Норма Бейшър
Игра на богове (10)

Глава 9

Ню Йорк, януари 1981 година

От прозореца на спалнята в апартамента на Сентрал Парк Саут Анна наблюдаваше падащия сняг с отвращение. Цяла нощ валя. Бяла пелена, засега неизцапана от пешеходците, покриваше парка, където скоро щяха да нахълтат тълпите. На повечето хора, разсъждаваше тя, гледката би се сторила красива. Но за Анна Константелос — жена нито сантиментална, нито романтична — това означаваше просто поредния студен, неприятен за пазаруване ден. По Пето авеню такси се намираше трудно дори при обичайни обстоятелства, а в ден като този щеше да е направо невъзможно.

Дяволите да го вземат Александър, помисли си тя с горчивина. Защо не й разреши да използва лимузината му поне докато отсъства от града? Дори след неколкократните й протести ясно й даде да разбере, че е изключено. Шофьорът, обърна й внимание той, трябва да бъде на негово разположение двадесет и четири часа в денонощието и да осигурява колата при първо повикване.

Напомни колко много е получила вече от него: живее в апартамента, който по-рано държеше празен, за да оказва гостоприемство на високопоставени шефове от корпорацията и на делови партньори; има много пари, за да задоволява страстта си към красиви дрехи и всякакви луксозни прищевки; купува й бижута и кожи; води я в най-изискани заведения. В замяна очаква тя да се грижи за сексуалните му потребности. Анна бързо схвана, че е по-щедър, когато го задоволява в леглото. Там той проявяваше грубости и особена настойчивост, а сексуалните му апетити нямаха граници. Когато я обладаваше, тя продължаваше да изпитва чувството, че страстта му е резултат от някаква ярост, а не на горещо желание. Помежду им не съществуваше истинска близост. Не че Анна я желаеше — правеше го единствено заради парите, — но на моменти дори тя се плашеше от поведението на Александър. Той вече не си правеше труда да се посвещава на дълги любовни игри. Просто се задоволяваше и я оставяше сама. Сексът бе бърз и брутален; тялото му така я насилваше, че после се чувстваше, сякаш са я били. А изразът в очите му… Приличаше на обсебен от демони мъж. Никога през осемте месеца, откакто му стана метреса, не го попита за това. Анна знаеше мястото си при Александър. Докато го задоволява сексуално, щеше да й дава почти всичко, което поиска, а това бе единствено важното.

Тя имаше една грижа: възможно по-скоро да задели и натрупа максимално количество пари — сигурна гаранция за деня, когато Александър ще се отегчи от споразумението им и ще си намери друга. Беше неизбежно — Анна го знаеше от опит. Рано или късно женените винаги се прибираха при съпругите си, а на необвързаните им омръзваше и те встъпваха в брак или си намираха любовница. Перспективата не притесняваше Анна докато това се случи, тя ще е натрупала достатъчно и бижута, за да живее съвсем охолно до появата на следващия мъж.

Доста далеч стигна, помисли за себе си тя. Доста, да — за незаконно дете на продавачка от Плака. Доста далеч за копеле на нацистка свиня, чиято самоличност нямаше да узнае…

 

 

— Успял си да приобщиш „Донован асошиейтс“? — Дори понякога лошите телефонни връзки през океана не заглушаваха кънтящия глас на Константин Киракис. — Чудесно! Представа нямам как си го постигнал, Александър, но съм доволен. Изключително доволен.

— Знаех, татко, и затова исках лично да ти го съобщя.

Александър добре помнеше провалените опити на баща му преди десет години да приобщи същата компания.

— Радвам се, че се обади, Александър — продължи Киракис. От другата страна на линията последва напрегната пауза. — Има още нещо, което според мен трябва да обсъдим.

— Делово ли е?

— Лично.

Александър се досети какво ще последва. Баща му е узнал за споразумението му с Анна.

