Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (27)

27

Преди да излезе от къщи, Кейти си направи чаша чай и я отнесе в колата. Шофираше с едната ръка, а с другата държеше чашата с гореща течност и я поднасяше към устните си. Възнамеряваше да отнесе на Една кейк и да пият заедно чай. А сега Една беше мъртва.

Как можеше човек, когото бе срещала само веднъж, да й направи такова впечатление? Нима се дължеше само на това, че Една бе толкова добра, така искрено загрижена за пациентите? В повечето случаи хората бяха безразлични и твърде неангажирани. В този единствен разговор с Една миналия месец за Кейти се бе оказало съвсем лесно да й разкаже за Джон.

И Една беше разбрала. Беше казала: „Зная какво е да гледаш как някой умира пред очите ти. От една страна ти се иска мъката за него да свърши веднъж завинаги. Но от друга страна, не можеш да приемеш мисълта, че ще го изгубиш безвъзвратно.“ Тя самата бе изстрадала последиците от такава загуба. „Когато мама и татко починаха, всички мои приятели казаха: Сега вече си свободна, Една.“ А аз ги попитах: „Свободна за какво? Обзалагам се, че ти си се почувствала по същия начин.“

За доктор Хайли Една я уверяваше: „Няма да намериш по-добър специалист за какъвто и да било гинекологичен проблем. Затова се дразня толкова, когато чуя да го критикуват. И всички тези хора, които си водят статистика на неуспешните случаи! Нека ти кажа, бих ги застреляла със собствените си ръце! Това е бедата, когато другите започнат да те мислят за Господ. Смятат, че можеш да направиш невъзможното. Казвам ти, един лекар днес загуби ли пациент, трябва сериозно да се притеснява. И нямам предвид само гинеколозите, а и геронтолозите. Май вече никой не трябва да умира.“

Какво искаше да й каже Чарли с това, че снощи Една е позвънила на Крис Луис? На практика той намекваше, че не е изключена и двойна игра.

— Не вярвам! — възкликна гласно Кейти, докато завиваше от шосе номер 4 към „Еджривър“.

Вероятно Една се бе обадила, за да изрази своите съболезнования. Нима Чарли искаше да каже, че по някакъв начин тя бе заплашила Крис Луис?

Бегло си спомняше жилищната кооперация и успя лесно да я намери. Помисли си, че в сравнение с другите апартаменти този бе някак запуснат. Когато продаде къщата, вероятно за известно време ще се премести в някой висок блок. Имаше сгради с изглед към Хъдзън с великолепни апартаменти с тераси. Щеше да бъде интересно да е близо до Ню Йорк. Вероятно тогава повече ще й се иска да ходи на театри, по музеи. Когато продам къщата, помисли си тя. В кой момент „ако“ става „когато“?

Чарли й беше казал, че апартаментът на Една е последният в сектора с номера от 41 до 60. Обясни й, че трябва да завие зад този ред и да паркира. Тя намали, осъзнавайки, че някаква кола беше навлязла в алеята от другото шосе и се готвеше да спре на същия паркинг пред нея. Беше черна, средна по размер. За момент шофьорът се поколеба, после избра първото свободно място вдясно. Кейти зави покрай него. Ако апартаментът на Една беше последният вляво, ще се опита да спре по-близо. Откри едно свободно място точно отзад и паркира. Излезе от колата, като си даваше сметка, че би трябвало да се намира точно пред задния прозорец на Една. Стъклото беше повдигнато два-три сантиметра. Транспарантът беше дръпнат на височината на едно растение в саксия. От вътрешността на апартамента се процеждаше приглушена светлина.

Кейти си помисли за гледката от прозорците на спалнята си. Те гледаха към малко езеро в гората зад къщата. А Една беше съзерцавала паркинга и една ръждива телена ограда. Въпреки това беше споделила с Кейти колко си харесва апартамента, колко бил уютен.

Кейти чу зад себе си стъпки и бързо се обърна. На безлюдния паркинг всеки звук отекваше някак зловещо. Покрай нея се мярна фигура, самотен силует, очертан от приглушената светлина на единствената лампа.

