Шарлот Хюз
Хулиганът (2)

Втора глава

Каси се събуди от едно пръстче, което я бодеше в рамото. Тя примигна и срещна виолетовите очи на Брий.

— Блу каза да ти съобщя, че вечерята е готова — каза детето на майка си, после й хвърли заговорнически поглед. — Знаеш ли, че истинското му име е Нийл и че е наполовина индианец? — Брий не я изчака да отговори. — Тара каза, че е невъзпитано да го питаме защо кожата му е по-тъмна от нашата, но аз не мисля така. Невъзпитано ли е, че съм го попитала?

Още сънена, Каси се опита да се ориентира в думите на дъщеря си. Нямаше представа как да отговори на въпроса й, затова смени темата:

— Къде е Блу? — попита тя, прикривайки една прозявка с изящната си ръка.

— Отиде да свали кюфтетата от скарата.

При споменаването на името му домакинът влезе през задната врата, носейки чиния с кюфтета и една лопатка.

Каси се изчерви, когато погледът му се спря на дългите й крака, вдигнати върху табуретката.

— Дълго ли спах? — попита тя, опитвайки се да скрие неудобството си. Стана от креслото и се протегна, без да подозира, че очите на Блу са приковани в копринената блуза, под която се очертаваха гърдите й.

Мъжът се усети, че я гледа, но — дявол да го вземе! — досега не беше виждал такива съвършени крака и гърди.

— Около час — отвърна той най-накрая, а гласът му прозвуча необичайно дрезгаво. — Ти имаше вид на човек, който се нуждае от почивка, затуй поотложих печенето на кюфтетата и нахраних хлапетата с наличното в хладилника. — После постави чинията с кюфтетата на масата и се усмихна обезоръжаващо. — Знаех, че ще одобриш.

Трудно й беше да не отвърне на усмивката.

— Много си съобразителен — каза тя, като го приближаваше. Вместо отново да се качи на токчетата и да се подложи на нови мъки, Каси реши да остане по чорапи.

— Ще се изненадаш колко съобразителен мога да бъда, когато се наложи.

Стомахът на Каси се сви.

— Мисля, че говорим за две различни неща.

— Нима? А пък аз през цялото време си мислех, че се разбираме превъзходно.

Каси не отговори на тази закачка. Беше ясно, че неудобството й го забавлява. Вместо това, тя оцени спретнатия му вид. Беше си взел душ, докато е спала. Косата му все още бе малко влажна и той ухаеше на сапун. Поизносените му дънни бяха чисти, както и ризата с къси ръкави. Слава богу, беше закопчана.

— Така ли смяташ да стоиш и да ме съзерцаваш или ще дойдеш на масата?

О, колко самодоволен изглежда понякога, помисли си жената.

— Не те съзерцавах, просто се изненадах, че вече си взел душ.

— Научих се да се къпя още от малък, въпреки произхода ми — реагира той. — Би ли седнала, ако обичаш…

— Нямах това предвид, Блу — поясни Каси с въздишка, разочарована, че я мисли за плиткоумна снобка. — Искам първо да се измия, ако не възразяваш — каза тя, щом момичетата се настаниха около масата. Забеляза, че беше приготвил и салата. Как можеше да е толкова мил в един момент и да се държи така идиотски в следващия?

— Банята е надолу по коридора вляво — упъти я той, докато сервираше от цвъртящите кюфтета на момичетата.

Тара му благодари и погледна свирепо сестра си.

— Ти не каза благодаря — прошепна тя.

— Благодаря — каза Брий, вече с пълна уста.

Каси намери банята и изми лицето си със студена вода. Макар кратката дрямка да бе я освежила, все още изглеждаше толкова уморена, колкото се и чувстваше. Май умората се дължеше повече на присъствието на Блу, с когото беше постоянно нащрек, отколкото на ситуацията в момента. Все още беше изправена пред вероятността да не намери място за нощуване. Вече се здрачаваше.

Щом Каси седна на масата, забеляза, че приборите са наредени неправилно. Сякаш прочел мислите й, Блу й подаде едно кюфте и се усмихна:

— Момичетата наредиха масата, докато готвех.

Жената кимна разбиращо.

— Не знаех, че мъжете могат да готвят — каза Брий.

— Не говори с пълна уста, миличко — направи забележка майка й.

Брий сдъвка залъка си и преглътна:

— Моят татко не може да готви.

