Метаданни
Данни
- Серия
- Сестрите Хол (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Jack of Hearts, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росица Елазар, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Desi_Zh(2008)
- Допълнителна корекция и форматиране
- ganinka(2015)
Издание:
Хедър Алисън. Вале купа
ИК „Арлекин-България“, София, 1993
Редактор: Ани Димитрова
ISBN: 954-11-0142-9
История
- —Добавяне
Дванадесета глава
— Какво искаш да кажеш с това, че няма да си облечена в бяло! — избухна Холи.
Лорел заведе сестрите си в пробната на Нойман-Маркус. Холи потъна в мекия диван, като разтриваше огромния си корем.
— Отново ли подготвителни контракции?
— Доктор Хикман казва, че имам още поне една седмица до раждането. Слава богу, защото нямам намерение да се занимавам с бебета преди сватбата ти.
— До която остават само два дни.
— Да. Вече е твърде късно за всякакви шегички.
Лорел бързо погледна към Айви и преглътна.
— Не се шегувам — каза тя и седна до Холи.
— Разбира се, че се шегуваш — настоя Холи. — Поръчах роклята ти още преди няколко седмици. Прекрасен сатен с ръчна бродерия и дълъг дантелен шлейф.
— И аз отмених поръчката преди седмици.
— Искаш да кажеш, че си променила поръчката?
— Отказах я. — Лорел наблегна на думите си. Като чуеше останалото, Холи сигурно щеше да запищи.
— Ти се отказваш от сватбата! — Бъдещата майка нервно се хвана за корема.
— Не, ще се женим в презвитерианската църква, както беше по плана.
— Но роклята бе разкошна!
— Да, наистина, но… не отговаряше на моето амплоа.
— А какво отговаря на амплоато ти?
— Ами, нещо… — Лорел започна да ръкомаха нервно — по-драматично, по-необикновено, по-…
— Червено — вмъкна Айви.
Лорел й хвърли убийствен поглед, който Холи моментално забеляза.
— Какво си направила?
— Нали знаеш, че двамата с Джак откриваме агенцията „Хартман“ в Лос Анжелис? — Холи кимна измъчено, а Лорел продължи: — Рекламата е безумно скъпа. Нямам никакви клиенти, затова ми трябва нещо впечатляващо.
— О, не!
— Червеното винаги е било любимият ми цвят и… прекрасно се връзва с идеята за сърцата във фамилията ни.
— Какво имаш предвид? — попита Холи панически.
— Ами, нали знаеш, Хартман, купи, сърца… Годежният пръстен е с диамант във формата на сърце — обясни Айви.
— Възнамерявам да има червено навсякъде. То ще бъде моят фирмен знак — продължи Лорел с надеждата, че бурята ще се размине. — Изпратили сме покани на хора с положение…
— И на някои, на които Лорел иска да създаде положение — вмъкна Айви и си спечели още един ядосан поглед.
— Изпратихме съобщение за пресата. Джак ми помогна да го напишем. Мисля, че и на него Холивуд му е в кръвта.
— Разбирам — премигна Холи. — Опиши ми роклята си.
— Спомняш ли си червената рокля, която носих на тържеството по случай Нова година? Тя е любимата на Джак.
— Това не означава, че трябва да се жениш с нея!
— Идеята беше негова! Ще има и подходящо було.
Холи присви очи и започна упражненията си по дълбоко дишане.
— Контракции ли? — попита Айви.
— Не, стрес — едва изговори Холи. — Сигурно схващаш, че прасковеният цвят на роклите ни с Айви няма да върви с нахално червеното и лъскавите мъниста?
— Промених и това. Все пак сватбата си е моя. Ти вече си имала своя сватба и си на път да родиш бебе.
— За щастие — промърмори Айви.
В този момент влезе моделиерката.
— Не се тревожи толкова много, Холи. — Лорел разопакова две красиви рокли от бял шифон и една червена. — Подбрала съм и подходящи цветя.
— Облечена в бяло? — Холи посочи дрехата. — Бременна в деветия месец и облечена в бяло?
— Двете с Айви имате еднакви рокли. Виждаш ли платката и бастите, те правят гънки, които…
— Ясно — започна Холи с глас на мъченица. — Решила си да използваш за реклама вместо човечето на Мишелин собствената си сестра!
— Не виждам особена разлика между тумбеста праскова и един бял Мишелин!
След това нарочно облече роклята си и сложи червения воал.
— Всички ще ме зяпат! — заопява Холи.
— Никой няма да зяпа теб. Аз съм булката.
