Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cradle Will Fall, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora(2015)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Престъпен експеримент

Американска. Първо издание

ИК „Гарант-21“, София, 1996

Редактор: Катерина Стоянова

ISBN: 954-800-960-9

История

  1. —Добавяне

30

Едгар Хайли впери поглед в Кейти, когато тя застана пред него и вдигна ръка, стиснала онази обувка. Подиграваше ли му се?

Не. Тя вярваше в онова, което казваше, че вероятно обувката е имала някаква сантиментална стойност за Една. Той трябваше да вземе тази мокасина. Само Кейти да не я спомене пред съдебния лекар или детективите. Ами ако реши да им я покаже? Гъртруд Фицджералд може да я познае. Много пъти, когато Ванджи идваше на консултации, тя беше дежурна на рецепцията. Беше чула Една да занася Ванджи с тия нейни „сребърни пантофки“.

Кейти прибра обувката, затвори чекмеджето и излезе от спалнята, стиснала под мишница кутията за бижута. Той я последва, изгарящ от нетърпение да чуе какво ще каже. Но тя просто подаде кутията на детектива.

— Пръстенът и брошката са вътре, Чарли — обясни тя. — Смятам, че това отхвърля всякаква възможност за кражба с взлом. Не съм преглеждала бюрото или дрешника.

— Няма значение. Ако Ричард подозира насилствена смърт, утре сутринта ще претърсим жилището най-основно.

Някой рязко похлопа на вратата и Кейти отвори, за да пусне двама мъже с носилка.

Едгар Хайли се върна при Гъртруд. Тя беше изпила чашата вода, донесена от Кейти.

— Ще ви донеса още една, госпожо Фицджералд — каза тихо той.

Хвърли поглед през рамо. Всички останали бяха с гръб към него и гледаха как санитарите се готвят да отнесат тялото. Това беше неговият шанс. Трябваше да рискува и да вземе обувката. След като Кейти не я спомена веднага, малко вероятно беше точно сега да заговори за нея.

Бързо се върна в банята, пусна крана и се промъкна през коридорчето в спалнята. Като използваше кърпичката си, за да не оставя отпечатъци, той отвори нощното шкафче. Точно се пресягаше за обувката, когато чу стъпки, които приближаваха. Бързо бутна вратата, тикна кърпичката в джоба си и вече се намираше на прага на спалнята, когато стъпките спряха.

Направи усилие да придобие спокойно изражение и се обърна. Ричард Каръл, съдебният лекар, стоеше в малкото коридорче между банята и спалнята. Изглеждаше озадачен.

— Докторе — каза той, — бих искал да ви задам няколко въпроса за Една Бърнс — гласът му беше студен.

— Разбира се — и после с преднамерено небрежен тон добави: — Точно стоях тук и си мислех за госпожица Бърнс. Колко жалко, че животът й бе пропилян по този начин.

— Пропилян? — интонацията на Ричард беше явно въпросителна.

— Да. Всъщност тя имаше добри математически заложби. В този компютърен век Една можеше да използва по някакъв начин таланта си, за да постигне нещо за себе си. Вместо това тя се превърна в една дебела клюкарстваща алкохоличка. Ако ви е прозвучало рязко, казвам го с искрено съжаление. Бях привързан към Една и, честно казано, тя ще ми липсва. Извинете ме. Пуснал съм чешмата в банята. Исках да отнеса на госпожа Фицджералд чаша студена вода. Горката жена, ужасно е разстроена.

Доктор Каръл се отдръпна встрани, за да го пусне да мине. Дали суровите думи, които каза за Една, бяха отвлекли мисълта на съдебния лекар от това какво търсеше в стаята на мъртвата?

Той изплакна чашата, напълни я с вода и я отнесе на Гъртруд. Санитарите бяха излезли с тялото. Кейти де Мейо също не беше в стаята.

— Госпожа Де Мейо тръгна ли си? — попита той детектива.

— Не. Разговаря с жената на домакина. След това ще се върне.

Той самият не искаше да си тръгва, преди да се е уверил, че Кейти не е споменала за обувката пред Гъртруд. Но когато след няколко минути Кейти се върна, тя повече не отвори дума за нея.

Съвсем преднамерено я придружи до колата й, но тогава към тях се присъедини и съдебният лекар.

— Хайде да пием кафе, Кейти — каза той. — Нали знаеш къде се намира ресторант „Златната долина“?

Съдебният лекар я изчака да си влезе в колата, запали още преди да е казал: „Лека нощ, доктор Хайли“, и рязко потегли.