Стори й се някак познат.

— Извинете, надявам се, че не съм ви изплашил — интелигентен тембър с лек английски акцент.

— Доктор Хайли!

— Госпожо Де Мейо. Не очаквахме да се видим толкова скоро и при такива трагични обстоятелства.

— Значи вече знаете. От моя кабинет ли ви се обадиха, докторе?

— Мразовито е. От тук. Да минем по тази пътечка покрай блока. — Леко докосна лакътя й, след което я последва по пътечката. — Обади ми се госпожа Фицджералд. Ужасно е разстроена и ме помоли да дойда. Не знам никакви подробности за онова, което се е случило.

— Аз също — отвърна Кейти. Точно завиваха покрай сградата, когато чуха зад себе си стъпки.

— Кейти!

Тя усети как за миг пръстите на доктора увеличиха натиска върху лакътя й и после се отпуснаха, когато тя погледна назад.

Беше Ричард. Тя се обърна и изпита почти абсурдна радост, че го вижда. Той я хвана за раменете и я притегли към себе си. После ръцете му се отпуснаха.

— Скот ли те откри?

— Не. Аз сама потърсих Една — чиста случайност. О, Ричард, това е доктор Едгар Хайли. — Тя бързо представи двамата мъже един на друг и те се ръкуваха.

Какъв абсурд, помисли си Кейти. Аз тук ги запознавам, а на няколко метра там вътре една жена лежи мъртва.

Чарли ги пусна в апартамента. Изглежда, изпита истинско облекчение, че ги вижда.

— Твоите хора трябва да пристигнат след няколко минути — обърна се той към Ричард. — Направихме снимки, но бих искал ти също да погледнеш.

Кейти бе свикнала със смъртта. В работата си непрестанно ставаше свидетел на внушаващи ужас жертви на кървави престъпления. Обикновено беше способна да се разграничи от емоционалния аспект и да се съсредоточи върху юридическата част на насилствената смърт.

Но беше различно да види точно Една сгърчена до радиатора в памучна нощница като тази, с която навремето майка й не се разделяше. Да види хавлиения халат, който толкова приличаше на онези, които майка й обикновено купуваше от „Мейси“, както и категоричните доказателства за самота — филийките, консервираната шунка, празната чаша от коктейл.

Една беше толкова ведър човек. За нея този бедно обзаведен апартамент въплъщаваше някакво малко измерение на щастието, а дори и той я беше предал — беше станал сцена на насилствената й смърт.

Гъртруд Фицджералд седеше до старомодното велурено канапе в отсрещния край на Г-образната стая, където тялото не се виждаше, и тихо ридаеше. Ричард отиде направо в малката трапезария, за да огледа мъртвата. Кейти се приближи до госпожа Фицджералд и седна до нея на канапето. Доктор Хайли я последва, придърпвайки един стол с дървена облегалка.

Гъртруд се опита да поведе разговор с тях.

— О, доктор Хайли, госпожо Де Мейо, не е ли ужасно, просто ужасно?

Думите причиниха нов пристъп на хълцания. Кейти нежно прегърна треперещите рамене.

— Съжалявам, госпожо Фицджералд. Зная, че бяхте близка с госпожица Бърнс. Винаги беше толкова мила. Толкова забавна. Все ме караше да се смея. Може би имаше тази малка слабост. Всеки си ги има, а и тя никого не притесняваше с нея. О, доктор Хайли, на вас тя също ще ви липсва.

Кейти наблюдаваше как докторът се приведе към Гъртруд със сериозно лице.

— Без съмнение, госпожо Фицджералд. Една беше прекрасен служител. Толкова се гордееше с работата си. Често се шегувахме с доктор Фукито, че докато пациентките дойдат при нас, тя така ги успокояваше, че можеше спокойно да му вземе хляба.

— Докторе — изхлипа Гъртруд, — аз им казах, че сте идвали тук. Казах им го. Вие знаехте мъничкия проблем на Една. Просто е глупаво да се допуска, че не е паднала. Защо някой ще иска да й причини зло?

Доктор Хайли погледна Кейти.

