Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise Junction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho(2014)
Разпознаване и корекция
artdido(2014)
Допълнителни корекции
hammster(2016)

Издание:

Филип Финч. Диамантите на Рурк

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1995

Редактор: Анелия Христова

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на правописни грешки

12.

Мери не ги видя. Тя стоеше до вратата за персонала. Нол беше паркирал на около петнадесет метра от нея, но тя търсеше микробуса.

— Мамо — извика Рой.

Мери се приближи до шевролета. Нол й отвори вратата и тя се качи.

— Знам, че е разточителство.

— Нуждаем се от толкова много други неща. Сметките за следващия месец.

— Хей — рече нежно Нол и сложи пачката в ръката й.

Дори след покупката на колата оставаха още деветнадесет хиляди долара.

За секунда Нол не беше сигурен какво ще направи Мери с парите. Помисли си, че ще ги хвърли в лицето му. Или ще отиде до кофата за боклук и ще ги пусне там. Но накрая тя ги пъхна в чантата си и я притисна до гърдите си.

— Попаднал съм на истинска златна мина — рече Нол.

— Знам.

— Винаги съм искал да карам истинска кола, а не онзи микробус.

— И аз искам нещо.

— Така ли? Ами да отидем да го купим. Веднага.

Мери отвори чантата си и извади сгъната диплянка със снимки на недвижими имоти. Имаше ги на входа на всеки супермаркет и универсален магазин. Списък на къщи за продан.

Нол не знаеше, че е взела една от тези брошурки.

Тя я разгърна точно на страницата, която бе избрала.

— Намира се чак от другата страна на Су-сити. Има доста път дотам — каза Мери.

— Облегни се назад и се отпусни — рече Нол.

Шевролетът избуча от паркинга.

— Колата е състезателна — обади се Рой от задната седалка.

Излязоха на магистралата след около тридесет минути. Мери започна да чете указанията от диплянката. В продължение на два-три километра минаваха покрай разни отбивки от пътя, странични шосета и ниви, из които бяха разпръснати къщи.

Беше юли. Нол включи климатичната инсталация. В Сан Франциско сигурно трябва да си облечеш пуловер. Но тук — на няколко километра от океана и мъглата — лятото си е лято. Тревата беше пожълтяла. Кравите и конете се печаха на слънцето.

Мери му каза да завие пак надясно и после спряха пред тухлените порти на Еджуд Манор. Отпред висеше табела, на която пишеше, че в къщата има четири спални и първоначалната цена е 189 500 долара.

Нол хвърли един поглед наоколо и пресметна, че на близо шейсет хиляди квадратни метра са разположени стотина ферми. Някои от къщите бяха довършени, а другаде имаше само бетонни плочи в земята.

— Хайде — каза Мери. — Нали искаше да караш? Карай!

Нол пое бавно по асфалтираните улици. Навсякъде бяха разпръснати купчини дървен материал, кашони с керемиди, чимове, млади дървета, изтръгнати с корените и конопени платна — сякаш някой строеше предградия в средата на пасбището.

Нол се замисли за миг и установи, че това наистина е така.

Проблемът беше, че всеки искаше да участва в надпреварата. Хората смятаха, че са спечелили от лотарията, ако живеят на един час път от първото улично задръстване на магистралата. За тях това означаваше, че се радват на хубав живот.

— И през ум не ми е минавало да купуваме къща, Съни — каза Мери. — Но ти започна да печелиш добре… Затова се замислих. Искам да имаме собствен дом. Без хазяи, а? Толкова много го искам, че вече не ме интересува откъде идват парите.

Почвата в браздите, които оставяха булдозерите, беше почти черна. Небето беше синьо. В далечината се виждаха очертанията на засети с пшеница възвишения. През есента, след един обилен дъжд, те щяха да станат зелени като сукното на маса за билярд. Нол се зачуди кога ли някой ще реши да построи и там къщи.

— Днес си мислих за Оклахома — рече той. — Опитвах се да се сетя защо се махнахме оттам.

— Не си ли спомняш? Искахме да ни върви като по мед и масло. Мислехме, че мостът „Голдън[1] Гейт“ е от чисто злато. Щяхме да откъртим парче и да живеем от него до края на живота си.

— Да, точно така — отговори Нол. — Понякога забравям.

Асфалтът свърши. Намираха се пред една пуста нива с ограда. Портата в другия край беше отворена. Нол видя, че, земята е разпределена на парцели. Още няколко места бяха маркирани с найлонови ленти. Имаше и една по-дълга улица.

— Е, какво ще кажеш? — попита Мери.

Нол обърна по сухата трева и потегли по обратния път.

— Мисля, че ми трябват още малко пари и че е по-добре да се заема с работа, ако искам да ги спечеля.

Бележки

[1] Golden (англ.) — златен. — Бел.пр.