Докато караше към дома си, Едгар Хайли реши, че между Кейти де Мейо и Ричард Каръл има нещо. Когато Кейти получи фаталния кръвоизлив, Ричард Каръл ще бъде професионално и лично заинтересуван да открие причината за смъртта й. Трябваше да бъде много, много предпазлив.

В поведението на Каръл към него се чувстваше някаква враждебност, която обаче беше абсолютно неоснователна. Самият той трябваше ли да огледа тялото на Една? Но какъв щеше да бъде смисълът? Не трябваше да я блъска толкова силно. Щеше ли да бъде по-добре, ако я беше ограбил? Нали такова беше първоначалното му намерение. Ако го беше изпълнил, още снощи щеше да открие обувката.

Но Една беше говорила, Една беше разказала на Гъртруд за посещенията му в апартамента й. Може нарочно да е представила нещата като по-сериозни, по-значими. Гъртруд каза на Кейти, че той знае къде съхранява кутията с жалките бижута. Ако стигнеха до заключението, че Една е била убита, дали щяха да свържат смъртта й с работата й в болницата? Какво друго е споделяла Една с разни хора?

Тази мисъл не му даваше мира през целия път до вкъщи.

Ключът беше Кейти. Кейти де Мейо. След като окончателно я отстранеше от пътя си, нямаше да има никакво доказателство, което би могло да го свърже със смъртта на Ванджи или тази на Една. Документацията в кабинета му беше в безупречен ред. Настоящите пациенти можеха да издържат най-придирчивия и взискателен преглед.

Той зави по алеята, вкара колата в гаража и влезе в къщата. Агнешките котлети бяха в чинията, студени и покрити с мазнина. Аспержите се бяха спаружили, салатата беше повехнала и топла. Ще претопли храната в микровълновата печка и ще си приготви свежа салата. След броени минути масата ще изглежда по същия начин, както преди да му се обадят по телефона.

Когато за втори път беше готов с вечерята, той усети, че започва да се успокоява. Беше толкова близо до абсолютната безопасност. Много скоро щеше да стане възможно да направи своя гений достояние на целия свят. Вече бе постигнал нужния успех. Можеше да го докаже по безапелационен начин. Един ден щеше да го обяви официално. Засега не, но някой ден… И няма да бъде като онзи фукльо, който оповести свои резултати от успешно клониране, но отказа да даде и най-малко доказателство за това. Той имаше грижливо воден архив, научна документация, снимки, рентген, поетапно най-подробно описание на всички възникнали проблеми и на начина, по който бе успял да ги разреши. Всичко това се намираше в папките в неговия таен сейф.

Когато му дойдеше времето, щеше да изгори папките за провалите и да изиска признанието, което му се полагаше. Дотогава със сигурност щеше да има още победи.

Нищо не трябваше да се изпречва на пътя му. За малко Ванджи да провали всичко. Ами ако не я беше срещнал, когато излизаше от кабинета на Фукито? Ако не му беше споделила решението си да се консултира с доктор Емет Сейлъм?

Щастлива случайност. Късмет. Наречи го както искаш.

Само че случайност беше и онова, което прати Кейти де Мейо на прозореца точно когато той излизаше с тялото на Ванджи. И жестока ирония на съдбата, че изобщо се беше обърнала към него.

Той отново се настани на масата. С истинско удовлетворение констатира, че вечерята изглежда така апетитна, както я беше приготвил в началото. Кресонът беше хрупкав и свеж, котлетите — горещи, аспержите — димящи под тънката заливка от холандски сос. Наля си вино във фина чаша и я вдигна, като се наслаждаваше на нежния допир на кристала. Вдъхна и усети очаквания великолепен аромат, така типичен за бургундските вина. Ядеше бавно. Както винаги, храната възстанови доброто му самочувствие. Ще направи каквото е необходимо и тогава ще бъде в безопасност.

Утре е четвъртък. Ще излезе статията в „Нюзмейкър“, която ще повдигне социалния и професионалния му престиж.

Фактът, че е вдовец, му придаваше особена привлекателност. Знаеше какво говорят пациентките му. „Доктор Хайли е блестящ. Толкова е известен. Има красива къща на «Паркууд».“

След смъртта на Уинифред той беше оставил връзките му с нейните приятели постепенно да замрат. Там имаше прекалено много враждебност. Този неин братовчед продължаваше с инсинуациите си. Той го знаеше. Затова през тези три години не си позволи връзка с друга жена. Пък и не възприемаше самотата като жертва. Работата го поглъщаше изцяло и му носеше пълно удовлетворение. Времето, което й посвещаваше, се възнаграждаваше. И най-отявлените му критици признаха, че е добър лекар, че болницата му е възхитително оборудвана и че проектът „Майчинство“ се изпълнява вече и от други лекари.

