Филип Финч
Диамантите на Рурк (32)

31.

— А сега, по въпроса за парите — каза Уелкъм.

Тримата с Кейтлин и Хейс се връщаха в Сан Франциско с мерцедеса.

— Нали се разбрахме за десет процента? — рече Хейс.

— Но аз нямам представа какво има в сейфа. Искам да ми дадете някаква гаранция. Не процент, а твърдо заплащане, за да не изляза с празни ръце. Двадесет и пет хиляди долара. И предплата за апартамента за шест месеца. Така ще имам време да помисля какво ще правя по-нататък, за да не се впускам прибързано в нещо, което не е за мен.

— Не мога да ти платя двадесет и пет хиляди — отговори Хейс.

— Мисля, че можеш.

Уелкъм се почувства самонадеян. Беше детинско, но искаше той да бъде човекът с отговорите, към когото да са устремени всички погледи. Не знаеше как се държат престъпниците в подобни ситуации, но предполагаше, че номерът му ще мине. Знаеше как да бъде неотстъпчив, твърдоглав и да отправя заплахи, ако се стигнеше дотам.

Странно — Хейс и Кейтлин знаеха само, че в онази къща има сейф, но нищо повече. Те имаха нужда от него, за да приготви експлозива. Трябваше им и Оклахома, за да извърши обира. Всеки знае, че богаташите наемат други хора да им вършат мръсната работа, с която те не си правят труда да си цапат ръцете. Но да даваш на друг правата върху престъплението си — това вече беше крайно разточителство.

Как ли се чувства един такъв тъп нещастник? Като се има предвид, че може да си го позволи на всичко отгоре?

— Нямам излишни двадесет и пет бона — каза Хейс.

— Трябва да ти е ясно, че няма да споря с теб цяла нощ колко пари имаш. Но цената е тази — двадесет и пет хиляди.

— Плати му — намеси се твърдо Кейтлин.

— Добре — съгласи се Хейс. — Двадесет и пет хиляди.

— Веднага щом свърша работата.

— Добре.

— Нещо друго? — попита Хейс.

— Необходим ми е пластичен експлозив С-4 за насочения взрив. Не мога да вляза в железарския магазин и да си го купя. Военните доста го използват. Имам един стар боен приятел, който е сержант на взвод в Кемп Пендълтън. Той може да ми помогне. Но няма да е евтино.

— Колко?

— Около десет хиляди.

— Десет хиляди?

— Това е сериозна контрабанда. Той ще поеме голям риск. Да не мислиш, че ще го направи безплатно?

— Господи, десет хиляди! Опитай се да смъкнеш на пет. Това са прекалено много пари за един военен.

— Трябва да бъдат десет хиляди.

— Скъпи — обади се пак Кейтлин, — престани да шикалкавиш, не ти отива.

— Добре.

— Освен това ще трябва да ми дадете една от колите си, за да отида при него. Пътят е дълъг и мисля, че мерцедесът ще ме устрои напълно. В него има място да протегна крака си. Бих отишъл със самолет, но уредите на летището ще засекат пластичния взрив в багажа ми.

— Добре, давам ти колата за двадесет и четири часа.

— Благодаря ти от името на сакатия ми крак.

— Двадесет и пет хиляди плюс десет хиляди за материалите — каза Хейс, — десет процента от откраднатото и да отидеш с мерцедеса. Бива те по преговорите.

— Само знам, че имам онова, което ти трябва и колко струва то. Някой ми каза това веднъж и колкото повече се замислям, толкова по-смислено ми се струва.

 

 

Закараха Уелкъм до апартамента му. Тази сутрин той не бе направил обичайната си разходка. Облече анцуга, обу маратонките, излезе и тръгна по Джексън стрийт. Тъкмо се готвеше да пресече Дивизадеро, когато една кола зави рязко пред него до бордюра и спря на пешеходната пътека. Беше син шевролет камаро.

— Искаш ли да пием по една бира? — попита Оклахома.