Ян Мартел
Животът на Пи (70)

Глава 69

Много пъти нощем ми се струваше, че виждам светлина в далечината. Всеки път хвърлях сигнална ракета. Когато парашутните сигнални ракети свършиха, аз започнах да хвърлям от ръчните. Дали бяха кораби, които така и не ме забелязваха? Или звезди, отразени в океана? Големи вълни, които лунната светлина и отчаяната надежда превръщаха в зрителна измама? Каквато и да беше истината, всеки път оставах разочарован. Никакъв резултат. Само горчивото чувство на надеждата, затрептяла и угаснала. С времето съвсем престанах да вярвам, че някой кораб ще ме спаси. Ако хоризонтът се намираше на четири километра разстояние към височина метър и петдесет, на какво разстояние беше, когато седях в основата на мачтата на сала си и очите ми бяха на по-малко от метър височина над водата? Каква вероятност имаше кораб, който пътува през необятния Тихи океан, да попадне в такова тясно полезрение? Нещо повече, не само да попадне в този тесен кръг, но и да ме забележи — каква беше вероятността това да се случи?

Не, наистина не можеше да се разчита на неблагонадеждното човечество. Аз трябваше да стигна до суша, до твърда, здрава, сигурна земя.

Помня мириса на изстреляните ръчни сигнални ракети.

По някаква химическа приумица те миришеха точно на куркума. Този аромат ме омайваше. Аз душех пластмасовите кутийки и в мен тутакси оживяваше споменът за Пондичери, чудна утеха след разочарованието от вика за помощ, останал без отговор. Усещането беше много завладяващо, почти до степен на халюцинация. От една нищо и никаква миризма изникваше цял град. (Сега, когато доловя мирис на куркума, пред очите ми изниква Тихият океан.)

Ричард Паркър винаги се стъписваше, щом чуеше свистенето на ръчна сигнална ракета. Очите му с кръгли зеници, големи колкото главичка на карфица, проследяваха светлината. За мен тя беше твърде ярка, ослепително бяло ядро с розовочервеникав ореол. Не можех да не извърна поглед. Хващах ракетата с протегната ръка и бавно я размахвах. След около минута по ръката ми пробягваше гореща вълна и всичко се обливаше в странна светлина. Водата около сала, допреди минута непрогледно черна, се озаряваше и аз виждах, че гъмжи от риба.