Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (44)

44

Гъртруд Фицджералд унило завъртя крана за студената вода в банята и отвори шишенцето с предписаните й хапчета. Мигрената почваше да я отпуска. Ако болката не се преместеше от другата страна на главата й, до утре сутринта щеше да се оправи. Това последно хапче щеше да й помогне. Нещо я притесняваше… нещо извън смъртта на Една. Май че беше свързано с обаждането на госпожа Де Мейо. Що за въпрос беше това дали Една някога бе наричала доктор Фукито или доктор Хайли Прекрасния принц?

Пълна глупост.

Прекрасния принц.

Май че Една наистина го беше споменавала. Не във връзка с докторите, а заради нещо друго, и то през последните две седмици. Само ако можеше да си спомни. Ако госпожа Де Мейо я беше попитала просто дали бе чувала Една да произнася това име, може би щеше да й помогне да си спомни веднага. А сега конкретната ситуация й се изплъзваше.

Или си го беше въобразила? По силата на внушението?

Когато това главоболие отмине, мисълта й щеше да се избистри. Ама наистина. И тогава може би щеше да си спомни.

Тя глътна хапчето и си легна. Затвори очи. В ушите й зазвуча гласът на Една: „И аз казах, че Прекрасния принц няма…“.

Не можеше да си спомни останалото.