Ян Мартел
Животът на Пи (22)

Глава 21

Седя в кафене в центъра на града и размишлявам. Току-що сме се разделили, след като сме прекарали следобеда заедно. Срещите ни винаги оставят у мен ясно съзнание за мрачното доволство, с което се характеризира животът ми. Какви бяха онези думи, които ме поразиха? А, да: „сухите, безжизнени факти“, „по-добрата история“. Изваждам химикалка и лист хартия и записвам:

„Думи за божествено проникновение: морална екзалтация, трайни чувства на извисяване, възторг, радост, ускоряване на нравствената сетивност, която най-неочаквано се оказва по-важна от интелектуалното разбиране за нещата, подредба на Вселената по морални, не интелектуални правила, осъзнаване, че основният принцип на съществуването е онова, което наричаме любов и което понякога се проявява недотам ясно, чисто, непосредствено, но все пак неизбежно.“

 

 

Пауза. А относно Божието мълчание? Обмислям го. Добавям:

 

 

„Интелектуално непостижимо и същевременно сигурно усещане за присъствие и крайна цел“.