Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (61)

60

Той излезе от стаята на Кейти. По лицето му премина усмивка на задоволство. Всичко се нареждаше много добре. Хапчетата започваха да оказват своето въздействие. Вече имаше кръвотечение. Порязаният й пръст доказа, че желаният резултат е налице — сега кръвта й не се съсирваше.

Слезе на втория етаж и се отби при мис Олдрич. Бебето лежеше в детско креватче до леглото й. В стаята беше и съпругът й. Усмихна се сдържано на родителите и после се надвеси над детето.

— Красив екземпляр наистина — обяви той. — Мисля, че няма да се наложи да го връщаме.

Знаеше, че шегите му са жестоки, но понякога имаше нужда именно от такова поведение. Тези хора бяха важни, изключително важни. Делано Олдрич можеше да влее хиляди долари в „Уестлейк“ под формата на фондове за изследователска дейност. Нови експерименти. Можеше да работи в лабораторията с животни, да опише постиженията си. По-късно, когато официално започнеше да провежда операциите върху жени, всичките експерименти, които бе правил през тия години, щяха неминуемо да му донесат успех. Отсрочената слава не означаваше непременно непостигната слава.

Делано Олдрич съсредоточено изучаваше своя син. На лицето му бе изписано възхищение и обожание.

— Докторе, все още не можем да повярваме. Явно всички са грешили.

Притеснението бе основният й проблем. Фукито бе забелязал това. Мускулна дистрофия в рода по бащина линия. Тя знаеше, че може да я предаде и на детето си. Както и няколко фиброидни кисти в матката й. Той се бе погрижил за кистите и тя бе забременяла. После бе изследвал ранна проба от околоплодната течност и я бе успокоил по въпроса за мускулната дистрофия.

И все пак тя беше силно емоционална, почти свръхактивна личност. Преди десет години бе преживяла две преждевременни раждания. Той я бе поставил на легло два месеца преди термина. И резултатът бе очевиден.

— Ще се отбия утре сутринта.

Тези хора щяха ревностно да го защитават като свидетели, ако възникнеха някакви подозрения относно смъртта на Кейти де Мейо.

Но такива не трябваше да има. Падането на кръвното налягане беше отразено в болничната документация. Операцията по спешност щеше да се проведе в присъствието на най-добрите сестри в болницата. Дори възнамеряваше да покани хирурга от спешното отделение да му асистира. Тази вечер на смяна бе Молой. Беше добър, най-добрият. Молой щеше да каже на семейството и в службата на Кейти, че е било невъзможно да спрат кръвотечението, а през време на операцията доктор Хайли е оглавявал екип, направил всичко възможно да спаси живота й.

След като излезе от стаята на семейство Олдрич, той отиде при сестра Ренджи. Внимателно бе подправил разписанието така, че на смяна да бъде именно тя. Някоя по-опитна сестра щеше да проверява Кейти на всеки десет минути. Ренджи не беше толкова съобразителна.

— Сестра Ренджи.

— Докторе. — Тя стана припряно и от притеснение не знаеше къде да си дене ръцете.

— Доста съм загрижен за мисис Де Мейо. Кръвното й налягане е в долната допустима граница, но подозирам, че вагиналното й кръвотечение е било по-сериозно, отколкото тя предполага. Излизам да вечерям, после ще се върна. Дотогава докладът за кръвния анализ от лабораторията трябва да бъде готов. Не исках да я притеснявам — тя има вроден страх от болници, — но няма да се учудя, ако тази вечер ни се наложи да я оперираме. Ще преценя как да процедираме, когато се върна след около час. Убедих я да не вечеря днес. Ако поиска някаква твърда храна, не й давайте.

— Добре, докторе.

— Занесете на мисис Де Мейо приспивателното и по никакъв начин не допускайте да разбере, че може да се наложи спешна оперативна намеса. Разбрахте ли ме добре?

— Да, докторе.

— Отлично.

Съвсем преднамерено той разговаря с няколко човека в главното фоайе. Беше решил да вечеря в ресторанта, който се намираше точно до болницата. Не беше лош. Човек можеше да си вземе една съвсем сносна пържола, а и той искаше после да може да се представи за съвестен лекар. „Притеснявах се за госпожа Де Мейо. Дори не си отидох вкъщи, а вечерях в съседния ресторант и незабавно се върнах в болницата, за да проверя как е. Слава богу, че го направих. Поне се опитахме.“

И още нещо важно. Дори и в мрачна нощ като тази нямаше нищо необичайно да отиде пеша до ресторанта. По този начин никой нямаше да бъде напълно сигурен колко време е отсъствал.

Защото докато чакаше да му сервират кафето, той щеше да предприеме последната необходима стъпка. Беше оставил Кейти в седем и пет. В осем без петнадесет беше в ресторанта. В осем часа на Кейти щеше да бъде дадено приспивателно. При това много силно. Благодарение на отслабналия й организъм хапчето щеше да й подейства незабавно.

В осем и половина той можеше съвсем безопасно да се качи по аварийното стълбище на третия етаж, да влезе в хола на апартамента й, да се увери, че е заспала, и да й бие инжекция хепарин, мощен антикоагулант, който в съчетание с хапчетата щеше да срине кръвното налягане и хемоглобина й.

Щеше да се върне тук, да си допие кафето, да си плати сметката и тогава да се появи отново в болницата. Щеше да извика сестра Ренджи да го придружи до стаята на Кейти, за да провери състоянието й. Десет минути по-късно Кейти щеше да бъде в операционната.