— Татко, знам какво ще…

— Изчакай да свърша, Александър — прекъсна го Киракис. — Вярно, обещах да не се бъркам в личните ти дела. Не възнамерявам да ти казвам как да живееш живота си или с кого да спиш. Но се питам дали сегашната ти връзка е разумна стъпка.

— Говориш за Анна Константелос — уточни Александър.

— Съзнаваш, естествено, що за жена е тя.

— Знам всичко за нея — увери го Александър.

— Не очакваш ли да възникнат проблеми?

— Татко, ти осъди кратката ми връзка с Мариан Хаупман, защото смяташе, че възползвам от уязвима жена. — Напомни му Александър. — Анна не е невинна, нито уязвима. Когато се запознахме, тя бе високоплатена компаньонка на повикване в Атина. Не храни никакви илюзии. Наясно е, че когато нямам повече нужда от нейните… услуги, споразумението ни ще приключи.

— Бъди предпазлив, Александър — предупреди Киракис. — Сигурно ще й се прииска да замени онова, което всяка жена има между краката си, за мощта, която ти се полага по рождение.

Александър се засмя.

— Анна не би използвала секса, за да се пазари — отвърна той. — От самото начало съм й дал да разбере, че аз съставям правилата.

— И вярваш, че тя ще спази своята част от уговорката? — попита Киракис.

Александър се засмя гръмко при тази идея.

— На Анна нямам доверие за нищо, татко — отвърна той без колебания. — Но тя е прагматична. Извървяла е този път и преди с други мъже. Няма да се самоубие, когато връзката ни приключи.

— А ако реши да вдигне скандал?

— Няма да вдигне скандал — отвърна Александър уверено. — Предпочита да не се набива на очи по обясними причини. Миналото й не би издържало при по-внимателно взиране.

Киракис помълча.

— Кажи ми, Александър, ще намериш ли някога подходящата жена, та да се задомиш?

Александър се поколеба за миг.

— Намерих я преди близо година — промълви той бавно.

— Ти… — Киракис замлъкна. — Омъжена ли е? Това ли се опитваш да ми съобщиш?

— Не — отвърна Александър тихо. — Има връзка с друг мъж. Сериозна връзка.

— Сигурен ли си?

Александър си пое дълбоко въздух.

— Татко, предпочитам да не го обсъждаме — сподели той тихо, но с овладян тон. — Звъннах само да ти кажа за сделката с „Донован“…

— Добре — въздъхна Киракис. — Но не мога да не се притеснявам за теб, синко. Вече ми остана само ти и искам да си щастлив.

— Знам, татко — произнесе Александър уморено. — Трябва да затварям. Звъни другият телефон.

Не беше истина, но бързаше да приключи разговора.

— Ще се чуем ли по-късно през седмицата?

— Естествено.

Александър бавно остави слушалката. Това, че бе споделил нещо толкова съкровено, го изненада повече, отколкото изненада дори баща му. До момента не се бе замислял особено как точно го привлича Мередит. Желаеше я за леглото, разбира се, така както желаеше всяка жена. Нещата обаче не свършваха до тук. От самото начало се оказа по-различно — не изпитваше потребност да доминира над нея сексуално. Нямаше и следа от необяснимата ярост, която изпитваше към Анна или Франческа, или — до известна степен — към Мариан. Липсваха чувствата, поради които неизменно губеше интерес към жената. Ето, вече започваше да се отегчава и от Анна. Желание имаше, разбира се, но имаше и още нещо — неуловимо, неопределимо…

Забарабани раздразнено по бюрото. Защо не успява да я прогони от мислите си? Какво я отличава от другите? И защо докато прави секс с Анна, мисли за Мередит?

Какво всъщност изпитва към нея?

 

 

Александър се взираше замислено в снимките върху бюрото пред него — снимки на Анна с други мъже, влизащи или излизащи от апартамента. Именно тези снимки, помисли си той мрачно, потвърждаваха опасенията му, че тя не спазва своята част от споразумението им. Оказа се невярна любовница. Погледна седналия пред него мъж.

— Знаете ли кои са? — попита той.

Частният детектив кимна.