— Една страдаше от ишиас и когато трябваше да бъде на легло, аз понякога й оставях работа за вкъщи. Разбира се, не повече от три или четири пъти. Веднъж, когато уж беше болна, минах неочаквано и тогава разбрах, че всъщност тя има сериозен проблем с алкохола.

Кейти плъзна поглед встрани и осъзна, че Ричард е свършил с огледа на трупа. Стана, отиде при него и погледна Една. Мълчаливо се помоли:

„Дай й вечен покой, о, Господи! Нека легиони от ангели я поздравят. Нека я отведат там, където цари отдих, мир и светлина.“

Като преглътна буцата, която внезапно бе заседнала в гърлото й, тя попита Ричард какво е установил. Той сви рамене.

— Докато не видя каква е фрактурата, бих могъл да кажа, че всичко е възможно. Без съмнение ударът е бил доста силен, но при положение, че е била пияна… а това е очевидно — може да се е препънала, когато се е опитвала да стане. Била е доста тежка жена. От друга страна, има голяма разлика между това да те блъсне кола или влак. Ето тази разлика трябва да преценим.

— Някакви белези от насилствено влизане в апартамента? — обърна се Кейти към Чарли.

— Нищо. Но тези ключалки са такива, че спокойно можеш да си отвориш с най-проста кредитна карта… А ако е била толкова пияна, колкото си мислим, би могъл да я нападне всеки.

— А защо му е на някой да я напада? И какво се опитваше да ми кажеш за капитан Луис?

— Жената на домакина — казва се Гейна Крупшак — е приятелка на Една Бърнс. Работата е, че е била с госпожа Фицджералд, когато са намерили тялото. Освободихме я да си ходи точно преди вие да дойдете. Много е разстроена. Както и да е, снощи тя дошла тук около осем часа. Каза, че Една вече била солидно почерпена. Останала до осем и половина, после решила да извади шунката с надеждата, че Една все пак ще хапне нещо и ще поизтрезнее. Една й разказала за самоубийството на Ванджи Луис.

— Какво точно й е разказала?

— Нищо особено. Просто споменала името на Ванджи и колко била хубава. После госпожа Крупшак отишла в кухнята и от там чула, че Една набира някакъв номер. Наричала онзи, с когото разговаряла, капитан Луис и му казала, че на следващия ден трябвало да разговаря с полицията. А сега слушай внимателно. Крупшак се кълне, че чула как Една обяснява на Луис пътя до нейния апартамент, след което споменала нещо за Прекрасния принц.

— Прекрасния принц?

Чарли сви рамене.

— И аз се учудих, но свидетелката е категорична.

Ричард каза:

— Явно, че ще третираме случая като потенциално убийство. Започвам да се съгласявам с предположението на Скот за Крис Луис. — Той отправи поглед към всекидневната. — Госпожа Фицджералд изглежда съвсем съсипана. Приключи ли разговора с нея, Кейти?

— Да. В момента тя не е в състояние да отговаря на въпроси.

— Ще повикам една от колите да я откара у тях — предложи Чарли. — А някое от момчетата може да ги последва с нейната.

Кейти си помисли: „Не вярвам, че Крис Луис може да причини това на Една, не вярвам, че е убил и собствената си съпруга.“ Озърна се:

— Сигурни ли сте, че нищо ценно не липсва?

Чарли сви рамене.

— То всичко тук ще се разпродаде и на битпазар за не повече от четиридесет долара. Портфейлът й е в джоба. Вътре има осемнадесет долара. Кредитни карти. Обичайните неща. Не личи да е пипано нещо, за тършуване пък да не говорим.

— Добре. — Кейти се върна при доктор Хайли и Гъртруд. — Госпожо Фицджералд, сега ще наредим да ви закарат до дома ви — каза тя нежно.

— Какво ще направят с Една?

— Трябва да изследват степента на нараняванията по главата. Не мисля, че ще опитат нещо повече. Ако съществува и най-малката възможност някой да е причинил това на Една, ние трябва да я установим. Помислете за това като за начин да покажем, че ценим нейния живот.

Жената подсмръкна.

