Ян Мартел
Животът на Пи (29)

Глава 28

Обичах молитвеното си килимче. Макар че беше съвсем обикновено на вид, в моите очи то сияеше с невиждана красота. Съжалявам, че го изгубих. Когато го постилах, изпитвах особена нежност към земята под и около него, което за мен ясно показваше, че това е добро молитвено килимче, тъй като ми напомняше, че цялата земя е сътворена от Бога и е свещена. Шарките, изтъкани със златисти нишки на червен фон, бяха прости: тесен ромб с остър похлупак в единия край, за да сочи киблата — посоката на молене, — и малки завъртулки наоколо, подобни на струйки дим или на причудливи знаци от непознат език. Вълната беше мека. Когато се молех, късите ресни без възелчета почти докосваха челото ми в единия край и върховете на пръстите ми в другия — уютен размер, който те караше да се чувстваш като у дома си навсякъде по тази голяма земя.

Молех се навън, защото така ми харесваше. Най-често постилах килимчето в един ъгъл на двора зад къщата. Това беше уединено място в сянката на коралово дърво до стената, обрасла с пълзящи цветове бугенвилия. Покрай стената имаше ред саксии с коледни звезди. Бугенвилията се бе увила и около кораловото дърво. Контрастът между пурпурните му филизи и червените цветове на дървото беше много красив. А когато дървото цъфтеше, редовно се превръщаше в птичарник, населен с врани, дроздове, розови скорци, суиманга и папагали. Стената се издигаше вдясно от мен. Напред и леко вляво, оттатък млечнобялата шарена сянка на дървото се простираше окъпаният в слънчева светлина двор. Пейзажът се променяше, разбира се, в зависимост от времето, часа, сезона. Но тази картина се е запечатала ясно в паметта ми, сякаш винаги е била неизменна. Заставах с лице към Мека, като се ориентирах по стрелката, която бях надраскал върху бледожълтата земя и която грижливо пазех от заличаване.

Понякога, след като свършех с молитвите, се обръщах и виждах баща си, майка си или Рави да ме наблюдават с любопитство. Постепенно те свикнаха с гледката.

Кръщението ми протече малко неловко. Майка ми усърдно се преструваше, баща ми гледаше с каменно лице, а Рави милостиво го пропусна заради мач по крикет, което обаче не му попречи да коментира събитието надълго и нашироко. Водата се стичаше по лицето и врата ми: макар и само една шепа, тя ми подейства освежително като мусонен дъжд.