Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (64)

63

Той отмести поглед от Кейти едва когато очите й се затвориха и дишането й стана равномерно. Тя отново потъна в сън. Въпросът за Ванджи бе изплувал нейде от подсъзнанието й, предизвикан може би от пристъпа на раздвоение на личността, който бе получила в понеделник вечер. Възможно бе тя изобщо да не си спомни, че е задала този въпрос, но той не можеше да си позволи да рискува. Ами ако отново отвореше дума за това пред сестра Ренджи или пред другите лекари в операционната, преди да е изпаднала под въздействието на упойката? Умът му трескаво търсеше някакво разрешение. Присъствието й на прозореца в понеделник вечерта все още можеше да бъде фатално за него.

Трябваше да я убие, преди сестра Ренджи да мине отново, следователно разполагаше с по-малко от час. Инжекцията хепарин щеше незабавно да предизвика антикоагулация на кръвта й, но за да се реализира докрай предварителният му замисъл, щяха да бъдат необходими няколко часа. Това беше първоначалният му план.

Сега обаче не можеше да чака повече. Трябваше веднага да й бие втора инжекция.

Имаше хепарин в кабинета си. Не смееше да отиде в амбулаторията. Налагаше се да слезе по аварийното стълбище, да стигне до паркинга и да използва личната врата към офиса си, там да напълни спринцовката и да се върне обратно тук. Щеше да му отнеме най-малко пет минути. Сервитьорката щеше да обърне внимание на дългото му отсъствие от масата, но нямаше как. Доволен, че Кейти бе заспала, той бързо се измъкна от стаята.