Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (71)

70

Тя тръгна, залитайки, по коридора. Дали знаеше къде е ключът за осветлението? Щеше ли да посмее да светне? Ами ако тук долу има някой? Дали да не се опита да извика?

Той познаваше тази болница. Къде би могла да отиде? В края на коридора се виждаше врата. Най-отдалечената. Може би преди това щеше да опита предните. Не беше изключено да пропусне страничните врати. Но ако тича право надолу, щеше да достигне отсрещната стена. Вратата беше в средата. Пръстът й кървеше. Щеше да размаже кръв по вратата. Когато сестрата мине на поредната си обиколка, щяха да тръгнат да я търсят. Може би щяха да забележат кървавите петна.

Сега беше замръзнал неподвижен. Ослушваше се за нея. Ще види ли сянка, когато вратата се отвори? Протегнатата й ръка докосна студена стена. О, господи, помогни ми да намеря някоя врата. Плъзна длан по стената. Докосна рамка. Зад себе си чу тих скърцащ звук. Той беше отворил първата врата. Но сега нямаше да си направи труда да погледне в тази стая. Щеше да съобрази, че не е чул лекото изскърцване, значи тя не е пробвала следващата. Ръката й напипа дръжката. Натисна я трескаво, като прокара отгоре й кървящия си пръст. Ноздрите й се изпълниха с тежкия мирис на формалдехид. Чу зад себе си шум от тичащи крака. Твърде късно. Твърде късно. Опита се да затвори вратата зад себе си, но някой й попречи. Залитна и се строполи на пода. Толкова беше замаяна. Протегна ръка и пръстите й докоснаха крачол на панталон.

— Всичко свърши, Кейти — каза доктор Хайли.