Ян Мартел
Животът на Пи (57)

Глава 56

Трябва да кажа няколко думи за страха. Това е единственият истински враг на живота. Само страхът може да надвие живота. Той е хитър, коварен противник — о, колко добре знам това! Няма никаква почтеност, не зачита закони и условности, няма милост. Търси най-слабото ви място и го намира със завидна лекота. Винаги тръгва от съзнанието. В един момент се чувствате спокойни, самоуверени, щастливи. В следващия страхът, маскиран като ненатрапчиво съмнение, се промъква в съзнанието ви като крадец. Съмнението се сблъсква с недоверието и последното се мъчи да го пропъди. Но недоверието е слабо въоръжен пехотинец. Съмнението го отстранява без проблем. Започвате да се тревожите. На помощ идва здравият разум. Ставате по-уверени. Здравият разум е отлично екипиран и въоръжен по последната дума на техниката. Но за голямо ваше учудване въпреки превъзходната си тактика и поредица от безспорни победи той е повален. Чувствате се слаби, разколебани. Тревогата ви придобива страховити размери.

След това страхът се залавя изцяло с тялото ви, което вече усеща, че става нещо нередно. Дъхът ви започва да пърха като птица, червата ви се гърчат като змии. Езикът ви се сковава, докато зъбите тракат неистово. Ушите заглъхват. Мускулите започват да треперят, сякаш ги е нападнала малария, а коленете се огъват като в странен танц. Сърцето се стяга неимоверно, а сфинктерът се отпуска твърде много. Така е и с цялото ви тяло. Всяка частица от вас излиза от строя по свой начин. Само очите продължават да работят. Те остават да гледат втренчено в страха.

Трескаво вземате прибързани решения. Пропъждате последните си съюзници: надеждата и вярата. Тогава побеждавате сам себе си. Страхът, който не е нищо повече от внушение, се наслаждава на триумфа си над вас.

Това трудно се описва с думи. Защото страхът, истинският страх, онзи, който ви разтърсва до мозъка на костите, който изпитвате в мига, когато застанете лице в лице със собствената си смърт, разяжда съзнанието ви като гангрена: той протяга пипалата си към всичко, засяга дори думите, с които говорите за него. Затова ви се налага да положите неимоверни усилия, за да ги изречете. Трябва да се борите с всички сили, за да го озарите със светлината на думите. Защото не го ли направите, ако страхът ви се превърне в безмълвен мрак, от който се мъчите да избягате и може би дори съумявате да забравите, вие сте уязвими пред бъдещите му атаки, защото така и не сте се изправили срещу победилия ви противник.