— Сигурно защото никога не му се е налагало — предположи Блу и се протегна да разроши косата й.

— Имаш ли деца? — попита Брий, карайки Каси да се размърда неудобно в стола си. Сигурна беше, че Блу е „посял“ отрочета из целия град.

Мъжът поклати глава:

— Нямам деца, Къдрокоске. Само двамата с Дюк сме. И още няколко коня и говеда. Ами ти? Ти имаш ли деца?

Брий се изкиска:

— Разбира се, че не, глупчо. Аз съм само на шест години.

Той се престори на изненадан:

— Пък аз през цялото време си мислех, че вече сте пораснали.

— Той просто се шегува, нали, мамо? — попита Тара, щом Брий се разсмя неудържимо.

Каси кимна и хвърли на Блу насмешлив поглед.

— Да, боя се, че мистър Мичъм е голям шегаджия. — Тя отпи от изстудения чай. Чудеше се дали ще може някога да погледне в тези сини очи, без сърцето й да заиграе. — Когато бях малка, той си правеше майтап с всички момичета в града.

— С изключение на майка ви — каза Блу заговорнически на момичетата. — Тя не ставаше за майтап.

Каси го погледна смутено. Надяваше се никой на масата да не е забелязал как след думите му пулсът й се ускори.

— Това е, защото съм алергична към пеницилин — каза тя лукаво. Блу отметна назад глава и се засмя. От дълбокия звучен смях по гръбнака й полазиха мравки.

Двете момичета изглеждаха объркани.

— Мамо, какво е пеницилин? — попита Брий.

— Много е сложно да ти го обяснявам сега — отвърна Каси. — По-добре си изяж вечерята, преди да е изстинала. — Тя почувства закачливия поглед на Блу върху себе си и едва успя да преглътне собствения си залък.

— Мистър Мичъм, каква порода е понито във вашия обор? — попита Тара.

— Защо не ме наричаш просто Блу? — предложи той. — Понито, което сте видели, е шотландска порода. Повечето са раздразнителни, но не и Пипин. Кротък, е като агънце.

— Много смешно име — каза Брий.

— Не съм го измислил аз. Купих го от едно семейство, което се премести в Тексас. Понито беше на тяхната дъщеря.

— Обзалагам се, че на момиченцето му е било мъчно — каза Тара. — Какво смяташ да правиш с него?

Мъжът вдигна рамене.

— Ами смятам да го чифтосам… — Той преглътна следващите думи, щом погледна към Каси. — Ъ… смятам да му намеря жена… и се надявам да си направят семейство, както моите говеда.

— Как правиш понита и бебета? — попита Брий с много сериозен вид. Каси и Блу неловко обърнаха глави към нея.

— Молиш се, глупаче — каза Тара и напъха един голям залък в устата си. — Нали така, мистър… Блу?

Въпросът го свари неподготвен. Въпреки това подпря лакти на масата и скръсти длани, сякаш внимателно обмисляше отговора.

— Чувал съм, че това е единият начин — каза той, а ъгълчетата на устата му потрепваха. — Ако не се получи, сигурен съм, че има някакъв помощен вариант.

Каси едва не се задави. Последното нещо, от което се нуждаеха дъщерите й, беше лекцията на Блу Мичъм за половия живот. Не че човекът не беше експерт в тази област, каза си тя.

— Обещах на момичетата да им купя пони, щом се установим — намеси се Каси в опит да промени темата.

— Аз мога да ви помогна — предложи Блу. — Познавам много хора, които отглеждат коне и…

— Не е необходимо — каза тя любезно. — И аз разбирам от коне. Като малка яздех, ако си спомняш. Всъщност сигурно съм събрала дузина сини панделки от спечелени състезания — обърна се гордо към децата. — Разбира се, първо ще трябва да взимате уроци по езда.

Блу не отговори. Ясно беше, че Каси не желае и не се нуждае от предложенията му. Може би не се доверяваше на неговата преценка. Кой знае защо, това го подразни. Уроци по езда, виж ти! Какво толкова имаше да се учи? Качваш се на коня и яздиш. Ако паднеш, просто го яхваш отново. Можеше да научи близначките да яздят за петнайсет минути, но нямаше да й се бърка. Изведнъж забеляза, че Брий клюма над чинията.

— На малкото момиченце май му се приспа — рече той.

— О, сигурно и двете са много изморени — каза младата жена, поглеждайки часовника си.