Моделиерката закрепи обсипаното с мъниста венче и червения воал върху главата на Лорел, а Холи се усмихна.
— Не мога да повярвам, че наистина го правиш — изквича Холи, щом лимузината зави зад ъгъла.
— Усмихвай се, Холи! — Лорел махна с ръка и изпрати няколко въздушни целувки към фотографите, които се бяха скупчили пред църквата.
— Не мога! — Едва потиснато ридание спря потока от думи на Холи. — Ще приличам на изхвърлен на брега кит, докато се опитвам да се измъкна от тази вулгарна кола!
— Откога белите лимузини са вулгарни?
— Откакто са облепени целите с червени сърца.
— Глупости! Айви, взе ли вестниците?
— Тук са. Холи, можеш ли да се изкачиш сама по стълбите, или да кажа на шофьора да ти помогне?
— Това не е сватба, а истински цирк! — запротестира Холи.
— Искам целият свят да разбере за нас с Джак.
— Май успявате — промърмори Айви.
— Съжалявам, че съм такъв мърморко, но днес не съм си починала нито за миг. Не успях дори да хапна, а и тези контракции…
— О, Холи, защо не ни каза? — възкликна Лорел.
— Това е твоят ден. Не искам да ти го разваля. — Тя докосна диамантената огърлица на шията на Лорел. — Колието на мама изглежда чудесно дори и с тази рокля.
Шофьорът отвори вратата и Лорел се усмихна на сестрите си.
— Хайде, не искам да карам Джак да чака!
— Оттук, госпожице Хол!
Лорел се усмихваше широко под светлината на светкавиците. Повдигна с ръка полата на роклята си и изкачи стълбите със сияещо лице, оградено от червения ореол на булото. Джак, облечен с черен смокинг и червена папийонка, я чакаше на най-горното стъпало и протягаше ръка към нея. Тя я хвана и усети топлината му.
— Обожавам тази рокля — прошепна той. — Но не и наполовина колкото жената, която я носи.
Лорел бе опиянена от щастие и Джак трябваше да я ощипе, за да й напомни къде се намират. Щом влязоха в църквата, в ръцете й хвърлиха букет бели цветя с формата на сърце. Джак и Лорел бяха следвани от сестрите й, които носеха същите букети, само че в червено. Бавно се приближиха към олтара.
За Лорел церемонията бе хаос от усещания и звуци.
Напълно забравила нетрадиционното си облекло, тя откри, че е трогната до сълзи. Дори за миг не се усъмни, че двамата с Джак ще бъдат щастливи до края на дните си. Щом всичко приключи, Джак, Айви и Лорел се скупчиха в преддверието.
— Къде са Холи и Адам? — попита Айви. — Те не ни ли последваха?
Джак и Лорел се спогледаха, после отместиха очи към вътрешността на църквата. Видяха Холи превита на две на една пейка и Адам, коленичил до нея.
— Трябва незабавно да я откараме в болницата! Започнали са родилните болки и доколкото разбирам, това е станало още в началото на деня.
— Извинявай, Лор… — От болка Холи не можа да довърши.
— Тя издържа цялата церемония, после се отпусна и… — Адам нервно махна с ръка.
— Да я занесем в лимузината — предложи Джак.
Холи започна да се съпротивлява.
— Не в тази кола! Няма да се подложа на риска да родя детето си в тази… безвкусно натруфена…
— Добра идея — каза Адам.
— Страхотна идея, Холи! — извика Лорел. — Помисли за отзвука, който ще предизвика това!
„Непосредствено след церемонията, кумата бе откарана в болницата Уест Сайд, където роди момче с тегло три килограма и шестстотин грама. Майката и синът се чувстват прекрасно. Булката и младоженецът, които в момента са на меден месец на един от карибските острови, ще се върнат в Лос Анжелис за откриването на агенция «Хартман» на 1 август.“
Лорел хвърли вестника.
— Холи е страхотна! Роди Никълас точно навреме. Казвам ти, Джак, по-голяма популярност не би могло да има.
— Не съм убеден, че тя е имала точно това предвид. — Той изстиска малко плажно масло на дланите си и започна да маже раменете на съпругата си.
— Сменяш темата, а? — попита Лорел със затворени очи.
— Сами сме на плажа на един тропически остров и сме женени само от два дни. — Джак я обърна с лице към себе си. — Не говорим ли твърде много, госпожо Хартман? — добави и я придърпа към себе си.
— Май сте прав, господин Хартман — промълви Лорел, преди устните им да се слеят.