— Очаквах да ме попитате. Ето, приготвил съм справка. — Извади плик от куфарчето си. — Отбелязал съм не само имената, но и професиите, и биографични данни; не съм пропуснал и датите на съответните посещения, както и времетраенето им.

Александър пое справката, бързо я прелисти и отново погледна детектива.

— Впечатлен съм — обяви той. — Добра работа. Сведенията са изчерпателни и подробни.

Извади плик от чекмеджето и го плъзна по бюрото. Мъжът го взе и внимателно го отвори. Вътре имаше няколко едри банкноти.

— В брой ли? — попита той изненадано.

— Предпочитам да се разплатим по този начин, господин Хейс — отвърна Александър, без да си прави труда да дава обяснения, и подаде на мъжа подготвен документ. — Подпишете тук — потвърждение за получената сума.

Мъжът кимна и изписа името си на посоченото място.

— Да продължавам ли да се занимавам със случая, господин Киракис? — попита той, връщайки листа.

Александър поклати глава.

— Не е нужно. Вече ми набавихте цялата необходима информация. Или по-скоро… желана информация. Но ако сте така дискретен, както сте и изчерпателен, в бъдеще положително ще работя с вас.

— Никога не обсъждам клиентите си. Уверявам ви, господин Киракис. — Хейс стана. — С никого.

Александър се понадигна и протегна ръка.

— Тогава ще се срещнем отново — обеща той.

Хейс си тръгна, а Александър се съсредоточи върху справката и я изчете внимателно. Въобще не се изненада, че мъжете, с които Анна се бе срещала, бяха свързани до един по някакъв начин с развлекателната индустрия. Значи, помисли си той развеселен, е говорила сериозно за желанието си да се пробва в шоубизнеса. Съвсем типично бе Анна да се опитва да прави капитал от даденостите си, за да постигне своята цел. Но и защо да не е така? В края на краищата те й бяха служили вярно в миналото.

Странно, но Александър не се ядоса, както би било нормално. Напоследък откри колко малко го удовлетворява вече споразумението им. Отначало Анна успяваше да задоволява потребностите му, и то доста добре. Но сега тези потребности се бяха променили. Той се беше променил. Чисто физическата връзка с жена отстъпваше на втори план. Породи се потребност да се нуждае някого, да държи на него, да изпитва нещо повече от сексуално влечение, когато вземе жена в обятията си. Даде си сметка, че няма да се терзае, ако Анна изчезне от живота му.

Натисна копчето на интеркома върху бюрото. Секретарката му се обади веднага.

— Да, господин Киракис?

— Стейси, излизам след малко — обяви той. — Смятам да не се връщам в офиса следобед.

— Да повикам ли колата? — попита тя.

— Не. Възнамерявам да повървя.

— Да, сър.

Пъхна снимките и справката от детектива в голям кафяв плик и отиде до дрешника да си вземе палтото. Няма да звънне предварително. Ако поради някаква причина Анна не е там, ще я изчака. А ако случайно е там и не е сама, ще поиска обяснение.

Време е да сложи край на този фарс.

 

 

— Наредил си на детектив да ме следи? — Анна погледна към разхвърляните по леглото снимки, а после към Александър; очите й бяха присвити от гняв. — Защо?

— Не е ли очевидно дори за теб, скъпа Анна? — попита хладно с блеснали от ярост очи. — Имахме споразумение, но ти не изпълни своята част.

— Винаги съм била на твое разположение — ще отречеш ли? — изрече тя разпалено с разкривено от яд лице.

— Когато те доведох тук, дадох съвсем ясно да се разбере какви са условията, Анна — напомни й той. — Уговорихме се, докато те издържам, докато плащам сметките ти, да не се виждаш с никого, освен с мен. Подчертах, че няма да търпя никакви други твои любовни авантюри. Не прие ли думите ми сериозно?

Тя го изгледа — ярост замрежваше като воал очите й.

