Ян Мартел
Животът на Пи (30)

Глава 29

Защо хората се преселват? Какво ги кара да се откъснат от корена и да изоставят всичко, което познават, заради огромната неизвестност отвъд хоризонта? Защо им е да изкачват този Еверест на бюрократичните формалности, който ги кара да се чувстват като просяци? Защо им е да навлизат в джунглата на чужбината, където всичко е ново, непонятно и трудно?

Отговорът е един и същ по цял свят: хората се преселват с надеждата за по-добър живот.

Средата на 70-те години беше смутно време за Индия. Аз разбирах това по дълбоките бръчки, които се появяваха по челото на баща ми, докато четеше вестниците. Или по случайно дочутите разговори между него и майка ми или Мамаджи, или други хора. Не че не разбирах в общи линии за какво говорят — просто не се интересувах от тези неща. Както и преди, орангутаните с нетърпение очакваха да получат лакомства, макаките не питаха за новините от Делхи, носорозите и козите продължаваха мирното си съжителство, птиците чуруликаха, облаците носеха дъжд, слънцето печеше безмилостно, земята се задъхваше, Бог наблюдаваше отгоре — в моя свят нямаше тревоги.

Накрая госпожа Ганди изчерпа търпението на баща ми. През февруари 1976 година правителството на Тамил Наду бе свалено от Делхи. То беше сред най-безмилостните критици на госпожа Ганди. Превратът бе извършен мирно и тихо — министър-председателят Карунаниди кротко подаде оставка и остана под домашен арест, — а какво значение има падането на едно местно правителство, когато от осем месеца насам в цялата страна се нарушаваше Конституцията? За баща ми обаче това беше върхът на диктаторското управление на госпожа Ганди. Камилата в зоологическата градина изобщо не се трогна, но за баща ми това бе капката, от която чашата преля.

Той се развика:

— Скоро ще дойде в нашата зоологическа градина и ще ни каже, че затворите са претъпкани и й трябва повече място. Дали можем да настаним Десаи при лъвовете?

Морарджи Десаи бе политик опозиционер. Не беше от приятелите на госпожа Ганди. Това ме натъжаваше — тези постоянни тревоги на баща ми. Дори госпожа Ганди да дойдеше лично да взриви зоологическата градина, ако баща ми се отнесеше към това равнодушно, и аз нямаше да се трогна. Искаше ми се да не е толкова угрижен. За всеки син е тежко да гледа как баща му се поболява от тревога.

Но той се тревожеше. Всеки бизнес крие някакъв риск, особено по-дребният, при който човек рискува да изгуби ризата на гърба си. Зоологическата градина е културна институция. Подобно на обществените библиотеки и музеите тя е на издръжката на общественото образование и науката. Следователно от такова предприятие не се печелят пари, защото общественото благо и печалбата са несъвместими понятия, за голямо съжаление на баща ми. Истината беше, че ние не бяхме богато семейство, особено по канадските стандарти. Бяхме бедняци, които случайно притежаваха животни, при това без покрив над главата им (впрочем същото важеше и за собствените ни глави). Животът на зоологическата градина, подобно на живота на обитателите й в природата, крие опасности. Тя не е достатъчно голямо предприятие, за да си позволи да бъде над закона, а не е и достатъчно малко, за да оцелее в неговите рамки. За да просперира, една зоологическа градина се нуждае от парламентарно управление, демократични избори, свобода на словото, свобода на печата, свобода на сдруженията, законов ред и всичко останало, залегнало в Конституцията на Индия. Иначе е невъзможно да се радваш на животните. Дългогодишната неуспешна политика влияе зле на бизнеса.

Хората се преселват, защото са изтощени от безпокойство. Заради разяждащото чувство, че колкото и да работят, усилията им няма да бъдат възнаградени, че това, което ще изградят за година, други ще разрушат за ден. Заради усещането, че бъдеще няма, че те може да оцелеят, но не и децата им. Заради съмнението, че нищо няма да се промени, че щастието и благополучието са възможни само другаде.

В съзнанието на баща ми Нова Индия се разпадна на части и рухна. Майка ми беше съгласна с него. Трябваше да бягаме.

Обявиха ни го един ден по време на вечеря. Рави и аз останахме поразени. Канада! Ако Андра Прадеш, малко по на север, беше чужбина за нас, ако Шри Ланка, от която ни делеше само един пролив, бе като обратната страна на Луната, представете си какво беше Канада. Канада не ни говореше абсолютно нищо. Беше като Тимбукту, по дефиниция — място далечно и недостижимо.