Ян Мартел
Животът на Пи (49)

Глава 48

Ричард Паркър беше наречен така в резултат на чиновническа грешка. Една пантера вилнееше в област Кулна в Бангладеш, точно до Сандарбан. Неотдавна бе отвлякла малко момиченце. Единственото, което намериха, беше малка ръчичка с татуировка, изрисувана с къна върху дланта, и няколко пластмасови гривни. Детето бе седмата жертва на хищника за два месеца. А животното ставаше все по-дръзко. Предишната му жертва беше мъж, нападнат на нивата си посред бял ден. Пантерата го завлякла в гората, където изгризала голяма част от главата му, оглозгала десния му крак и изяла всичките му вътрешности. Намерили тялото му да виси между клоните на едно дърво. Същата нощ селяните сложили пост наблизо с надеждата да причакат пантерата и да я убият, но тя така и не се появила.

Министерството на горите наело професионален ловец. Той си направил малка скришна платформа на дърво край реката, където станали две от нападенията. На брега побил кол и вързал за него една коза. Ловецът чакал няколко нощи. Мислел, че пантерата ще е стар мъжкар с изтъркани зъби, неспособен да улови друго, освен човек. Но една нощ на брега излязъл млад тигър. Женски, с малко тигърче. Козата изблеяла. Странно, но бебето, което изглеждало на не повече от три месеца, не й обърнало внимание. То изтичало до водата и започнало жадно да пие. Майка му го последвала. От глада и жаждата второто е по-неотложно. Едва след като утолила жаждата си, тигрицата тръгнала към козата, за да задоволи и глада си. Ловецът носел със себе си две пушки: едната с истински патрони, другата с паралитични стрели. Това животно не било хищникът, нападнал хората, но в такава близост до човешко селище то представлявало заплаха за жителите му, особено след като имало и малко тигърче. Той взел пушката с парализиращите стрели. Стрелял точно когато тигрицата се нахвърлила върху козата. Тя отстъпила, изревала и избягала. Но стрелите не приспиват полека: те събарят като бутилка силен алкохол. Внезапна проява на активност от страна на животното ги кара да действат още по-бързо. Ловецът извикал помощниците си по радиото. Намерили тигрицата на около двеста метра от реката. Тя била още в съзнание. Задните й крака не се движели и животното се мъчело да запази равновесие с предните. Когато хората се приближили, тигрицата се опитала да избяга, но не успяла. Обърнала се към тях и вдигнала лапа с намерението да ги нарани. Така само загубила равновесие. Паднала на земята и така зоологическата градина на Пондичери се сдобила с два тигъра. Малкото било намерено в храстите наблизо да мяуче от страх. Ловецът, чието име било Ричард Паркър, го взел с голи ръце и като си спомнил как се втурнало към водата да пие, го кръстил Жаден. Но чиновникът на гарата в Хаура явно бил колкото прилежен, толкова и разсеян. Във всички документи, които получихме за тигърчето, черно на бяло пишеше, че името му е Ричард Паркър, уловено от човек със собствено име Жаден и фамилно име Няма. Баща ми добре се посмя, а тигърчето си остана Ричард Паркър.

Така и не разбрах дали ловецът Жаден Няма е успял да улови пантерата.