Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (79)

Глава 78

Пру и Еди бяха с Али в къщата й в долината на река Дордона. Седяха около масата в кухнята, върху която бе глинената саксия с коледната звезда, пиеха червено вино и хапваха хляб и сирене. В голямата каменна камина горяха пънове, а Лавли, лабрадорът с копринената козина, лежеше по гръб и със затворени очи пред нея. Навън все още блещукаха коледните светлини и виеше януарският вятър, но вътре бе топло и уютно. В компанията им липсваха няколко души.

Телефонът звънна и накара всички да подскочат. Али грабна слушалката.

— Те ли са? — запита Пру.

Али обърна лице към нея и кимна.

— Какво става, Рон? В безопасност ли е Съни? Къде сте?

— Съни е преживяла „приключение“, но е добре — отговори Рон. — Ще ти разкаже всичко, когато се видите.

— И кога ще бъде това?

— Скоро. Пътуваме към Прага.

— Прага? А кракът ти?

— Боли ме ужасно, но иначе съм добре. А твоят?

— Сложих на гипса собствения си подпис под думите: „Най-добри пожелания, Али Рей“ — каза тя. — И добавих „Перин“ в скобки накрая. В пурпурен цвят.

— Радвам се, че съм бил включен — каза Рон със смях. После каза: — Любима?

Али се усмихна лъчезарно. Обичаше да чува Рон да я нарича „любима“.

— Обещай ми нещо.

— Каквото кажеш.

— Е, това е малко прибързано, нали? Дори не знаеш за какво ще те помоля.

— О, напротив, знам. — Али познаваше съпруга си много добре. — Ще поискаш от мен никога да не те напускам и да не замина за Индия с пълна с рубини и смарагди чанта и в никакъв случай да не се опитвам да ти се доказвам.

Рон се засмя.

— Веднага разбра.

— Кога ще се върнеш?

— Утре или вдругиден. Мак има недовършена работа в Прага.

— Друго убийство, готова съм да се обзаложа. — Али бе изпълнена с предчувствия.

— Убийствата са свързани — каза Рон. — Ще се видим в Монте Карло. Както знаеш, и там остана недовършена работа. О, Мак заръча да кажеш на Еди, че нещата са под контрол. Ще ти се обадя от Прага.

— Предай любовта ми на Съни.

Али остави телефона и погледна останалите, които я гледаха тревожно в отговор.

— Съни е добре. Това е хубавата новина. Ще ни разкажат всичко, когато се срещнем в Монте Карло. Еди, Мак е казал да си спокоен, защото той държи ситуацията под контрол. И знам, че това е вярно — добави, — тъй като Лев Оренщайн се грижи за нещата ти. Лев е най-добрият. Онази жена няма никакъв шанс срещу него.

Виждаше, че Еди не е убеден, но въпреки това извади бутилка шампанско от мазето, Еди я отвори и вдигнаха тост.

— За Съни и безопасното й завръщане — каза Пру и чукнаха чашите.

Разтревожена от звука при изхвръкването на тапата, Лавли скочи на крака и се приближи до тях. Постави глава на коляното на Еди и вдигна умолително очи към него. Той погали копринената й козина.

— Възможно е много скоро да си взема шоколадовокафяв лабрадор — каза. — Точно като този.

— Добра идея — усмихна се лъчезарно Пру.

Еди говореше оптимистично за бъдещето за първи път, откакто бяха пристигнали тук. Кити Рат се извисяваше над него като дамоклев меч и той чакаше всеки момент въжето да се скъса и острието да отреже главата му.

Спогледаха се.

— Точно като Лавли — каза той с широка усмивка. — Искам точно такова обичливо и глупаво куче.

И всички се засмяха, изпълнени с облекчение, че приключението на Съни е завършило добре за нея и тя е в безопасност.