— Каси, останете, тук тази вечер — предложи Блу, изпълнен с милосърдие. Чувството беше ново за него и много искрено. — Горе има достатъчно място. Е, не е суперлукс, но можете да се настаните удобно. — Той й смигна. Пък и багажът ви вече е тук. Какво повече би могла да желаеш?

Жената инстинктивно поиска да се възпротиви, но поглеждайки към изморените момичета, се разколеба. Всъщност май това беше единственият избор, помисли Каси. Нямаха нито кола, нито място, където да отседнат, а и тя самата едва се държеше на крака. Утре ще помоли своя домакин да ги закара до близкия град, за да потърсят мотел. И все пак не беше много удобно да останат в къщата на Блу.

— Вече направи толкова много — каза тя и усети, че се предава и ще преспят под неговия покрив. Надяваше се само, че не прави голяма грешка.

— Нали за това са съседите, Каси. Хайде да не спорим повече. Иначе няма да ми стигне времето да пренеса тази планина от багаж горе. Мислила ли си да наемеш постоянен носач?

Каси се изправи, взела решение да остане. Инстинктът й подсказваше, че може да се довери на Блу.

— Аз пък ще почистя кухнята — каза тя бързо в желанието си да направи нещо. — Брий, иди и легни на канапето, докато ти приготвя леглото. — Момичето кимна, прекоси с натежали крачета стаята и се строполи на дивана.

Тара скочи да помага на майка си. Работеха бързо, докато Блу пренасяше багажа.

— Не знам какво щях да правя без теб — каза Каси на Тара и я погали по бузката. Докато Брий беше безгрижна и щедра в любовта си, Тара бе умерена и чувствителна не за възрастта си. Понякога й беше трудно да приеме, че дъщеря й е само на шест години.

— Мамо, харесва ли ти мистър Мичъм… искам да кажа, Блу? — попита детето, докато мъжът все още пренасяше багажа.

Много е проницателна, помисли Каси, допълвайки списъка с качествата на Тара.

— Разбира се — каза тя безгрижно. — А на теб?

Момичето вдигна рамене:

— Не е лош, но не искам да се омъжваш за него.

Майката зяпна от изненада.

— Откъде ти дойде това наум? Не съм виждала този човек от години. Единствената причина да сме тук е, че в момента няма къде другаде да отидем. Утре си тръгваме.

Думите й успокоиха Тара.

— Той те гледа много особено. Не искам да се омъжваш повече — каза тя убедено. — Не ми харесваше, когато бяхте женени с татко. Ти все плачеше. Мислиш, че не съм забелязала, но аз виждах всичко. И не си играеше толкова с нас. Стана по-добре, когато татко се изнесе.

Каси не знаеше какво точно да отговори. Тара беше прозряла отвъд фасадата на брака й с Жан-Франсоа. Колко ли трудно е понасяла факта, че родителите й просто се търпят.

— Нямах представа, че си се чувствало така, миличко — каза тя и притегли дъщеря си към себе си. — Отсега нататък ще сме си само трите, става ли? Най-страхотният екип. — Детето се усмихна в отговор.

— Всичко е готово, дами — обяви Блу, влизайки в стаята. — Приготвих ви и леглата. — Той се обърна към Каси. — Стаята ти е точно срещу тази на момичетата. — Хвърли поглед към Брий, която едва чуто похъркваше на дивана. — Искаш ли да я пренеса?

— Да, ако обичаш — каза жената. — Или те вече са пораснали, иди гърбът ми не е онова, което беше.

Блу с лекота вдигна Брий от дивана и се отправи по коридора и нагоре по стълбите, следван от Тара и майка й. Той внесе Брий в една от спалните и я остави на двойното легло, като внимаваше да не я разбуди.

— Благодаря — прошепна Каси, която се зае с обувките и чорапите на спящото момиче. Блу кимна и секунда по-късно го чу да слиза по стълбите. Щом съблече дъщеря си, тя затърси онези куфари с инициалите на Брий. За щастие откри ги бързо. Докато надяваше чиста нощница на спящото дете, Тара вече бе намерила своите куфари. Каси измъкна една розова нощница с бели лалета по яката. Подаде я на Тара.

— Тази вечер може да не се къпеш. Само си измий зъбите. — Момиченцето кимна и изчезна в банята с четка и паста за зъби в ръце.

Щом и двете близначки се озоваха в леглото, Каси се наведе, и ги целуна.

— Лека нощ, миличко — прошепна тя на Тара.