— Не разбирам — промълви накрая. — За теб явно не представлявам нищо повече от средство за задоволяване физическите ти потребности. Какво те е грижа дали се виждам с други мъже или не? Защо те засяга, щом никога не е пречило на плановете ти?

— Засяга ме, защото си плащах, за да ползвам само аз услугите ти. Обичам да получавам точно онова, за което плащам — сряза я той сърдито. — Всички тези мъже са свързани с театъра или шоубизнеса. Доколкото се досещам, смяташ да попаднеш в тези среди.

— Дори да е така — какво? — не се предаваше тя. — Да не би да твърдиш, че при всичките ти отсъствия от града не си се занимавал с други жени? Да не мислиш, че не съм чула как си се държал с онази новинарка след мача по поло в Калифорния…

Той сграбчи реверите на лилавата й копринена блуза и я притегли към себе си.

— Май наистина не разбираш, Анна — просъска той с тон, който не вещаеше нищо добро. — Не ме интересуват доводите ти. Въобще не е твоя работа какво правя, когато не съм тук. Надявам се не си забравила, че аз определям правилата.

— Пусни ме!

Красивото й лице се изкриви от гняв.

— С удоволствие. — Пусна я така внезапно, че тя залитна назад зашеметена. — Сигурно ще ти е драго да узнаеш, че детективът няма да те следи повече. Вече не ме е грижа с кого се виждаш или с кого прекарваш времето си. Дойдох тук да ти съобщя нещо важно: от този момент разтрогвам така нареченото ни споразумение.

Събра снимките и листата и ги пъхна обратно в плика.

— Не говориш сериозно, нали? — попита тя изумена.

— През живота си не съм бил по-сериозен — увери я той. — Искам да напуснеш този апартамент, а още по-добре и Ню Йорк — веднага. Разрешавам да вземеш дрехите си и личните си вещи. Нищо друго. И да те няма до довечера.

— До довечера? — Тя го погледна с ококорени очи. — Изключено.

— Направи всичко възможно да стане, Анна, защото ако си тук, когато се върна, ще те изхвърля лично — предупреди той.

— Времето няма да ми стигне…

Тя разпери безпомощно ръце.

— Да беше мислила за това, когато приемаше другите си клиенти — прекъсна я той суховато. — До седем тази вечер да те няма!

Обърна се и тръгна към вратата. Анна хукна след него.

— Негодник! — изкрещя тя. — Не можеш да постъпваш така с мен!

Той спря и се извърна, за да я погледне в очите.

— Грешиш, Анна. Не само мога, но и ще го направя.

— Но за такова кратко време… Къде ще отида?

— Това е твой проблем.

На излизане от апартамента затръшна вратата с такава сила, че една от картините падна от стената.

— Много, много ще съжаляваш, че постъпваш така с мен, Александър — извика Анна, запращайки по вратата кристална чаша за вино. Тя се разби в дървото и се посипа на хиляди парченца по килима, а Анна не преставаше да крещи обиди на родния си език.

 

 

Александър излезе от асансьора и прекоси фоайето към стъклените врати към Сентрал Парк Саут. Гневът му се бе охладил значително. Анна винаги го провокираше да показва най-лошите си черти, прецени той, поемайки към Пето авеню. Дори в момента чувстваше, че не е под контрол. Беше изпитал желание да я удари, да се разправи физически с нея заради предателството й, а не знаеше защо. Защо се чувстваше предаден? Какво значение имаше нейното поведение? Дълбоко си пое въздух. Връзката бе грешка от самото начало. Е, поне се опомни навреме.

Вървеше по Пето авеню. Не забелязваше тълпата от хора в дебели зимни палта с пакети и големи пазарски торби; не усещаше и острия зимен вятър, който рошеше косите му и зачервяваше бузите. Напусна Анна така разгневен, че дори не закопча широкия колан на палтото си, и сега пешовете се вееха яростно на вятъра. Александър не забелязваше и това. Ликвидирайки връзката си с Анна, изживяваше изненадващо за него чувство.

Чувството, че е пуснат на свобода.