Ян Мартел
Животът на Пи (23)

Глава 22

Мога да си представя последните думи на някой атеист „Бяла светлина! Л-ллюбов! Боже мой!“ и прилива на вяра на смъртния одър. Докато агностикът, ако остане верен на разумната си същност, ако се придържа към сухите, безжизнени факти, може би ще се опита да обясни топлата светлина, която го облива, с думите „Вероятно до ммозъка ми вече не ддостига кислород“, до самия си край ще остане лишен от въображение и ще пропусне по-добрата история.