Няколко дни.

— Чудесно. Ето ви номера, на който можете да ме намерите. Обадете ми се веднага щом сте готови с изчисленията.

Те си тръгнаха, а Каси извика момичетата от люлката, която вече беше поправена от Блу. Всички се натовариха в неговия джип, паркиран под сянката на едно дърво. Блу беше се облегнал назад, със сламена шапка, скриваща лицето му, и сякаш разполагаше с цялото време на света. Нарочно беше останал в джипа, не желаейки да се меси в плановете на Каси за къщата. Братята Съдърс не отговаряха на представата му за изрядни дърводелци, но по-скоро би си отхапал езика, отколкото да й го каже. Тя беше дала да се разбере, че иска сама да решава и той щеше да я остави да го прави.

— Какво казаха братята Смотърс? — не се стърпя Блу и попита.

Каси го погледна смръщено.

— Съдърс, а не Смотърс. Ще ми представят предварителна сметка за разходите след няколко дни. Междувременно смятам да се огледам и за други оферти.

Той кимна, но не каза нищо. След няколко минути спря на алеята пред своята къща.

— Остани в джипа — предложи на Каси, щом момичетата изскочиха от колата и се затичаха към обора.

Тя го погледна недоумяващо.

— Имаш ли шофьорска книжка?

— Разбира се. Защо?

— Ще те уча да караш джипа.

— Не говориш сериозно! — Каси се изсмя с глас. — Знаеш ли откога карам кола? Да не говорим за тези с ръчните скорости. Карах автобус в Ню Йорк, преди да…

— Преди да стигнеш по лимузините — прекъсна я той. — Е, сега не си в Ню Йорк и трябва да можеш да се придвижваш наоколо. Като се научиш да караш, ще те заведа в близкия град да си потърсиш кола.

Тя не изглеждаше въодушевена.

— Хайде да оставим това.

Блу слезе от джипа и й направи знак да се премести на шофьорското място. Заобиколи и се качи до нея. После си пое дълбоко дъх, сякаш се боеше от изпитанието, колкото и тя. Някой трябва да я научи, каза си той.

— Добре. Хайде да си припомним някои неща и да видим какво си спомняш. — Каси изглеждаше объркана.

— Помниш къде са спирачките и газта, нали? — Когато тя ги посочи, той кимна. — Добре. Виждаш ли оня педал до спирачките? Нарича се съединител.

— Трябва ли да си водя бележки? — попита тя.

Мъжът не й обърна внимание.

— Съединителят се използва, когато сменяш скоростите. Има четири скорости…

Каси слушаше, докато й обясняваше за всяка скорост. Близостта му й пречеше да се съсредоточи. Усещаше специфичния му мирис във въздуха и напълно забрави къде се намира трета скорост.

— Хайде, готова ли си да започнем? — попита Блу и избърса потта от челото си. Избрал беше най-ужасния ден да я учи. Синята му работна риза лепнеше по тялото. Забеляза, че нейната лека плетена блуза е влажна между гърдите. Беше странно вълнуващо да си мисли за миниатюрните капчици пот, стичащи се между тези съвършени заоблености.

— Да не би да очакваш от мен да карам това чудо? — попита тя недоверчиво.

— Защо, смяташ, седя и се „пържа“ тук, по дяволите? — отвърна той сопнато, опитвайки да се съсредоточи върху урока, като се абстрахира от тялото й. — Кажи сега кое е първото нещо, което правиш, преди да потеглиш?

— Включвам двигателя.

— Грешка. Натискаш съединителя.

— Но аз няма да сменям скорости, просто ще запаля проклетата машина! — Жегата не й помагаше особено.

— Добре, запали я.

Каси завъртя ключа. Джипът оживя, наклони се напред и спря. Блу скръсти ръце на широките си гърди и погледна на другата страна, сякаш казваше: „Какво ти рекох!“ Каси натисна съединителя и още веднъж запали мотора. Двигателят забоботи.

— А сега какво?

— Искам да минеш на задна.

Тя започна борба с лоста, докато накрая откри задната скорост. Натисна газта и джипът излетя от алеята, понесе се по улицата и замалко да влезе в канавката.

— Натисни спирачките! — изрева той до нея.

Каси ги натисна с все сила и главата на Блу се блъсна в предното стъкло.

— Мили боже, да не искаш да ни убиеш? — изкрещя той.

— Нали ми каза да натисна спирачките! — викна тя в отговор.

— Откъде да знам, че ще скочиш върху тях!

Каси стисна зъби. През следващия половин час се упражняваше, докато накрая Блу реши, че може да излезе на задна от алеята. Отдалечи се на по-малко от двеста метра от къщата и той й каза да завие и да се върне обратно. Когато тя паркира джипа, и двамата мълчаха. Каси слезе от колата, хлопна вратата и се отдалечи сърдито.

— Утре ще започнем по-рано — извика той. — Преди да е станало толкова топло.

Тя не отговори и мъжът задържа поглед върху съблазнителното й дупе. Косата й се беше освободила от панделката, с която бе привързана, и Блу неволно си помисли как ли би изглеждала Каси гола, с тази буйна коса, спускаща се по раменете.

Той влезе в къщата и отиде право в малката стаичка отзад, която му служеше за кабинет. Провери телефонния секретар, на който имаше няколко съобщения за него и едно за Каси. Надраска на едно листче телефонния номер и излезе. Намери я да пие изстуден чай в кухнята.

— Търсила те е една жена от „Месинджър“ — каза той.

Каси го погледна изненадано:

— От вестника? Какво иска?

— Интервю. Нещо от сорта „Известна манекенка се прибира у дома“, предполагам.

— Чудно как са разбрали толкова бързо, че съм в града? — Никак не й се даваше интервю, още повече че живее временно у Блу Мичъм. Щом читателите разберат тази пикантна подробност, ще тръгнат приказки. От друга страна, ако откаже, може да излезе, че се опитва да скрие нещо. Трябваше да е подготвена…

— Не знам какво да правя — призна Каси.

— Не питай мен — измърмори Блу. — И без това никога не одобряваш предложенията ми.

Опита се да пренебрегне думите му, но в тях имаше истина. Тя още не беше забравила стария Блу Мичъм — скандалджията, побойника и женкаря.

— Вече ти казах, Блу. Може и да си се променил, но ми е нужно време да свикна.

Докато му говореше, той забеляза, че в косата й се преплитат кафяви и златисти нишки. Очите й бяха тъмни, повече теменужени, отколкото сини. Цветът им винаги беше го омагьосвал. Устните й бяха сочни и дори без червило имаха цвят на праскова: Ако тя знаеше и за половината от нещата, които искаше да й направи, щеше веднага да си събере багажа, дори ако трябва да се премести в съседния град.

— Каси, имаш ли ми доверие? — Въпросът му се стори ироничен след мислите, които току-що се бяха въртели в главата му.

— Мисля, че да. Защо?

— Но не напълно?

— Веднъж вече се доверих безрезервно на един мъж. А той замалко не ме унищожи. Никога вече няма да позволя на друго човешко същество да има подобна власт над мен.

Блу трябваше да е глух, за да не долови горчивината в гласа й. Прииска му се да я вземе в обятията си и да я успокои.

— Не всички мъже са такива, Каси. — Той замълча, вглеждайки се в чертите, които бяха толкова прекрасни в един момент и толкова далечни в следващия.

— Няма да рискувам повече — каза тя твърдо.

— Това френско копеле наистина е свършило „добра“ работа — измърмори мрачно Блу.