Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life of Pi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 7гласа)

Информация

Сканиране
Papi(2015)
Разпознаване и корекция
aisle(2015)

Издание:

Ян Мартел. Животът на Пи

Канадска. Първо издание

Редактор: Марта Владова

Коректор: Станка Митрополитска

ИК „Прозорец“, София, 2004

ISBN: 954–733–364-X

История

  1. —Добавяне

Глава 72

В моя случай, за да се предпазвам от Ричард Паркър, докато го обучавам, аз си направих щит от корубата на костенурката. Пробих по една дупка от двете страни на черупката и промуших през тях парче въже. Щитът беше по-тежък, отколкото ми се искаше, но нима войниците могат да избират снаряжението си?

При първия ми опит Ричард Паркър оголи зъби, завъртя уши, издаде къс гърлен рев и повърна. Една голяма лапа с оголени нокти се вдигна във въздуха и одраска щита ми. От удара аз политнах назад и паднах през борда. Блъснах се във водната повърхност и веднага изпуснах щита. Той изчезна безследно в дълбините, след като ме одраска по пищяла. Изгубих ума и дума от страх — от Ричард Паркър, но също и от падането си във водата. Представях си как още с падането ми някоя акула се е устремила към мен.

Бясно заплувах към сала — точно онзи вид суетене, което акулите намират за толкова апетитно привлекателно. За щастие, наоколо нямаше акули. Стигнах до сала, освободих цялото въже и седнах, обгърнал коленете си с ръце и свел глава, като се мъчех да овладея огъня на страха, който бушуваше в мен. Много време мина, преди треперенето на тялото ми да спре съвсем. Останах на сала до края на деня, а също и през нощта. Не ядох и не пих.

Направих втори опит, когато отново хванах костенурка. Корубата й беше по-малка, по-лека и от нея ставаше по-хубав щит. Отново слязох от брезента и започнах да тропам с крак по средната напречна пейка.

Чудя се дали онези, които слушат историята ми, ще проумеят, че това не беше проява на лудост или прикрит опит за самоубийство, а чисто и просто необходимост. Аз имах избор или да го дресирам, да му покажа кой е господар и кой — слуга, или да умра в деня, когато ми хрумне да се кача на лодката в облачен ден и той се възпротиви.

Ако оцелях по време на чиракуването си за дресьор на животни в открито море, то беше, защото Ричард Паркър нямаше особено желание да ме напада. Тигрите — всъщност всички животни — не одобряват насилието като средство за разчистване на сметки. Когато животните се бият, те го правят с намерението да убият и с разбирането, че самите те могат да бъдат убити. Залогът в битката е голям. Затова животните разполагат с цяла система от предупредителни сигнали, предназначени за избягване на откритите конфликти, и бързо отстъпват, когато усещат, че могат да го направят. Рядко тигър би нападнал друг хищник без предупреждение. Обикновено се опълчва срещу противника си с много ръмжене и съскане. Но точно преди да е станало твърде късно, тигърът замръзва на място със заплашителни звуци, заключени дълбоко в гърлото му. Той преценява ситуацията. Ако реши, че няма заплаха, ще се обърне, като сметне, че е показал отношението си.

Ричард Паркър показа отношението си към мен четири пъти. Четири пъти ме удряше с дясна лапа, хвърляше ме през борда и аз губех щита си. Изпитвах ужас преди, по време и след всяка негова атака и дълго след това треперех от страх на сала. Накрая се научих да разчитам сигналите, които ми изпращаше. Открих, че с уши, мустаци, зъби, опашка и гърлени звуци той ми говори на прост език със строги изразни средства и ми подсказва какъв ще бъде следващият му ход. Научих се да отстъпвам, преди да е замахнал с лапа.

После аз показах отношението си със стъпване на планшира и клатене на лодката, като бедният ми на изразни средства език се състоеше от надуване на свирката, а Ричард Паркър пъшкаше и дишаше тежко, легнал на дъното.

Петият ми щит издържа до края на обучението.