Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cradle Will Fall, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora(2015)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Престъпен експеримент

Американска. Първо издание

ИК „Гарант-21“, София, 1996

Редактор: Катерина Стоянова

ISBN: 954-800-960-9

История

  1. —Добавяне

55

Гъртруд и Гейна Крупшак се трудеха над печеното, което беше приготвила Гейна. Гъртруд с благодарност се поддаде на увещанията й да си вземе втора порция, а после и голямо парче домашен шоколадов кейк.

— Аз обикновено не ям много — извини се тя, — но не съм сложила хапка в устата си, откакто намерихме тялото на горката Една.

Гейна кимна с печално изражение. Съпругът й взе чашата си с кафе и чинията с десерта.

— Играят „Никс“ — обяви той. — Смятам да гледам.

Резкият му тон не беше неучтив. Той се настани във всекидневната и включи телевизора.

Гейна въздъхна.

— „Никс“… „Метс“… „Джайънтс“… Сезон след сезон. Но от друга страна поне си е тук. Хвърлям поглед към другата стая и ето ти го. Или като си идвам от бинго, зная, че няма да се прибера в празен дом като горката Една.

— Така си е. — Гъртруд си помисли за собствения си самотен дом, но после се сети за най-голямата си внучка: „Бабче, защо не дойдеш на вечеря?“ или „Бабче, ще си бъдеш ли у дома в неделя? Смятаме да наминем да те видим.“ Можеше и да бъде много по-зле.

— Май трябва да отидем и да погледнем апартамента на Една — каза Гейна. — Ти не се притеснявай… искам да кажа, пийни си още кафе или си вземи друго парче кейк.

— А, не, не. Да тръгваме. Неприятно ми е някак, ама няма как.

— Ще взема ключа.

Избързаха през двора. Още преди да станат от масата, отново заваля сняг, примесен с дъжд. Гейна зарови брадичка в яката на палтото си. Мислеше си за чудесното палто на Една — имитация на леопардова кожа. Може би тази нощ щеше да го отнесе у дома. Беше си нейно.

В апартамента двете жени се смълчаха. Прахът, който използваха детективите, за да снемат отпечатъците от пръсти, още личеше по повърхността на масите и дръжките на вратите. Несъзнателно и двете се втренчиха в мястото, където бе лежало сгърченото тяло на Една.

— По радиатора още има кръв — промърмори Гейна. — Гюс сигурно ще го пребоядиса.

Да, помисли си Гъртруд. Да се превъзмогне този кошмар. Знаеше вкуса на внучката си. Освен велуреното канапе на Нан страшно щяха да й харесат и високите кресла със странични облегалки и крака от махагон. Едното от тях всъщност беше люлеещ се стол. Спомни си как Една й бе разказвала, че в детството й креслата били покрити със синьо кадифе и изящна дамаска на листа. Тя ги претапицирала доста евтино, а после непрестанно въздишала: „Никога вече няма да бъдат същите.“

Ако Нан плати за нова тапицерия от кадифе, щяха да станат прекрасни. И тази гравирана маса в стил Чипъндейл. Олтмън имаше същите в галерията за репродукции. И струваха цяло състояние. Разбира се, тази бе доста повредена, но съпругът на Нан можеше да реставрира всичко. О, Една, помисли си Гъртруд, ти беше по-умна от всички нас. Ти знаеше стойността на нещата.

Гейна беше отишла в дрешника и сега сваляше от закачалката палтото от изкуствена леопардова кожа.

— Една ми го беше дала на заем миналата година — каза тя. — Щяхме да ходим с Гюс на едно увеселение. Страшно ми харесва.

Не им отне много време да си поделят останалите вещи в апартамента. Гейна не прояви особен интерес към мебелите; онова, което не желаеше за себе си Гъртруд, оставаше за Армията на спасението; но Гейна остана очарована, когато Гъртруд й предложи да вземе сребърните прибори и порцелановия сервиз. Решиха, че дрехите на Една също ще останат за Армията на спасението. И двете бяха по-високи и по-слаби от нея.

— Ами… май че това е всичко — въздъхна Гейна. — С изключение на бижутата. Но полицията скоро ще ни ги върне. Ти взимаш пръстена, на мен тя остави брошката.

Бижутата. Една ги държеше в чекмеджето на нощното си шкафче. Гъртруд си спомни за вторник вечерта. Това беше чекмеджето, което беше понечил да отвори доктор Хайли.

— Сега си помислих — каза тя, — че изобщо не сме поглеждали там. Нека се убедим, че не сме забравили нищо.

Тя отвори чекмеджето. Знаеше, че полицията бе прибрала кутийката с бижутата. Но дълбокото чекмедже не беше празно. В него лежеше стара, износена мокасина.

— О, за бога — въздъхна Гейна. — Кажи ми сега защо Една си е държала в шкафчето това нещо?

Тя извади обувката и започна да я оглежда на светлината. Беше в доста лошо състояние — токът бе изтрит, а белите петънца отстрани говореха, че е стояла в снега.

— Това е! — извика Гъртруд. — Точно това ме обърка.

Пред смаяния поглед на Гейна тя се опита да обясни.

— Госпожа Де Мейо ме попита дали Една не викала на някой от двамата доктори Прекрасния принц. Ето кое ме обърка. Разбира се, че нямаше такова нещо, но Една ми разказа за ужасните вехти мокасини, с които госпожа Луис била обута винаги, когато идвала на преглед. Даже ми ги показа преди една-две седмици, когато госпожа Луис си тръгваше. Една ми каза, че постоянно я занасяла заради тях. Лявата й обувка била доста широка и непрекъснато й се изхлузвала. Една често се шегувала с нея, като я питала, да не би да очаква Прекрасния принц да намери сребърната й пантофка.

— Но Прекрасния принц не беше любимият на Пепеляшка — запротестира Гейна. — Той беше от приказката за Спящата красавица.

— Точно за това говоря. Казах на Една, че е объркала приказките. Тя само се засмя и отвърна, че госпожа Луис й казала същото, но тя знаела приказката така още от майка си и така си й харесвала.

Гъртруд се замисли.

— Госпожа Де Мейо беше много разтревожена, когато ме питаше за тези подмятания за Прекрасния принц. А в сряда вечерта… чудя се дали е възможно доктор Хайли да е търсил в това чекмедже именно обувката на госпожа Луис? Възможно ли е? Знаеш ли, почти съм склонна да отида в кабинета на госпожа Де Мейо и да поговоря с нея. Или поне да й оставя бележка. Някак си чувствам, че не трябва да чакам до понеделник.

Гейна се сети за Гюс. Той нямаше да откъсне поглед от телевизора почти до полунощ. Отново бе обладана от неутолимата си жажда за вълнуващи преживявания. Никога не бе ходила в прокуратурата.

— Госпожа Де Мейо ме попита дали Една не пазела някаква стара обувка на майка си от сантименталност — каза тя. — Обзалагам се, че е имала предвид точно тази износена мокасина. Слушай какво — ще те закарам дотам и ще дойда с теб. Гюс няма да усети, че не съм си вкъщи.