Ян Мартел
Животът на Пи (40)

Глава 39

Приземих се с пружиниране дванайсет метра по-надолу, на полуразгънатия брезент, който покриваше спасителната лодка. Цяло чудо беше, че не се бях наранил. Спасителната жилетка я нямаше, само свирката бе останала в ръката ми. Лодката беше свалена донякъде и висеше във въздуха. Вятърът я люлееше на около шест метра над водата. Вдигнах глава. Двама от мъжете гледаха към мен, сочеха енергично лодката и крещяха. Не разбирах какво искат да направя. Помислих, че ще скочат при мен. Вместо това те извърнаха глави ужасени и в този миг във въздуха изникна животно. То подскочи грациозно като расов кон. Не улучи брезента. Беше зебра на Грант, мъжка, с тегло към двеста и трийсет килограма. Приземи се с трясък на последната седалка, счупи я и разтърси цялата лодка. Животното нададе вик. Очаквах да чуя рев на магаре или цвилене на кон. Нищо подобно. Можеше да се сравни само с лай — „уа-а-а, уа-а-а, уа-а-а“, — пронизителен и ужасено писклив. Устните на зебрата бяха широко отворени, раздалечени и треперещи, а зад тях се виждаха жълти зъби и тъмнорозови венци. Спасителната лодка полетя във въздуха и се удари в бушуващата вода.