Ян Мартел
Животът на Пи (65)

Глава 64

Дрехите ми се разпаднаха, станали жертви на слънцето и солта. Отначало изтъняха като марля. После започнаха да се късат, докато останаха само шевовете. Накрая и те се окъсаха. Месеци наред аз живях гол-голеничък, ако не се брои свирката, която висеше на врата ми.

Мехурите от солената вода — зачервени, жестоки, безобразни — бяха проказата на океаните, предавана чрез водата, която ме обливаше. Когато избиваха, кожата ми ставаше крайно чувствителна: ако случайно почешех спукан мехур, изпитвах такава болка, че пъшках и виках. Естествено, тези мехури се появяваха по онези части от тялото, които най-често се мокреха или се търкаха в сала, тоест задните ми части. Имаше дни, когато почти не можех да си намеря поза, удобна за настаняване. Времето и слънцето лекуваха раните, но процесът беше бавен и ако не съумявах да се запазя сух, избиваха нови мехури.