Филип Финч
Диамантите на Рурк (36)

35.

Уелкъм ги чакаше на улицата пред апартамента си. На рамото му беше преметнат зелен сак. Отвориха му вратата да се качи и Кейтлин протегна ръка към сака.

— Направи ли ги? — попита тя. — Дай да ги видя, искам да ги видя.

Уелкъм държеше здраво сака и не искаше да се качи в колата.

— Първо парите, ако не възразявате.

— Плати му — каза Кейтлин, изгаряща от нетърпение да вземе сака.

Хейс му подаде една тенекиена кутия от бисквити. Уелкъм махна капака и видя парите. Затвори кутията, подаде сака на Кейтлин и се качи.

— Нататък по Полк има една банка, в която имам влог. Искам да се отърва от мангизите.

— Не си придавай толкова важност — рече Кейтлин, която вече ровеше в сака.

— Ще свършат работа — каза Уелкъм.

— Какво ще направиш с тях, ако смея да попитам?

— С пластичните експлозиви ли?

— Не, с парите — отговори Хейс.

— Въртят ми се няколко идеи в главата — рече Уелкъм. — Има време.

 

 

Беемвето беше само на паркинга, когато Нол спря пред амфитеатъра в Маунт Тамалпас. Хейс, Кейтлин и Уелкъм седяха на стълбите. Зеленият сак беше до Уелкъм.

— Здрасти, Канзас — рече Нол.

— О, Оклахома.

— Момчета, да говорим по работа — намеси се Хейс и отвори сака.

Той беше пълен с контейнери, надписани с черно мастило. Уелкъм взе един от тях, на чийто капак пишеше ТЗ.

— Термичен Заряд — обясни той. — За трансформатора. Нагласяш детонатора на петнадесет минути и забравяш за него. На дъното на сака сложих и няколко метра певеце тръба, дебела два сантиметра и половина. Фитилът ще пуска искри и за да не ги види някой през мощта, ще го вкарам в тръбата.

— Хитро — отбеляза Нол.

— Той е професионалист — добави Кейтлин.

— Благодаря — отговори Уелкъм.

Той махна капака на друг контейнер. Вътре имаше една консерва от бира, увита във вестник. Уелкъм я извади. Към тенекията бяха прикрепени два дървени чепа, дълги по няколко сантиметра, които образуваха нещо като крачета. Бирената консерва беше пълна с пластичен взрив С-4.

Уелкъм постави консервата на крачетата й върху една от каменните пейки.

— Основният принцип при насочения взрив е, че го нагласяш така, че да съсредоточиш взривната енергия в определена посока. Все едно държиш лупа на слънцето, фокусираш я върху къс хартия и прогаряш дупчица в нея. Затова са крачетата — да ги държат в определено положение. Фунийката всъщност играе ролята на лупа. Прикрепяш това нещо към стоманата — там, където искаш да пробиеш дупка. И готово. Тук има шест заряда — с различни размери, обозначени с 1, 2 и 3. 3 е най-тежкият. Той пробива седем сантиметрова дупка в танк. Не знаеш нищо за сейфа, затова трябва да внимаваш как използваш тези неща. Сейфът има външна стена, изолационен пласт. Има и вътрешна обвивка. Използваш 3, за да премахнеш заключващия механизъм. Насочваш го надолу, към едната страна на сейфа и взривяваш ключалката, като експлозията се разпространява само във вътрешната обвивка. Иначе ще разрушиш всичко, ще вдигнеш във въздуха съдържанието на сейфа. Дупчицата отгоре е за детонатора. Прикрепил съм детонатор под всяка капачка, виждаш ли? Натискаш го навътре, когато си готов да използваш взрива, не преди това. Детонатор с електрическо захранване — съвсем просто. Свързваш с жица двата края, намираш място да я пъхнеш отзад и правиш електрическа верига с батерия.

— Деветволтова ще бъде ли достатъчна? — попита Нол.

— Напълно — отговори Уелкъм.

Нол взе взрива. Консервата беше натъпкана до горе. На дъното експлозивът образуваше вдлъбнатина около една от фунийките.

— Никога не съм взривявал бомби — рече Нол. — Само ръчни гранати.

— Не гледай на това като на бомба — каза Уелкъм. — Представяй си, че е бургия. Най-шумната и бърза бургия, която си използвал. Втълпиш ли си го в главата, всичко ще бъде наред.

— Поразен съм.

— Би трябвало — отбеляза Кейтлин. — Не ни излезе евтино.

— Да, но ще си получите онова, за което сте платили — Уелкъм прибра взрива и дръпна ципа на сака. После го даде на Нол.