— Къде отиваш? — попита момичето неспокойно.

— Трябва да свърша работата в кухнята.

— Не се бави.

— Няма. Ако ти потрябвам през нощта, аз съм точно отсреща. — Детето кимна и се обърна, на една страна.

Младата жена остави вратата открехната и спря за няколко секунди на горната площадка. Нямаше представа, че дъщеря й е развила такова болезнено чувство на привързаност към нея. Всъщност от това дете можеше да се очаква подобно нещо. „Трябва да внимавате за малката — често казваше тяхната бавачка. — Може да е мълчалива, но винаги си има едно наум.“ Каси започваше да разбира. Докато Брий бързаше да сподели всяка своя мисъл, Тара можеше да носи нещо в себе си месеци наред. Несъмнено несполучливият брак, отвратителният развод и самото състояние на Каси навремето бяха оставили отпечатък върху всички тях.

Заклевайки се да компенсира дъщерите си за миналите страдания, тя се върна в кухнята. Блу беше разчистил, бе направил кафе и тъкмо го сипваше в две чаши.

— Не биваше да го правиш. Аз щях да си довърша работата — каза Каси.

— Видът ти беше такъв, сякаш всеки момент ще се строполиш от умора — отговори той. — Настанявай се удобно, докато избърша пода. Сметаната и захарта са на масата.

— Аз го пия чисто — взе чашата си тя. — Отказах се от сметаната и захарта и от още милион други лакомства, щом започнаха да ме напъхват в тези тесни дрехи.

— Може би отново ще започнеш да им се наслаждаваш, след като вече си се прибрала у дома. И без това си много слаба.

— Благодаря, Блу — каза Каси тихо и искрено.

Мъжът я погледна изненадано.

— За какво?

— За всичко. За това, че ни остави да преспим тук.

Блу вдигна рамене.

— Да не си помислила, че мога да ви изхвърля на улицата, за бога? Може и да не съм светец, но не съм напълно безчувствен.

— Променил си се.

— Всички се променят. Нали затова е животът. — Той се пресегна и хвърли боклука в кофата.

— Какво те е променило?

— Пораснах, Каси — каза Блу делово. — Точно както и ти. — Погледът му се спря за малко върху устните й и се спусна към гърдите, сякаш за да подкрепи думите. По лицето му бавно се плъзна усмивка, а очите му потъмняха. — Но в някои отношения още съм си същият.

— Какво имаш предвид?

— Щом видя нещо, което ми харесва, си го пожелавам.

— И винаги ли го получаваш?

Погледът му срещна нейния и го прикова:

— Винаги.

Каси усети как сърцето й неистово подскочи, щом смисълът на думите му стигна до съзнанието й. Трябваше да избяга от тези бездънни очи, иначе можеше да се удави в тях. Тя се извини и забърза по коридора. Отвори мрежестата врата и излезе на предната веранда. Треперещите й ръце стискаха чашата. За пореден път си бе позволила да отиде твърде далеч в приказките с Блу. В един момент разговорът им изглеждаше напълно невинен, а в следващия мъжът сякаш я прелъстяваше с думи. Нейна ли беше вината, че го въвлича в разговори, които ненадейно се превръщаха в чувствена игра на думи? Сигурно Блу беше експерт в това отношение и тя трябваше винаги да е нащрек. Сега най-доброто, което можеше да направи, беше да си изпие кафето и веднага да си легне.

Макар нощта да бе топла, вентилаторът на верандата я правеше приятно хладна. Каси забеляза голяма люлка и след няколко крачки се отпусна в нея. Сякаш енергията й се изцеждаше от всяка пора на тялото. Ваната на горния етаж изглеждаше много съблазнително. Може би имаше нужда от една млечна баня, помисли тя и въздъхна тежко. Толкова искаше най-после да се прибере у дома, а се сблъска с такива перипетии. И най-важното — в сметките й не влизаше отново да разчита на мъж, още по-малко на някой със скандалната слава на Блу Мичъм.

Мрежестата врата изскърца и вдигайки поглед, Каси видя Блу да стои на прага с чаша кафе в ръка. Раменете му изпълваха рамката на вратата и трябваше да се понаведе малко, за да мине.

— Имаш ли нещо против да ти правя компания? — попита той.