— На моите пациентки се забранява да пушат и да пият алкохол по време на бременността — беше заявил той пред журналистката от „Нюзмейкър“. — От тях се изисква да спазват специфична диета. Много от тези така наречени ялови жени ще имат бебето, което толкова желаят, стига да покажат същата всеотдайност като спортистите по време на тренировки. Повечето от дългосрочните здравни проблеми днес щяха да бъдат преодолени напълно, ако майките не ядяха неподходяща храна и не се подлагаха на неправилно лечение. Имаме живия пример за това какво причини талидомидът[1] на много нещастни жертви. Признаваме, че една бъдеща майка на режим със силни лекарства може да роди бебе наркоман. Майка, пристрастена към алкохола, често дава живот на дете със забавено умствено, физическо и емоционално развитие. Но какво да кажем за многобройните проблеми, които считаме просто за човешка орис… Бронхит, дислексия[2], свръхнапрегнатост, астма, увреден слух и зрение? Вярвам, че мястото да се отхвърли всичко това не е лабораторията, а утробата на майката. Няма да приема пациентка, която не желае да се съобразява с моите методи. Мога да ви покажа десетки жени с по няколко спонтанни аборта, които аз съм лекувал и които вече имат деца. Още много биха могли да изпитат същата радост, ако проявяваха готовност да променят навиците си. Много други щяха да забременеят и да родят, ако не бяха толкова затормозени емоционално, в резултат на което практически носят в себе си психически противозачатъчни средства, много по-ефикасни, от който и да е медикамент по аптеките. Това е същността, основата на проекта за майчинство, реализиран в болницата „Уестлейк“.

Репортерката от „Нюзмейкър“ беше впечатлена. Следващият й въпрос обаче беше провокиращ.

— Докторе, не е ли факт, че сте обект на критика заради прекомерните такси, които вземате?

— Вие ги определяте като „прекомерни“. Таксите, които аз вземам, като се изключат разходите за почти спартанско съществуване, се влагат в болницата и за обезпечаване на изследванията върху предродилния стадий.

— Докторе, не е ли факт, че голям процент от вашите пациентки са жени, които неколкократно не са успявали да износят плода, въпреки че са спазвали стриктно програмата ви… и са ви платили десет хиляди долара плюс всички болнични и лабораторни разходи?

— Би било безумие от моя страна да твърдя, че мога да доведа всяка трудна бременност до успешно раждане. Да. Имал съм случаи, когато желаната бременност започва, но впоследствие бива преустановена от спонтанен аборт. След няколко такива случая аз предлагам на пациентката да си осинови дете и помагам за уреждането на формалностите.

— Срещу заплащане.

— Госпожице, предполагам, че за интервюто с мен вие също ще получите хонорар. Защо не използвате времето си за работа на доброволни начала?

Беше глупаво да напада репортерката по този начин, да предизвиква враждебност, да й дава основание да го дискредитира, да се задълбава прекомерно в миналото му. Каза й, че преди да се ожени за Уинифред, е работил като началник на гинекологично отделение в Ливърпул. Но, естествено, не изкоментира болницата „Крайст“ в Девън.

Следващият въпрос на интервюиращата целеше да го хване в капан.

— Докторе, вие правите аборти, нали?

— Да.

— Това не е ли недопустимо за акушер-гинеколога? Да се опитва да спаси един зародиш и да унищожи друг?

— Аз се отнасям към утробата като към люлка. Презирам аборта и съжалявам за мъката, на която ставам свидетел, когато при мен идват жени, които нямат никакъв шанс да забременеят, защото са правили аборт и утробата им е била пробита от некадърни и престъпно небрежни лекари. Мисля, че всички… в това число и мои колеги, ще бъдат удивени да научат колко много жени са се лишили от надеждата за майчинство, защото поне веднъж са взели безразсъдното решение да прекъснат това майчинство с аборт. Искрено желая всяка майка да износи своето бебе до успешно раждане. А на тези, за които в даден момент бебето е нежелано, мога поне да дам възможност, когато поискат, наистина да бъдат в състояние да родят свое дете.

Това негово становище беше добре прието. Отношението на репортерката се промени.

Той свърши да се храни. Облегна се назад и си наля още вино. Чувстваше се удобно и приятно. Законите се променяха. След няколко години щеше да бъде в състояние да обяви своя гений без страх от съдебно преследване. Ванджи Луис, Една Върне, Уинифред, Клер… те всички щяха да бъдат просто гола статистика. Следата щеше да бъде изстинала.

