Ян Мартел
Животът на Пи (28)

Глава 27

По-късно същата вечер чух родителите ми да разговарят.

— Ти си казала „да“? — попита баща ми.

— Мисля, че е попитал и теб. Ти си го изпратил при мен — отвърна майка ми.

— Така ли съм направил?

— Да.

— Днес бях много зает…

— Сега не си зает. Изглеждаш ми съвсем свободен. Ако искаш да влезеш в стаята му, да издърпаш молитвеното килимче изпод краката му и да обсъдиш с него въпроса за християнското кръщение, заповядай. Аз няма да възразя.

— Не, не — по гласа на баща ми личеше как се намества на стола си. Последва мълчание. — Изглежда, че прихваща религии, както кучето прихваща бълхи — продължи той. — Не разбирам. Ние сме модерно индийско семейство, избрали сме съвременен начин на живот, Индия е на път да стане наистина модерна и прогресивна страна, а сме създали син, който се мисли за въплъщение на Шри Рамакришна.

— Ако политиката на госпожа Ганди е модерна и прогресивна, не съм сигурна, че всичко това ми допада — отбеляза майка ми.

— Госпожа Ганди ще си отиде! Прогресът не може да бъде спрян. Той е барабанът, под звуците, на който всички трябва да крачим. Техниката помага и добрите идеи се разпространяват — това са природни закони. Ако не оставиш техниката да ти помогне, ако се съпротивляваш на добрите идеи, тогава си осъден да живееш като динозаврите! Аз съм напълно убеден в това. Госпожа Ганди и глупостите й ще си отидат. Ще дойде Нова Индия.

(Тя наистина си отиде. А Нова Индия, или поне едно семейство от нея, реши да се пресели в Канада.)

Баща ми продължи:

— Чу ли го? Бапу Ганди е казал: „Всички религии са истинни!“

— Да.

— Бапу Ганди! Момчето говори за Ганди като за роднина! Бащицата Ганди — и после какво? Чичко Исус? Ами каква е тази небивалица — наистина ли е станал мюсюлманин?

— Така изглежда.

— Мюсюлманин! Практикуващ индуист — добре, мога да разбера. Християнин едновременно с това — струва ми се малко странно, но мога да разширя мирогледа си дотам. Християните са дошли отдавна по тези земи — свети Тома, свети Франсоа Ксавие, мисионерите и така нататък. На тях дължим добрите си училища.

— Да.

— Така че мога донякъде да приема тези неща. Но мюсюлманин! Това е нещо напълно чуждо на традициите ни. Мюсюлманите са чужденци.

— И те са дошли отдавна по тези земи. И са сто пъти повече от християните.

— Това не променя нещата. Те са чужденци.

— Може би Писин крачи към прогреса под звуците на друг барабан.

— Защитаваш ли го? Нима нямаш нищо против, че нашето момче нарича себе си мюсюлманин?

— Какво можем да направим, Сантош? Той е взел това присърце, а и не вреди на никого. Може би просто е в такъв период. Може всичко да отмине — точно както госпожа Ганди.

— Защо не се интересува от нормалните неща, които вълнуват момчетата на неговата възраст? Виж Рави. Мисли само за крикет, филми и музика.

— Според теб това по-добре ли е?

— Не, не. О, вече не знам какво да мисля. Имах тежък ден — той въздъхна. — Чудя се докъде ще стигне с тези свои интереси.

Майка ми се подсмихна.

— Миналата седмица прочете книга, озаглавена „Имитацията на Христос“.

— „Имитацията на Христос“! Пак ти казвам, чудя се докъде ще стигне с тези свои интереси! — извика баща ми.

Двамата избухнаха в смях.