Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (85)

Епилог

Ферди и Джорджо бяха заловени, докато се опитваха да изнесат незаконно диамантите от Индия. Бяха арестувани и обвинени в убийството на Рахм Сингх и портиера. А също така и в участие в обирите на бижута, включително този във „Фонтанът“, в кражба и внос на крадени стоки. Щяха да бъдат съдени в Мумбай.

Кити Рат бе съдена, но процесът засегна и Джими Франклин. Кити бе истински психопат и абсолютно не се интересуваше какво причинява на другите. Можеше, без да се замисли, да съсипе живота им. Изнудването за нея беше детска игра. Не омразата към мъжете бе движещата сила в нейния случай, а омразата към жените и особено към онези, които можеха да предложат повече от нея. Истинските жени.

Двамата с Джими бяха обявени за виновни в изнудване и по още шест обвинения, сред които проституция, продажба на наркотици и даването на забранени вещества на други хора, което бе тежко федерално престъпление. Кити щеше да лежи в затвора дълги години. Джими беше с по-лека присъда.

Маха Мондрагон изчезна там, откъдето бе дошла — сред бордеите на Мумбай. Тя бе умна жена, но не бе изиграла правилно картите си. Човек винаги плаща цената за постъпките си, затова трябва не само да бъде готов, но и да я плати с радост. Маха не беше лоша жена, тя просто се бе противопоставила на мизерията и бе попаднала в плен на обстоятелствата.

Мак беше сигурен, че някой ден тя отново ще изплава на повърхността. И ще изглежда различно, без съмнение. Също толкова сигурно бе, че ще избере друго поприще за ума си. Но за момента бе изгубена за света, за който толкова силно копнееше.

Еди и Пру купиха къща сред хълмовете на Прованс, където Еди прекарваше по-голямата част от времето си. Бизнесът даваше резултати и без него. Той се наслаждаваше на живота, децата му гостуваха често. Но най-вече го радваше компанията на жената, която по прищявка на съдбата бе имал щастието да срещне. Кръстиха кучето си Гуфи. Това име страшно му подхождаше.

Счупеният крак на Али заздравя по-бързо от този на Рон, но той твърдеше, че това е така, само защото той обикаляше непрекъснато земното кълбо, докато тя си седеше удобно и пиеше червено вино. Двамата се надяваха произвежданото от тях вино да бъде по-добро следващата година, а Али продължаваше да се надява, че ще спечелят и наградата Appellation d’origine controlée. Рон не даваше и пукната пара за нея, той си харесваше виното и без грамота.

Съни отново носи годежния си пръстен. Кълне се, че никога повече няма да го свали от пръста си, освен когато си мие ръцете, което едва не доведе до катастрофа, когато го свали в дамската тоалетна в „Нобу“ в Малибу и го забрави там. Сети се няколко минути по-късно. Беше се върнала на масата им и Мак я бе запитал къде е годежният й пръстен. Втурна се обратно към тоалетната и стигна точно навреме да види как една жена го взема и му се възхищава. „Моят е!“, извика Съни и веднага го сложи на третия пръст на лявата си ръка. А жената със смях й отговори, че е късметлийка.

Пират се отнася добре с Тесоро, а също и с Мак. Животът в малката дървена къща на брега в Малибу продължава такъв, какъвто винаги е бил. Мак е зает с различни случаи, а Съни се грижи за бизнеса си. Мебелите не са по-добри. Диванът, от който Съни иска да се отърве, е все още там и Мак продължава да се кълне, че е най-удобният на света. Пират го подкрепя. Тесоро предпочита да спи в нечий скут.

Барбекюто остава прибрано през повечето уикенди, а морската мъгла се спуска точно когато сядат да се хранят. Старият кашмирен пуловер на Мак е особено полезен и като гледа Съни облечена в него, Мак си мисли, че тя е най-красивата жена на света.

И може би е прав.