Впери поглед във виното, отпи, наля си нова чаша и отново отпи. Чувстваше се изморен. За утре сутринта имаше насрочено цезарово сечение — още един тежък случай, който щеше да допринесе за репутацията му. Бременността протече тежко, но плодът имаше ясни сърдечни тонове. Раждането трябваше да премине успешно. Майката беше от изтъкнатата фамилия Пейн. Бащата, Делано Олдрич, беше служител във фондацията на Рокфелер. Това семейство беше от онези, чиято поддръжка щеше да има огромно значение, ако скандалът в Девън някога отново излезе наяве.

Оставаше само една пречка. Беше донесъл вкъщи документацията на Кейти де Мейо. Сега щеше да започне да подготвя другата папка, която щеше да предостави на полицията след нейната смърт.

Вместо онова, което му беше разказала за продължителен и обилен мензис през последните няколко години, той щеше да запише: „Пациентката се оплаква от чести и спонтанни кръвоизливи, без връзка с месечния й цикъл.“ Вместо известна рехавост на стените на матката, очевидно наследствен белег, състояние, което може много лесно да се коригира с един най-обикновен кюртаж, той щеше да запише, че са установени признаци на васкуларни[3] смущения. Вместо малко по-нисък хемоглобин, щеше да отбележи, че хемоглобинът й хронично варира в рисковата зона.

Отиде в библиотеката. Папката с етикет Катлийн де Мейо, която бе донесъл от кабинета си, лежеше на бюрото му. Взе от чекмеджето нова папка и нанесе отгоре й името на Кейти. В продължение на половин час работи без прекъсване, като се консултираше с оригиналната папка за информация относно анамнезата[4]. Накрая беше готов. Щеше да отнесе новата папка обратно в болницата. Добави още два абзаца към документацията от кабинета си, онази, която щеше да прибере в стенния сейф, след като приключи.

„Пациентката претърпява незначителна автомобилна катастрофа в понеделник вечерта, 15 февруари. В два часа след полунощ същата пациентка в упоено състояние съзира през прозореца на болничната си стая как настоящият лекар пренася тялото на Ванджи Луис. Пациентката и досега не си е дала сметка, че онова, което е видяла, е реално събитие, а не халюцинация. Леко травматизирана от инцидента, с постоянно кръвотечение. Несъмнено в даден момент тя ще бъде в състояние да си спомни какво е видяла и по тази причина не може да й се позволи да остане като заплаха за настоящия лекар.

В понеделник вечерта на пациентката е направено кръвопреливане в спешния кабинет. Настоящият лекар й предписва второ кръвопреливане под претекст, че е необходимо за операцията в събота. Настоящият лекар, освен това й предписва и антикоагулант[5], хапчета кумадин, които да се вземат редовно до петък вечерта.“

Издаде устни и остави писалката. Лесно можеше да си представи как щеше да завърши този отчет:

„Пациентката постъпва в болницата в петък, шест часа вечерта, на 19 февруари с оплаквания за замаяност и обща отпадналост. В 9 часа настоящият лекар, в присъствието на сестра Рендж, установява, че пациентката е получила кръвоизлив. Кръвното налягане бързо пада. С непрекъснато кръвопреливане в 9,45 е извършена спешна операция.

Пациентката Катлийн Поел де Мейо умира в 10,00 часа.“

Усмихна се. Най-накрая този опасен случай щеше да приключи. Всяка подробност бе внимателно обмислена, дори до дежурството на сестра Рендж, която трябваше да застъпи на етажа в петък вечерта. Тя беше млада, неопитна и ужасно се страхуваше от него.

След като прибра папката във временното скривалище в първото чекмедже на бюрото си, той се качи на горния етаж и спа непробудно до шест часа сутринта.

Три часа по-късно направи цезарово сечение на госпожа Делано Олдрич, вследствие на което тя роди здраво момченце, а той прие като абсолютно заслужена придружената с радостни сълзи благодарност на родилката и нейния съпруг.

Бележки

[1] Широко използван успокояващ бременните препарат, увреждащ плода и довел до раждането на хиляди бебета без крайници, пръсти и прочее уродства в Северна Америка и Западна Европа в края на 60-те и 70-те год. — Б.пр.

[2] Нарушение на говора. — Б.пр.

[3] Съдови — от кръвоносен съд. — Б.пр.

[4] История на заболяването според разказа на пациента. — Б.пр.

[5] Противосъсирващ препарат. — Б.пр.