Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (72)

71

— Сигурен ли сте, че това е обувката на жена ви? — попита Скот.

Крис кимна унило.

— Абсолютно. Тази е широката… дето вечно й хлопаше… лявата.

— Когато Една Бърнс ви се обади по телефона, спомена ли ви, че тази обувка е у нея?

— Не. Каза само, че имала информация за полицията и че искала да разговаря с мен.

— Останахте ли с впечатлението за евентуално изнудване… заплаха?

— Не, просто пиянска словоохотливост. Аз знаех, че работи в болница „Уестлейк“. Тогава не се сетих, че беше администраторката, за която често говореше Ванджи. Беше споменала, че Една често я занасяла за сребърните й пантофки.

— Добре. Показанията ви ще бъдат напечатани още сега. Прочетете ги внимателно, подпишете ги, ако смятате, че са точни, и после можете да си вървите. Утре сутринта отново ще разговаряме с вас.

За първи път Крис доби усещането, че прокурорът започва да му вярва. Стана да си върви.

— Къде е Джоун?

— Тя приключи с даването на показания и може да си тръгне с вас. А, да… само още един въпрос… какво ви е впечатлението от доктор Хайли?

— Не го познавам лично.

— Четохте ли статията за него? — Скот му подаде списанието „Нюзмейкър“.

Крис погледна статията, придружена със снимка на доктор Хайли.

— Видях я вчера в самолета за Ню Йорк. — В паметта му нещо се раздвижи. — Ами да! — възкликна той. — Просто не можех да си спомня.

— Какво имате предвид? — попита Скот.

— Това е мъжът, който слезе от асансьора в „Есекс Хаус“ снощи, когато се опитвах да се добера до доктор Сейлъм.