Ян Мартел
Животът на Пи (82)

Глава 81

Знам, че оцеляването ми е невероятно. Сега, когато си спомням за онова време, на мен самия ми е трудно да повярвам.

Жестокият начин, по който се възползвах от морската болест на Ричард Паркър, не е единственото обяснение. Има и друго: аз бях източникът на храна и вода. Откакто се помнеше, Ричард Паркър беше животно от зоологическа градина и бе свикнал прехраната да идва при него, без самият той да си мръдне пръста. Вярно, когато валеше и цялата лодка се превръщаше в контейнер за дъждовна вода, Ричард Паркър знаеше откъде идва водата. Когато върху ни се изсипваше цял пасаж от летящи риби, и там моята роля не беше очевидна. Но тези събития не променяха действителността, а тя бе, че когато погледнеше над планшира, той не виждаше джунгла, в която да ловува, или река, от която да пие на воля. Вместо това аз му давах храна и прясна вода. Моята намеса беше недвусмислена и чудодейна. Тя ми даваше власт. Ето ви доказателство: аз оцелявах ден след ден, седмица след седмица. Друго доказателство: той не ме нападаше дори когато спях върху брезента. Трето доказателство: ето ме тук, за да ви разкажа тази история.