— Заповядай — каза тя любезно. Макар че този мъж я смущаваше, той все пак бе спасил нея и дъщерите й от непредвидими неприятности. Нещо повече — беше се оказал превъзходен домакин, въпреки чувствените нотки, прокрадващи се постоянно в думите му. Навярно маниерът му просто си беше такъв. Каси бе на път да престане да го третира като враг, но решението й се разклати, щом Блу подмина шезлонгите и седна до нея на люлката.

Мъжът усети неудобството й.

— Човек не може да има вяра на тези шезлонги — каза той. — Купих ги заедно с къщата и още не съм успял да ги поправя. Люлката е нова.

Тя продължаваше да изглежда притеснена и Блу сподавено се засмя.

— Всичко е наред, Каси. Никога не съм насилвал жена.

— Защото не ти се е налагало — каза тя, опитвайки се да прозвучи безгрижно и незаинтересовано.

— Това е любимият ми час на деня — каза той, пренебрегвайки думите й. Гласът му бе нисък и прелъстителен и я накара да настръхне. — Време, когато се освобождаваш от всичките си мисли и проблеми и оставяш жабите и щурците да успокояват уморената ти душа.

— Моля? — Младата жена беше объркана още повече. Онзи Блу Мичъм, когото познаваше отпреди, не би бил способен на подобни мисли. Той беше припрян, груб и нахален — същинска напаст. Тя можеше да си го представи да кара някоя бричка и, да живее в порутена къщичка с татуирана жена. Но изобщо не допускаше, че би могъл да се занимава с деца, котенца и понита, да бъде улегнал собственик на голяма ферма. Да не би светът да се е обърнал наопаки?

— Момичетата ти са красиви — каза Блу и се засмя тихо. — Смехът сякаш предизвика протичането на слаби токове по гърба на Каси. — Никога не съм си представял, че имаш близначки. Сигурно много се гордееш с тях.

Тя въздъхна облекчено. Поне бяха на безопасна тема.

— Те са всичко за мен.

— Баща им съгласен ли е да живеят толкова далеч? — попита Блу. — Няма да му е лесно да ги посещава.

— Не възразява — каза Каси, без да обяснява повече. Не смяташе да признава, че Жан-Франсоа почти не се интересува от момичетата. Всъщност той не беше ги приел още от самото начало; бяха се появили само защото тя не го послуша и не прекъсна бременността си тъкмо когато беше на върха на славата.

Каси рязко си пое дъх, когато Блу внезапно я върна в настоящето, поставяйки ръка на гърба на люлката. Тя замръзна, после осъзна, че става смешна. Човекът просто искаше да се настани удобно.

— И какво смяташ да правиш сега? — попита той.

Каси отвърна без колебание:

— Ще започна нов живот. — После се засмя на думите си. — И ще видя какво ще правя с онази мизерна съборетина, дето минава за къща.

— Значи се отказваш от кариерата си.

— Не съм казала такова нещо.

— Но би предпочела да не говориш за това.

Тя му хвърли кос поглед. Лунната светлина очертаваше съвършения му профил. Носът му беше прав, челюстта квадратна, а устата — чувствена. Все още бе поразително красив. Не беше загубил магнетизма си, който привличаше толкова много жени. Защо ли не бе се оженил?

— Можеш ли да пазиш тайна? — Едното ъгълче на устата й се изви в усмивка.

— С това съм известен.

Този път Каси се засмя с глас.

— Бас държа, че е така. — Когато мъжът я погледна безизразно, тя продължи: — Искаш да кажеш, че никога не си се хвалил на момчетата в съблекалнята за твоите завоевания сред слабия пол? — Той изглеждаше изненадан от въпроса й. — Мили боже, та за теб имаше опашка, стигаща чак до Дейри Куин. Чудя се как комбито ти не се разпадна.

Блу се развесели.

— Питаш ме дали съм от фукльовците, дето след всяка целувка бързат да се похвалят?

Докато говореше, той докосна раменете й с пръсти и Каси потрепери. По дяволите, как беше възможно в докосването му да има такава сила!

— Защо не се увериш сама? — предложи мъжът.

Каси замръзна на мястото си. Тялото й изпадна в шок. Нима Блу току-що беше предложил да я целуне? Не беше ли достатъчно, че е сама с него под небето и вдъхва аромата му? Трябваше ли да я изкушава, като я кара да си представи как ще се приюти в тези силни обятия? Но тя явно не разсъждаваше нормално. Беше изморена. Точно така. Иначе отдавна да е скочила от люлката и да е взела стълбите с такава бързина, сякаш животът й зависи от това. Наистина не й беше работа да зяпа звездите в компанията на Блу Мичъм.

