Филип Финч
Диамантите на Рурк (38)

37.

Следобед Съни я попита дали може да направи пържоли по швейцарски за вечеря. Това беше любимото му ястие — задушени с лук пържоли по швейцарски, картофено пюре и зелен фасул. Разбира се, отговори тя. А може ли и шоколадова торта, попита пак той. Добре, съгласи се тя и накрая прекара почти целия следобед в кухнята.

Нямаше нищо против. Само се притесняваше, че той беше неспокоен през целия следобед и гледаше през прозорците. Поседя на дивана, после излезе навън и започна да подхвърля гумена топка на стената на къщата. Стотици пъти. Туп, туп, туп. Час и нещо. Навъсен.

Сякаш го бяха изправили пред бесилката. И ако действително беше така, той би поискал за последна вечеря пържоли по швейцарски с лук, картофено пюре, зелен фасул и шоколадова торта.

По време на вечерята непрекъснато повтаряше колко е вкусно, но повечето ядене остана в чинията му. Рой поиска да играят на карти, но Съни отказа. Трябвало да правят нещо заедно. Затова няколко часа строиха небостъргачи с конструктора Лего. После Съни изкъпа Рой, занесе го в леглото, зави го и го целуна.

Мери беше в хола и гледаше „Бар Наздраве“ по телевизията. Нол застана до дивана, погледа една минута и се позасмя на някои от шегите. Сетне се наведе и целуна Мери по врата, зад ухото. Тя потрепери от възбуда.

— Съни, още не е време за лягане.

— Какво от това?

Той я занесе на ръце до спалнята. Беше нежен, бавен и внимателен. Направо разкошен. Макар че мислеше за друго. След това я задържа в прегръдките си и дълго я милва без да откъсва очи от тялото й.

— Хубава си — рече той. — Наистина си хубава.

— Искам да доставям удоволствие.

Заспаха. Съни задряма пръв и Мери си помисли, че каквото и да го измъчва, той ще го забрави до утре, ако не и завинаги. И тя заспа.

Следващото, което чу, беше звънът на будилника.

Съни го спря. Мигновено седна на леглото и започна да се облича.

— Къде отиваш? — попита Мери.

— На работа.

— Ами!

— Боя се, че се налага.

Той обу панталона и закопча ризата си.

— Иска ми се да не ходиш.

— И на мен. Но трябва.

Съни нахлузи ботушите и каза:

— Ако тази нощ всичко мине добре, утре напускам.

— Какво толкова ще става тази нощ?

— Много.

— Но няма да е лесно, така ли?

— Хубавите неща се постигат трудно.

Значи затова беше вечерята! Съни направи всичко като за последен път. Дори оная работа в леглото. След като беше нагласил будилника да звъни.

— Ти обеща — рече Мери. — Каза, че няма да рискуваш, а сега правиш точно това.

Той не си направи труда да спори — само се наведе над леглото и се вгледа в нея.

— Да те вземат дяволите — каза Мери.

Разбра, че той се обиди и протегна ръце към него. Съни се наведе и я прегърна. Дълго я държа в обятията си. Толкова дълго, че Мери си помисли, че е променил решението си и няма да ходи никъде.

Но накрая той я целуна, пусна я и излезе от стаята.

Мина през задната врата. Тя го видя през прозореца на спалнята как отиде в гаража и излезе с един брезентов сак, метнат през рамо. Занесе го в микробуса и го сложи отзад. Качи се, двигателят запали от първия път и Съни потегли.