Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paradise Junction, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Филип Финч. Диамантите на Рурк
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 1995
Редактор: Анелия Христова
История
- —Добавяне
- —Корекция на правописни грешки
12.
Мери не ги видя. Тя стоеше до вратата за персонала. Нол беше паркирал на около петнадесет метра от нея, но тя търсеше микробуса.
— Мамо — извика Рой.
Мери се приближи до шевролета. Нол й отвори вратата и тя се качи.
— Знам, че е разточителство.
— Нуждаем се от толкова много други неща. Сметките за следващия месец.
— Хей — рече нежно Нол и сложи пачката в ръката й.
Дори след покупката на колата оставаха още деветнадесет хиляди долара.
За секунда Нол не беше сигурен какво ще направи Мери с парите. Помисли си, че ще ги хвърли в лицето му. Или ще отиде до кофата за боклук и ще ги пусне там. Но накрая тя ги пъхна в чантата си и я притисна до гърдите си.
— Попаднал съм на истинска златна мина — рече Нол.
— Знам.
— Винаги съм искал да карам истинска кола, а не онзи микробус.
— И аз искам нещо.
— Така ли? Ами да отидем да го купим. Веднага.
Мери отвори чантата си и извади сгъната диплянка със снимки на недвижими имоти. Имаше ги на входа на всеки супермаркет и универсален магазин. Списък на къщи за продан.
Нол не знаеше, че е взела една от тези брошурки.
Тя я разгърна точно на страницата, която бе избрала.
— Намира се чак от другата страна на Су-сити. Има доста път дотам — каза Мери.
— Облегни се назад и се отпусни — рече Нол.
Шевролетът избуча от паркинга.
— Колата е състезателна — обади се Рой от задната седалка.
Излязоха на магистралата след около тридесет минути. Мери започна да чете указанията от диплянката. В продължение на два-три километра минаваха покрай разни отбивки от пътя, странични шосета и ниви, из които бяха разпръснати къщи.
Беше юли. Нол включи климатичната инсталация. В Сан Франциско сигурно трябва да си облечеш пуловер. Но тук — на няколко километра от океана и мъглата — лятото си е лято. Тревата беше пожълтяла. Кравите и конете се печаха на слънцето.
Мери му каза да завие пак надясно и после спряха пред тухлените порти на Еджуд Манор. Отпред висеше табела, на която пишеше, че в къщата има четири спални и първоначалната цена е 189 500 долара.
Нол хвърли един поглед наоколо и пресметна, че на близо шейсет хиляди квадратни метра са разположени стотина ферми. Някои от къщите бяха довършени, а другаде имаше само бетонни плочи в земята.
— Хайде — каза Мери. — Нали искаше да караш? Карай!
Нол пое бавно по асфалтираните улици. Навсякъде бяха разпръснати купчини дървен материал, кашони с керемиди, чимове, млади дървета, изтръгнати с корените и конопени платна — сякаш някой строеше предградия в средата на пасбището.
Нол се замисли за миг и установи, че това наистина е така.
Проблемът беше, че всеки искаше да участва в надпреварата. Хората смятаха, че са спечелили от лотарията, ако живеят на един час път от първото улично задръстване на магистралата. За тях това означаваше, че се радват на хубав живот.
— И през ум не ми е минавало да купуваме къща, Съни — каза Мери. — Но ти започна да печелиш добре… Затова се замислих. Искам да имаме собствен дом. Без хазяи, а? Толкова много го искам, че вече не ме интересува откъде идват парите.
Почвата в браздите, които оставяха булдозерите, беше почти черна. Небето беше синьо. В далечината се виждаха очертанията на засети с пшеница възвишения. През есента, след един обилен дъжд, те щяха да станат зелени като сукното на маса за билярд. Нол се зачуди кога ли някой ще реши да построи и там къщи.
— Днес си мислих за Оклахома — рече той. — Опитвах се да се сетя защо се махнахме оттам.
— Не си ли спомняш? Искахме да ни върви като по мед и масло. Мислехме, че мостът „Голдън[1] Гейт“ е от чисто злато. Щяхме да откъртим парче и да живеем от него до края на живота си.
— Да, точно така — отговори Нол. — Понякога забравям.
Асфалтът свърши. Намираха се пред една пуста нива с ограда. Портата в другия край беше отворена. Нол видя, че, земята е разпределена на парцели. Още няколко места бяха маркирани с найлонови ленти. Имаше и една по-дълга улица.
— Е, какво ще кажеш? — попита Мери.
Нол обърна по сухата трева и потегли по обратния път.
— Мисля, че ми трябват още малко пари и че е по-добре да се заема с работа, ако искам да ги спечеля.