— Доста време е минало, нали, Каси?

Младата жена се откъсна от мислите си.

— Какво?

— Откакто не си била с мъж.

Тя се надяваше той да не забележи изчервяването й. Щеше да разбере, че се е докоснал до истината… Бракът й не беше успешен, не й донесе нито физическо, нито емоционално удовлетворение. Но нямаше нужда Блу да го знае.

— Не обсъждам личния си живот — промълви Каси, вперила поглед в нощта.

— Видях го в очите ти още щом те погледнах днес — каза той, без да обръща внимание на думите й. — Празнотата, самотата, копнежа.

— И сигурно си мислиш, че ти си мъжът, който ще ме излекува? — Тя се обърна рязко към него, решена да го постави на място. Мичъм не беше се променил, колкото си мислеше.

— Може би.

— На куково лято!

Жената понечи да се изправи, но той я спря, като сграбчи здраво китката й с голямата си ръка.

— Грубостта не ти отива, Каси — каза Блу и веднага я пусна, взе чашите и ги постави на парапета на верандата. После подпря с пръст брадичката й и повдигна лицето й тъй, че да го погледне: — Очите ти винаги са били твоето богатство… не ме гледай лошо с тях.

Тя осъзна, че е спряла да диша. Изведнъж външният свят нахлу в нейното съзнание. Звездите приличаха на проблясващи диаманти. Нощните звуци сякаш плетяха невидима мрежа. На верандата полъхна лек бриз, но той не успя да охлади пламналата й плът. Жената потрепери. Уханието на Блу и топлият му дъх бяха също толкова прелъстителни, колкото и чувственият му баритон. Сините му очи сякаш проникваха право в душата й.

— Знаеш ли какво мисля? — прошепна той. — Мисля, че толкова много искаш да те целуна, колкото и аз. — Каси опита да реагира, но още преди да произнесе звук, Блу я притегли в прегръдките си и заглуши протеста й.

Тя седеше неподвижно, шокирана и зашеметена, усещайки устните му върху своите. Сякаш времето бе спряло, но бясно биещото й сърце отброяваше всяка секунда. Устните му имаха чудесен вкус — горещ и мъжки, ухаещ на кафе.

Каси неволно се отпусна в прегръдките му. Искаше й се да поеме топлината от тялото му, да усети силата на всеки мускул. Гърдите й силно и до болка се притискаха към неговите. Тя колебливо обви с ръка врата му и го притегли още по-близо… Каси усети, че се разтапя… Не си даваше сметка какво върши; тя не разсъждаваше, тя чувстваше. Идеше й да закрещи от разочарование, когато Блу прекъсна целувката. И двамата си поеха жадно въздух.

За кратък зашеметяващ миг те се взираха един в друг. Изведнъж мъжът се усмихна и Каси разбра, че е подвластна на чара му.

— Получи ли отговор на въпроса си?

Тя нямаше и най-малка представа за какво говори той. Мозъчните и клетки сякаш бяха блокирали и не пропускаха разумна мисъл.

— Имаш предвид целуването и дали си се хвалил? — попита жената глухо.

Блу се засмя.

— Не, говоря за една страница от твоя дневник — там се питаше какво ли е да те целуна.

Каси помисли, че не е чула добре.

— За какво говориш и какво общо има тук някакъв дневник? — Господи, тя съвсем беше забравила за дневника си. Навремето той беше отдушник на най-съкровените й желания. Но откъде би могъл Блу да знае за него?

— Не биваше да ти казвам — рече мъжът.

Каси скръсти ръце и опърничаво вдигна брадичка.

— Напротив, трябваше. Та какво за дневника ми?

Той въздъхна. Нямаше да й се понрави онова, което щеше да каже.

— Помниш ли, че едно лято родителите ти ме наеха да боядисам къщата отвътре? — След няколко секунди тя кимна. — Ти беше момиче на около петнадесет тогава. Ами… — Блу се поколеба.

— Хайде, продължавай. — Каси почувства стягане в стомаха.

— Щом стигнах до твоята стая и започнах да размествам мебелите, чекмеджето от нощното ти шкафче падна на земята и той беше там. Заключен с катинарче.

— Дневникът ми?

— Да. Сърбяха ме ръцете да го отворя.

— Но аз винаги криех ключа.

Блу се разсмя.

— И по-сложни неща съм отварял.

