Решат Нури Гюнтекин
От устните към сърцето (23)

IV

По-големият вуйчо на Ламия, Ръза бей, беше бивш майор от кавалерията. Преди двайсет и пет години, вследствие на някакъв политически проблем, бил отстранен от служба и заточен в Кютахия.

По онова време Ръза бей се оженил за дъщерята на богат чифликчия от Кютахия и повече никога не се завърнал в Истанбул. Имаше три дъщери и четирима синове. Заедно с голямата си дъщеря, съпругът й и с всичките си деца живееше в един дом. От доста време работите му бяха тръгнали на зле.

Възрастният мъж се затрудняваше да изхранва огромната си фамилия, опърничавият му характер от ден на ден ставаше по-раздразнителен.

Ръза бей посрещна Ламия с навъсено и студено изражение на лицето. Откак бе пристигнало писмото от Шюкрю бей, на съпругата му Хурие ханъм и с нож не можеше да бъде отворена устата.

Кой знае колко неморална и хитра измирска жена с леко поведение е това шестнайсетгодишно момиче, сполетяно от най-лошата злочестина и от най-големия позор. Вероятно нямаше да се свърши единствено с тежкия и отговорен товар, който им се струпа на главите.

Като нищо момичето би могло да развали морала на невинните й като ангели, чисти като бисери дъщери.

А и дълго време нямаше как да укриват истината. Тия работи не могат да се скрият. Рано или късно ще проличи.

Не позволиха на Ламия да се съблече, да си свали чаршафа. Съпрузите се впуснаха да й дават съвети, да й отправят прикрити заплахи и намеци.

Девойката свеждаше пред тях уморената си от пътуването глава, потрепваше с дълбока тъга в умислените си зелени очи, останали безсънни цяла нощ в мръсната хотелска стая.

Съпрузите, ту единият, ту другият, говориха близо половин час. Ръза бей усети, че са прекалили. Прииска му се да посмекчи наложителните препоръки.

— Ето, момичето ми… Ако спазваш тези съвети, ще подобриш положението си. Може би ще ти намерим някой благоразумен мъж. Ще имате деца. И твоето бъдещо злощастие ще се разсее покрай тях, ще отмине. Ще забравиш миналото.

След като отведоха Ламия да се съблече в стаята си, Ръза бей погледна жена си и някак си колебливо каза:

— Не знам, но това момиче не ми изглежда толкова лошо. Какво ще кажеш?

Хурие ханъм сви устни:

— Не знам. И на мен така ми се стори, ама как да се разбере. Забеляза ли? Когато каза, че в бъдеще ще се опитаме да й намерим съпруг, това й хареса. Едва видимо се поусмихна. Накратко, работата не е лесна. Аллах да ни е на помощ.

 

 

За сравнително кратко време Ламия бе свикнала с тринайсетгодишния, най-големия от синовете на вуйчо й. За няколко дни тя се превърна в грижовната добра кака на малките. Да обича — това състояние за нея бе дълбока необходимост и голяма утеха.

Радваше се, когато децата капризничеха и се глезотеха. Колкото повече я тормозеха, толкова повече ги обичаше.

С момичетата обаче никак не се бе разбрала. Най-голямата бе двайсет и три годишната Махмуре. Беше омъжена за един пияница, данъчен чиновник на средна възраст. Най-лукавата, ала и най-повърхностната от момичетата беше тя. Беше родила през дванайсет месеца три деца и бе натоварила с тях майка си и сестрите си. Работата й беше непрестанно да си оправя прическата пред голямото огледало, да се гримира, да свири, събирайки роднините, на уд и да наобикаля съседите.

Щом узна за предстоящото пристигане на Ламия, се беше зарадвала искрено. По писмото на Шюкрю бей съдеше, че тя е жизнена, закачлива изкусителка.

Като видя едно твърде спокойно, свенливо, облечено доста семпло тъжновато момиче, вместо нагримирана лека жена, направо се разочарова.

Все пак можеше да се възползва по друг начин от нея. Беше бременна в петия месец. В къщата не бе останала свободна жена. Махмуре се боеше онова, което беше на път да се появи след четири месеца, да не се стовари върху нейната глава.

Тъкмо заради тази грозяща я опасност имаше едно наум за Ламия. Махмуре отсега си отваряше вратичка и казваше: „Миличка Ламия, ще го дам на теб. Ще ги отгледаш и двете като твои деца.“ Една от дъщерите й беше дебело като бъчва, безмълвно като риба, фанатично, глуповато момиче, а по-малките се бяха превърнали от свадливост в нещо дребно, хилаво, късокрако, разглезено, дръзко.