Толкова го беше улеснила с това, че нямаше да има посетители тази вечер. Разбира се, беше се подготвил и за такава възможност. Възнамеряваше да сложи хепарина във физиологичния разтвор, който щяха да й преливат по време на операцията. Това щеше да бъде също толкова резултатно, но по-рисковано.

Пържолата беше хубава. Странно колко огладняваше в моменти като този. Би предпочел да изчака края и тогава да яде, но му беше почти невъзможно. Докато се свържат със сестрата на Кейти, щеше отдавна да е минало полунощ, тъй като тя беше на опера. Щеше да я изчака в болницата, за да я утеши. По-късно тя щеше да си спомни колко е бил любезен. Нямаше да се прибере вкъщи преди два-три часа. Не можеше да стои гладен толкова дълго.

Позволи си една чаша вино. Би предпочел обичайната половин бутилка, но тази вечер беше изключено. Във всеки случай, макар и единствена чаша, виното го сгря, ободри го, помогна му да премисли възможностите, да предвиди неочакваното.

Това щеше да бъде краят на заплахата. До този момент чантата му не беше намерена. Вече едва ли щеше да се появи отнякъде. Опасността Сейлъм беше елиминирана. Като причина за смъртта му вестниците посочиха евентуално „падане или скачане“. Тази сутрин беше погребението на Една. Ванджи Луис беше погребана вчера. Мокасината в чекмеджето на Една нямаше да говори нищо на хората, които щяха да разполагат с жалките й вещи.

Ужасна седмица. И толкова безсмислена. Трябваше да му бъде позволено открито да прави изследванията си. Преди едно поколение изкуственото осеменяване се считаше за скандално. Сега всяка година по този начин се раждат хиляди бебета.

Да се върнем стотици години назад. Арабите имали обичай да унищожават враговете си, като прониквали в лагерите им и оплождали кобилите им с парцал, напоен със спермата на хилави жребци.

Лекарите, осъществили първите успешни оплождания ин витро, са гении.

Но неговият собствен гений ги превъзхождаше до един. И нищо не можеше да му попречи да пожъне признанието, което заслужаваше.

Нобеловата награда. Един ден щеше да я получи. За изключителен принос в медицината.

Той лично бе разрешил проблемите, свързани с аборта и стерилитета.

А трагедията беше, че ако постиженията му бяха известни, също като Коперник, щяха да го считат за престъпник.

— Хареса ли ви вечерята, докторе? — Сервитьорката му беше позната. О, да, преди няколко години беше родила при него. Момченце.

— Беше чудесна, наистина. Как е синът ви?

— Добре, сър, много добре.

— Прекрасно. — Невероятно как тази жена и съпругът й бяха успели да покрият таксата му, плащайки с парите, които бяха спестили за закупуване на жилище. Е, тя си получи онова, за което мечтаеше.

— Бих искал едно капучино, ако обичате.

— Разбира се, докторе, но ще трябва да изчакате десетина минути.

— Докато го приготвяте, аз ще проведа няколко телефонни разговора. — Щеше да отсъства по-малко от десетина минути. Сега вече беше изключено сервитьорката да не го запомни.

Видя през прозореца, че навън снегът беше спрял. Естествено не можеше да си вземе палтото от гардероба. Измъкна се крадешком от страничната врата до телефоните и тоалетните и бързо се отправи обратно по пътеката. Студът се впиваше в лицето му, но той не го усещаше. Внимателно планираше всяка своя стъпка.

Не беше трудно да върви в сянката. Имаше ключ за аварийния изход в задната част на родилното отделение. Никой не използваше тези стълби. Влезе в сградата.

Не беше изключено да възникне още един проблем, който беше обмислил. Ами ако някой я беше придружил до болницата — сестра й, някоя приятелка? Ами ако този човек беше пожелал да пренощува при нея на дивана в хола? Клиниката „Уестлейк“ открито поощряваше преспиването на близки, в случай че пациентката желае това. Като нареди да пребоядисат другата стая, той беше предотвратил подобна възможност.

Планиране. Планиране. То беше всичко, така полезно и необходимо в живота, както и в лабораторията. В дъното на хола имаше маса, покрита заради боядисването. В едно от чекмеджетата й същия следобед той беше оставил спринцовката с хепарина. Светлината от паркинга проникваше през прозореца и му създаваше достатъчно видимост, за да намери масата веднага. Бръкна в чекмеджето за спринцовката.

Следваше най-важният момент. Ако Кейти се събудеше и го видеше, това го излагаше на опасност. Вярно, по всяка вероятност щеше веднага да заспи отново. Безспорно никога нямаше да се усъмни в инжекцията. Но по-късно, когато той се върне със сестра Ренджи, ако Кейти случайно все още е в съзнание и каже нещо за инжекцията, това щеше да бъде рисковано. О, нямаше да бъде проблем да обясни: объркала се е, сигурно е имала предвид момента, когато съм вземал кръвните проби. И въпреки това по-добре щеше да бъде изобщо да не се събужда.

Вече се намираше в стаята, надвесен над Кейти. Пресегна се и хвана ръката й. Завесите не бяха дръпнати съвсем плътно и в стаята проникваше бледа светлина. Виждаше профила й. Лицето й беше обърнато на другата страна. Дишането й беше неравно. Бълнуваше нещо. Той не можеше да долови думите. Вероятно сънуваше.

Заби иглата в ръката й. Клепачите й потрепнаха и тя въздъхна. Обърна глава и отвори очи, замъглени от съня. В сумрака той успя да види разширените зеници. Тя впери в него въпросителен поглед и промълви:

— Доктор Хайли, защо убихте Ванджи Луис?