Ян Мартел
Животът на Пи (68)

Глава 67

Долната част на сала се превърна в убежище на множество морски обитатели — като тези в мрежата, но по-малки. Всичко започна от едно меко зелено водорасло, което полепна по спасителните жилетки. После към него се присъединиха по-твърди и по-тъмни водорасли. Те се прихванаха добре и се превърнаха в дебел слой. Сред тях се заселиха морски животинки. Първите, които забелязах, бяха мънички прозрачни миди, дълги около сантиметър. Последваха ги рибки, не по-големи от тях, чиито вътрешни органи прозираха през тънките им кожи като на рентген. След това забелязах черни червеи с бели надлъжни ивици, зелени желатиноподобни голи охлюви с примитивни крайници, дребничките, дълги около два сантиметра пъстри рибки с издути кореми и накрая рачета, големи малко повече от сантиметър на ширина и кафяви на цвят. Опитах да ям от всичко, освен от червеите, включително от водораслите. Само раците не бяха непоносимо горчиви или солени. Всеки път, щом ги забележех, аз ги напъхвах в устата си един след друг като бонбони, докато не останеше нито един.

Не можех да се спра. Винаги ми се налагаше да чакам дълго до образуването на нова реколта от раци.

Корпусът на спасителната лодка също бе приютил живот под формата на дребни извити ракообразни. Аз изсмуквах течността им. От месото им ставаше добра стръв за риба.

Постепенно се привързах към тези океански стопаджии, макар от тях салът да натежаваше малко. Те ми осигуряваха развлечение, подобно на Ричард Паркър. Аз прекарвах дълги часове в бездействие, легнал на една страна и отместил леко една от спасителните жилетки като завеса от прозорец, за да имам по-добра видимост. Това, което виждах, представляваше град, обърнат с главата надолу, малък, тих и мирен, чиито жители се движеха насам-натам мило и благо възпитано като ангели. Гледката вдъхваше ценно успокоение на изтощените ми нерви.