— Май че сте права. — Отправи поглед към лекаря. — Доктор Хайли, проявих ужасно нахалство, че ви повиках тук. Съжалявам.

— Няма за какво. — Бръкна в джоба си. — Донесох тези успокоителни, в случай че имате нужда от тях. След като ще ви закарат с кола, вземете едно още сега.

— Ще донеса чаша вода — каза Кейти. Отиде до умивалника в банята. Банята и спалнята бяха от другата страна на малко коридорче. Докато пускаше водата, тя си помисли колко й е неприятно, че Крис Луис излиза на преден план като основен заподозрян в две убийства.

Отнесе чашата на Гъртруд и отново седна до нея.

— Госпожо Фицджералд, просто за да сме спокойни, искаме да знаем съществува ли някаква възможност Една да е била обрана? Знаете ли дали е притежавала някакви скъпоценности… може би бижута?

— О, тя имаше един пръстен и брошка, с които толкова се гордееше. Слагаше ги само по специални поводи. Не зная къде ги държеше. Виждате ли, това е първият път, в който идвам тук. О, чакайте малко. Докторе, сетих се, че Една ми спомена, че когато сте идвали тук, тя ви е показала къде си държи ценните неща. Вероятно можете да помогнете на госпожа Де Мейо.

Кейти се взря в студените сиви очи. Неприятно му е, помисли си тя. Ядосан е, че е тук. Не желае да бъде част от всичко това.

Дали Една не беше харесвала доктора като мъж, внезапно си помисли тя. Беше ли преувеличила, докато разправяше колко пъти й оставял работа? Може би дори беше намекнала на Гъртруд, че той проявява някакъв интерес към нея? Не е изключено да е измислила тази малка любовна история, да си е фантазирала възможна връзка с него, без дори да й е минавало през ума, че изкривява истината? Ако е така, няма нищо чудно, че госпожа Фицджералд се е втурнала да го вика, нищо чудно, че сега изглежда силно объркан и притеснен.

— Нямам представа за какви тайни места става въпрос — каза той с надменен тон, в който звучеше зле прикрит сарказъм. — Наистина веднъж Една ми показа един пръстен и брошка, които държеше в някаква кутия в чекмеджето на нощното си шкафче. Това трудно може да се нарече скришно място.

— Бихте ли ми показали, докторе? — помоли Кейти.

Двамата прекосиха малкото коридорче и влязоха в спалнята. Кейти светна лампата, евтина тумбеста стойка от червеникавокафяво стъкло с нагънат хартиен абажур.

— Беше тук — каза й той, посочвайки чекмеджето на нощното шкафче вдясно от леглото.

Като си служеше само с връхчетата на пръстите си, Кейти отвори чекмеджето. Знаеше, че по всяка вероятност апартаментът ще бъде щателно претърсен за доказателства и че щяха да бъдат повикани експертите по вземане на отпечатъци.

Чекмеджето се оказа неочаквано дълбоко. Кейти бръкна в него и извади синя пластмасова кутия за бижута. Когато вдигна капака, звънка мелодия като от латерна разкъса тягостната тишина. В кадифените гнезда се гушеха малка брошка и тънък диамантен пръстен.

— Това са съкровищата, предполагам — каза Кейти, — а наличието им, доколкото разбирам, отхвърля възможната версия за грабеж. Ще задържим тези неща, докато установим кои са най-близките й родственици. — Понечи да затвори чекмеджето, после се спря и погледна в него. — О, докторе, вижте! — Бързо остави кутията за бижута на леглото и отново бръкна в чекмеджето. — Майка ми пазеше старата черна шапка на своята майка по сантиментални причини — каза тя. — Една вероятно е правела същото.

Тя дърпаше някаква вещ, опитваше се да я извади и когато успя, я вдигна, за да може докторът да я види.

Беше кафява мокасина, много изцапана и ужасно износена, разкривена и изтъркана. Лява.

Доктор Хайли се втренчи в нея, а Кейти каза:

— Вероятно е била на майка й. След като я е държала тук при тези трогателни бижута, вероятно я е смятала за истинска ценност. О, докторе, ако вещите за спомен можеха да говорят, щяхме да чуем доста истории, нали?