Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (82)

81

В понеделник вечерта Ричард влезе на пръсти в стаята на Кейти с голям букет рози в ръка. От неделя сутринта тя бе вън от опасност, но не бе останала будна достатъчно дълго, за да каже повече от една-две думи.

Той сведе поглед към нея. Очите й бяха затворени. Реши да излезе и да помоли сестрата за ваза.

— Просто ги остави на гърдите ми.

Той рязко се обърна.

— Кейти! — Дръпна един стол. — Как се чувстваш?

Тя отвори очи и направи гримаса към апарата за кръвопреливане.

— Чувам, че вампирите стачкуват. Оставям ги без работа.

— Вече си по-добре. — Надяваше се, че внезапната влага в очите му е останала незабелязана.

Но Кейти я видя. Със свободната си ръка тя нежно се пресегна нагоре и прокара пръст по клепачите му.

— Преди да заспя отново, кажи ми, моля те, какво се случи. Иначе ще се събудя към три часа призори и ще се мъча да свържа фактите. Защо Едгар Хайли е убил Ванджи?

— Правил е експерименти със свои пациентки, Кейти. Знаеш за бебето в епруветка в Англия, разбира се. Хайли е бил много по-амбициозен от това просто да произвежда бебета ин витро за техните родители. Правил е опити да взема зародиши от жени, които искат да абортират, и да ги имплантира в утробата на стерилни жени. И е успял! През тези осем години е разбрал как да овладее имунната система на майката приемник, така че да не отхвърли чуждия зародиш. Имал е един абсолютен успех. Показах архива му на хората от лабораторията за изследване на плодовитостта в болницата „Маунт Синай“. Те ми казаха, че Едгар Хайли е направил огромен скок в изследванията на бластоцистния и ембрионалния стадий на развитие на зародиша.

— Но след този успех е пожелал да открие нещо ново — продължи той. — Ана Хоран, една жена, на която е направил аборт, твърди, че тя е променила решението си и е искала да задържи детето си, но той я упоил и извадил плода от утробата й, докато тя е била в безсъзнание. Тя е права — точно така е било. В същия този момент Ванджи Луис го е чакала в съседната стая, готова за имплантация. Тя самата е смятала, че ще й бъде приложено някакво лечение, което ще й помогне да забременее със собствено дете. Хайли изобщо не е очаквал, че Ванджи ще задържи толкова дълго зародиша с азиатски черти, въпреки че системата му е била усъвършенствана до такава степен, че въпросът за принадлежност към дадена раса не е бил от значение.

Когато Ванджи не е направила спонтанен аборт, той не е намерил сили да унищожи зародиша. Решил е да го изкара до термина, а тогава кой би могъл да го обвини, че Ванджи е родила дете с азиатска кръв? Естествената майка, Ана Хоран, е женена за представител на бялата раса.

— Успял е да потисне имунната система? — спомни си Кейти сложните таблици от курсовете по естествени науки в колежа.

— Да, и то без всякаква заплаха за детето. Майката е била изложена на много по-голям риск. През последните осем години той е умъртвил шестнадесет жени. Състоянието на Ванджи ужасно се е влошило. За нейно нещастие миналия понеделник вечерта на излизане от кабинета на Фукито тя е попаднала на Едгар Хайли. Уведомила го е за намерението си да се консултира с бившия си лекар в Минеаполис. Това е явен риск, защото вероятността за естествена бременност при Ванджи е била едно на милион и всеки гинеколог, запознат със състоянието й, е бил наясно с този факт.

Но с нея е било свършено в мига, в който е споменала името на Емет Сейлъм. Хайли си е давал сметка, че Сейлъм ще се сети какво се е случило, когато Ванджи роди дете с азиатски черти и се закълне, че никога не е имала връзка с азиатец. Сейлъм е бил в Англия, когато е починала първата жена на Хайли. Знаел е за скандала. Хайде, стига толкова — завърши Ричард. — Всичко останало може да почака. Очите ти пак се затварят.

— Не… Ти каза, че Хайли имал един пълен успех. Това означава ли, че е имплантирал зародиш и е успял да го задържи до раждане?

— Да. И ако миналата сряда вечерта беше останала още пет минути у Моли и беше видяла бебето на Бъркли, сега щеше да се сетиш коя е истинската майка. Лиз Бъркли е износила до термин в собствената си утроба бебето на Морийн Кроули.

— Бебето на Морийн Кроули! — Кейти отвори широко очи и се опита да се надигне.

— Спокойно. Внимавай, ще измъкнеш тази игла тук. — Той я докосна по рамото и после внимателно я подкрепи, докато тя се отпусна назад. — Хайли е водил подробни записки за всички свои действия от момента, в който е извършил аборта на Морийн и имплантацията на Лиз. Описал е всички манипулации, приложени медикаменти, симптоми и възникнали проблеми до момента на самото раждане.

— Морийн знае ли?

— Беше справедливо да й се каже, както и на съпрузите Бъркли и да им се даде възможност да прочетат медицинската документация. Джим Бъркли живееше с убеждението, че жена му го е излъгала и не му е признала, че се е подложила на изкуствено оплождане. А самата ти знаеш какво изпитваше Морийн заради този аборт. Мисълта за него буквално я съсипваше. Отиде да види бебето си. Сега е едно щастливо момиче, Кейти. Ако го беше родила, щеше да го остави за осиновяване. А след като видя Мариан и как семейство Бъркли са луди по нея, тя е на седмото небе от щастие. Но ми се струва, че ти ще загубиш една добра секретарка. Следващата есен Морийн отива да учи в колеж.

— А майката на бебето на Ванджи?

— Ана Хоран е достатъчно покрусена от този аборт. Решихме, че няма никакъв смисъл да разбира, че нейното бебе е щяло да се роди, ако миналата седмица Хайли не беше убил Ванджи. Тя ще има други деца.

Кейти прехапа устни. Въпросът, който самата тя се страхуваше да зададе. Трябваше да знае.

— Ричард, моля те, кажи ми истината. Когато са ме намерили, съм имала кръвоизлив. Докъде са стигнали, за да го спрат?

— Добре си. Направиха ти кюртаж и нищо повече. Сигурен съм, че са ти го казали.

— Това ли е всичко?

— Да, Кейти. Все още можеш да имаш цяла дузина деца, стига да искаш.

Пресегна се и положи ръка върху нейната. Тази ръка беше там, беше я дръпнала обратно, когато тя се намираше толкова близо до смъртта. Този глас я беше накарал да пожелае да се върне.

Един дълъг миг тя съзерцаваше Ричард, като в същото време си мислеше: „О, колко те обичам, колко много те обичам!“

Неговото тревожно, въпросително изражение внезапно се промени и премина в широка усмивка. Очевидно онова, което бе видял изписано на лицето й, го задоволяваше.

Кейти се усмихна в отговор.

— Изобщо не ти липсва самочувствие, нали, докторе? — попита тя.