— Не се съмнявам — промърмори тя. — И какво прочете?

— Почти всичко.

Каси почервеня до корените на косите си.

— Но това е ужасно! — каза тя, премествайки се колкото може по-далеч от него. — Никакво уважение ли не изпитваш към интимните мисли на хората?

Блу отново я притегли в прегръдките си, въпреки протестите й.

— Тогава нямах толкова скрупули. Исках да знам какво те правеше по-различна от останалите момичета. Какво те открояваше. Освен че беше най-красивото момиче в града — добави той.

Каси не можа да не се почувства малко поласкана от тази оценка. Произнесена от жребеца на Пекюлиър, Мисисипи, тя си беше направо комплимент. Все пак мисълта, че е научил най-съкровените й тайни, много от които се бяха отнасяли до него, бе малко обезпокояваща. Момчетата в Пекюлиър изглеждаха скучни и безлични в сравнение с Блу. Е, сигурно не беше писала кой знае колко скандални неща в един дневник, който й бяха подарили за четиринадесетия рожден ден.

— Тогава бях още хлапе — каза накрая, сякаш това обяснение бе достатъчно. — Ти беше по-голям и с твоето поведение… Сигурно съм била впечатлена. Освен това още не бях целувана — призна тя.

— Трябва често да те целуват.

Младата жена реши, че посоката, в която отиваше разговорът, е опасна.

— Май е по-добре да се прибирам — каза тя с намерение да сложи край. Изправи се от люлката. Този път Блу не я спря и също стана.

— Не биваше да ти казвам за дневника. — Той отново я прегърна и ръката му загали гърба й, описвайки кръгове, които накараха тялото й да настръхне.

Тя вдигна рамене, опитвайки се с всички сили да изглежда безразлична. Отчаяно й се искаше да си припомни какво точно бе писала. Сигурно дневникът, опакован с другите й вещи, бе прибран на тавана от родителите й. Един ден тя ще го намери.

— Няма значение. Нали ти казах, че бях само едно хлапе. Хлапетата обичат да фантазират.

— Също и възрастните.

— Моля те, не прави това.

— Кое?

— Не ми гали гърба така.

— Приятно ти е, нали? Много ли ти е приятно, Каси?

Името й прозвуча като кадифен шепот върху устните му. Тя се престори, че не го е чула, докато се освобождаваше от прегръдката му. Взе двете чаши от кафето и влезе в къщата. Внезапно осъзна, че цялата трепери. Блу Мичъм не беше просто я целунал. Той беше докоснал нейната същност. Най-съкровената й същност.

Мъжът я последва в кухнята, изчака да остави чашите в мивката и отново посегна да я прегърне.

— Иска ми се да те схрускам — каза той.

— Блу! — Каси не се усъмни в това и за момент. Очите му бяха изпълнени с желание. — Нищо няма да излезе, щом трябва да бягам от теб.

— Да, но ти бягаш в кръг. Ако исках, досега да съм постигнал своето.

— Какво те спира тогава? — попита тя предизвикателно, уморена от двусмислиците, които той й подхвърляше изкусно през цялата вечер.

— Аз съм търпелив човек. Ще чакам ти да дойдеш при мен.

Усмивката върху лицето му я накара да се запита дали говори сериозно.

— Аз да дойда при теб? Не се виждам в тази роля.

— Отговори ми само на един въпрос. Това ли очакваше от целувката?

Знаеше, че трябва да излъже, но бе невъзможно да погледне в тези ясни сини очи и да не каже истината.

— Да, добре беше — призна тя почти шепнешком. — По-добре, отколкото очаквах. Тъкмо затова няма да се повтори повече.

Блу се усмихна многозначително:

— Никога не казвай никога. Вече ти казах, че теб трябва често да те целуват. Когато си готова, ще те отведа на Луната.

— Само в твоите сънища! — Тя се опита гласът й да прозвучи категорично, докато омекналите й крака я отнасяха към стълбите под втренчения взор на Блу. Хвърляйки му последен поглед през рамо, усети как в стомаха й нещо запърха, сякаш там бе влетяло колибри.

— Лека нощ, Каси — каза той нежно.

Жената промълви отговора си от горната площадка и побърза да влезе в спалнята срещу тази на дъщерите си. Потъна в дебелия пухен дюшек и затвори очи. Беше направила грешка, като остана в къщата на Блу Мичъм.

Щеше да я поправи още сутринта.