Двама братя (Приказка на зулу)

Двама братя, големият и малкият, тръгнали на лов. И намерили стари грънци, които стояли наредени. Уплашил се големият брат, а малкият преобърнал едно след друго всички грънци. От последното гърне изскочила една старица и рекла на големия брат:

— Изпрати ме!

Но големият брат отказал. Тогава рекла на малкия:

— Изпрати ме!

Малкият се съгласил и те тръгнали за страната, дето живеела тази старица. Големият също тръгнал с тях. И вървели те дълго. Най-сетне пристигнали в една страна, където растяло огромно дърво. И старицата рекла на малкия брат:

— Отсечи това дърво.

Той го отсякъл и от това дърво излязъл много добитък. Излязъл овен, излязла коза, а после излязъл един бял вол.

Братята взели добитъка и го подкарали към къщи, а старицата си останала.

Братята вървели през една безводна пустиня и стигнали до една пропаст. И големият брат рекъл:

— Завържи ме с въжето и ме пусни в процепа, за да мога да се напия, защото тук няма как да се слезе.

Завързал малкият брат големия с въже и го спуснал в процепа. Големият брат се напил с вода, а другият отново го вдигнал горе. После малкият брат също помолил да го спуснат в процепа да се напие с вода. Големият го завързал с въже и го спуснал в пропастта, но не го изтеглил, а го оставил там. И подкарал добитъка към къщи. Когато дошъл в дома си с добитъка, майка му и баща му го попитали:

— А къде е малкият ти брат?

И той отговорил:

— Той тръгна пръв за в къщи, а аз тръгнах със старицата, която ми подари добитъка.

Сутринта долетяла една птица и рекла:

— Чийо, чийо, чийо, вашето дете е хвърлено във водата!

Чули я хората и рекли:

— Разбрахте ли какво каза птицата? Да тръгнем след нея, тя писка, както птицата иньони, която вика хората към тръвните.

Майката и бащата тръгнали след птицата, а тя летяла напред и през цялото време пеела:

— Чийо, чийо, вашето дете е хвърлено във водата!

Птицата ги отвела на това място, дето братята се спускали да пият вода. Птицата кацнала долу и завикала оттам. Бащата надникнал в процепа и като видял там сина си, възкликнал:

— О, кой те е спуснал там?

И момъкът отговорил:

— Остави ме тук брат ми, когато пиех вода. Аз спуснах пръв него да пие, а после го изтеглих. А той ме спусна и ме остави тук. Той не искаше да обръща грънците. А когато аз направих това, старицата излезе и го помоли да я изпрати, но той отказа. А аз тръгнах с тая старица и тя ми заповяда да отсека дървото, от което излезе много добитък. Старицата ми подари този добитък. Ето как свърши всичко. На връщане моят брат ме остави във водата, защото се побоя да ме убие.

— Но какво да правим — възкликнал бащата, — как да ти помогнем?

А момъкът отговорил:

— Намерете в къщи въже, спуснете ми го, аз ще го завържа за останалия у мене край.

Бащата тръгнал за къщи, а майката останала до процепа и хвърляла на момъка от храната, която била взела за из пътя. Върнал се бащата в къщи, намерил въжето и взел още един човек да му помага. Когато стигнали пак до процепа, хвърлили на малкия брат въжето. Момъкът снадил въжетата и викнал:

— Теглете ме!

И те го изтеглили. Майката на този момък плакала от радост. И момъкът разправил на своите родители за скитанията си и те си тръгнали за дома.

Когато се върнали, големият брат го нямало вече там: той бил избягал кой знае къде.